МОТИВИ
към присъда № 277 по НДЧХ №1074 по описа на Видински районен съд за две хиляди
и деветнадесета година
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Делото е образувано по внесена в
съда тъжба от К.И.П. ***, с която е повдигнато обвинение срещу: М.П.М. ***, по чл. 132, ал.1,
т.2, във вр. чл. 129, ал.2, от НК.
С
тъжбата е предявен и приет за разглеждане гр. иск от страна на частния тъжител
срещу подсъдимия, изразяващ се в сумата от 10000 лв., представляващи претърпени
неимуществени вреди на тъжителя в резултат на престъпното деяние, претендирано
за извършено от подсъдимият М.П.М., ведно със законната лихва, считано от деня
на увреждането - 26.02.2017г. до окончателното издължаване, както и направените
разноските по делото, ведно с адвокатското възнаграждение.
Тъжителят се представлява в процеса
от договорен защитник който в съдебно заседание поддържа обвинението така,
както е внесено в Съда с тъжбата. Моли
се Съда да наложи съответното наказание,
предвидено в НК за такова престъпление, като се иска и предявения гр. иск да
бъде уважен изцяло.
Подсъдимият М. се защитава по делото
от договорен защитник, който оспорва изцяло фактическата обстановка,
залегнала в обстоятелствената част на тъжбата. Иска се от Съда постановяването
на оправдателна присъда или при евентуалност прилагането на института на
административното наказание, намиращо приложение в разпоредбата н чл. 78а от НК. Оспорва се и изцяло предявения гр. иск.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Частният
тъжител П. и подсъдимия М. се познавали отдавна, като двамата поддържали
приятелски отношения. Вечерта на
25.02.2017г. тъжителят, подсъдимият
и свид. Е.Р.И. посетили ресторант
“Фреш“ в гр.Видин, където употребили
алкохол. В ресторанта между тъжителя и подсъдимия възникнала кратка разправия,
като свид. И. успял ги успокои.
На 26.02.2017 г.
около 04.30ч. на излизане от заведението, подс. М. и тъжителят П. се спречкали,
при което П. бутнал М. и го напсувал на майка. Афектиран от нанесената му обида
и в състояние на силно раздразнение, подс. М. нанесъл удар в лицето на
тъжителя, при което му причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в избиването на първи горен ляв зъб, разклащане
на първи горен десен зъб, отток и
кръвонасядане на лигавицата на устните на устата, с което на П. е причинено
затруднение на говоренето, дъвченето и отхапването, както и временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Поведението на тъжителя П.,
отправената от същия обида, изразяваща
се в псуване на майка по отношение на подс. М., както и момента на удара от
страна на последния в лицето на частния тъжител, били
възприети от свид. И., който станал пряк очевидец на случилото се.
В
следствие на нанесения му удар от страна подсъдимия, на пострадалия П. било
причинено не само описаното по- горе телесно увреждане, но и причинените от
това болезнени усещания, дискомфорт и невъзможност да се храни нормално за
продължителен период от време, каквито обстоятелства разкриват пред съда свид.
Иванка Димитрова Илиева- майка на пострадалия, както и свид. Е. Александров
Емилов - негов познат.
Гореописаната фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на свид. Е.Р., Иванка Димитрова Илиева, Е.
Александров Емилов, както и от изготвена по делото съдебномедицинска
експертиза № 1786/2017г. Видно от заключението на същата,
на частния тъжител К.И.П. е причинена
средна телесна повреда, изразяваща се в избиването на първи горен ляв
зъб, разклащане на първи горен десен зъб, отток
и кръвонасядане на лигавицата на устните на устата, с което на П. е
причинено затруднение на говоренето, дъвченето и отхапването, както и временно
разстройство на здравето неопасно за живота .
Съдът
намира експертизата за компетентно, безпристрастно и всеобхватно изготвена,
поради което я кредитира, като годно доказателствено средство.
Съдът даде вяра и на свидетелските
показания на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, тъй като
въпросните показания бяха възприети от съдебния състав като обективни,
безпротиворечиви, логически-обосновани и не на последно място относими към
предмета на доказване по делото.
При така изложената и възприета от
съда фактическа обстановка съдът прави извода, че подс. М. е осъществил както
от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 132,
ал.1, т.2 от НК.
От обективна страна на на 27.02.2017г. в гр. Видин в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия К.И.П. ***, изразяващо се в тежка обида /псуване на
майка/, чрез нанасянето на удар в лицето на същия, му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в избиването на първи горен ляв зъб, разклащане на първи
горен десен зъб, отток и кръвонасядане
на лигавицата на устните на устата, с което на П. е причинено затруднение на
говоренето, дъвченето и отхапването, както и временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Доказа се по един безспорен начин по делото, че при
извършване на престъплението, подсъдимият М.М. е бил в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия К.П. с тежка обида - псуване на
майка.
