Р Е Ш Е Н И Е
№261653/14.12.2020г.
град Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 4628 по
описа на Варненския районен съд за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на „Д.П.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, с която против Застрахователна компания „Л. И.“ АД с ЕИК *********, ***,
след допуснато
изменение по чл.214, ал.1 ГПК, е
предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2386,16 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
нанесени на собствения на ищеца л.а. ** рег.№**, вследствие ПТП от 26.08.2017
г., причинено по вина на водача на т.а. ** рег.№**,
настъпило на автомагистрала „Х.“, км 349+800, общ. Ш., ведно със законната
лихва считано от датата на уведомяване на ответника – 31.08.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
На 26.08.2017 г. ищецът управлява
служебен л.а. ** рег.№** по автомагистрала „Х.“, км 349+800, общ. Ш., когато от движещият се пред процесния автомобил, т.а. **
рег.№** внезапно изхвърча спукана гума, която удря предната част на автомобила
на ищеца. Последният уведомява незабавно компетентните органи за настъпилото
ПТП. Мястото на инцидента е посетено от полицейски служители, които съставят
протокол за ПТП, в който като виновен за произшествието е посочен водачът на
товарния автомобил – Ю.Х. За товарния автомобил е налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, по сключен с ответника застрахователен договор, със срок на
действие от 07.03.2017 г. до 06.03.2018 г.
На 31.08.2017 г. ищецът уведомява
ответника за настъпилото пътно произшествие. Образувана е ликвидационна
преписка по щета, като е извършен оглед и е съставен опис-заключение. Ищецът
твърди, че му е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 698,29 лева,
като намира, че сумата е в значително по-нисък размер от средствата, необходими
за отремонтиране на увредения автомобил, тъй като е извършил проучване, при
което е установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в
размер на 2918,93 лева. Сочи, че увредените части на автомобила били
оригинални, поради което възстановяването на превозното средство следвало да бъде
извършено с оригинални части. Застрахователят е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие на 31.08.2017 г., поради което ищецът претендира
заплащане на обезщетение за забава, считано от тази дата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
предявения иск. Намира изплатеното обезщетение за достатъчно и адекватно на
действителните вреди. Сочи, че поради възрастта на автомобила действителната
стойност на ремонтните дейности за възстановяването му възлизат на далеч
по-ниска стойност. Заявява, че при предоставяне на допълнителни документи,
удостоверяващи допълнителна щета, няма пречки за финализиране на преписката и
изплащане на окончателен размер на обезщетение, като сочи, че ищецът не е представил
такива. Моли за отхвърляне на предявения иск, респективно за намаляване на
присъденото обезщетение.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
От представен по делото препис от СРМПС част I, издадено на 23.02.2016 г. от МВР,
СПП - Варна, се установява, че собственик на л.а. ** рег.№** е ищецът „Д.П.Д.“
ЕООД.
Видно от протокол за пътнотранспортно
произшествие №
1667896/27.08.2017 г., съставен в 00.30 ч. от мл. автоконтрольор от Сектор
„Пътна полиция“ – ОДМВР – Ш., се установява, че на 26.08.2017 г., в 22.30 ч., на
автомагистрала „Х.“, км 349+800, общ. Ш., възниква ПТП между л.а.** рег.№** и т.а. ** рег.№**. Описан е
механизмът на произшествието – „Участник №2 /л.а**/ блъска внезапно изхвърчала
от средния мост на полуремарке спукана гума“. От изготвената в протокола схема
на ПТП, се установява, че гумата е изхвърчала от лявата страна на товарния
автомобил и е ударила процесното превозно средство в предната му част.
Въз основа уведомление от ищеца, ответното дружество
образува ликвидационна преписка по щета № 0003-5000-17/31.08.2017 г., като на
същата дата е изготвен опис-заключение, в който са описани установените увредени
елементи от автомобила на ищеца.
Страните не спорят относно датата,
мястото, участниците и механизма на ПТП от 26.08.2017 г., при който на собствения
на ищеца л.а. са нанесени материални щети. Не се спори относно валидността към
датата на ПТП на застраховка „Гражданска отговорност“ за т.а. ** рег.№**, както и относно
обстоятелството, че ответникът е изплатил в полза на ищеца, застрахователно
обезщетение в размер на 698,29 лева по ликвидационна преписка № 0003-5000-17/31.08.2017
г.
По делото е допуснато изготвяне
на съдебно-автотехническа експертиза, от приетото заключение на която се
установява механизмът на настъпване на ПТП, нанесените увреждания по автомобила
на ищеца, както и стойността на ремонтните дейности, необходими за
възстановяване на автомобила до състоянието му преди произшествието.
Експертното заключение сочи
механизъм на настъпване на ПТП, съвпадащ със сочения от ищеца и установения с протокол
за ПТП № 1667896/27.08.2017 г., съставен от служител на СПП – ОДМВР – Ш., а
именно – на 26.08.2017 г., около 22.30 ч., при движение по автомагистрала „Х.“,
км 349+800, общ. Ш., от предно движещият се т.а. ** рег.№** изпада спукана
гума, която се удря в предната част на процесния автомобил. Вследствие на
удара, по автомобила на ищеца - л.а.** рег.№**, са нанесени увреждания в предна
челна и предна дясна част. Вещото лице сочи стойност за възстановяване на
автомобила, изчислена въз основа средни пазарни цени, на база всички изследвани
сервизи – 3084,36 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Претендираните права имат извъндоговорен
характер – непозволено увреждане. Исковете черпят правно основание от
разпоредбите на чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, чл. 86, ал.1 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.432,
ал.1 КЗ вр. чл.429, ал.1 КЗ, в сила от 01.01.2016 г., увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава
да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, при спазване изискванията на чл.380 КЗ. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.1 КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за възстановяването им.
В процесния случай, в тежест на
ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване: наличие на
валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и третото лице,
настъпване на застрахователно събитие – ПТП, механизъм на настъпване на същото
и причинно-следствената връзка между ПТП; нанесените щети; да докаже сочените
от ищеца увреждания. По правило, в хипотезата на гражданска отговорност за
вреди от непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното.
Съдът намира, че в процесния
случай са налице предпоставките по чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за
изплащане на застрахователно обезщетение в полза на пострадалото при ПТП лице. Ищецът
е увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен и което има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. В този смисъл той е активно материалноправно легитимиран да
претендира от застрахователя обезщетение за причинените му вреди, а ответното
застрахователно дружество е пасивно легитимирано да отговаря по тези претенции.
Безспорно е, че между ответното
дружество и собственика на т.а. ** рег.№** е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, с който застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. По делото не се установяват доказателства за наличие на правопогасяващи
или правоизключващи отговорността на застрахователя обстоятелства.
По делото се установи, че на 26.08.2017
г., по вина на деликвента – водач на т.а. ** рег.№** е настъпило ПТП, при което
на собствения на ищеца лек автомобил са били нанесени имуществени вреди. Механизмът
на настъпване на
произшествието също
е установен по безспорен начин, като признато от ответника е и наличието на причинно-следствена
връзка между противоправното поведение на деликвента и нанесените имуществени
вреди на автомобила на ищеца. Данни за тази връзка се съдържат в приложените
писмени доказателства и в заключение на САТЕ, като виновното, и противоправно
поведение на деликвента е установено по несъмнен начин.
Спорният въпрос между страните
остава размерът на дължимото обезщетение. Възражението на ответника, че
размерът на претендираното от ищеца обезщетение е завишен, е неоснователно. На
основание чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Доколкото
не се представят доказателства между страните по застрахователния договор да е
била налице уговорка по реда на чл.387, ал.1 КЗ, то следва да се приеме, че
застрахователната стойност е тази, посочена в нормата на чл.400, ал.1 КЗ, а
именно – такава срещу която, вместо застрахованото имущество, може да се купи
друго от същия вид и качество. Ответникът е длъжен да заплати на ищеца
обезщетение за претърпените вреди, вследствие застрахователно събитие, като
това обезщетение следва да е в размера необходим за възстановяване на
автомобила в състояние годно за неговата употреба.
Според ищеца справедливият размер
за обезщетяване на имуществените вреди е 3084,45 лева – сбор от изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 698,29 лева и претендираното доплащане
в размер на 2386,16 лева. Ответникът
намира, че сумата, която вече е била изплатена на ищеца - 698,29 лева е
достатъчна за да бъде възстановен автомобилът в състоянието преди увреждането. Вещото
лице изготвило САТЕ сочи стойността необходима за възстановяване на превозното
средство - 3084,36 лева, като същата е определена въз основа средната пазарна
цена на труда, на база всички изследвани сервизи.
В исковата молба ищецът сочи, че
пълният размер на сумата, необходима за възстановяване на автомобила е 2918,93
лева, като твърди, че до този извод е достигнал сам, след извършено собствено
проучване. Сумата от 2386,16 лева се претендира след допуснато изменение
размера на иска, на основание чл.214, ал.1 ГПК, като същото се базира
единствено на посочената средна пазарна цена в заключението на САТЕ. По делото
не са представени доказателства, чрез които да се установи, че посоченият в
исковата молба пълен размер на средствата необходими за отремонтиране на
автомобила е изменен от датата на предявяване на иска, като същият е увеличен
до размера, посочен в експертното заключение. При спазване принципа за пълна
обезвреда, следва присъденото обезщетение да съответства на разходите за
възстановяване на увредената вещ до състоянието ѝ преди увреждането,
поради което съдът намира, че в полза на ищеца се дължи застрахователно
обезщетение в размера, който сам е посочил, че е необходим за отремонтиране на
автомобила - 2918,93 лева. Присъждане на обезщетение в по-висок размер би
довело до неоснователното му обогатяване.
При данни, че ответникът е
изплатил на ищеца сума в размер на 698,29 лева, то до достигане на пълния
размер за възстановяване на автомобила, на доплащане подлежи сумата от 2220,64
лева, като до този размер претенцията на ищеца се явява основателна и следва да
бъде уважена, а за разликата над сумата от 2220,64 лева до пълния претендиран
размер от 2386,16 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
В полза на ищеца и на основание
чл.84 ал.3 ЗЗД вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД вр. чл.429, ал.3 КЗ, следва да се присъди и
законната лихва върху присъдената сума за обезщетяване на имуществените вреди,
считано от датата на уведомяването на застрахователя – 31.08.2017 г. до
окончателното изплащане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно
на уважената част от иска, ответникът следва да заплати на ищеца
съдебно-деловодни разноски в общ размер на: 814,72 лева, от които: 88,83 лева –
държавна такса, 279,19 лева - депозит за вещо лица и 446,70 лева – адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС.
Ответникът също има право на
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от
иска, но доколкото по делото не е представено доказателство за извършването на
такива, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л. И.“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на „Д.П.Д.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 2220,64
лева – обезщетение за имуществени вреди по собствения на ищеца л.а. ** рег.№**,
вследствие ПТП от 26.08.2017 г., причинено по вина на водача на т.а. ** рег.№**,
настъпило на автомагистрала „Х.“, км 349+800, общ. Ш., ведно със законната
лихва считано от датата на уведомяване на ответника – 31.08.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2220,64
лева до пълния претендиран размер от 2386,16 лева.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.
И.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на „Д.П.Д.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 814,72 лева,
представляваща сторените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: