РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Бургас, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Т. Р. Маркова
Членове:Елеонора С. К.
Нася Ив. Япаджиева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Р. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20242100500016 по описа за 2024 година
С Решение № 2289/09.11.2023г., постановено по гр. дело №
2783/2023г. по описа на Районен съд- Бургас е изменен размера на
определената с Решение № 128/07.11.2017 год., постановено по гр.д. №
408/2017 год. по описа на Панагюрски районен съд, издръжка, дължима от Г.
Д. Г. в полза на детето А. Г. Г. чрез неговата майка и законен представител Г.
М. Г., като е увеличен от 140 лева на 240 лева месечно, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, с падеж – десето число на месеца, за
който се отнася, считано от датата на предявяване на иска – 11.05.2023г. до
настъпване на законови основания за изменение или прекратяване на това
задължение, на основание чл. 150 от СК, като е отхвърлен иска за разликата
над присъдения размер до пълния предявен размер от 300 лева месечно.
С цитираното решение, съдът е постановил предварително
изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от А.
Г. Г. – *, действащ чрез своята майка и законен представител Г. М. Г. чрез
1
упълномощения процесуален представител адвокат Н..
С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на
районния съд, в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният иск за
горницата над 240 лева на месец до пълния предявен размер от 300 лева на
месец. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на
постановения съдебен акт в обжалваната част. Посочва се, че определеният
размер на издръжката се явява необосновано занижен и несъобразен нито с
потребностите на детето, нито с финансовите възможности на въззиваемия.
Подчертава се, че * А. вече бил ученик в * клас и посещавал извънкласни
занимания, поради което допълнителните разходи се увеличавали, като
влияние оказвали и изменените икономически условия и инфлационни
процеси в страната. Навеждат се доводи относно безусловното задължение за
издръжка на родителя, като се изразява несъгласие с изводите на съда,
касаещи определяне нейния размер. Твърди се, че бащата на детето работел
по трудово правоотношение и получавал постоянен доход, който от януари
2024г., с изменение размера на минималната работна заплата, щял да се
увеличи значително. Пояснява се, че въззиваемият нямал други задължения, а
освен това, притежавал и лек автомобил. В жалбата се акцентира, че бащата
не се интересува от своето дете, тъй като в продължение на около три години,
последният не изпълнявал определения режим на лични контакти, като
единствено майката полагала грижи и изпълнявала родителските си
задължения. Посочва се, че въззиваемият не участвал в никакви
допълнителни разходи за сина си, като изплащал единствено определената
издръжка в размер на 100 лева.
С жалбата се претендира първоинстанционното решение да бъде
отменено в обжалваната му част и вместо него да се постанови ново решение
по съществото на спора, с което да бъде уважен предявения иск в пълен
размер.
Претендира се да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание – законният представител на * дете не се явява.
Процесуалният представител на въззивната страна поддържа жалбата и счита,
че следва да бъде уважена.
Ответната страна по предявената въззивна жалба – Г. Д. Г. – баща на
* дете не депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба и не
2
изразява конкретно становище по основателността на жалбата.
В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – Г. Д.
Г. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да
бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас не депозира писмен
отговор на въззивната жалба и не изразява конкретно становище по
основателността й.
По делото е депозирано и Становище, отправено до съда от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Панагюрище, в което се посочва, че се
поддържа представения пред Районен съд – Бургас социален доклад от
15.09.2023г., предвид липсата на промяна в обстоятелствата.
В съдебно заседание - Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас и
Дирекция „Социално подпомагане“ – Панагюрище не изпращат представител
и не взимат конкретно становище по основателността на жалбата.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от А. Г. Г. – *, действащ чрез неговата майка и
законен представител Г. М. Г. от гр. Б. против Г. Д. Г., с който се претендира
да бъде постановено решение, с което да бъде изменен размера на
определената с Решение № 128 от 07.11.2017г., постановено по гр. дело №
408/2017г. по описа на Районен съд – Панагюрище издръжка, която бащата –
Г. Д. Г. заплаща на своето * дете А. Г. Г. от сума в размер на 140 лева на сума
в размер от 300 лева.
В исковата молба се посочва, че сключеният между Г. Г. и Г. Г.
