Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 03.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                    Мл. съдия  ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                      МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в. гр. дело № 1955 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

    С Решение № 306091 от 19.12.2019г.,  постановено по гр.д. № 13603/2019г. по описа на СРС, 65 състав е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че ответникът Д.Т.М., ЕГН **********, дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД  на основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумите от 1 689.31 лв., представляваща ½ ид. част от дължимата цена за доставена  от дружеството топлинна енергия  за периода 01.05.2015г.-30.04.2018г., както и сумата от 31.50 лв.- представляваща ½ ид. част от дължимата сума за услугата дялово разпределение за периода 01.05.2015г.-30.04.2018г. ведно със законната лихва от 29.11. 2018г. до плащането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 18.12.2018г. по ч. гр. д. № 75646/2018г. по описа на СРС, 65 състав, като отхвърля изцяло иска по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава на топлинна енергия в размер на 195.53 лв.. – ½ ид. част за периода 15.09.2016тг. -13.11.2018г. и лихва за забава за дялово разпределение в размер на 5.80 лв. -1/2 идеална част за периода 30.11.2015г. -13.11.2018г., за които суми е  издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 18.12.2018г. по ч. гр. д. № 75646/2018г. по описа на СРС, 65 състав, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 56.80 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 272.27 лв. – разноски в исковото производство. Със същото решение е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че ответникът В.М.Р., ЕГН **********, дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД  на основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумите от 1 689.31 лв., представляваща ½ ид. част от дължимата цена за доставена  от дружеството топлинна енергия  за периода 01.05.2015г.-30.04.2018г., както и сумата от 31.50 лв.- представляваща ½ ид. част от дължимата сума за услугата дялово разпределение за периода 01.05.2015г.-30.04.2018г. ведно със законната лихва от 29.11. 2018г. до плащането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 18.12.2018г. по ч. гр. д. № 75646/2018г. по описа на СРС, 65 състав, като отхвърля изцяло иска по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава на топлинна енергия в размер на 195.53 лв.. – ½ ид. част за периода 15.09.2016тг. -13.11.2018г. и лихва за забава за дялово разпределение в размер на 5.80 лв. -1/2 идеална част за периода 30.11.2015г. -13.11.2018г., за които суми е  издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 18.12.2018г. по ч. гр. д. № 75646/2018г. по описа на СРС, 65 състав, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 56.80 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 272.27 лв. – разноски в исковото производство.

 Горепосоченото решението е постановено при участието на привлечено от ищеца „Т.С.” ЕАД трето лице помагач „Т.С. “ ООД.

  Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците Д.Т.М. и В.М. Р.. Обжалва се като неправилна частта от решението, в която е признато за установено по отношение на ищцовото дружество, че двамата дължат по равно дължат претендираната от ищеца сумата, представляваща главница за доставена топлинна енергия за процесния период и сумата, представляваща цена за предоставена от ищеца  услуга дялово разпределение. Поддържа се, че решението в обжалваните части е неправилно, поради нарушения на материалния закон. Оспорвват заключението на приетата в първоинстанцинното производство съдебно счетоводна експертиза. Оспорват задължението като сочат, че топлинна енергия не и ме доставяна в процесния имот. Твърдят, че по делото липсват доказателства за точното разпределение на енергията в процесния имот. Оспорват и дължимостта на таксата за дялово разпределение. Твърди, че неправилно съдът е присъдил на ищеца суми за дялово разпределение без  дружеството да е извършвало тази услуга, за която няма спор, че е осъществявана от трето лице- помагач. Предвид изложеното моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете на ищеца – отхвърлени.

Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част като правилно.

Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Обжалваното решение е частично правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – Договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 26.10.1979г.; Решение за СРС  по гр. д. № 397/1999г. за развод, влязло в сила на 10.07.2001г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 12, том I, рег. № 1687, дело № 14 от 2004г. по описа на В.К., Нотариус с рег. № 269 на НК с район на действие СРС, че ответниците са съсобственици при равни права на процесния апартамент № 21 в гр. София, общ. Надежда, жк. ******. От това следва, че същите се  явяват потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ – виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – справки за разход на топлинна енергия и документи за главен отчет, респ. протоколи за неосигурен достъп, отнасящи се за апартамент № 21, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, че през исковия период в процесния имот – е имало монтиран 3 монтирани отоплителни тела и съответно 3 топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода , по който се отчита разхода. Установено е, че делът на ответниците за топлинна енергия и сградна инсталация е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба; технологичните разходи били отчислявани ежемесечно от ищеца, като общият топломер в абонатната станция бил преминал през периодични метрологични проверки. Следователно въззивният съд приема, че при определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология.