Следва да се има
предвид, че преценката за наличието, респективно липсата на "състояние на
силно раздразнение" е правен въпрос, като тази преценка следва да почива
на обективни факти, установени със съответните доказателствени средства и
проверени, чрез предвидените способи за това в НПК,каквито в настоящия случай
са свидетелските показания на свид. Е.Р.И. сред които са и експертните
заключения. Необходимостта от професионален психиатричен и психологичен анализ
при преценката за "състояние на силно раздразнение" се обуславя от
особеностите на отделния индивид, свързани, както с обективни, така и със
субективни фактори, които следва да бъдат подложени на правилна и обективна
оценка от страна съда. Безспорно спречкването в питейното заведение между
подсъдимото лице и тъжителя, както и последвалата в последствие реакция от
страна на последния при излизането от ресторанта – бутането и псуването на
майка по отношение на подс. М., са допринесли за изпадането на последния в
състояние, което от психолого-психиатричен аспект би могло да бъде определено
като „силно раздразнение“, каквато междувпрочем теза се възприева от настоящия
съд.
Следва да се има предвид още, че за да е налице състояние на силно раздразнение
и деецът да действа в такова състояние - чрез внезапно вземане на решението и преминаване
към изпълнението му, съгласно трайната съдебна практика
съзнанието на извършителя трябва да е овладяно от чувствата в такава степен, в
която възможността му да вземе правилно решение и да ръководи постъпките си, е
намалена значително, без той да е лишен
от нея. Тази преценка на обремененост на съзнанието се извършва основно на база
изводи, направени по отношение психолого-психиатричното състояние на дееца
непосредствено преди извършване на деянието, които изводи от друга страна
следва да бъдат съпоставими и с
останалите обстоятелства, по отношение на изследването на фактическата
обстановка към момента на настъпването на инкриминираното деяние. Освен това,
при изследването признаците на извършеното престъпление от страна на подс. М.,
Съдът отчете и значението на провокативното поведение от страна на частния
тъжител П., несъмнено допринесло за извършване на престъплението.
Съдържанието
на вложената законодателна воля в използваната терминология – „силно
раздразнение“, очертава внезапно настъпващо и бурно, стремително протичащо
интензивно чувство, носещо характеристиките на мощно емоционално избухване, каквото несъмнено е било присъщо на подс. М.
към момента на извършване не престъплението и което несъмнено е възникнало под
въздействие на външни фактори – псуването на майка от страна на тъжителя П. и които фактори безспорно са заели ръководеща
роля в съзнанието на дееца, като по този начин са го провокирали към нанасянето
на удар в лицето на пострадалия, довел до причиненото телесно увреждане.
От субективна страна подсъдимият М.
е извършил това престъпление умишлено, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и целял
тяхното настъпване. За формата на вината се прави извод от конкретното
поведение на подсъдимия, чрез което същият се е обективирал.
При тези
изводи, Съдът намира основания за освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност и налагането на административна такава, тъй като към настоящия
момент са налице условията на чл. 78а, ал.1 от НК, като
не са налице условията визирани във възбранителната разпоредба на чл. 78а, ал.
7 от НК - за това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода за
срок по- кратък от три години, деецът да е неосъждан и да не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел
IV глава осма на НК. На това основание съдът го освободи от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв.
При
определяне размера на наказанието, настоящият съдебен състав
отчете всички обстоятелства, имащи значение за постигане целите на индивидуалната
и генералната превенция, наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства - младата възраст на подсъдимия,
продължителността на наказателното производство, отегчаващи отговорността
обстоятелства- механизъм на деянието и естеството на нараняването, като приема,
че размерът на наложената глоба най- точно отговаря на целите предвидени в чл. 36 НК.
Според Съда, така наложеното наказание ще подейства на
подсъдимия и възпиращо, по отношение извършването на подобен вид престъпления.
Що се касае до предявения гр. иск от страна на частния тъжител, Съдът
счете, че същият следва да бъде уважен до размер от 6 000лв., която сума представлява нанесени
на тъжителя неимуществени вреди в резултат на извършеното деяние, ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от 27.02.2017г. до окончателното
издължаване. Безспорно, в резултат на извършеното престъпление, тъжителя П. е
претърпял болки и страдания, изпитвал е физически дискомфорт за продължителен
период от време, но въпреки това, претендираните вреди, намерили изражение за
сумата от 10 000лв. , представляваща пълния размер на предявения гр. иск
се явят неоснователни и недоказани. Ето защо Съдът отхвърли гр. иск до пълния
му размер от 10 000 лв.
С оглед изхода на делото Съдът ОСЪДИ подсъдимия М.П.М., със снета по делото
самоличност да заплати в полза на Държавата по сметка на РС - Видин държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 240,00 лева, както и
сумата от 5,00 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът ОСЪДИ подсъдимия М.П.М., със снета по делото самоличност да заплати
на частния тъжител К.И.П. сумата от 700,00 лева, представляващи направени
разноски от страна на последния за адвокат, съобразно представените и приложените пълномощни по делото.
Воден от горното, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: