Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр.Варна,
18.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско отделение в публично съдебно
заседание на шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на секретаря Галина Стефанова, като разгледа
докладваното от съдия Ю. Бажлекова въззивно гр.д. № 1198 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на „Инфра експерт“АД срещу решение
№1917/08.05.2019г. на Районен съд - Варна, постановено по гр.д. № 19312/2018г.
с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на М.С.Л., обективирано в предизвестие за уволнение от 02.10.2018г.
и заповед №215/01.11.2018г. на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ, възстановена е
служителката на работа на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ на заеманата преди
уволнението длъжност, осъдено е „Инфра експерт“АД да й заплати сумата от 7347,96 лв.–
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение, за период
от 6 месеца след уволнението, считано от 02.11.2018г. на осн. чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225 КТ, както и в частите, с които е осъдено дружеството да заплати
държавна такса и разноски.
В жалбата
се излага, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че са установени по делото материалните
предпоставки за уволнение поради прекратяване на дейността на отделно звено от
предприятието и съкращаване на щата. Иска се от съда да отмени
първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да
отхвърли предявените искове като основателни.
Въззиваемата страна М.С.Л.,
оспорва жалбата като неоснователа. Счита, че изводите на ВРС са правилни и
законосъобразни, поради което и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени искове
от М.С.Л. срещу „Инфра експерт“ АД за признаване на уволнението й, извършено със
заповед №215/01.11.2018г. на изпълнителния директор на Инфра експерт“АД за незаконно, възстановяване на служителката
на заеманата преди уволнението длъжност, осъждане на ответника да й заплати
сумата от 7587,96лв. – обезщетение за оставане без работа, вследствие
незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата
молба се излага, че на 02.10.2018г. на ищцата е връчено предизвестие за
прекратяване на трудовото й правоотношение, поради закриване на част от
предприятието или съкращаване на щата. Със заповед № 215/01.11.2018г.
работодателят е прекратил правоотношението на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и
предизвестие от 02.10.2018г. Ищцата твърди, че уволнението е незаконно, тъй
като след прекратяване на трудовото й правоотношение с трудов договор е
назначен служител, който изпълнява същите задължения и е променено единствено
наименованието на длъжността. В предизвестието
за прекратяване на правоотношението не е посочено конкретното основание по
чл.328, ал.1, т.2 КТ. Посочени са и двете основания за прекратяване: при
закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, а в заповедта като
основание е посочено само съкращаване на щата, каквото реално не е налице,
доколкото трудовата функция на заеманата от нея длъжност не е фактически
премахната. Предвид на това е предявила и исковите си претенции за отмяна на
уволнението и възстановяване на заеманата до този момент длъжност, както и да
бъде осъден ответника да заплати обезщетение за оставане без работа.
Исковете са
оспорени от ответната страна с възражения, че при издаване на заповед №
215/01.11.2018гг. са спазени всички законови разпоредби. Оспорва твърденията,
че слд уволнението на ищцата е назначен друг служител на заеманата от нея
длъжност. Твърди, че задълженията, включени в длъжностната характеристика за
длъжността „икономист управление на персонала“ се различават от тези за
длъжността „специалист ТРЗ“, като в тази връзка посочва, че двете длъжности са
съществували самостоятелно в длъжностното разписание за периода от 01.10.2017г.
– 01.10.2018г. Съкратен е щата за длъжността „специалист ТРЗ“. Твърди, че за
изпълнение на дейностите, спадащи към трудовата функция на заемащата от ищцата
длъжност е сключен договор с външна фирма.
Съдът, като
взе предвид становищата и възраженията на страните, събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото
не се спори и от представените доказателства се установява, че към момента на
уволнението ищцата и ответникът са били страни по валиден трудов договор, по
силата на който М.С.Л. е
заемала длъжността „специалист ТРЗ” в ответното дружество, при брутно трудово
възнаграждение в размер на 460лв., допълнително възнаграждение за професионален
опит в размер на 0,6% на година и ДМС според индивидуален принос до 400% от
основното месечно трудово възнаграждение.
Не се спори
също, че на 02.10.2018г. на ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение. Видно от текста на предизвестието, в същото е
посочено, че правоотношението се прекратява след изтичане на тридесет дневен
срок на „основание чл.328, ал.1, т.2 /при закриване на част от предприятието
или съкращаване на щата/“.
На
01.11.2018г. на ищцата е връчена заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ и предизвестие от
02.01.2018г., в която е посочено, че правоотношението се прекратява поради
съкращаване на длъжността „специалист ТРЗ“
По делото
са представени длъжностни характеристики за длъжностите „икономист управление
на персонала“ и „специалист ТРЗ“; длъжностно разписание на дружеството,
действащо от 01.10.2018г. до 01.10.2019г.