Възражението на въззивниците, че не е доставяна топлинна енергия в процесния имот се опровергава от всички събрани по делото доказателства. Доказано е също така въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза, че за периода от 01.05.2015г. - 30.04.2018г., че стойността на топлинната енергия доставена в процесния имот е в размер на 3 378.64 лв., като обосновано СРС го е кредитирал, тъй като същото кореспондира с данните в изготвените от третото лице-помагач справки за разход на топлинна енергия, които са приети като доказателства по делото.

На следващо място следва да се посочи, че всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в редакция – изм.,ДВ, бр. 74 от 2006 год./, дяловото разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от  топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./ – действаща нормативна уредба към момента на сключването на договора от м. ноември 2001 год. между етажните собственици на процесната сграда и „Т.С.“ ООД.

Доказано несъмнено, че в сградата, в която се намира имотът на ответника, е била въведена услугата дялово разпределение – видно протокол от Общо събрание на етажните собственици от 31.08.2002г., ведно със списък /л. 30 от делото, в който фигурира и ответникът Д.М./, на което е било взето решение за сключването на договор с „Т.С.“ ООД. Такъв договор е бил сключен впоследствие на 01.10.2002 год. за срок от 3 г. Същевременно по делото са представени документ за главен отчет, от които е видно, че до процесния имот е бил осигуряван достъп за отчет и справки за дялово разпределение за отоплителните сезони, включени в исковия период и липсата на доказателства за изявления от етажните собственици, че считат договора за прекратен, води до извода, че действието на договора е било многократно подновявано. А отделно от това следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ, топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия има право да извършва услугата дялово разпределение и самостоятелно, дори да не е налице договор с лице, вписано в регистъра по чл. 139а ЗЕ. На следващо място СГС приема, че всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от  топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./.

Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В разглеждания случай ищецът твърди, че за процесния имот са били изготвени изравнителни сметки от третото лице-помагач след края на съответния отоплителен период. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално осъществена.

Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – индивидуални справки за отопление и топла вода, както и документи за главен отчет за имот – апартамент № 21 в гр. София, общ. Надежда, жк. ******, аб. № 049815, които са подписани ответника М., в качеството на потребител, акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от председателя на домсъвета на ищцовото дружество, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, количеството и стойността на услугата дялово разпределение за имота. По делото е установено е също така, че абонатната станция, захранваща процесната сграда, била въведена в експлоатация през 2001 год., общият топломер в абонатната станция бил преминал през метрологични проверки на всеки две години, като резултатът от проверките бил, че те съответстват на одобрения тип.

С оглед на изложеното съдът намира за несъмнено установено, че услугата дялово разпределение е била реално осъществена, а нейната стойност за периода от м.октомври  2015 год. до м.април 2018 год. възлиза на 62.99 лв. Този  извод следва от съвкупната преценка на писмените доказателства и заключението по съдебно-техническата експертиза /което в посочената част следва да бъде кредитирано – чл. 202 ГПК/.

С оглед на изложеното при установеното облигационно правоотношение между страните, при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, както и на обема на отговорността на ответниците първоинстанционният съд е приел законосъбразно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло. Ето защо въззивната жалба следва да бъдат оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваните му части, като правилно.

          При този изход на спора въззивниците - ответници нямат право на разноски. По разноските за въззивната инстанция на страна на въззиваемата страна – ищец  - „Т.С.“ ЕАД настоящият съдебен състав намира, че не се следват разноски, доколкото във въззивното производство не е подаван отговор на въззивната жалба и не е осъществено процесуално представителство.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                     

                                  Р    Е    Ш    И    :  

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 306091 от 19.12.2019г.,  постановено по гр.д. № 13603/2019г. по описа на СРС, 65 състав, в обжалваните му части.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б. Б.“ ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1/                              2/