Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260081 23.07. Година 2021 Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и четвърти март Година две хиляди двадесет и
първа
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
ГЬОНЕВА
ИВА СТЕФАНОВА
Секретар
МИНКА Д.
Прокурор
ВЕРОНИКА КАРАКОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията ГЬОНЕВА
ВНОХ
дело номер 1024 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от адв. Т.Д. в
качеството ѝ на служебен защитник на осъдения Д.А.С. против Присъда
№260001/12.01.2021г., постановена по НОХД № 1322/2020г. по описа на Районен съд
Казанлък.
С атакуваната присъда осъденият Д.А.С. е признат за
виновен в това, че на 23.05.2020г. в гр. Казанлък, ул. „***“ №1 е унищожил
противозаконно чужди движими вещи - 1 бр. входна врата от бяла дограма на
стойност 200,00лв., 2бр. стъкла на двукрил прозорец на единична стойност 20,00
лв., на обща стойност 40,00 лв., 1бр. телевизор с неустановена марка, 32 инча,
плазмен, на стойност 220,00лв., 1бр. хладилник марка „АЕГ“ на стойност 180,00лв.,
1бр. пералня марка „Самсунг“ на стойност 280,00 лв., 1бр. спален комплект,
състоящ се от 1 бр. легло, 1бр. четирикрилен гардероб, 1бр. шкаф с чекмеджета
(скрин) и 2бр. нощни шкафчета, на стойност 1000,00 лв., 1бр. голяма сателитна
чиния с приемник, на стойност 55,00лв., 1бр. метална тенджера на стойност 30,00лв.
и 150бр. керемиди на единична стойност 1,30 лв., на обща стойност 195,00лв.,
всички вещи на обща стойност 2200,00 лв., собственост на А. Е. М., поради което
и на основание чл.216, ал.1 и чл.54 НК е осъден на една година лишаване от
свобода, което наказание на основание чл.58а ал.1 НК е намалено с 1/3 на осем
месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален общ режим.
В жалбата се сочи, че съдебният акт е неоснователен, необоснован и
несъответстващ на събраните в хода на съдебно следствие доказателства и
постановен в разрез с правилата и принципите на НПК. Счита се, че наложеното
наказание е прекомерно завишено. Моли се за намаляване размера на наложеното
наказание. Не се правят искания за събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора счита, че наказанието от осем месеца „Лишаване от
свобода“ е справедливо наложено и аргументирано в мотивите на КРС и че няма
пречки наказанието да бъде отложено с изпитателен срок.
Служебният защитник на подсъдимия адв. Т.Д. изразява
становище, че са нарушени процесуалните права на подзащитния ѝ и съдът
неправилно е конституирал пострадалата А.
М.като граждански ищец в производството. Моли делото да бъде върнато на
Казанлъшки районен съд. Алтернативно моли съда да приложи чл.55 НК и
предвиденото наказание да бъде заменено с пробация, като пробационните мерки
бъдат определени от съда.
Подсъдимият Д.А.С. поддържа казаното от служебния си
защитник. Моли съда за условно наказание.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, намери за установено следното:
Подсъдимият Д.А.С. е предаден на съд за престъпление по
чл. 216, ал. 1 и чл. 54 от НК за това, че на 23.05.2020 г. в гр. Казанлък, ул.
„***“ № 1 е унищожил противозаконно чужди движими вещи – 1бр. входна врата от
бяла дограма на стойност 200,00 лв., 2бр. стъкла на двукрил прозорец на единична
стойност 20,00лв., на обща стойност 40,00 лв., 1 бр. телевизор с неустановена
марка, 32 инча, плазмен, на стойност 220,00 лв., 1бр. хладилник марка „АЕГ“ на стойност
180,00 лв., 1бр. пералня марка „Самсунг“ на стойност 280,00 лв., 1бр. спален
комплект, състоящ се от 1бр. легло, 1бр. четирикрилен гардероб, 1бр. шкаф с
чекмеджета (скрин) и 2бр. нощни шкафчета, на стойност 1000,00 лв., 1бр. голяма
сателитна чиния с приемник, на стойност 55,00 лв., 1бр. метална тенджера на
стойност 30,00лв. и 150бр. керемиди на единична стойност 1,30 лв., на обща
стойност 195,00 лв., всички вещи на обща стойност 2200,00 лв., собственост на А.
Е. М..
Първоинстанционното производство се е провело по реда
на Глава Двадесет и седма НПК при условията на чл.371 т.2 НПК, като подсъдимият
е признал изцяло изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти
и се е съгласил съдът да не събира доказателства за тях.
Съответно, като е счел, че направеното от подсъдимия
самопризнание се подкрепя от събраните по досъдебното производство
доказателства, Казанлъшки районен съд е обявил, че ще ползва същото при
постановяване на присъдата, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въззивният съд също намери, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от цялата доказателствена съвкупност, събрана в хода на
досъдебното производство – показанията на разпитаните свидетели, голяма част от
които очевидци на деянието, експертното заключение и останалите писмени
документи. Във въззивното производство беше представена и приета като
доказателство нотариално заверена декларация от пострадалата А. М., съдържаща
твърдението ѝ, че е получила от подсъдимия сумата от 2 200лв., в какъвто размер са изчислени от експерта
причинените ѝ имуществени вреди.
При неоспорено авторство на деянието и правилна правна
квалификация на деянието остава спорен въпросът за индивидуализацията на наложеното
наказание. В подадената от защитника въззивна жалба се релевира единствено
оплакване за явна несправедливост на същото и се прави искане за намаляване на
неговия размер. В съдебно заседание обаче адв. Т.Д. прави искане за връщане
делото на Казанлъшки районен съд и като основание на това искане сочи допуснато
нарушение на процесуалните права на подсъдимия - неправилния отказ на съда да конституира
пострадалата като граждански ищец в производството. В този случай твърди, че С.
щял своевременно да ѝ заплати вредите и делото е можело да приключи със
споразумение с по-благоприятен изход за него. Алтернативно, моли да бъде
приложена разпоредбата на чл.55 НК и предвиденото от закона наказание лишаване
от свобода да бъде заменено с пробация.
Подсъдимият Д.А.С. пък иска условно наказание в
последната си дума.
Въззивният съд, преценявайки самостоятелно всички
обстоятелства, обуславящи наказателната отговорност на подсъдимия, счита, на
първо място, че в случая не са налице нито многобройни смекчаващи тази
отговорност такива, нито едно, но изключително, при което и най-лекото,
предвидено от закона наказание – в случая лишаване от свобода – би се оказало
несъразмерно тежко. Правейки искането за прилагане на разпоредбата на чл.55 НК,
адв. Д. не се ангажира да посочи конкретни обстоятелства, които да обосноват
привилегированата наказателна отговорност.
Съдебният установи, че неправилно
първоинстанционният съд е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство
направеното самопризнание, тъй като същото веднъж вече е послужило за
провеждане на диференцираната процедура по чл.371 т.2 НПК. Не са съобразени
задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по
т. д. № 1/2008 г., ОСНК – т.7 – „При
определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на
цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.“
Неправилно е
отчетено в полза на подсъдимия и критичното отношение към извършеното, тъй като
такова не е заявено в хода и на досъдебното производство, когато С. е отказал
да дава обяснения.
Въпреки
това, при установен от съда баланс между смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, наказанието е определено значително под средния размер,
предвиден от закона /който е две години и шест месеца/ - една година лишаване
от свобода.
Според въззивния съд, единственото смекчаващо
отговорността обстоятелство е това, че подсъдимият, макар и след постановяване
на присъдата е заплатил сумата от 2 200 лв. на пострадалата А. М., което
беше установено с представена нотариално заверена декларация във въззивното
производство. Тук е мястото да се отбележи, че С. е могъл и по-рано да заплати
причинените имуществени вреди и да се обсъди споразумение с прокуратурата.
Заплащането на вредите не стои в каквато и да е зависимост от отказа на съда да
конституира пострадалата в качеството на граждански ищец в процеса, каквито
доводи в пледоарията си развива адв. Д..
Като отегчаващи отговорността обстоятелства настоящият
състав съзря обремененото съдебно минало на подсъдимия, лошите му
характеристични данни /съобразени и от КРС/, употребата на значително
количество алкохол преди извършването на деянието, както и другите
несъставомерни последици – че е оставил без покъщнина и двамата внуци на М.,
които са сираци, живеят при баба си и за
тях се грижи единствено тя.
Изложеното определено сочи на значителен превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства. Липсата на протест против присъдата
обаче лишава въззивния съд от възможността да увеличи размера на наложеното
наказание. Допълнително, не може да остане без внимание и обстоятелството, че
при нападението на подсъдимия Д.С. в дома на А.
М.същата е могла да пострада и да се стигне и до много по-тежки
последици, тъй като е спяла и не е очаквала нахълтването му, при това въоръжен
с брадва. Единствено реакцията на двете деца е спасила здравето и дори живота
на пострадалата, тъй като я събудили и успели навреме да се изнесат от дома им.
При казаното по-горе, очевидно оплакванията за явна
несправедливост на наложеното наказание от осем месеца лишаване от свобода след
редукцията се явяват несъстоятелни.
Не са налице условия и за прилагане на института на
условното осъждане, каквото искане направи подсъдимият. Въпреки становището на
прокурора от ОП Стара Загора, че е възможно прилагане на разпоредбата на чл.66 НК, съдът установи, че при наличните две осъждания – на пробация за срок от
една година и шест месеца – наложена с влязъл в сила съдебен акт на
25.06.2013г. и десет месеца лишаване от свобода – с влязъл в сила съдебен акт
на 24.05.2014г., чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години
не са налице законовите условия за това. В случая не е възможно да настъпи
реабилитация по право, поради наличните две осъждания и при положение, че по
време на изтърпяване на първото наказание С. е извършил и деянието, предмет на
следващото осъждане. Не е изтекъл и срокът, предвиден в разпоредбата на чл.88а
вр. чл.82 ал.1 т.4 НК. Следователно, абсолютна реабилитация щеше да е
настъпила, ако са изтекли пет години от изтичане на определения тригодишен
изпитателен срок и в този период С. не е извършил друго умишлено престъпление
от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.
Изпитателният срок по второто осъждане е изтекъл на 24.05.2017г., а деянието е
извършено само три години по-късно – на 23.05.2020г. При липсата на настъпила
абсолютна реабилитация, наложеното наказание лишаване от свобода за
престъпление от общ характер /по чл.195 ал.1 т.7 НК/ представлява законова
пречка, уредена в чл.66 ал.1 НК за прилагане на института на условното
осъждане. Ето защо следва наказанието осем месеца лишаване от свобода да бъде
ефективно изтърпяно. Правилно в съответствие с разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изпълнение на наказанието.
Предвид изложените съображения и липсата на
процесуални правомощия за увеличаване размера на наказанието, следва присъдата
на Казанлъшки районен съд да бъде потвърдена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК,
Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260001/12.01.2021г., постановена по НОХД
№1322/2020г. по описа на Казанлъшки районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.