Решение по дело №173/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ №

 

гр. София, 21.07.2025 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-11 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Съдия: Гергана ТРОЯНОВА

 

            при участието на съдебен секретар Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 173 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на производството са предявени осъдителни искове, както следва:

-         главен иск с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от „Р.Л.“ АД (н), ЕИК *********, срещу Т.В.Л., ЕГН **********, за заплащане на сумата 195500.00 лева, предявен като частичен от 350000.00 евро с левова равностойност 684540.50 лева – обезщетение за виновно причинени от ответника на ищеца вреди от подписване на анекс от 25.01.2012г. към договор от 08.05.2008г., сключен между ищеца като възложител и „Интермекс Р.-Д.С-ие“ СД като изпълнител, който анекс е бил подписан от ответника след освобождаването му като изпълнителен директор на дружеството ищец, с което действие ответникът е признал неверни факти, а именно – изпълнение на договора от страна на „Интермекс Р.-Д.С-ие“ СД, с правоприемник „Интермекс СД“ ООД, без да е налице такова, както и поемане на задължение за заплащане на мораторна неустойка, на който анекс изпълнителят се позовава при обосноваване качеството си на кредитор по отношение на „Р.Л.“ АД с вземане в размер на 350000 евро, довело до уважаване на молбата на това дружество за откриване на производство по несъстоятелност, до възбуждане на наказателно преследване по чл.227б НК, до положително решение по иск за прогласяване относителна недействителност на договор за продажба на имоти на възложителя и до кумулиране на съдебни разноски, ведно със законната лихва от 24.01.2020г. до окончателното плащане;

-         евентуални искове с правно основание чл.240, ал.2 от Търговския закон (ТЗ), предявен от „Р.Л.“ АД (н), ЕИК *********, и чл.240а ТЗ, предявен от „Ханделс-ен Дийнстферленингсондернеминг Хидма Б.В.“, дружество с ограничена отговорност, регистрирано в търговския регистър към Търговската камара на Нидерландия под номер 08133225, РСИН *********, срещу Т.В.Л., ЕГН **********, в качеството му на изпълнителен директор на „Р.Л.“ АД, за заплащане на сумата 195500.00 лева, предявен като частичен от 350000.00 евро с левова равностойност 684540.50 лева - обезщетение за виновно причинени от ответника на „Р.Л." АД вреди от подписване на анекс от 25.01.2012г. към договор от 08.05.2008г., сключен между ищеца като възложител и „Интермекс Р.-Д.С-ие“ СД като изпълнител, с което действие ответникът в качеството си на изпълнителен директор на възложителя е признал неверни факти, а именно – изпълнение на договора от страна на „Интермекс Р.-Д.С-ие“ СД, с правоприемник „Интермекс СД“ ООД, без да е налице такова, както и поемане на задължение за заплащане на мораторна неустойка, на който анекс изпълнителят се позовава при обосноваване качеството си на кредитор по отношение на „Р.Л.“ АД с вземане в размер на 350000 евро, довело до уважаване на молбата на това дружество за откриване на производство по несъстоятелност, до възбуждане на наказателно преследване по чл.227б НК, до положително решение по иск за прогласяване относителна недействителност на договор за продажба на имоти на възложителя и до кумулиране на съдебни разноски, ведно със законната лихва от 24.01.2020г. до окончателното плащане.

Ищците твърдят, че с договор от 08.05.2008г. „Р.Л.“ АД е възложил на „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД изработката на подробен устройствен план (ПУП) за ПИ №№ 000522, 000672, 000673 и 000674 в землището на язовир „Искър“, район „Панчарево“, гр.София, срещу договорено възнаграждение от 200000.00 евро без ДДС. Поддържа, че „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД бил в пълно неизпълнение на договора, тъй като не е извършил никакви действия по изпълнение на възложеното, за което свидетелствало липсата на подписан протокол за приемане на работата или друг документ, удостоверяващ предаването й на възложителя. Поддържат, че поради тази причина по договора не е имало плащане, съответно вземане на това дружество към „Р.Л.“ АД не е било отразено в търговските и счетоводни книги на дружеството възложител, нито е била издавана фактура от изпълнителя. Поясняват, че ответникът Т.В.Л. е бил изпълнителен директор на „Р.Л.“ АД в периода 12.03.2008г. – 08.06.2012г. и именно в това качество е подписал договора, като впоследствие е подписал и анекс към него с посочена, но оспорена от ищците дата 25.01.2012г. Заявяват, че с анекса било признато от името на възложителя, че работата е изпълнена точно – в пълен обем и в срок, поради което на изпълнителя се дължало възнаграждение в размер на 200000.00 евро в едномесечен срок от подписване на документа. Считат, че изложените в анекса обстоятелства относно точното изпълнение на договора са неверни, а документът – антидатиран, като твърдят, че е бил подписан от Т.Л. след освобождаването му като изпълнителен директор на „Р.Л.“ АД. Посочват, че с този анекс ответникът договорил неустойка в прекомерен размер, дължима при неизпълнение на задължението за плащане в допълнително определения срок, която неустойката възлизала на 1% седмично, но не повече от 75 % от дължимото възнаграждение. Сочат, че въз основа на така подписания и датиран на 25.01.2012г. анекс изпълнителят „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД е извел качеството си на кредитор по отношение на „Р.Л.“ АД с непогасено вземане, в което качество е депозирал пред съда молба по чл.625 ТЗ с искане съдът да обяви неплатежоспособността на възложителя и да открие производство по несъстоятелност за този търговец. Поясняват, че искането е било уважено, като съдът приел, че молителят е кредитор на дружеството с вземане от 350000.00 евро, произтичащо от договора и анекса, от които 200000.00 евро възнаграждение по договора за изработка и 150000.00 евро мораторна неустойка по анекса, в резултат на което е открил производство по несъстоятелност за „Р.Л.“ АД, а това от своя страна е довело до включване на вземането на „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД, с правоприемник „Интермекс СД“ ООД, в списъка на кредиторите с прието вземане, до образуване на производство за извършено престъпление по чл.227б НК, до уважаване на иск по чл.649 ТЗ за прогласяване относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелния търговец на договор за продажба на недвижими имоти, по които „Р.Л.“ АД е продавач, както и до задължаване на дружеството със съдебни разноски, които последици се поддържа, че съставляват виновно причинени от ответника Т.Л. вреди на ищеца „Р.Л.“ АД (н).