граждански брак е прекратен по силата на влязло в законна сила Решение №
128 от 07.11.2017г., постановено по гр. дело № 408/2017г. по описа на
Районен съд – Панагюрище, по силата на което упражняването на
родителските права по отношение на детето А. Г. е предоставено на майката –
Г. Г., а на бащата е определен режим на лични отношения с * му дете и е
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от
10.03.2017г. до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване
на издръжката. В исковата молба се посочва, че от постановяване на
3
решението по бракоразводното дело – тоест - от момента на определяне на
издръжката до настоящия момент са изминали повече от пет години и детето
А. в момента е в ***, а през есента на 2023г. му предстои да стане **. В
исковата молба се посочва, че майката на детето от месец октомври 2022г. е
заминала временно да работи в Г. и в периодите на нейното отсъствие
непосредствените грижи за * дете са поети от нейната майка – Я. Ч. Д.. В
исковата молба се посочва, че майката работи срещу месечно възнаграждение
в размер на около 1 600 евро и изпраща на своето посочва, дете по около 800
лева месечно, необходими за покриване на нуждите на детето. В исковата
молба се че бащата на детето работи на постоянен трудов договор, а отделно
от това са налице трайни съществени промени в нуждите на * дете с оглед
възрастта му и свързаните с нуждата му от облекло, храна и други текущи
разходи.
Ответната страна по предявения иск – Г. Д. Г. – баща на * дете
депозира по делото писмен отговор на исковата молба, в който посочва, че
искът е неоснователен за сума над 195 лева до претендирания размер от 300
лева. В отговора на исковата молба се посочва, че Г. Г. работи на трудово
правоотношение и възнаграждението, което получава е минимално за
страната и определяне на размер над законоустановения минимум от 195 лева
ще го постави в обективна невъзможност да я изпълнява. Посочва, че живее в
гр. С., а работи в гр. П. и има ежедневни разходи за транспорт и доходите,
които получава покриват минималните му нужди за живот.
За да допусне изменение на така определената с Решение № 128 от
07.11.2017г., постановено по гр. дело № 408/2017г. по описа на Районен съд –
Панагюрище издръжка, първоинстанционният съд е приел, съобразявайки
обичайните нужди на детето, икономическите условия в страната, че
необходимите средства за задоволяване на потребностите му възлизат на
около 450 лева месечно. Съдът е посочил, че предвид установените доходи на
ответника – в размер на минималната работна заплата за страната,
имущественото му състояние и липсата на данни за други задължения в
значителен размер с постоянен характер за бащата няма да представлява
трудност да заплаща сумата от 240 лева, като така посоченият размер на
издръжката е изцяло във финансовите възможности на бащата към момента
на постановяване на решението, а след предстоящото увеличение на
4
минималната работна заплата за страната на 933 лева от 01.01.2024г. същият
ще бъде и близък до законоустановения минимум на издръжката по чл. 143,
ал. 2 от СК, който ще се увеличи на 233, 25 лева.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността
на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените
оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, като съдът счита,
че липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
По делото не се спори, че * дете – А. Г. Г. е роден на ****г. от майка
– Г. М. Г. и от баща – Г. Д. Г. на дата – ***г. и понастоящем е на ** години и
през месец септември 2023г. е постъпил като ученик в * клас.
По делото не се спори, че с Решение № 128 от 07.11.2017г.,
постановено по гр. дело № 408/2017г. по описа на Районен съд –
Панагюрище, сключеният между родителите на детето – Г. Д. Г. и Г. М. Г.
граждански брак е прекратен с развод поради сериозното и непоколебимо
взаимно съгласие на съпрузите за развод, като е безспорно, че постановеното
решение е влязло в законна сила на 07.11.2017г. С цитираното решение,
Районен съд – Панагюрище е утвърдил постигнато между страните
споразумение, по силата на което е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето – А. Г. Г. на майката – Г. Г. и е
определен режим на лични отношения на бащата с неговото дете, както и е
осъден Г. Д. Г. да заплаща на малолетното си дете чрез неговата майка и
законен представител месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от
10.03.2017г. до настъпване на обстоятелства за изменяването или
прекратяването на същата, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, дължима до десето число на месеца, за който се отнася.
По делото не се спори, а и от представените по делото доказателства
се установява, че А. Г. посещава индивидуални уроци по *** език. По делото
се установява и обстоятелството, че понастоящем детето живее със своята
баба по майчина линия – Я. Д., а неговата майка – Г. Г. е започнала да работи
в Г. и да изпраща средства за издръжката на своето дете.
Видно от изготвения Социален доклад от Дирекция „Социално
5
подпомагане“ – Бургас, майката на детето – Г. Г. заявява, че временно живее и
работи в Г. и в проведен разговор съобщава, че получава месечен доход от
около 1 200 лева, а грижи за детето полага бабата по майчина линия, която
работи като счетоводител.
Видно от изготвения Социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Бургас, бащата на детето – Г. Г. заявява, че живее в гр. С. и
работи в гр. П. на длъжност „****“ с трудов договор, с месечно
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната и
декларира, че притежава лек автомобил.
По делото няма данни двамата родители на детето да имат
задължения за издръжка на други деца, както и да страдат от здравословни
проблеми.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана Я. Ч. Д. – баба на
детето и майка на Г. Г., от показанията на която се установява, че майката на
А. изпраща суми от 150 – 200 евро месечно и това зависи от нейните разходи.
Свидетелката в своите показания посочва, че от миналата година А. е
започнал курс по *** език, на който ходи два пъти седмично и заплаща за
уроци 50 лева седмично.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана М. С. Г. – баба на
детето и майка на неговия баща – Г. Г., от показанията на която се установява,
че Г. изплаща ежемесечно определената му от съда издръжка и знае, че му е
купувал дрехи и обувки. Свидетелката посочва, че Г. Г. работи на постоянен
трудов договор на минимална работна заплата и сам заплаща пари за бензин,
тъй като работи в гр. П. и всеки ден пътува.
На основание чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. На основание ал. 2 от цитираната
разпоредба родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
На основание чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. На основание ал. 2 от цитираната
6
разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата.
На основание чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или
прекратена.
Безспорно е, че задължението за издържане на детето до навършване
на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като
съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат по силата на чл. 142, ал. 1 от СК. Правото на
детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно
наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При действащата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и
с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да
определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на
родителя.
В конкретния случай, безспорно си установява, че детето – А. Г. Г. е
роден на ****г. от майка – Г. М. Г. и от баща – Г. Д. Г. на дата – ***г. и
понастоящем е на ** години и през месец септември 2023г. е постъпил като
ученик в * клас. Установява се и обстоятелството, че детето посещава
извънкласни занимания, за които е необходимо заплащане на съответните
такси.
От събраните по делото доказателства се установява и
обстоятелството, че майката на детето – Г. Г. временно живее и работи в Г. и
в исковата молба съобщава за доход от около 1 600 евро, а пред социалните
органи – за доход от около 1 200 лева месечно и изпраща на детето месечно
от около 150 – 200 евро.
По делото се установява и обстоятелството, че бащата на детето – Г.
Г. също е трудово зает и получава брутно трудово възнаграждение в размер
на минималната работна заплата. Следва да се отбележи, че данните по
делото сочат, че същият работи въз основа на сключен трудов договор в гр.
П., живее в гр. С. и пътува всеки ден до своето работно място.
7
По делото няма данни за недобро здравословно състояние на
родителите на детето, няма данни за наличие на други задължения, които
следва да реализират. По делото няма данни и детето да има особени нужди,
свързани с неговата издръжка, а курсовите по *** език, които посещава са
част от неговото интелектуално развитие, което неговата майка е решила да
приложи и развие у него, но е безспорно, че не са част от задължителните
занимания, които детето следва да посещава.
По делото е и безспорно, че от момента на определяне на
издръжката за непълнолетното дете са изминали повече от шест години и е
налице изменение, както в икономическата обстановка в страната, така и в
потребностите на самото дете, тъй като то е постъпило да учи в * клас и са се
увеличили нуждите му от закупуване на дрехи, обувки, ученически пособия,
както и са нараснали нуждите му от възможност да получава нови знания и
да се развива.
Мотивиран от изложеното, БОС намира, че предявеният иск по
основание е доказан и следва да бъде уважен. С оглед на изложеното за
доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и
нуждите на детето, както и с оглед социално - икономическите условия в
страната, в която детето живее съдът приема, че детето има нужда да
получава, а двамата родители имат възможност да му осигуряват обща
месечна издръжка в размер на 450 лева месечно, като при разпределяне на
тази издръжка следва да се има предвид, че детето понастоящем живее
ежедневните грижи за детето полага неговата баба. От друга страна този
размер издръжка е необходим на детето предвид обстоятелството, че детето е
в процес на училищно обучение и са налице разходи, които следва да бъдат
правени непрекъснато. Настоящият съдебен състав намира, че бащата, с оглед
обстоятелството, че е в трудоспособна възраст и е в състояние да реализира
трудови доходи намира, че следва да осигурява 240 лева месечна издръжка на
детето, а останалите 210 лева следва да се поемат от майката. Следва да се
отбележи и обстоятелството, че правилно и законосъобразно съдът е обсъдил
и обстоятелството, че определеният размер на издръжка от 240 лева, който
следва да бъде заплащан от бащата е съобразен с обстоятелството, че от
началото на 2024г. минималният размер на работната заплата е в размер на
933 лева и така определеният размер на издръжка е близък до
8
законоустановения минимум.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно
съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното
първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78 от ГПК, съдът не следва да се произнася по отношение на
разноските, тъй като ответната страна по въззивната жалба – Г. Д. Г. не е отправил искане за
присъждането им във въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване
решенията по въззивни дела по искове за издръжка, поради което и настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2289 от 09.11.2023г., постановено по
гр. дело № 2783/2023г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9