№ 14683
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110169669 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (ФИРМА) против Р. Х. С. с искане да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
1073,91 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС) аб. № ****, за периода от
01.05.2021 г. до 30.09.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.03.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 185,58 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за незаплатена топлинна енергия за период от 16.07.2022 г. до 27.02.2024 г.,
сумата в размер на 32,80 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.01.2021г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 12.03.2024 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 8,72 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за незаплатена услуга дялово
разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 27.02.2024 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 10552/08.04.2024 г. по ч. гр. д. № 14577/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребената услуга за дялово
разпределение на енергия, дължима съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия.
Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани
от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот.
Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на
дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид
неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница,
потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковата претенция, като
1
поддържа, че вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение за процесния период
от 01.05.2021 г. до 30.09.2022 г. са погасени посредством плащане преди образуване на
заповедното производството, а именно с платежно нареждане от 12.10.2022 г. Ответникът
излага твърдения, че изрично в платежното нареждане е посочено, че се извършва
погасяване на вземането по общата фактура за отоплителния период 2021/2022 г. и дялово
разпределение. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат
отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
При съобразяване на поддържаните от страните твърдения и доводи на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по
делото, че в процесния период между страните по спора е съществувало валидно
облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, по който ищецът е изправна страна, като стойността на доставената
топлинна енергия за процесния имот за исковия период възлиза на стойността посочена в
исковата молба, както и че за имота е предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия на стойност посочена в исковата молба. Спорният по делото въпрос е дали
процесните вземания са погасени от ответника посредством плащане преди образуване на
делото.
Ведно с исковата молба е представена обща фактура № **********/31.07.2022 г. за
отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. на стойност 1118,28 лева, а ведно с отговора
фактура № **********/31.05.2022 г. за отчетен период 01.05.2022 г. – 31.05.2022г. по
прогнозни данни на стойност 19,70 лева, фактура № **********/30.06.2022 г. за отчетен
период 01.06.2022 г. – 30.06.2022г. по прогнозни данни на стойност 24,46 лева, фактура №
**********/31.07.2022 г. за отчетен период 01.07.2022 г. – 31.07.2022г. по прогнозни данни
на стойност 25,67 лева, фактура № **********/31.08.2022 г. за отчетен период 01.08.2022 г. –
31.08.2022г. по прогнозни данни на стойност 29,04 лева и фактура № **********/30.09.2022
г. за отчетен период 01.09.2022 г. – 30.08.2022г. по прогнозни данни на стойност 29,04 лева.
Като писмено доказателство по делото е прието извлечение от електронната потребителска
система на (ФИРМА), съгласно което ищецът издал фактура-корекция №
**********/01.09.2022 г. на стойност 28,37 лева. Приета е и обща фактура №
**********/31.07.2023 г. за отчетен период 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. на стойност 1345,80
лева.
Като писмено доказателство по делото е представено платежно нареждане от
12.10.2022 г., с което ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата в размер на 1135,96
лева с основание „ДС **********; ф. № **********; ф. № **********; ДР 21/22 г.“ . Като
писмено доказателство по делото е представено и платежно нареждане от 11.09.2023 г., с
което ответникът е заплатил в полза на (ФИРМА) сумата в размер на 614,50 лева с
основание „№ инсталация **********, ф. № ********** и ДР 22/23 г.“.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че извършеното от
ответника плащане на сумата в размер общо на 1135,96 лева е отнесено от ищеца, както
следва: 966,79 лева по прогнозни данни за периоди, следващи датата на плащане, 12,85 лева
за дялово разпределение, 145,62 лева годишно изравняване за периода 2021/2022 г. и 10,70
лева платена лихва, като съобразно извършеното от дружеството отнасяне непогасената
главница за процесния период за топлинна енергия възлиза на сумата в размер на 946 лева, а
за дялово разпределение възлиза на сумата в размер на 24,60 лева. Вещото лице разяснява,
2
че стойността на доставената топлинна енергия по обща фактура № **********/31.07.2022 г.
възлиза на 1118,28 лева, като на дата 01.09.2022 г. е направена корекция, като е издадено
кредитно известие № ********** на стойност 31,21 лева, с което е намалена стойността на
общата фактура до сумата от 1087,07 лева. Извършеното от ищеца отнасяне на част от
плащането на ответника от 12.10.2022 г. в размер на 145,62 лева касае намаляване на
задължението по общата фактура за отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. при
отчитане на извършената корекция, т.е. от сумата в размер на 1087,07 лева е извадена сумата
в размер на 145,62 лева, като в счетоводните записвания на ищеца непогасеното задължение
по общата фактура от 31.07.2022 г. е в размер на 941,45 лева. От приетото заключение се
установява, че дължимата сума за топлинна енергия за месец май 2022 г. възлиза на 17,65
лева, за месец юни 2022 г. възлиза на 21,89 лева, за месец юли 2022 г. възлиза на 23,10 лева,
за месец август възлиза на 26,47 лева и за месец септември 2022 г. на 26,47 лева. При
изслушване на експертизата вещото лице разяснява, че неправилно получената от ответника
сума по плащането от 12.10.2022 г. е в отнесена в погашение на невъзникнали към датата на
плащането задължения, тъй като е следвало да бъдат погасени изискуемите задължения за
периода м. май 2021 г. – м. септември 2022 г. От заключението се установява, че дължимата
месечна такса за дялово разпределение на топлинна енергия възлиза на 2,05 лева месечно.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк. дело
№ 3/2017 г., ОСГТК, условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 2
ЗЗД се прилагат, когато липсва уговорка между страните, която да определя други условия и
ред за прихващане на изпълнението. В случай, че длъжникът не е направил избор кое от
няколкото еднородни задължения погасява, погасяването задължително се извършва по реда
на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес
на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните.
Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно, и
е определено по основание и размер. За погасяване на паричните задължения приложение
намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно
изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение,
което се формира от поне два от посочените елементи /в частност главница и лихви/.
Разпоредбата предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а
непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка
погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в“ ЗЗД в сравнение с общата
погасителна давност за главницата. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или
някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата
на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред:
погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по
обременителност задължение по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво
обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване
задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях по реда на чл. 76, ал. 2
ЗЗД.
Съдът намира, че ищецът в разрез с разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е отнесъл
извършеното от ответника плащане от 12.10.2022 г. в погашение на задължения, които не са
възникнали към датата на плащането. Обстоятелството, че в счетоводството на дружеството
сумата по преводното нареждане е останала по партидата на абоната и не е била отнесена
веднага в погашение на ликвидни и изискуеми задължения, а това е сторено в по-късен
момент за погасяване на вземания възникнали след датата на плащането е без правно
значение. С извършеното от ответника плащане на сумата в размер на 1135,96 лева по
правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е погасено в цялост задължението по обща фактура №
**********/31.07.2022 г. за отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., коригирано с
кредитно известие № **********, в размер на 1087,07 лева, а с остатъка в размер на 48,89
лева е погасена дължимата законна лихва върху вземането по общата фактура за периода от
15.09.2022 г. до датата на плащането, изчислена с електронен калкулатор на НАП за
3
просрочени задължения, в размер на 8,76 лева. С остатъкът от платената сума в размер на
40,13 лева е погасено задължението за такса дялово разпределение на топлинна енергия в
размер на 32,80 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., като остатъкът в размер на
7,33 лева следва да бъде отнесен по правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД в погашение на
задължението за топлинна енергия за месец май 2022 г. Следва да бъде съобразено, че
извършеното от ответника плащане на сумата в размер на 614,50 лева от 11.09.2023 г. следва
да бъде отнесено за погасяване на процесните задължения за месец май, юни, юли, август и
септември 2022 г. на стойност 115,58 лева, които са част от отоплителен сезон 2022/2023 г. и
които са включени в обща фактура № **********/31.07.2023 г.
Предвид изложеното съдът намира, че с извършените от ответника плащания от
12.10.2022 г. и 11.09.2023 г. процесните вземания за топлинна енергия, дялово разпределение
и дължимото обезщетение за забава за върху вземането по обща фактура №
**********/31.07.2022 г., считано от 15.09.2022 г. до датата на плащането, са погасени,
поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват
сторените по делото съдебни разноски в размер 700 лева, от която сумата в размер на 150
лева - внесен депозит по допусната съдебно-счетоводна експертиза и 550 лева – заплатено в
брой адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната съгласно
представен на лист 82 от делото договор за правна помощ и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (ФИРМА), ЕИК **** със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС), срещу Р. Х. С., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС)
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
1073,91 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС) аб. № ****, за периода от
01.05.2021 г. до 30.09.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.03.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 185,58 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за незаплатена топлинна енергия за период от 16.07.2022 г. до 27.02.2024 г.,
сумата в размер на 32,80 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.01.2021г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 12.03.2024 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 8,72 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за незаплатена услуга дялово
разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 27.02.2024 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 10552/08.04.2024 г. по ч. гр. д. № 14577/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 127 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС),
да заплати на Р. Х. С., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС) на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата в размер на 700 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление в гр. (ФИРМА), в качеството на трето лице-помагач на страната на
ищеца (ФИРМА), ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС).
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 14577/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5