С твърдение, че вредите са причинени от ответника с подписване на анекса след като е бил освободен като изпълнителен директор на акционерното дружество, ищецът „Р.Л.“ АД (н) поддържа, че претендира обезщетение на така причинените вреди от противоправното му и виновно поведение на основание чл.45 ЗЗД. Поддържа, че анексът не е подписан на сочената дата – 25.01.2012г., а много по-късно, когато ответникът не е изпълнявал функциите на изпълнителен член на СД на „Р.Л.“ АД. В тази връзка се сочи, че анексът не се съдържа в търговските книжа на дружеството, съответно, че за него ищецът „Р.Л.“ АД (н) е узнал едва на 04.03.2015г. с връчване на книжата по т.д. № 417/2015г. на СГС, образувано по молбата на „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД за откриване на производство по несъстоятелност. Твърди, че задължение по този договор не е намерило отражение в счетоводните документи на дружеството възложител, нито в тези на дружеството изпълнител, в няколко поредни години, от които е видно, че самият изпълнител не е вписал, че има вземане към „Р.Л.“ АД в баланса на дружеството в периода 2012г. – 2015г. Акцентира и на това, че непосредствено преди освобождаване на Т.Л. като изпълнителен директор същият е подписал декларация на 04.04.2012г., с която декларирал съществуването на договора за изработка на ПУП от 08.05.2008г., но не сочел задължения на „Р.Л.“ АД по него, нито факта, че е бил изменен с анекс.

В условията на евентуалност, този ищец поддържа, че ако анексът е с достоверна дата, то предявява иск за обезщетение на причинените от подписването му вреди на дружеството в качеството му на негов изпълнителен директор на основание чл.240, ал.2 ТЗ. Заявява, че ответникът е подписал анекса за дължимо на изпълнителя по договора от 08.05.2008г. възнаграждение, без да е налице изпълнение по него, както и че е задължил дружеството ищец с мораторна неустойка в прекомерен размер от 150000.00 евро, без да съобрази ограниченията на чл.32, ал.2, б. „i“ от Устава на „Р.Л.“ АД, съгласно който текст за задължения над 100000.00 евро е необходимо съвместното представителство на дружеството от изпълнителния член и от председателя на СД. Иск за обезщетяване на вредите от противоправното поведение на ответника като изпълнителен директор е предявен и от „Ханделс-ен Дийнстферленингсондернеминг Хидма Б.В.“ – Нидерландия, в качеството му на акционер с 10 % участие в капитала на дружеството, на основание чл.240а от ТЗ. Поддържаните от този ищец по така предявения иск факти  са същите, сочени от ищеца „Р.Л.“ АД по иска по чл.240, ал.2 ТЗ, като правната легитимация се извежда от участието му като акционер и от правото му да поддържа самостоятелен иск за обезщетяване на причинените на „Р.Л.“ АД вреди като негов процесуален субституент в хипотеза на процесуално застъпничество.

Уточнението, от което става ясно, че главен е предявеният от „Р.Л.“ АД (н) иск по чл.45 ЗЗД, а исковете от двамата ищци по чл.240, ал.2 ТЗ, съответно чл.240а ТЗ, са евентуални, е направено с допълнителната искова молба, както и с молба от 16.09.2021г. За яснота следва да се посочи, че „Р.Л.“ АД (н) се представлява в процеса от адвокат, който е бил надлежно упълномощен да води процеса от името на несъстоятелния търговец чрез пълномощно, подписано от синдика на дружеството (тогава С.Ч.), като е налице и разрешение за това по чл.660, ал.2 (сега ал.3) от ТЗ от съда по несъстоятелността, за което е издадено определение от 23.02.2021г. по т.д.№ 417/2015г. на СГС-ТО.

Ответникът оспорва исковете като недопустими. Твърди, че при наличие на специален ред за реализиране отговорността на изпълнителния директор е недопустимо предявяването на иск по чл.45 ЗЗД, респ. че предвид изрично решение на Общото събрание на акционерите (ОСА), с което освобождават изпълнителния директор Т.Л. не само от длъжност, но и от отговорност за работата му като изпълнителен член на СД, не  е допустимо водене на искове по чл.240 и чл.240а ТЗ. Евентуално се поддържа неоснователност на исковата претенция с твърдение, че договорът за изработка е изпълнен точно от страна на „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД, с правоприемник „Интермекс СД“ ООД, поради което възнаграждението е било дължимо, както и че няма пречка изпълнителният директор да подпише анекс със поемане на задължение за мораторна неустойка, доколкото към датата на анекса размерът на неустойката, като още невъзникнал, не обременява дружеството с вземане в размер на повече от 100000.00 евро и в този смисъл няма нарушение на устава на дружеството. Акцентира на обстоятелството, че вземането на кредитора „Интермекс СД“ ООД е било предмет на изследване в производството по несъстоятелност, като съдът е приел, че същото е валидно възникнало и дължимо, поради което с исковете се търси недопустимо пререшаване на този въпрос. Заявява евентуално възражение за погасяване по давност  на вземането за обезвреда с твърдение, че давностният срок е започнал да тече от подписване на анекса – 25.01.2012г., и е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба.

Софийският градски съд, при преценка на материалите по делото, намира следното от фактическа страна:

От справка в търговския регистър се установява, че дружеството „Р.Л.“ АД е учредено през 2007г. с капитал 50000 лева, разпределен в 50000 броя поименни акции с право на глас с номинална стойност от един лев всяка от тях. Приложен е приетия на учредителното събрание на 19.03.2007г. устав на дружеството, в който е посочено, че същото е с едностепенна система на управление, като Съвета на директорите (СД) се състои от трима членове, от състава на който се избира изпълняващия член – изпълнителен директор. В чл.32, ал.2, б. „i“ от Устава е уточнено, че за сключване на договори на стойност над 100000.00 евро е необходимо съвместно представителство на дружеството от неговия изпълнителен член и от председателя на СД. Установява се също, че за периода 12.03.2008г. – 08.06.2012г. Т.В.Л. е бил изпълнителен директор на дружеството.

