Решение по дело №142/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба на Л.С.Г. ***, против Заповед № 528/26.05.2023г. на Кмета на Община – Белоградчик, с която му е наредено да премахне собствената си селскостопанска постройка с идентификатор № 03616.501.427.4 и с административен адрес гр.Белоградчик, ул.“Лило Панов“ № 16.

В жалбата се развиват подробни съображения, че заповедта е незаконосъобразна.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответната по жалбата страна - Кметът на Община – Белоградчик, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски.

Заинтересованата страна – И.Г. Ц., оспорва жалбата и моли съда да не я уважава.

От доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, като подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Доказателствата от административната преписка и събраните такива по делото установяват, че жалбоподателят е собственик на имот в гр.Белоградчик, находящ се на ул.“Лило Панов“ № 16. Собственик на съседен имот, който не е идентифициран и за него не се извлича информация от административната преписка, е заинтересованата страна - И.Г. Ц.. Безспорно по делото е, че в имота на жалбоподателя има необитаема селскостопанска сграда, която е в лошо състояние и има естествено износване.

С вх.№ 6103/10.10.2022г. заинтересованата страна И.Г.Ц. е подала молба до кмета на общината за съдействие. Посочила е, че Г. има рушаща се кочина в нейния двор и застрашава живота ѝ, както и че той не желае да премахне кочината.

Въз основа на тази молба, кметът на общината е издал Заповед № 1176 / 17.10.2022г. на Кмета на община – Видин, с която е назначил комисия със задача да извърши проверка и установи причините за възникналия проблем и представи протокол със становище относно извършената проверка.

Комисията е представила Констативен протокол от 22.05.2023г., от извършена проверка на място. Посочено е, че на границата на имот с идентификатор № 03616.501.426 собственост на Ц. и № 03616.501.427 собственост на Г. е изградена постройка (кочина), която е с компрометиран покрив и носеща конструкция. Основата е частично разрушена и стените са наклонени към двора на Ц., където има паднали керемиди, тухли и камъни. Самата постройка е негодна за ползване и представлява застрашаващ сигурността строеж. Предложено е да се издаде заповед за премахване, поради естествено износване постройката, която е станала опасна за здравето и живота на гражданите. Въз основа на Констативния протокол, Кметът се е произнесъл с обжалваната в настоящото производство заповед. С изх.№ 3414/06.06.2023г. до жалбоподателя е изпратена покана за доброволно изпълнение на заповедта за премахване и двете са му връчени на 07.06.2023г.

В административната преписка и в производството по делото не са представени доказателства, но и не се навеждат и доводи за това, че жалбоподателят е уведомен за откритото административно производство, за назначената комисия и насрочения и извършен оглед. Не е посочено и не се установява на коя дата комисията е посетила имота, за да направи оглед на място. Направени са снимки на рушаща се постройка, които са приложени по преписката. Но от тях не се установява кога е заснета постройката и къде точно се намира. Не е ясно кой от собствениците на двата съседни имота е присъствал при огледа. Няма доказателства да е бил даван срок или каквато и да било възможност в това производство за поправяне или заздравяване на сградата.

В представената административна преписка липсват и становища, както на собственика на постройката Г. – жалбоподател по настоящото дело, така и на собственика на съседния имот Ц. – заинтересована страна.

Въпреки неспазването на процедурата по реда на чл.195 и чл.196 от ЗУТ, е издадена обжалваната заповед, с която се постановява разрушаване и премахване на въпросната селскостопанска постройка. Срок за това в самата заповед не е определен, но такъв е посочен в поканата за доброволно изпълнение, с която е връчена и самата заповед.

Към административната преписка е приложен констативен нотариален акт на праводателя на жалбоподателя, в който селскостопанска сграда не е посочена. Приложено е копие на кадастрална карта, от което не се установява местонахождението на процесната постройка. Приложено е и постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 16.11.2022г. на Районна прокуратура Видин.

Ангажирани са доказателства за компетентността на членовете на комисията. Други доказателства във връзка с твърдените от страните факти по делото не са представени.

По делото липсват каквито и да било доказателства да е изпълнявана законовата административна процедура, включваща уведомяването на страните във връзка с назначената комисия, даването на възможност на собствениците и заинтересованите лица да се запознаят със събраните доказателства, както и изслушване на становищата им, така и във връзка с даване на срок за заздравяването на въпросната постройка, след което разрушаването и премахването и следва да бъде предприето, като крайна мярка.

Не се спори по делото, че стопанската сграда се саморазрушава. Това което не е установено е къде се намира тя, дали в имота на заинтересованата страна Ц., която е посочила това в молбата си до общината, дали само в имота на жалбоподателя или е на границата на двата имота. Липсата на това установяване, пречи за формирането на извод дали строежът би могъл да създава непосредствена опасност за здравето и живота на гражданите.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, а жалбата срещу нея - основателна. Съображенията на съда за това са следните:

Видно от самата обжалвана заповед като правно основание за издаването и е разпоредбата на чл.195, ал.1, т.6 от ЗУТ, каквато разпоредба не съществува. От мотивите, посочени в заповедта става ясно, че: „сградата е опасна за здравето и живота на гражданите. В лошо състояние е и има естествено износване, което налага премахването ѝ.“ В тези случаи би намерила приложение разпоредбата на чл.195, ал.6,т.1 от ЗУТ, според която „Кметът на общината издава заповед за премахване на: 1. строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят ; “.

Както вече се установи от фактическата обстановка, неясен е въпроса за точното местонахождение на сградата, което се дължи от една страна на липсата на проведена законова процедура по изслушване на заинтересованите лица – собственици и съседи, което е свързано от друга страна и с липсата на достатъчно доказателства в тази насока, които административният орган е следвало да събере в хода на административното производство.

Безспорно е установено по делото, че процесната заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила. Ако се приеме, че следва да се приложи разпоредбата на чл.195 от ЗУТ, то това е ал.6, т.1 на същия чл.195, а не несъществуващ текст, така както е посочено в заповедта – чл.195, ал.1, т.6 от ЗУТ. За да се разреши спора, касаещ въпросната сграда следва по безспорен начин да бъде установено дали същата попада под хипотезата на чл.195,ал.6 от ЗУТ, според която, за да се премахне такава сграда тя следва поради естествено износване или други обстоятелства да е станала опасна за здравето и живота на гражданите, негодна е за използване, застрашени е от самосрутване, създава условия за възникване на пожар или е вредна в санитарно-хигиенно отношение и не може да се поправи или заздрави. Последното изобщо не е обсъждано в това производство. Но законовата процедура съдържа изисквания, при условията на кумулативност, като липсата на което и да било от тях води до нарушаване на административната процедура и то от категорията на съществените нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

В конкретния случай безспорно е назначена комисия от специалисти, която е извършила оглед на обекта, като констатациите ѝ са описани в приложения по делото протокол, съобразно разпоредбата на чл.196, ал.1 от ЗУТ, но за огледа и за констатациите на комисията не са уведомени, нито собственикът на имота, нито заинтересованото лице – съседа и молител в административното производство. При положение, че те изобщо не са уведомени, с оглед разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗУТ, то те не са били и изслушани.

Макар и да са описали обстоятелствата във връзка със сградата в протокол, те не са извършили пълно обследване на сградата, като не са направили предложение и не са дали възможност на собствениците да изготвят проект за заздравяването и, а направо са приели, че се касае за естествено износване. Поправяне или заздравяване изобщо не е обсъждано. На практика се оказва, че заповедта е издадена при липса на изяснена фактическа обстановка, тъй като поради неизследване подробно на местонахождението на сградата и без изобщо да е обсъдено поправяне или заздравяване, както и без да е уведомен собственика на същата, кметът е постановил премахването ѝ. Въпреки компетентността на членовете на комисията в сферата на териториалното и селищно устройство, безспорно е, че процедурата разписана в чл.196 от ЗУТ не е спазена. Както бе посочено за огледа на постройката собственикът и въобще не е бил уведомен, съответно не става ясно по какъв начин точно е извършен този оглед, след като именно собственикът следва да предостави достъп до постройката, а безспорно е, че той няма как да стори това при положение, че не е бил уведомен за действията на комисията и въобще да съществуването ѝ. Последното поражда въпроси и относно обстоятелственото обследване на постройката, чието премахване е наредено, след като членовете на комисията дори не са поискали от собственика да им подсигури достъп до нея.

Обжалваната заповед е издадена и в нарушение на чл.170, ал.1 от АПК, тъй като административният орган не е установил фактическите основания, посочени в издадения от него административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания за издаване на административния акт. Това понастоящем не е сторено. Напротив доказа се, че обжалваната заповед е издадена при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и следва да бъде отменена.

В случая кметът е назначил комисия, която е извършила проверка, но не са изслушани от Комисията заинтересованите лица – както собственикът на постройката, така и другите заинтересовани лица, съгласно императивното изискване на чл.196, ал.2 от ЗУТ. Непровеждането на административното производство по чл.196 от ЗУТ води до опорочаване на обжалваната заповед и само по себе си също е основание за нейната отмяна - чл.146,т.3 АПК.

Оказва се, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и издадена при неспазване на процесуалните правила, поради което и подадената срещу нея жалба е основателна и следва да бъде уважена, като заповедта следва да бъде отменена.

Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК административният орган следва да понесе направените от жалбоподателя в размер на 10 лева, представляващи внесената държавна такса.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 528/26.05.2023г. на Кмета на Община – Белоградчик, с която на Л.С.Г. е наредено да премахне собствената си селскостопанска постройка с идентификатор № 03616.501.427.4 и с административен адрес гр.Белоградчик, ул.“Лило Панов“ № 16, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Кмета на Община – Белоградчик, да заплати от бюджета на административния орган, на Л.С.Г. ***, сумата от 10 лева – разноски по делото.

Решението е постановено с участието на заинтересована страна И.Г. Ц..

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

 

СЪДИЯ :