№ 79
гр. Пловдив, 20.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Виктор Ас. Янков
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно
дело за възобновяване № 20245000600038 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Осъденият С. П. С. се явява лично.
Не се явява упълномощеният от осъдения адв. Д. М., редовно призован.
В залата се явява адв. Е. Б., който представя пълномощно от адв. М. за
преупълномощаването му като защитник на осъдения С..
АДВ. Б.: Моля да дадете ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ С. С.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 НПК.
АДВ. Б.: Защитата няма искания за отводи.
ОСЪДЕНИЯТ С.: Нямам отводи.
1
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Б.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни съдии,
поддържам в цялост подаденото искане за възобновяване на наказателното
производство спрямо решението на Окръжен съд – Стара Загора, с което е
потвърдена присъда на Районен съд – Казанлък, с която моят подзащитен е
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 209 ал.1 НК.
Няма да излагам подробни съображения по всички основания.
Основно ще бъда фокусиран върху правилното приложение на
материалния закон, тъй като защитата изповядва разбирането, че в
настоящото производство не става въпрос за наказателноправна измама по
смисъла на чл.209 ал. 1 НК. В тази насока се наблюдава от страна на
защитата, поне такова е нашето становище, че се наблюдава известно
подценяване на значими факти и обстоятелства от страна на въззивната
инстанция, които, оставайки встрани от погледа на решаващия съдебен
състав, са довели впоследствие до постановяването на незаконосъобразно
решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда.
В тази насока първото и най-важното обстоятелство, което е било
неглижирано от въззивната инстанция е фактът, че моят подзащитен е ** на
търговско дружество, което именно има за своя дейност развитието на
търговски сделки в областта на продажбите с метални стоки, конструкции и
така нататък. Именно в рамките на тази своя търговска дейност е била част от
нея и сключената сделка с пострадалото лице Х.
Защо има значение това обстоятелство - има значение дотолкова,
доколкото едни трайни облигационни отношения между две страни винаги
създават отношения на доверие и между тях е налице трайна практика по
сключването на договори и тяхното изпълнение.
Съответно, в рамките на тези търговски отношения наказателният съд е
бил длъжен да отговори на въпроса какво точно при конкретната сделка,
която е инкриминирана с внесения обвинителен акт, се е объркало в тези
дълготрайни търговски отношения.
2
Когато сключването на определен договор е инкриминирано като
способ за извършване на измамата, комплексната оценка за развитието на
цялото облигационно отношение е нещо, което е дължимо от страна на
решаващите съдебни инстанции и в тази насока е решение № 401 от 1995 г. на
Върховния съд на Република България, както и решение № 728 от 2003г. на
Върховния касационен съд.
Ето защо това е и първият аргумент, който има защитата, за това, че
решението не е правилно, като на следващо място, моля съдът да обърне
специално внимание, че в своите показания пострадалият Х. – нещо, също
което е пропуснато от страна на инстанциите по фактите, твърди, че
уговорката между двете страни е била именно моят подзащитен да достави
стоката, като в същото време няма уговорена доставна цена за тази стока,
тоест няма уговорено плащане за извършването на превоза, който твърди, че е
бил уговорен пострадалият Х..
Прави впечатление, че тук става въпрос за немалко количество
материал - става въпрос за 500 броя метални платна, които са били уговорени,
като превозът на същите би бил на значителна стойност, което дава индиция
за това, че свидетелят Х. не казва цялата истина и това също е останало
встрани от погледа на решаващия съдебен състав.
На следващо място, както е посочено и в молбата за възобновяване, в
своите показания свидетелят Х. твърди, че е правил опит и за провеждане
многократно на кореспонденция с моя подзащитен впоследствие, която обаче
се е оказала неуспешна, като от представените писмени доказателства това
обстоятелство не се установява.
По тези съображения считам, че в настоящото производство става
въпрос действително за неизпълнение на гражданскоправна сделка, а не за
съществуващо изначално намерение на подсъдимото, вече осъденото лице, да
не изпълни поетото от него задължение.
В тази насока като аргумент за липсата на наказателноправна измама,
следва да се отговори и на въпроса, ако беше обърната ситуацията – стоката
беше доставена, а парите не бяха платени, тогава отново ли щеше да става
въпрос за наказателноправна измама и струва ми се, че отрицателният
отговор следва да бъде предпочетен в настоящото производство.
3
По тези съображения защитата е на мнение, че в рамките на
установената фактическа обстановка от страна на съдебните инстанции са
налице процесуалните основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, а
именно С. да бъде оправдан по така повдиганото му обвинение. Моля за
произнасяне именно в тази насока.
Алтернативно поддържам и съображенията за явна несправедливост на
наложеното наказание.
ОСЪДЕНИЯТ С. С. (за лична защита): Потвърждавам казаното от
адвоката ми. Нямам какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз ви предлагам да
оставите искането без уважение, като неоснователно. Доколкото разбирам, не
се спори относно фактическата обстановка - тя е установена по делото.
Основният въпрос е, налице ли е измама по смисъла на чл. 209 НК или
се касае за гражданскоправно, облигационно отношение – едно неизпълнение
на договора, което разбира се, не може да повлече една наказателна
отговорност.
В случая мисля, че правилно съдилищата са приели, че изначално
осъденият не е имал намерение да заплаща, тоест да предава, тези метални
платна. Същите били показани от него на пострадалия на „В.“, че са в негово
владение, а какви са, що са, не е установено.
Установено е, обаче, че той, имам предвид осъденият, е взел сумата от
15 000 лева, преведени му от пострадалия, след което комуникацията между
тях прекъсва, преустановява се, въпреки желанието на пострадалия да се
разберат в това отношение.
Ето защо намирам, че правилно той е бил осъден от Районния съд,
която присъда е била потвърдена от Окръжния съд и както казах, мисля, че не
са налице основания за възобновяване на наказателното производство.
АДВ. Б. (реплика): Ако позволите, съвсем кратка реплика само. Аз не се
съгласявам по отношение наличието на доказателства, както твърди
държавното обвинение, за това, че изначално не е съществувало намерение да
бъде предадена стоката. И Районен съд в Казанлък, и Окръжният съд в Стара
Загора като единствен аргумент в тази насока използват факта на
неосъществена впоследствие кореспонденция между двете страни. Всеки
4
един от решаващите състави е посочил, че след като едва ли не моят
подзащитен бил спрял да отговаря на обажданията на пострадалото лице, това
била ясна и недвусмислена индиция, че не е съществувало въобще намерение
да изпълни поетото задължение.
Струва ми се, че първо, това не е доказано, че такава кореспонденция е
правен опит да бъде осъществена, включително и чрез другите разпитани
свидетели, общи познати на двете лица, а отделно от това, сумата от 15 000
лева изглежда житейски нелогично, ако едно лице изначално няма намерение
да изпълни поетото задължение, да поиска сумата, която да му бъде платена,
да бъде преведена по банкова сметка, така че да съществува
лесноустановимо доказателство за това, че е налице имуществено
разместване. Ето защо, тези косвени данни, които биват сочени от
държавното обвинение и поддържани във всички досега инстанции, не са
достатъчни, за да се приеме по безспорен и категоричен начин, че намерение
в действителност е липсвало към момента на сключване на сделката между
двете страни.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ С. П. С.: Искам да бъда оправдан.
Съдът счете делото за изяснено и обяви на страните, че ще се произнесе
със съдебния си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 09:12 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5