№ 399
гр. Бургас, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20252120200722 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. Ж. К., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 22-0769-******/******** г., издадено от началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП са наложени наказания
„глоба” в размер на 800 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
С жалбата се претендира отмяна на обжалваното НП като неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява заедно
с адв. В.. Поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Навежда доводи за липса на системност на нарушението, като сочи, че двата
електронни фиша серия К № ******* и серия К № ******* са били връчени в един и същи
ден и са влезли едновременно в сила на ******** г. Алтернативно поддържа, че в случай че
съдът не отмени НП, да постанови решение, с което да измени НП, като приеме, че е налице
повторност на деянието. При отмяна на НП претендира присъждане на разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от
юрисконсулт Ж.. Поддържа становището, че деянието е неправилно квалифицирани като
извършено в условията на системност. Счита, че безспорно се доказва по делото, че
нарушението е било извършено при повторност. Представя писмено становище и моли за
потвърждаване на наложеното наказание глоба в двоен размер от 800 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
1
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
С автоматизирано техническо средство е било установено, че на ******** г. в 09:59
часа в гр. Бургас, по ПП I–6, км.494+910 до магазин „Е.Б.“, в посока от кв. „П.к.“ към кв.
„В.“, при максимално разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч, лек
автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № ******** е бил управляван с наказуема скорост от 88
км/ч след отчетен толеранс – 3 км/ч при измерването. Скоростта е била засечена с
автоматизирано техническо средство, монтирано в служебен автомобил на контролния
орган. След запознаване със заснетия клип № ****** от техническото устройство и
извършена справка за собственост се констатирало, че процесният автомобил е собственост
на жалбоподателя. В подадена декларация по чл. 188 ЗДвП жалбоподателят е посочил, че на
процесната дата и час лично той е управлявал автомобила.
След извършена справка в единна информационна система – АИС АНД се
констатирало, че срещу жалбоподателя са били издадени два броя електронни фишове серия
К № ******* и серия К № ******* за извършени нарушения по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, които
са били връчени едновременно на жалбоподателя на ******** г. и са влезли в сила на
******** г. При така установеното от фактическа страна служител на контролния орган
съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП в
условията на системност. Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя били наложени наказания „глоба” в
размер на 800 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на ******** г. На същата
дата жалбоподателят е заплатил чрез ПОС терминално устройство в полза на АНО 80 % от
наложената с обжалваното наказателно постановление глоба, като се е ползвал от
предвидената в чл. 79б, ал. 1 ЗАНН привилегия.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля Н. са последователни, обективни и
логични, поради което съдът напълно ги кредитира. Свидетелските показания се
потвърждават и от наличните писмени доказателства в преписката. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
2
(съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи) в
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост до 50 км/ч за движение по пътищата в населени места, по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП се регламентира
скоростта на движение на превозните средства предвид тяхната категория и пътния участък,
по който се движат (населено място, извън населено място, автомагистрала, скоростен път).
На жалбоподателя е било вменено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като е било
установено, че в населено място е управлявал собствения си лек автомобил „Киа Спортидж“
с рег. № ******** със скорост 88 км/ч при разрешена до 50 км/ч в населено място.
От приетите по делото доказателства безспорно се установява, че на ******** г. в
09:59 часа в гр. Бургас, по ПП I–6, км.494+910 до магазин „Е.Б.“ в посока от кв. „П.к.“ към
кв. „В.“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № ******** с
наказуема скорост от 88 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в населено
място до 50 км/ч. Техническото средство е отчело скорост на движение от 91 км/ч, след
което е бил отчетен допустимият толеранс от -3 км/ч и като окончателен резултат, е било
посочено от контролния орган, че автомобилът е бил управляван с наказуема скорост от 88
км/ч при разрешена за движение до 50 км/ч в населено място. Следователно скоростта на
автомобила, управляван от жалбоподателя в процесния участък, в населено място (гр.
Бургас) е превишавала с 38 км/ч разрешената скорост от 50 км/ч.
Скоростта на лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № ******** е била установена с
автоматизирано техническо средство –мобилна система за видеоконтрол на скоростта на
МПС тип TFR1-M с фабр. № ***/14, за чиято изправност по делото са приложени писмени
доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка
№ 7-4-22/16.06.2022 г. Следователно безспорно се установява по делото техническата
изправност на процесното средство за видеоконтрол.
От писмено доказателство – протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система (л.32), приложен в преписката се установява, че мястото на контрол,
където е констатирано процесното нарушение е населено място - в рамките на гр. Бургас,
като не бил поставен пътен знак за ограничение и следователно действало е общото правило
на разрешената скорост за движение в населено място до 50 км/ч съгласно разпоредбата на
21, ал. 1 ЗДвП. Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или
система е попълнен изцяло в съответствие с изискванията на Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. Посочени са мястото на контрол, общото ограничение на скоростта, посока
за задействане, режим на измерване, начало и край на работа на техническото средство. Към
протокола е приложена и снимка на разположението на процесното техническо средство.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото
е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. От справка за собственост на л.
3
14 от делото се установява, че жалбоподателят е собственик на автомобила. В подадена по
чл. 188 ЗДвП декларация жалбоподателят е посочил, че на ******** г. около 09:59 часа той е
управлявал процесния автомобил.
От приложени в преписката справки от АИС АНД се установява, че срещу
жалбоподателя са били издадени два електронни фиша за извършени нарушения, свързани с
превишаване на разрешена скорост за управление на МПС в населено място – К № *******
и серия К № ******* за извършени нарушения по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, които са били
връчени едновременно на жалбоподателя на ******** г. и са влезли в сила на ******** г.
Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП „системно“ е нарушението, извършено три или
повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление
или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение. В случая двата предходни електронни фиша, с които е бил санкциониран
жалбоподателят за управление на МПС с превишена скорост са влезли в сила на една и съща
дата – ******** г., поради което следва да се приеме, че от тази дата следва да са били
извършени поне три нарушения от същия вид, за да се приеме, че е налице системност. От
фактическа страна по делото се установява, че настоящото деяние е първо и единствено
извършено в едногодишен срок от ******** г. – датата на влизане в сила на двата предходни
електронни фиша. Следователно процесното нарушение не е извършено в условията на
системност. От обстоятелствата обаче се установява, че нарушението е било извършено в
условията на повторност. Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП „повторно“ е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. Както се посочи по-горе в изложението електронни фишове серия
К № ******* и серия К № ******* са влезли в сила на ******** г., като настоящото деяние е
било извършено в едногодишен срок - на ******** г. Ето защо деянието следва да се
преквалифицира като извършено в условията на повторност, вместо в условията на
системност. В тази връзка според съда са налице предпоставките на чл. 63, ал. 7, т. 1 от
ЗАНН, съдът изменя акта по чл. 58д от ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ОСС от I и II
колегия на ВАС, в което се приема, че в производство по реда на раздел пети, глава трета на
ЗАНН районният съд има правомощия да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да се приложи закон за същото,
еднакво или по леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. Промяната на правната квалификация в съдебното производство не нарушава
правото на защита на жалбоподателя, тъй като се касае за приложение на закон за по-леко
наказуемо нарушение, тъй като за извършено в условията на повторност нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП се предвижда единствено двоен размер на предвиденото наказание „глоба“,
докато за извършено системно нарушение в чл. 182, ал. 5 ЗДвП се предвижда наред с
4
двойния размер на „глобата“ и наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок
от 6 месеца. Отделно от това не се констатира и съществено изменение на обстоятелствата
на нарушението – управление на МПС с превишена скорост от 88 км/ч при разрешено в
населено място гр. Бургас до 50 км/ч, в едногодишен срок от предходно санкциониране на
жалбоподателя за същото по вид нарушение.
От приложена към жалбата квитанция (л.4) се установява, че в деня на връчване на НП
на (******** г.) жалбоподателят на основание чл. 79б, ал. 1 ЗАНН е заплатил 80 % от
наложената с обжалваното наказателно постановление „глоба“. Впоследствие на 26.02.2025
г. е била подадена жалбата срещу НП. Съгласно разпоредбата на чл. 79б, ал. 1 ЗАНН в
случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно
наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното
постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален
размер на глобата. Алинея 2 на същата норма предвижда, че в случаите по ал. 1
наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на
плащането. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по
ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се
прекратява на основание чл. 63г. Следователно след като по делото се установява, че
жалбоподателят е платил глобата в тази част обжалваното НП е влязло в сила и
производството в тази част следва да бъде прекратено.
По отношение на второто наложено на основание чл. 182, ал. 5 ЗДвП наказание
„лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца, след като съдът достигна до
извод за неправилност на определената правна квалификация на деянието като извършено
системно, в тази част НП е незаконосъобразно и следва да се отмени. Съдът прие, че от
данните по делото се установява, че деянието е било извършено от жалбоподателя в
условията на повторност, като санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4 ЗДвП
регламентира, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, като не се
предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС“. В случая жалбоподателят
е управлявал МПС с превишение от 38км/ч, като същевременно в чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е
предвидено, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с
превишение от 31 км/ч до 40 км/ч се наказва с глоба в размер на 400 лева. Следователно
АНО правилно е определил, че двойният размер на глобата, дължима от жалбоподателя е
800 лева. Както се установи по делото жалбоподателят е заплатил 80% от размера на
санкцията преди да подаде жалба и по тази причина на основание чл. 79б, ал. 2 ЗАНН, НП в
тази част е влязло в сила. След като за извършване на процесното нарушение при
повторност законодателят не е предвидил налагане на наказание „лишаване от право да се
управлява МПС“, НП в частта, в която на жалбоподателя е било наложено това наказание
при неправилно определена правна квалификация на нарушението, следва да бъде отменено.
С оглед изложеното производството в частта по обжалване на наказателното
постановление в частта, в която на жалбоподателя е била наложена „глоба“ следва да се
5
прекрати, поради това, че НП е влязло в сила. В останалата част НП следва да се отмени
като незаконосъобразно.
Съгласно чл. 63д ал. 1 ЗАНН в производството пред първата инстанция страните имат
право на присъждане на разноски. По делото жалбоподателят е направил искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото
договор за правна защита и съдействие на лист 40 от делото, жалбоподателят е платил в
брой сумата от 1000 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед частичната основателност
на жалбата и съгласно общите правила на чл. 78 от ГПК, които намират приложение в
случая предвид чл. 144 от АПК, страните имат право на разноски съразмерно предвид
получената по делото защита. След като съдът достигна до извод за частична отмяна на НП
по отношение на наложеното на жалбоподателя наказание „лишаване от право да се
управлява МПС“ и за наличие на основание за прекратяване на производството относно
второто наложено наказание „глоба“, претенцията за присъждане на разноски се явява
основателна до размера на половината от претендираната сума, а именно 500 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 63г, вр. чл. 79б, ал.2 ЗАНН производството по
обжалване на Наказателно постановление № 22-0769-******/******** г., издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, в частта в която на Г. Ж.
К., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 800 лв.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-******/******** г., издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, в частта в която на Г. Ж.
К., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на Г. Ж. К., ЕГН **********, сумата от 500
лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6