Приет е договор от 08.05.2008г., по силата на който „Р.Л.“ АД е възложил на „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД изработката на ПУП за обект: Поземлени имоти с №№ 000522, 000672, 000673 и 000674 в землището на язовир „Искър“, Район „Панчарево“, като това включвало изготвяне на мотивирано предложение за допускане на устройствена процедура след предпроектни проучвания, изработката на проектната документация за ПУП-ПЗ (план за застрояване), подготовка на документацията и внасянето й за одобрение в Дирекция „Архитектура и градоустройство“ на СО, сега Направление „Архитектура и градоустройство“. Договорът сочи, че дължимото на изпълнителя възнаграждение се определя в размер на 200000.00 евро без ДДС, от които 15 % платими авансово при подписване на договора, 65 % при изработен проект за ПУП-ПЗ, 15 % при внасянето му пред одобряващата администрация и 5 % при издадена заповед за одобряване на ПУП. Срокът за изпълнение бил определен на 45 дни от подписване на договора и получаване на аванса, като срокът следвало да бъде продължен с дните на забава на кредитора (при несвоевременно плащане на дължимите такси), както и при забава на административната процедура не по вина на изпълнителя или при наличие на форсмажорни обстоятелства.

Приет е Анекс № 1 от 25.01.2012г. към договора от 08.05.2008г., с който възложителят признава точното изпълнение на договора за изработка от изпълнителя и липсата на плащания по него, като изрично са посочени и входящите номера на внесените в ДАГ-СО документи в изпълнение на възложеното, а именно: заявление от 19.05.2008г., молба от 10.12.20089г., заявление от 28.10.2010г. и писмо отговор от НАГ от 26.03.2010г. С анекса се преурежда плащането и се приема, че възнаграждението от 200000.00 евро е платимо в едномесечен срок от подписване на анекса, а в случай на забава в плащането се дължи неустойка в размер на 1 % седмично, но не повече от 75 % от договореното възнаграждение. Не е спорно, че документът е подписан от Т.Л.. Спорна е датата на документа, предвид твърдението на ищцовата страна, че е антидатиран и че е подписан след като Т.Л. е бил освободен като изпълнителен директор на „Р.Л.“ АД. Спорни са и фактите, отразени в анекса, че е налице изпълнение на договора.

            По делото не е спорно, че по договора не са извършвани плащания, съответно, че за вземането няма издадена фактура. Размерът на договорено възнаграждение, респ. на търсена мораторна неустойка като начин на формиране, също не се спорят.

Приложена е декларация от Т.Л. от 04.04.2012г., с която потвърждава, че „Р.Л.“ АД е в договорни отношения с лицата, посочени в приложение А към декларацията, в което приложение е описан договора с „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД от 08.05.2008г. (без изрично посочване на анекса), и декларира, че дружеството няма неуредени „претенции, отговорности или дългове, които не са посочени във финансовите отчети за 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011г., както и че дружеството „не е в неизпълнение …. на каквото и да е задължение“ (т.7).

Приет е протокол от проведено на 20.04.2012г. ОСА на „Р.Л.“ АД, на което е било взето решение изпълнителният директор и член на СД Т.В.Л. да бъде освободен от длъжност (т.1) и от отговорност (т.2).

Представена е молба по чл.625 ТЗ, с която „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД е поискал от съда да установи неплатежоспособността на „Р.Л.“ АД и да открие производство по несъстоятелност, мотивирайки се като кредитор на търговеца с вземане от 350000.00 евро по договор от 08.05.2008г., изменен с анекс от 25.01.2012г. По молбата е било образувано т.д.№ 417/2015г. на СГС, с решение по което искането е било прието за неоснователно. С решение по т.д.№ 5037/2016г. на Софийския апелативен съд решението на Софийския градски съд е било отменено и вместо него било постановено друго, с което е било открито производство по несъстоятелност по отношение на „Р.Л.“ АД. С решението било прието, че акционерното дружество не е в състояние да изплаща възникнали и изискуеми задължения, произтичащи от търговски отношения, измежду които е и задължението към молителя. За начална дата на неплатежоспособността е определена 31.12.2013г.

Приложен е списък на кредиторите на „Р.Л.“ АД (н), обявен в търговския регистър на 05.05.2018г., от който се установява, че „Интермекс СД“ ООД е кредитор с прието вземане в размер на 350000.00 евро (684540.50 лева), произтичащо от договора и анекса.  Дружеството кредитор е преобразувано с вписване от 15.12.2016г. – така отбелязване в ТР. Наред с него кредитори на дружеството се явяват и други лица за вземания по търговски сделки в размери, по-високи от тези на „Интермекс СД“ ООД.

Представени са като доказателства публикуваните в ТР ГФО на „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД, сега „Интемекс СД“ ООД, за периода 2012г.- 2016г., от прегледа на които не се установи отразяване на вземане в размер на 350000.00 евро.

Приети са решение от 12.04.2021г. по т.д.№ 681/2018г. на СГС, потвърдено с решение на САС по в.т.д.№ 661/2021г., за което с Определение от 28.02.2024г. по т.д.№ 8/2023г. на ВКС, II ТО, не е било допуснато касационно обжалване. С решението съдът се е произнесъл по предявен от „Интермекс СД“ ООД иск срещу „Р.Л.“ АД (н) и „Рила Лейк Ленд Холдинг“ ООД по чл.135, ал.1 ЗЗД вр.чл.649, ал.1 ТЗ, като е приел иска за основателен и е прогласил оспорения по този ред договор за покупко-продажба на недвижими имоти от дружеството в несъстоятелност на третото лице, обективиран в нот.акт № 32, том I, рег.№ 1712, дело № 30/25.06.2013г. на нотариус Ж.Д., който е за част от имотите по ПУП-ПЗ, за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелния търговец. Искът е бил допустим с оглед постановеното решение по чл.630 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност и цели защита интересите на кредиторите чрез връщане в масата на несъстоятелността на имоти, които са били разпоредени от търговеца в несъстоятелност при определени предпоставки.

За установяване правосубектността и легитимацията на ищеца чуждестранно търговско дружество са представени извлечение от Търговския регистър на Търговската палата на Нидерландия за вписване на частно дружество с ограничена отговорност с наименование „Ханделс-ен Дийнстферленингсондернеминг Хидма Б.В.“ с идентификационен номер на правния субект ********* и с представляващ дружеството Ото Елиас Хидма, упълномощил адв.В.Н. да го представлява в процеса, както и извлечение от акционерната книга на „Р.Л.“ АД, видно от която дружеството притежава 5000 броя поименни акции с право на глас.

За изясняване спорни обстоятелства по делото, а именно верността на обстоятелствата, посочени в анекса от 25.01.2012г. относно изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора за изработка, е прието основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която, след преглед на документите по делото и относимите такива в Направление „Архитектура и градоустройство|“ на СО, е обосновало извод, че:

-         В НАГ-СО е налице висящо административно производство по одобряване на подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП-ПЗ) за имоти с №№ 000522, 000672, 000673 и 000674 в землището на язовир „Искър“, район „Панчарево“, за което е образувана административна преписка № ГР-94-Т-38/2008г. Производството е започнало със заявление от 19.05.2008г., а градоустройствената процедура е допусната със Заповед № РД-09-50-431/18.03.2010г. Същата не е приключила със заповед за одобряване на внесения ПУП-ПЗ.

-         Заявлението от 19.05.2008г., с което е дадено начало на процедурата, е подписано от Т.В.Л. в качеството му на представляващ „Сентръл Юръп Груп“ АД. Със същото е поискано главният архитект да разреши изработката на ПУП-ПЗ за вилно застрояване и обществено обслужване в м.“Татарски брод“, район Панчарево, язовир „Искър, където се намират горепосочените четири поземлени имоти. Заявлението е депозирано заедно с мотивирано предложение и техническо задание за проектиране.

-         С молба от 10.12.2009г. техническото задание е било уточнено, като вносител отново е „Сентръл Юръп Груп“ АД, но чрез изпълнителя по договора от 08.05.2008г. - „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД (вещото лице е посочило, че то е „Интемекс СД“ ООД, но съдът отчита, че преобразуването е настъпило едва през 2016г.).

-         Със Заповед № РД-09-50-37/13.01.2010г. на главния архитект на СО е било одобрено заданието за изработване на ПУП-ПЗ, а със Заповед № РД-09-50-431/18.03.2010г. на главния архитект е допусната изработката на плана в посочения обхват.

-         С писмо от 29.04.2010г. на изпълнителя „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД е поискано от „ГИС – София“ ЕООД предоставяне на цифровия модел на действащия и старите кадастрални и регулационни планове за четирите имоти, включени в обхвата на плана, като самият ПУП – ПЗ е бил изработен от изпълнителя и с него било предвидено застрояването с двуетажни вилни сгради в ПИ пл.№ 000673 и в част от ПИ с пл.№ 000672, които попадат в устройствена зона Жв по Общия устройствен план (ОУП) на гр.София, която зона е предвидена за вилно застрояване с показатели: плътност – 25 %, кинт – 0.8, озеленяване 60 %, кота корниз – 8.50 м. Проектът отразявал застроителните петна и отстоянието до имотните граници, а също и трасето на новопредвидените улици.

-         Мотивираното предложение и техническото задание са били одобрени на ОЕСУТ (Общински експертен съвет по устройство на територията).

-         Със заявление от 28.10.2010г. е поискано от главния архитект да одобри изработения и внесен ПУП-ПЗ за вилно застрояване за ПИ №№ 522, 673, 672 и 674 в землището на яз „Искър“, м. „Татарски брод“, район „Панчарево“, като книжата са били представени в три екземпляра и са били разгледани от всички отдели на НАГ – така в допълнителното заключение. Дадени са били предписания за разширяване на транспортния достъп, както и да се съгласува проекта с екплоатационните дружества (изслушване на вещото лице в открито заседание на 02.11.2022г.), които указания според експерта са общи и са били спазени от проектанта.

-         Предвижданията по ОУП и устройствената зона за всеки от четирите имоти, попадащи  обхвата на плана, са били напълно съобразени при изготвяне на проекта (изслушване осз 02.11.2022г.). В този смисъл, от внесените книжа се установява, че вилните сгради са предвидени за изграждане в частите от имоти, в които такова застрояване е било допустимо, а именно за имот № 673 и част от имот № 672, докато за имоти №№ 522 и 674, както и за част от имот № 672 такова застрояване не е било предвидено, поради забрана – пак осз 02.11.2022г., потвърдено при изслушване на допълнителното заключение, осз от 06.12.2023г.

-         Дейностите, описани в анекса от 25.01.2012г., са били реално извършени от страна на изпълнителя „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД – изслушване на вещото лице в о.с.з. на 02.11.2022г.

За изясняване на въпроса относно лицето вносител на проекта е приет нотариален акт № 147, том I, рег.№ 17782, дело № 197/08.04.2008г. на нотариус Ал.Ч., с който „Сентръл Юръп Груп“ АД, ЕИК *********, е продал на „Р.Л.“ АД, ЕИК *********, имотите, включени в обхвата на ПУП-ПЗ, а именно имоти с №№ 000522, 000672, 000673 и 000674, м. Язовир Искър – Татарски брод, Район Панчарево, гр.София.

Изслушан е свидетеля Р.Д., на длъжност администратор на документооборота в „Интермекс СД“ ООД, която заявява, че знае за сключения с „Р.Л.“ АД договор от 2008г. за градоустройствена процедура за имоти на яз. „Искър“, като поддържа, че договорът е изпълнен. Пояснява, че още през 2008г. е започнала работа по проекта, като същият е бил изработен в пълен обхват и внесен за одобряване пред компетентната администрация. Указва, че по договора не е имало плащане, което е наложило подписване на анекс през м.01.2012г., което станало в офиса на изпълнителя, а подписът бил положен от Т.Л.. Свидетелят е потвърдил, че анексът е със съдържанието по документа, приложен по делото и предявен й при разпита.

          При така събраните доказателства съдът намира следното от правна страна:          

Относно правната легитимация на ищците

Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Текстът визира общата отговорност за вреди. В случая искът е предявен от „Р.Л.“ аД (н) с твърдение, че Т.Л. е подписал анекс, с който потвърждава неверни обстоятелства и от който като последица се признава вземане в полза на „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД, с което последният се е легитимирал като кредитор в производство по несъстоятелност, открито по искане на същия съконтрахент, причинило имуществени вреди на ищеца. Тези твърдения правят ищеца активно легитимиран да търси обезвреда и искът е допустим.

Според чл.240, ал.2 ТЗ членовете на съветите, в случая на СД на АД, отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството. Доколкото ищецът „Р.Л.“ АД (н) поддържа при условията на евентуалност, че вредите са произтекли от действия на ответника в качеството му на изпълнителен директор, който е и член на СД, то искът се явява допустим.

С разпоредбата на чл.240а ТЗ е уредена хипотеза на процесуално застъпничество, при която акционер с поне 10 % участие в капитала на дружеството има право на самостоятелен иск да претендира обезщетение за вреди, причинени на дружеството, в което е акционер, наред с упражняване правото на иск от носителя на материалното право. От приложените по делото временно удостоверение и книга на акционерите на „Р.Л.“ АД се установява, че „Ханделс-ен Дийнстферленингсондернеминг Хидма Б.В.“ – Нидерландия е акционер, който притежава 5000 поименни акции от общо 50000 броя акции от капитала на „Р.Л.“ АД, което участие от 10 % в капитала го прави активно легитимиран да предяви изрично уредения на разположение на такъв акционер иск по чл.240а ТЗ, който му дава право да претендира обезщетение в полза на дружеството, чийто акционер е, за вреди, причинени от член на СД. Искът може да се поддържа наред с вече предявения от „Р.Л.“ АД (н) иск по чл.240, ал.2 ТЗ, в който случай правната теория сочи, че искът се предявява от акционер като процесуален субституент на засегнатия от вредоносното поведение на ответника субект под формата на процесуално застъпничество – така „Българско гражданско процесуално право на проф. Ж.Сталев.

Относно датата на спорния анекс като разграничителен критерий за предявените искове

Искът на „Р.Л.“ АД (н), основан на разпоредбата на чл.45 ЗЗД и предявен като главен иск в процеса, се основава на твърдението, че вредоносното действие на ответника – подписване на анекс към договор за изработка от 08.05.2008г., който отразява неверни обстоятелства, от които са произтекли вреди за дружеството, се основава на твърдението, че този анекс е подписан от Т.Л. след като е бил освободен като изпълнителен директор на дружеството, т.е. след 08.06.2012г., а не на сочената в него дата – 25.01.2012г.

Съдът споделя практиката, че когато един частен документ е подписан от органния представител на дружеството издател, то това дружество не се явява трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, поради което при оспорване на датата на документа последният следва да проведе пълно и главно доказване на обстоятелството, че документът е съставен не на сочената в него дата. Горното изисква пълно и главно доказване на датата, която изключва по-ранното му съставяне. Това означава, че при твърдение на ищеца „Р.Л.“ АД (н), че документът е съставен след 08.06.2012г. негова е била доказателствената тежест да установи този факт, от който извежда претенцията си и претендира изгодни за себе си правни последици (в този смисъл Решение № 235/04.06.2010г. по гр.д.№ 176/2010г. на ВКС, II ГО; Решение № 167/03.07.2018г. по гр.д.№ 4020/2017г. на ВКС, IV ГО; Решение № 32/18.16.2019г. по т.д.№ 1109/2018г. на ВКС, I ТО; Решение № 17/13.06.2019г. по т.д.№ 1104/2018г. на ВКС, I ТО; Решение № 229/29.01.2021г. по гр.д.№ 4529/2019г. на ВКС, IV ГО, и др. Така е била разпределена и доказателствената тежест в процеса.

В настоящото производство провеждането на такова пълно и главно доказване не бе установено. Съставянето на документа от ответника на по-късна дата, след освобождаването му като изпълнителен член на СД, не може да се обоснове с липсата на документа в архива на дружеството, респ. с липсата на отразяване на задължението по него в счетоводната документация на дружеството, още повече при твърдение, че такова вземане въобще не е възниквало. Такъв извод не се обосновава и от съдържанието на декларацията, подписана от Т.Л. на 04.04.2012г. С нея деклараторът изрично е посочил наличието на действащ договор между „Р.Л.“ АД и „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД, като невписването на анекс към него не прави договора недействителен, съответно декларацията невярна, доколкото съществено е възникването и съществуването на договорната връзка, което е оповестено с декларацията (отделно от това анексът не е самостоятелен договор). Грижа на търговеца е да проследи облигационното правоотношение и да установи развитието му, вкл. да развали договора, ако са налице основанията, които твърди. Не е налице друг документ или безспорно установено обстоятелство, от което да следва единствено възможния извод, че вписаната на анекса дата е невярна. Ето защо, съдът приема, че по делото не се установява антидатиране на анекса от 25.01.2012г., поради което с така подписания документ ответникът е задължил „Р.Л.“ АД като негов изпълнителен директор, което води до отпадане на условието за разглеждане на главния иск на това дружество, предявен на основание чл.45 ЗЗД.

 

По отговорността на изпълнителния директор

Исковете по чл.240, ал.2 ТЗ, съответно по чл.240а ТЗ са допустими. Решението на ОСА, с което се освобождава изпълнителния член и член на СД от отговорност, независимо дали посочва конкретна вреда или не, се отнася само до поведението на ответника, което е било известно на дружеството. Такова волеизявление не обхваща вреди от поведение, което не е намерило отражение в документи на дружеството и в този смисъл не го е направило достъпно за персоналния субстрат на върховния му орган така, че този орган да формира обоснована воля за снемане на отговорността. Прието е, че решение на ОС за освобождаване от отговорност на управляващия няма действие по отношение на причинена от последния вреда, която обективно е установена да е настъпила за дружеството на по-късен етап. В този случай, управляващият може да бъде освободен с изрично ново решение на ОС след установяване на вредата – така Решение № 29/23.07.2019г. по т.д.№1212/2018г. на ВКС, I ТО. Предвид изложеното, съдът намира, че доколкото волята на ОСА да снеме отговорността от изп.директор не е обоснована, че се отнася за вреди от конкретно негово поведение, дало основание за предявяване на евентуалните искове, то наличието на решение за освобождаване на Т.Л. от длъжност и отговорност по протокол от 20.04.2012г., не води до недопустимост на исковете.

Уважаването на иск за обезщетяване на вреди от изпълнителен член на СД е предпоставено от доказване на следните факти: 1.) Осъществено от ответника действие/бездействие в качеството му на изп.директор на АД; 2.) Действително причинена вреда – намаляване на имуществото на дружеството с вземане, произтичащо от вредоносното действие, респ. от настъпване на други неблагоприятни последици в причинна връзка с поведението на ответника; 3.) връзка между виновното поведение и вредата.

По отношение на качеството на ответника

По делото няма спор, че Т.Л. е изпълнявал длъжността изпълнителен директор на „Р.Л.“ АД в периода 12.03.2008г. – 08.06.2012г. Обстоятелството се потвърждава от вписване по партидата на дружеството в ТР. Действието, от което се твърдят настъпили вреди, е от 25.01.2012г., т.е в рамките на осъществяваната от ответника работа в качеството му на изпълнителен член на СД на АД.

По отношение на вредоносното поведение

Твърди се в исковата молба, че вредата по отношение на „Р.Л.“ АД е настъпила като резултат от подписан от ответника Т.Л. анекс към договор за изработка на ПУП-ПЗ, тъй като с него той е признал, че договорът е изпълнен изцяло от изпълнителя „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД, без това да е така, посочен е нов срок за плащане – до един месец от подписване на анекса, и е поел от името на дружеството задължение да се плати мораторна неустойка при просрочие на плащането. Няма спор относно автентичността на документа.

Спори се относно това съставлява ли подписването му вредоносно действие, което е предпоставено от установяване на факта дали анексът отразява неверни факти, а именно тези по изпълнение на възложената работа. Спорът произтича от твърдението на ищците, че изпълнителят е в пълно неизпълнение, и насрещното твърдение на ответника, че възложената работа е била завършена.

При изграждането на изводите си съдът съобрази следното:

1.)   Предмет на договора за изработка е изпълнението на ПУП-ПЗ в обхват четири поземлени имоти, находящи се в м. Язовир Искър-Татарски брод, район „Панчарево“, както и внасянето му за одобряване. От заключението на вещото лице (основно и допълнително) и от изслушването му се установява, че непосредствено след подписване на договора на 19.05.2008г. е внесено заявление в ДАГ-СО, сега НАГ-СО, с мотивирано предложение и техническо задание за проектиране. Образувана е била преписка с номер ГР-94-Т-38/2008, към която е било внесено уточнение с молба от 10.12.2009г. Техническото задание за изработване на ПУП-ПЗ е било одобрено със заповед на главния архитект от 13.01.2010г. и със заповед от 18.03.2010г. същият е допуснал изработката на плана в посочения обхват след положително становище на ОЕСУТ. На 28.10.2010г. е поискано от главния архитект да одобри изработения и внесен ПУП-ПЗ за вилно застрояване за ПИ №№ 522, 673, 672 и 674 в землището на яз „Искър“, м. „Татарски брод“, район „Панчарево“, като книжата са били представени в три екземпляра и са били разгледани от всички отдели на НАГ. Дадени са предписания, които няма данни да са били изпълнени, съответно административната процедура не е приключила със заповед за одобряване на ПУП. Така установените факти водят до извода, че всички описани документи в анекса са действително съществуващи и удостоверяват, че изпълнителят е изработил възложеното, т.е. вписаните в анекса факти са верни. Предметът на договора включва изработката на проекта за ПУП и внасянето му пред одобряващата администрация, което е сторено. Изработката на плана включва снабдяване с необходимата изходна информация (в тази връзка писмото до „ГИС София“ ЕООД за цифровия модел на действащите и стари кадастрални и регулационни планове), предпроектни проучвания, свързани с предвижданията по ОУП и устройствената зона, в която попадат имотите в обхвата на плана, с възможността за осигуряване на транспортен достъп и захранване на имотите с ток и вода, и накрая изготвянето на ПУП-ПЗ с всички приложения, необходими за одобряването му със заповед, като самото одобряване, като осъществимо от трето на договорната връзка лице, не е част от задълженията на проектантите по договора за изработка. Тяхно задължение е обаче съобразяване на същия с предвижданията за застрояване на територията.