От
заключенията на назначената пред първоинстанционния съд ССЕ,неоспорено от
страните и компетентно изготвено, поради което се кредитира от съда, се
установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за
последния отработен месец преди този на уволнението е 1224,66 лева.
От представената по делото
трудова книжка на ищцата се установява, че след уволнението й от „Инфра
експерт“АД липсват данни за встъпване в трудово правоотношение.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Фактическият
състав на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ се
свързва с установяване от ответника – работодател, при условията на пълно и
главно доказване, на законосъобразността на уволнението – че е извършено при
наличие на предпоставките по чл.328, ал.1, т.2 КТ.
Разпоредбите
на чл.328 КТ предвиждат едностранно прекратяване на трудовото правоотношение
със служителя, поради настъпили обективни обстоятелства, препятстващи съществуването
му занапред. В тези случаи прекратяването следва да бъде осъществено с писмено
предизвестие, отправено до служителя, с изтичането на което облигационната
връзка се погасява. Издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение има само констативен характер.
Настоящият
въззивен състав намира за правилни и законосъобразни изводите на районния съд,
че извършеното прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразно,
тъй като отправеното до ищцата писмено предизвестие не съдържа конкретно
посочено основание за прекратяване на правоотношението, както и, че това
основание е съобщено на служителя. Действително обстоятелството, че
работодателят не е посочил коя от двете хипотези по чл.328, ал.1, т.2 КТ има
предвид и изрично не е вписан в предизвестието и заповедта израза „съкращаване
на щата” не прави само по себе си заповедта незаконосъобразна, стига в нея да
се съдържат мотиви от които да е достатъчно ясно за коя от тях двете хипотези
се касае или ако посочените основания са съвместими помежду си и същите са
кумулативно посочени.
В случая
въз основа на събраните доказателства, обаче не може да се направи извод, че
служителката е имала яснота за причините за уволнението. От една страна в
предизвестието са посочени и двата състава на чл.328, т.2 КТ – поради закриване
на част от предприятието или съкращаване на щата, като основанията са посочени
алтернативно, поради което безспорно е налице неясното относно действителното
основание за прекратяване на правоотношението. Тази неяснота препятства
възможността на служителя адекватно да организира защитата на правата си.
Разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 КТ включва два самостоятелни фактически
състава: закриване на част от предприятието и съкращаване на щата.
Съкращаването на част от предприятието предполага преустановяване изцяло
дейността на обособено звено от неговата структура, а съкращаването на щата –
премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието. Тези две
основания са алтернативно посочени и не могат да се съчетават, тъй като не
могат да се осъществят едновременно поради това, че логически взаимно се
изключват.
От друга от
представените по делото доказателства също не може да се приеме, че
действителното основание за прекратяване е сведено до знанието на ищцата преди
или по време на връчване на предизвестието и заповедта. Във връченото на ищцата
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, също не се съдържат
изявления, които недвусмислено да сочат за намеренията на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение на конкретно основание съкращаване на щата или
закриване на част от предприятието. С оглед на изложеното, се налага извод , че работодателят
не е спазил изискванията на закона при извършване на уволнението, тъй като
упражнявайки правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение на
работника не е положил грижа писменото
му волеизявление да съдържа необходимите реквизити за информиране на служителя
за основанието на което е прекратен договора. С оглед горното, съдът намира, че
уволнението на ищцата, извършено с предизвестие от 02.10.2018г. и атакуваната
заповед за незаконосъобразно, поради което същото следва да се отмени само на
това основание, без да се разглежда спорът по същество.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че от
ангажираните от страна на ответника доказателства не се установява реалното
съкращаване на щата по отношение на длъжността, която е заемала ищцата или
закриване на честта от предприятието, в която същата е полагала труд.
Предвид незаконосъобразността на уволнението, основателна е и
претенцията за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност.
Признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна е
предпоставка за присъждане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ. Ищцата
установява, че е останала незаета по трудово правоотношение след незаконното
уволнение. С оглед изложеното, съдът намира за основателна претенцията по
чл.344, ал.1, т.З вр. чл.225 ал.1 от КТ. Като съобрази разпоредбата на чл.235,
ал.З от ГПК, съдът намира, че работодателят дължи обезщетение за времето, през
което ищцата е останал без работа, вследствие на незаконното уволнение, чиито
размер следва да се определи към 22.05.2019г./шестмесечен срок/. Съобразно
установения размер на последното брутно трудово възнаграждение, получено от
ищцата, съдът намира предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ за сумата от 7347,96лв за основателен.
Предвид съвпадане на изводите на ВОС с установеното от
първоинстанциэонния съд, обжалваното решение следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза
на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2180 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1917/
08.05.2019г. по гр.д. № 19312/18г. на ВРС.
ОСЪЖДА „Инфра
експерт“АД, ЕИК204342601, гр.София да заплати на М.С.Л.,
ЕГН **********,*** сумата от 2180лв., представляваща
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция,
на осн. чл.78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: