Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1087
гр. Пловдив, 16.06.2015г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА
БЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХОВА
ЕЛИ АНАСТАСОВА
при участието на
секретаря А. К., като разгледа докладваното от мл. съдия Анастасова въззивно
гражданско дело № 3298/2014г. по описа на ПОС, VІІ-ми гр. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
– 438 ГПК.
Образувано е по жалба на М.С.Н. – трето
лице, срещу действията на частен съдебен изпълнител С. Горчев, с рег. № 825, по
изп. дело № 20148250400310 по извършване на опис на движими вещи, изчерпателно
описани в протокол за опис и оценка на движими вещи от 04.09.2014г.
Жалбоподателката М.Н. намира атакуваното
действие на частния съдебен изпълнител за неправилно и незаконосъобразно. Посочени
са следните възражения: длъжникът не е уведомен по надлежния ред за
провеждането на описа на движимите вещи; процесният опис се е състоял в
недвижим имот, който не е собственост на длъжника, а последният има само
учредено право на ползване; движимите вещи, пред на извършването на описа към
момента на осъществяването му са били във владението на жалбоподателката и са
нейна собственост. С оглед изложеното се иска отмяна на обжалваното действие на
ЧСИ, обективирано в процесния протокол за опис.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК
е постъпило възражение от взискателя по делото „Първа инвестиционна банка” АД,
с която се оспорва жалбата, като се излагат съображения за нейната
недопустимост, респективно неоснователност. Твърденията за недопустимост се
извличат от липсата на процесуална легитимация на жалбоподателката съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК. Твърди, че жалбоподателката не представя
доказателства, че е собственик на движимите вещи, предмет на изпълнението,
както и няма данни да владее или държи вещите към деня на налагане на запора.
Твърди, че разполага с доказателства, че вещите – предмет на описа са собственост
на длъжника. По основателността на жалбата счита, че описът и оценката на
движимите вещи са извършени законосъобразно, длъжникът е уведомен за тяхното
извършване по надлежния ред. Иска се съдът да остави без уважение жалбата на
третото лице. Претендират се разноски.
Длъжниците Ситекс” ООД, „Ситекс Комерс”
ЕООД, Г.А. и С.Ж.Н. не са взели становище по жалбата.
Частният съдебен изпълнител С. Горчев,
с рег. № 825, е изложил мотиви относно обжалваните действия, в които изразява
становище за недопустимост и неоснователност на подадената срещу тях жалба.
Пловдивският окръжен съд, след като
обсъди доводите и възраженията на жалбоподателката, като взе предвид
становището на взискателя по изпълнителното дело и на частния съдебен изпълнител,
както и доказателствата по делото, намира следното:
Жалбата е в срок, от надлежна страна
срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител чл. 434, ал. 4 ГПК,
внесена е дължимата държавна такса, изпълнена е процедурата по чл. 436, ал. 3 ГПК.
По отношение на възражението, че процесните движими вещи не са се намирали във
владението на жалбоподателката настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
435, ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния
изпълнител, само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на
запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират
във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е
била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.
Изпълнително дело № 20148250400310 по
описа на ЧСИ С. Горчев, рег. № 825, е образувано по молба на взискателя „Първа
инвестиционна банка” АД, представлявано от изпълнителния директор Д. К. и
пълномощника на изпълнителните директори И. И.,
срещу солидарните длъжници „Ситекс” ООД, „Ситекс Комерс” ООД, Г.А.С. и С.Ж.Н.,
въз основа на изпълнителен лист от 26.05.2014г., издаден по гр. д. № 26906/2014г.
по описа на ПРС.
С протокол за опис и оценка на движими
вещи, съставен по реда на чл. 467 ГПК, процесните движими вещи са описани и
оценени от ЧСИ на 04.09.2014г. С
описването на процесните вещи от ЧСИ, по силата на чл.450 , ал.1 ГПК се счита,
че върху тях е наложен запор.
Относно възражението за нередовното
съобщаване на длъжника за насрочения опис, ПОС счита същото за неоснователно,
тъй като видно от материалите по делото същото е извършено по надлежния законов
ред.
Съгласно разпоредбата на чл.465 ГПК
съдебният изпълнител описва посочената от взискателя вещ, само ако се намира
във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че веща
принадлежат на друго лице. По делото действително се установи, че към момента
на извършването на описа е присъствала и жалбоподателката като същата изрично е
заявила, че вещите са нейна собственост и по-късно ще представи доказателства
за твърденията си. Същевременно видно от брачен договор от 27.12.2012г. /л. 20
и сл./ и от нотариален акт за учредяване право на ползване и дарение на
недвижими имоти от 20.12.2013г. /л. 30 и сл./ се установява и обстоятелството,
че жалбоподателката е собственик на имотите, в които са описани процесните вещи
като по отношение на длъжника С.Ж.Н. е учредено право на ползване върху
сградите.
С оглед изложеното може да се обоснове
изводът, че към момента на осъществяването на описа движимите вещи са се
намирали във владението на жалбоподателката. Ето защо частната жалба е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
Видно от посочения нотариален акт за
учредяване право на ползване и дарение на недвижими имоти се установява, че
върху длъжника Н. е учредено право на ползване върху недвижимите имоти, в които
са се намирали процесните вещи. Правото на ползване по принцип е правната
възможност на собственика да ползва вещта съгласно нейното предназначение и да
получава добиви от нея. Това той може да извършва сам или чрез другиго. Това си
право собственикът може да прехвърли на други лица, като им учреди по надлежен
ред ограниченото вещно право на ползване, съгласно разпоредбата на чл. 56 и сл.
ЗС. Ако учреди върху вещта ограничено право на ползване, собственикът е лишен
от всякаква възможност да я ползва. Това е така наречената гола собственост.
Голият собственик не е носител на правото на ползване. Следователно е
несъстоятелно направеното в жалбата оплакване относно липсата на правно
основание за извършването на опис на движимите вещи в обекти, предвид факта, че
жилищните сгради са собственост на жалбоподателката, а не на длъжника.
Относно представените с частната жалба
гаранционна карта № 12017 от 22.06.2012г. /л. 8 и сл./ и договор за изработка
на мебели от 11.03.2013г. /л. 12 и сл./,
същите не установяват право на собственост по отношение на жалбоподателката.
Посочената гаранционна карта не е титул за собственост, а в договора за
изработка не е вписано изрично, че е заплатена цената на процесната вещ.
Същевременно взискателят „Първа инвестиционна банка” е представил 11 броя
фактури /л. 72 и сл./, от които се установява, че собственик на процесните
движими вещи е длъжникът „Ситекс” ООД, а не жалбоподателката. Фактурата, по
своята правна същност е частен свидетелстващ документ, който се ползва с
материална доказателствена сила, т. е. има доказателствено значение за стоящите
вън от него факти, до които се отнася удостоверителното изявление, само когато
удостоверява неизгодни за издателя си факти, както е в настоящия случай.
Жалбоподателката не е оспорили представените фактури. Ето защо настоящият
съдебен състав следва да ги приеме като документи, удостоверяващи правото на
собственост по отношение на длъжника „Ситекс” ООД върху движимите вещи.
ПОС счита, че и свидетелските показания
на разпитаната по делото свидетелка Я.К. не установяват обстоятелството, че
жалбоподателката е собственик на движимите вещи по следните съображения:
настоящият състав счита, че същите не следва да бъдат кредитирани като
обективни и безпристрастни, тъй като същата е работила в длъжника „Ситекс
Комерс” ООД и твърденията й следва да бъдат преценявани с оглед разпоредбата на
чл. 172 ГПК. С оглед изложеното настоящата инстанция счита, че не следва да
бъдат кредитирани показанията на свидетелката досежно обстоятелството, че
същата е присъствала на покупко-продажбата на две от движимите вещи, тъй като
същите не кореспондират на наличния по делото доказателствен материал.
С оглед изложеното настоящата инстанция
счита, че извършеният от страна на ЧСИ С. Горчев опис на движими вещи с
протокол от 04.09.2014г. е законосъобразно извършен, като жалбоподателката не
доказа твърденията си, че към момента на налагане на запора, който съгласно
чл.450, ал.1 ГПК съвпада с извършването на описа, е била собственик на процесните
движими вещи. По изложените съображения жалбата следва да бъде оставена без
уважение.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и във
връзка с изричната претенция на дружеството на взискателя за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът констатира, че дружеството е
било защитавано от упълномощен юрисконсулт, поради което и на основание чл. 78, ал.8 ГПК
му се дължи адвокатско възнаграждение за него в размер на 300 лв., каквото жалбоподателката
следва да заплати. ПОС счита претенцията на ответното дружество за присъждането
в негова полза на сумата от 2000 лева, тъй като съгласно изричната разпоредба
на чл. 11 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за обжалване на действията
на съдия-изпълнителя, когато жалбата се разглежда в открито заседание,
дължимото възнаграждение е в размер на 300 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен
съд,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на М.С.Н., с ЕГН **********,
с адрес *** – трето лице, срещу действията на частен съдебен изпълнител С.
Горчев, с рег. № 825, по изп. дело № 20148250400310 по извършване на опис на
движими вещи, изчерпателно описани в протокол за опис и оценка на движими вещи
от 04.09.2014г.
ОСЪЖДА М.С.Н.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД , с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган
Цанков” № 37, представлявано от изпълнителните директори Д. К. и В.Х. сумата в
размер на 300 /триста/ лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.