2.)   Внасянето на готовия ПУП-ПЗ в НАГ-СО е потвърдено от вещото лице, което е извършило проверка по движението му в НАГ. Същият е бил окомплектован с нужния брой преписи и е бил предмет на обсъждане в отделните звена на администрацията. С предаването му за одобряване е налице изпълнение на договора от страна на „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД. Ето защо и договорът предвижда 95 % от възнаграждението да е платимо с предаването на проекта в НАГ за одобряване и само 5 % - при издадена заповед за одобряването на плана, които 5% са свързани с приключването на преписката, но съществената част от работата вече е била извършена. Липсата на заповед на главния архитект за одобряване на плана не прави работата негодна за приемане. Причината за незавършване на административната процедура не е изяснена по делото. Възможно е това да се дължи на неплатени от възложителя такси, тъй като същите тежат за него (така и по договор). Друга възможност е преустановяване на отношенията с изпълнителя след дадени предписания за допълване на плана, но и за това не са събрани никакви доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че дадените предписания от НАГ според вещото лице са общи и незначителни, т.е. не правят проекта негоден за одобряване. Те касаят предложение за разширяване на транспортния достъп до имотите при вече осигурен такъв по проект, който е в нормативно установените рамки, както и захранване на имота с ток и вода, което вече е било предмет на предпроектното проучване, т.е. свързано е с подписване на договори за присъединяване с експлоатационните дружества, което тежи за възложителя.

3.)   Не е налице негодност на проекта за приемане и предвид предвижданията на плана. Съгласно заключението на вещото лице ПУП-ПЗ, изработен от „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД, е бил съобразен с ОУП на София и с устройствената зона за процедираните имоти. ПИ пл.№ 000673 и част от ПИ с пл.№ 000672 попадали в устройствена зона Жв - за вилно застрояване с показатели: плътност – 25 %, кинт – 0.8, озеленяване 60 %, кота корниз – 8.50 м. Именно в тях и според ограниченията било предвидено застрояване на вилни къщи. В частта от имот с № 000672, както и в имоти 000522 и 000674 не е било предвидено застрояване, тъй като те са били предназначени за озеленяване, съответно за изграждане на улици, или на територията им са били разположени реки и дерета, което не позволява застрояване. Това мотивира съда да приеме, че внесеният за одобряване ПУП-ПЗ не е страдал от съществени недостатъци, които да го правят негоден, нито че дадените предписания констатират пропуски по него.

4.)   Документацията е била внесена именно от изпълнителя „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД, като пълномощник на собственика на имотите. Това се потвърждава от вещото лице. От приложен нотариален акт пък се установява, че първоначално тези имоти са били собственост на „Сентръл Юръп Груп“ АД, но същите са били прехвърлени на „Р.Л.“ АД непосредствено преди подаване на заявлението за градоустройствена процедура пред ДАГ-СО. Независимо, че документацията  е била внесена от бившия собственик на имотите, то няма спор първо, че възложител за изготвянето на ПУП за имоти №№ 000522, 000673, 000672 и 000674 в землището на яз. „Искър“, м. „Татарски брод“, може да бъде само собственикът – така в ЗУТ (глава осма), както и не е спорно, че тази документация се отнася именно за имотите, собственост на „Р.Л.“ АД,  с когото е бил подписан договора от 08.05.2008г.

           Всички тези обстоятелства сочат на изпълнение на договора за изработка, което от своя страна задължава възложителя да приеме извършената работа (чл.264 ЗЗД) и да заплати възнаграждение за нея (чл.266 ЗЗД), тъй като същата не се отклонява от поръчката на възложителя – да се изготви ПУП според възможностите за застрояване на територията и да се внесе документацията за одобряване. Каква е причината, поради което процедурата не е завършена, не е изследвано по делото, но релевантното в случая е, че неизпълнената част е несъществена и не освобождава възложителя от задълженията му по чл.264 и чл.266 от ЗЗД.

           С оглед горното, съдът приема, че договорът за изработка е бил изпълнен към 25.01.2012г., когато ответникът, като изп.директор на „Р.Л.“ АД, е подписал анекса, с който е признал изпълнението и е договорил нов срок за плащане, скрепен със съглашение за мораторна неустойка в случай на просрочие на плащането. От подписването на анекса не произтичат вреди за дружеството възложител по този договор, тъй като задължението му да плати цената вече е възникнало. Липсата на отразяване в счетоводните документи на изпълнителя, поради неиздадена фактура, заради дължимото ДДС, може да влече евентуално отговорност пред приходната администрация, но не отменя задължението за плащане на изработеното. За вреда не може да се счете и договорената неустойка, задължаването с която е в правомощията на изпълнителния директор и която е логична последица от неизпълнението на задължението на възложителя да заплати възнаграждението съгласно първоначално определените срокове, като тази неустойка не е прекомерна с оглед целите, на които служи (изпълнява и санкционна функция), и факта, че страните по сделката са търговци. Неправомерност при договарянето й не може да се обоснове с ограниченията на чл.32 от Устава на акционерното дружество, тъй като към датата на подписване на анекса не е възникнало задължение в размер, надхвърлящ 100000.00 евро. Бездействието на дружеството да изясни какви са отношенията по повод сключения и деклариран от ответника договор не може да влече търсене на отговорност от изпълнителния член на СД за размера на неустойката. Не се установи и небрежност от страна на ответника или неположена достатъчна грижа за делата на дружеството, тъй като същият е подписал анекса едва след внасяне на готовия ПУП в НАГ-СО и е декларирал, че договора валидно обвързва страните при освобождаването на длъжността.

              Липсата на виновно противоправно поведение отрича възможността да се търси отговорност от ответника по чл.240, ал.2, съответно чл.240а ТЗ. Същевременно, съдът намира, че заявените вреди не са в сочената от ищците причинна връзка. На първо място, намаляване на имуществото на „Р.Л.“ АД със сумата от 350000.00 евро – вземане на изпълнителя по договора от 08.05.2008г. и анекса към него, е валидно възникнало и съществуващо и като такова е включено в списъка на приетите вземания от синдика на дружеството в несъстоятелност, съответно е било одобрено с определение по чл.692 ТЗ от съда по несъстоятелността. На второ място, откриването на производство по несъстоятелност е резултат от проверка на финансовото състояние на дружеството и възможността му да посреща своите задължения. Видно от съдебното решение по чл.630 ТЗ, с което по отношение на „Р.Л.“ АД (н) е било открито производство по несъстоятелност, респ. от публикувания по партидата на дружеството списък на приети вземания, търговецът има задължения и към други кредитори, произтичащи от търговски сделки, в размери, надхвърлящи значително вземането на „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД, сега „Интермекс СД“ ООД, които са дали отражение при формиране на изводите относно общата, незабавна, бърза и абсолютна ликвидност на предприятието и неговата финансова независимост. Т.е. производството по несъстоятелност не може да се приеме, че е резултат единствено от възникналия към „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД дълг при констатация за липса на активи на акционерното дружество. По същите съображения, уважаването на иска по чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ТЗ за прогласяване относителна недействителност на договор за продажба на имоти, сключен с несъстоятелния търговец като продавач, не е непосредствен резултат от дълга към „Интермекс Р. – Д.С-ие“ СД. Що се отнася до производство по чл.227б НК, то наказателният процес има за цел да реализира личната наказателна отговорност на извършителя, който не е юридическото лице.

          По изложените съображения, съдът намира, че следва да отхвърли предявените искове.

 

По разноските

При този изход на спора ищците следва да заплатят на ответника сторените от последния разходи по делото, които са в размер на 1000.00 лева депозит за вещо лице.

От ответната страна е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Н.Й.Б. за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ответника по делото. Пред СГС е бил представен договор за правна помощ, сключен при условията на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА, предвид това, че лицата – упълномощен и упълномощител са близки, което е основанието за поемане на представителството по този ред. Същевременно и по повод подадена от ищците жалба срещу определение на СГС, с което е било прекратено производството по иска по чл.45 ЗЗД, е представен договор за правна помощ, по силата на който ответникът е упълномощил адв.Б. да го представлява срещу възнаграждение от 2000.00 лева, заплатени в брой. Съдът намира, че по-късно направеното изявление, че поетата защита на ответника е възмездна отрича първоначално постигнатата договореност, поради което към датата на приключване на устните състезания няма основание да се приеме, че съдът следва да определи и задължи ищците да заплатят адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника по чл.38 ЗА. Ето защо, на присъждане подлежи само разхода от 2000.00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявеният от „Р.Л.“ АД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:*** (чрез адв.Е.Л. – Т.),  срещу Т.В.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** (чрез адв.Н.Б.), иск по чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата 195500.00 лева, предявен като частичен от 350000.00 евро с левова равностойност 684540.50 лева – обезщетение за виновно причинени от ответника на ищеца вреди от подписване на анекс от 25.01.2012г. към договор от 08.05.2008г., сключен между ищеца като възложител и „Интермекс Р.-Д.С-ие“ СД като изпълнител, който анекс е бил подписан от ответника след освобождаването му като изпълнителен директор на дружеството ищец, с което действие ответникът е признал неверни факти, а именно – изпълнение на договора от страна на „Интермекс Р.-Д.С-ие“ СД, с правоприемник „Интермекс СД“ ООД, без да е налице такова, както и поемане на задължение за заплащане на мораторна неустойка, на който анекс изпълнителят се позовава при обосноваване качеството си на кредитор по отношение на „Р.Л.“ АД с вземане в размер на 350000 евро, довело до уважаване на молбата на това дружество за откриване на производство по несъстоятелност, до възбуждане на наказателно преследване по чл.227б НК, до положително решение по иск за прогласяване относителна недействителност на договор за продажба на имоти на възложителя и до кумулиране на съдебни разноски, ведно със законната лихва от 24.01.2020г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „Р.Л.“ АД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:*** (чрез адв.Е.Л. – Т.), и „Ханделс-ен Дийнстферленингсондернеминг Хидма Б.В.“, дружество с ограничена отговорност, регистрирано в търговския регистър към Търговската камара на Нидерландия под номер 08133225, РСИН *********, със седалище и адрес на управление: Хенделлаан 20, 3781 HV Фоортхюйзен, Нидерландия, със съдебен адрес:*** (чрез адв.В.Н.), срещу Т.В.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** (чрез адв.Н.Б.) искове по чл.240, ал.2 от ТЗ, предявен от „Р.Л.“ АД (н), и по чл.240а ТЗ, предявен от „Ханделс-ен Дийнстферленингсондернеминг Хидма Б.В.“, за заплащане на сумата 195500.00 лева, предявен като частичен от 350000.00 евро с левова равностойност 684540.50 лева - обезщетение за виновно причинени от ответника на „Р.Л." АД вреди от подписване на анекс от 25.01.2012г. към договор от 08.05.2008г., сключен между ищеца като възложител и „Интермекс Р.-Д.С-ие“ СД като изпълнител, с което действие ответникът в качеството си на изпълнителен директор на възложителя е признал неверни факти, а именно – изпълнение на договора от страна на „Интермекс Р.-Д.С-ие“ СД, с правоприемник „Интермекс СД“ ООД, без да е налице такова, както и поемане на задължение за заплащане на мораторна неустойка, на който анекс изпълнителят се позовава при обосноваване качеството си на кредитор по отношение на „Р.Л.“ АД с вземане в размер на 350000 евро, довело до уважаване на молбата на това дружество за откриване на производство по несъстоятелност, до възбуждане на наказателно преследване по чл.227б НК, до положително решение по иск за прогласяване относителна недействителност на договор за продажба на имоти на възложителя и до кумулиране на съдебни разноски, ведно със законната лихва от 24.01.2020г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Р.Л.“ АД (н), ЕИК *********, и „Ханделс-ен Дийнстферленингсондернеминг Хидма Б.В.“, вписано в ТР на Търговската камара на Нидерландия под номер 08133225, с номер на субекта *********, да заплатят на Т.В.Л., ЕГН **********, сумата 3000.00 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, както следва:

-         На „Р.Л.“ АД (н) – чрез адв.Л. на адрес: ***

-         На „Ханделс-ен Дийнстферленингсондернеминг Хидма Б.В.“ – Нидерландия – чрез адв.Н. на адрес: ***;

-         На Т.Л. – чрез адв.Б. на адрес: ***.

Препис от решението да се връчи за сведение и на синдика на „Р.Л.“ АД (н) - В.Л.Б.на адрес: гр.София, ул. „*****“ № 23, партер.

               

    Съдия:

                                                                                              (Гергана Троянова)