Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и осми април две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева в. гр.
дело № 156 по описа на Софийски окръжен съд за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 99 от 26.10.2020 год. по гр.д. № 621/2019 год. по
описа на РС-Пирдоп „Д.Б.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:***, Индустриална зона, представлявано от Х. П. и Л. Г.-Управители е
осъдено да заплати на „Б.Ж.К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***/3, представлявано от инж. Н. Л. Р. – Изпълнителен директор, сумата от
17 812,54 лева, представляваща главница, ведно с мораторна
лихва, считано от поканата за доброволно плащане - 01.10.2017 г. до датата на
завеждане на ИМ-26.06.2019 г., в размер на 3 127,34 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
ИМ-26.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. На „Б.Ж.К.“ ЕАД са
присъдени разноски в размер на 1037,60 лева.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от „Д.Б.К.Б.“
ЕООД, чрез адв. Ф.К.
с доводи за недопустимост, по същество незаконосъобразност и необоснованост.
Жалбоподателят счита, че ищецът БЖК не е разполагал с
активна процесуална легитимация да предяви иска по чл. 54 във вр. с чл. 50 ЗЗД срещу „Д.Б.К.Б.“ ЕООД, тъй
като същият не разполага с право на иск и регресно
вземане срещу Д.Б.К. за заплатеното от БЖК на ДП НКЖИ обезщетение за вреди,
причинени от вагон, собственост на „Д.Б.К.Б.“ ЕООД и ползван от БЖК.
Излага,
че възложителят на работата има регресен иск срещу
прекия причинител на вредата. Заплащането на обезщетение по чл. 50 от ЗЗД от
лицето, под чиито надзор се намира вещта /в случая БЖК/ не води до право на иск
по чл. 54 ЗЗД срещу собственика на вещта, тъй като вредите по чл. 50 ЗЗД не са
причинени виновно и не са причинени от „другиго“. Позовава се на Постановление
№ 17 от 18.11.1963 г. на Пленум на ВС и на съдебна практика.Счита, че БЖК не е
разполагало с право на иск, поради което постановеното решение е недопустимо.
Релевира възражения, че пред първоинстанционния съд следвало да се установи дали
отговорността за причинени вреди се дължи изцяло на свойства и характеристики
на вещта или и на друго – например човешко поведение, което не било сторено.
Позовава се на окончателния доклад, според който вагонът е дерайлирал и се е
движил 21 минути по железния път, което води до извод, че вредите са причинени
не поради вагона и неговото счупване, а поради забавено забелязване на
инцидента. Дори да се приемело, че БЖК не носи отговорност за забавянето,
следва да се приеме, че е налице случайно и/или форсмажорно събитие, което е съпричинител на вредите. В процесния
случай твърди, че има изрична уговорка, по силата на която отговорността за
вреди, причинени от наетите вагони се носи изцяло от БЖК. Посочва, че вагоните
са дадени под наем на А. Б. по силата на договор за наем, сключен на 10.09.2012
г. Същите са преотдадени за ползване от А. Б. на БЖК
АД по силата на представения с исковата молба договор за извършване на товарни
превози. Позовава се на чл. 4.1 от представения от ищеца договор с доводи, че
рискът от причиняване на вреди от вагоните използвани от БЖК е прехвърлен
изцяло на железопътния превозвач.
Не
бил доказан и факта, че БЖК е заплатило претендираните
суми, както и размерът на вредите. Съгласно приложения към исковата молба
протокол от заседание на НКЖИ и БЖК, с който се обсъждат множество пътни
инциденти с участие на дружествата, общият размер на вредите е 29 609,15
лева. От БЖК на НКЖИ са заплатени 33022,22 лева, но тази сума е по-висока, тъй
като в нея се включват и вреди по други инциденти, причинени от БЖК АД, към
които Д.Б.К. няма отношение. По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор от „Б.ж.к.“ ЕАД, с който жалбата се оспорва. Изразява се
становище за неоснователност. Излага подробни съображения за допустимост на
иска – позовава се на Постановление № 4/30.10.1975 г. на Пленума на ВС и
Постановление № 17/18.11.1963 г. на ВС. Посочва, че БЖК единствено ползва
вагоните и няма задължение да ги поддържа в добро техническо състояние. Нямало
е техническа възможност повредата да бъде установена при технически преглед
преди заминаване на влака. Позовава се на окончателен доклад № 688 от
26.07.2017 г. на Районната разследваща комисия, според който причината за
произшествието не е в състоянието на железопътната инфраструктура и в персонала
на БЖК, а е в дефект на вагона, собственост на въззивника.
Подадената въззивна
жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лице,
легитимирано да обжалва постановеното от Районен съд - Пирдоп решение, поради
което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по
основателността на жалбата, след като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното:
РС-Пирдоп е сезиран с искова молба от „Б.Ж.К.“
ЕАД срещу "Д.Б.К.Б." ЕООД, с
която са предявени искове с правно основание чл. 50, вр.
с чл. 127, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, с които моли да бъде осъден ответника да му
заплати сумата от 17812,54 лева, представляваща главница, ведно
с мораторна лихва, считано от поканата за доброволно
плащане – 01.10.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба, в размер на
3 127,34 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на ИМ до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК, "Д.Б.К.Б." ЕООД е депозирало
отговор, с който оспорва исковете по основание и размер и моли да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
От
фактическа страна се установява следното:
Между страните по делото не се спори, че
на 05.05.2017 г., вагон № 84525383089-5 от влак №
30690 е дерайлирал след заминаване от гара Гаврилово.
Не се спори, че 03.06.2016 г. е сключен
договор за извършване на товарни превози по ЖП, между „Б.Ж.К.“ АД /превозвач/ и „А. Б.“ АД /клиент/, по силата на който, клиентът
възлага, а превозвачът се задължава да приема и извършва жп превоз на товари за
сметка на клиента. В чл. 1.2.2 е
предвидено, че договорът определя превозни цени и условия за прилагането им при
превоз на стоки с жп транспорт на територията на РБ във вагони осигурени от
клиента и/или превозвача. В чл. 4.1 от договора е предвидено, че превозвачът
носи отговорност за всякакви щети, породени от повреди по вагоните и
покривалата, включително при отваряне и затваряне на вагоните за концентрат. В
тези случаи се изготвя констативен протокол, надлежно подписан от Клиента и
Превозвача за установяване на нередността, като последният поема разходите за
възстановяване.
Не се спори, а и
видно от представения договор за наем, че наемодателя „Д.Б.К.Б.“ АД /предишно
наименование „Д.Б.Ш. Р.Б.“ ЕООД/ е предоставил на наемателя „А. Б.“ АД под наем
87, 6 –осни покрити вагони, оборудвани с плъзгащи
покриви, годни и сертифицирани за национален превоз на стоки с изключителното
право на ползване от „наемателя“. На 04.01.2017 г. в заводска гара Пирдоп е
извършено приемане и предаване на 36 броя товарни вагони за меден концентрат,
съгласно договор за отдаване под наем между страните Д.Б.К.Б. ЕООД и А. Б.. Под
№ 14 в приложение № 05 към приемо-предавателния
протокол фигурира вагон № 8452538, който е бил предоставен на наемателя „А. Б.“
АД.
От приетия
окончателен доклад № 68 от заседание на РРК-П., проведено на 26.06.2017 г. се
установява, че дерайлирането на вагона е вследствие на скъсана ос на първа колоос № 368 на първата талига по посока движението, в задглавинната част на дясното колело, на вагон №
84525383089-5 от влак № 30690, материалните щети са в размер на 36 489,80
лева /л. 29 от делото/.
Приет е протокол
от заседание на Комисия от представители на ДП „НК ЖИ“ и „БЖК“ АД, състояла се
на 20.07.2017 г. в ДП „НК ЖИ“. В протокола е записано, че щетите са причинени
от неизправен вагон, собственост на „Д.Б.К.Б.“ ЕООД, използван за превоз на
товари на „А. Б.“ АД. Комисията е приела сума в размер на 29 609,15 лева,
дължима от „БЖК“ АД за възстановяване на щетите по железния път, осигурителната
техника и вдигане на дерайлиралия вагон.
От протокол,
издаден от БЖК АД се установява, че освен сумата от 29 609, 15 лева за
причинените щети са начислени и други разходи във връзка с инцидента – префактурирана охрана на вагон, използване на кран за
сваляне нова талига на 05.05.2017, г., използване на кран
за преместване на счупена талига, закъснели влакове, вдигане на дерайлирал
вагон или общо сума в размер на 35 625, 08 лева.
Приета по делото
е инженерна-техническа експертиза, която дава заключение, че най-вероятната
причина породила скъсването на вагонната ос на първа колоос
№ 368 на първа талига по посока на движението, в областта на задглавнинната част на оста, на дясното колело, на вагон №
84525383089-5 е натрупана умора на материала и натрупано влошаване на физичните
характеристики на детайла вследствие на интензивни експлоатационни въздействия.
В проведеното открито съдебно заседание на 06.10.2020 г. вещото лице уточнява,
че няма специални вибрации, когато има дерайлирал вагон, в случая дерайлиралия
вагон е бил 33-ти, на около 70-80 метра от задния локомотив и от такова
разстояние е трудно машинист да види дали има дерайлирал вагон. В процесният случай е нямало как това да се разбере от
машиниста.
Прието е
платежно нареждане от 05.09.2017 г., с което БЖК е превело на ДП НК Железопътна
инфраструктура сума в размер на 33 022,22 лева, обезщетение свързано с
безопасност на превози.
При така
изяснената фактическа обстановка и съобразно възраженията в жалбата се налагат
следните правни изводи:
На първо място
неоснователни са възраженията на въззивника, че
предявения иск е недопустим, тъй като заплащането на обезщетение по чл. 50 от ЗЗД от лицето, под чиито надзор се намира вещта /в случая БЖК/ не води до право
на иск по чл. 54 ЗЗД срещу собственика на вещта. Принципно е вярно
възражението, че упражняване на иск по
чл. 54 ЗЗД е възможен само при отговорност по чл. 49 ЗЗД, в който смисъл е и
Постановление № 17 от 18.11.1963 г., Пленума на ВС. Първоинстанционния
съд е посочил правно основание чл. 54 ЗЗД и чл. 127, ал. 1, а по същество е разгледан иск само с правно
основание чл. 127, ал. 1 ЗЗД, поради което неточното изписване /вероятно поради
техническа грешка/ не влияе върху правните изводи.
По въпроса за
отговорността по чл. 45 и чл. 50 от ЗЗД съществува
задължителна практика на ВКС, обективирана в т. 3
ППВС № 4/74 година. Съгласно тази практика "когато при ползване на дадена
вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността
за поправяне на вредите е по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД,
а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта,
отговорността е по чл. 5 ЗЗД".В
настоящия случай ищецът изрично е обосновал възникване на вземане срещу
ответника, основано на безвиновната отговорност на
собственика на вещта, от която е произлязла вредата. От посоченото по-горе
правило следва, че когато се ползва вещ с недостатък, който е отстраним, и от
този недостатък произлязат вреди за трети лица, отговорността ще е по чл. 45 ЗЗД (или чл. 49 ЗЗД)
за този, който е бил длъжен и е могъл да го отстрани, защото отговорността е за
виновно бездействие - неполагане на дължимата грижа. В случаите, в които се
ползва вещ със скрит недостатък, от който произлизат вреди, и ползващият вещта
не знае за него или не може да го отстрани, отговорността за вреди ще е
по чл.
50 ЗЗД. При вреди, причинени от вещи, собственикът на вещта се
освобождава от отговорност, ако се установи, че вредите са резултат на
непреодолима сила или на изключителна вина на пострадалия (вж. т. 10 от Пост. №
7/59 на Пленума на ВС).
Съгласно разпоредбата на чл.
127, ал. 1 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се
понесе от тях по равно, а съгл. ал. 2 от същия всеки солидарен длъжник, който е
изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници
за разликата. За да бъде уважен регресния иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД на платилия солидарен
длъжник, е необходимо да е платено в повече от дължимото от този длъжник, да е
изпълнено нещо в повече от неговата част за сметка на останалите длъжници.В случая солидарността на страните е възникнала по силата на закона /чл. 50, ЗЗД/, според която разпоредба
за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
В настоящия случай се
касае за ползване на вещ – вагон от превозвача „БЖК“ ЕАД, а вагона е собственост на „Д.Б.К.Б.“ ЕООД, предоставен под наем на „А. Б.“
АД. От приетата експертиза се
установява категорично, че причина за инцидента е скъсването на вагонната ос на
първа колоос № 368 на първа талига по посока на
движението, в областта на задглавнинната част на
оста, на дясното колело, на вагон № 84525383089-5. Като конкретно причина за
това, вещото лице посочва натрупана умора на материала и натрупано влошаване на
физичните характеристики на детайла вследствие на интензивни експлоатационни
въздействия. Към датата на инцидента
05.05.2017 г. процесния
вагон се е намирал под надзор на „БЖК“ ЕАД, ползващ го за превоза. Безспорно е
установено, че е причинена вреда на железопътната инфраструктура, изразяваща се
в материални щети, калкулирана в размер на 35 625, 08 лева. Налице е и причинна връзка между
скъсването на вагонната ос на първа колоос № 368 на
първа талига по посока на движението, в областта на задглавнинната
част на оста, на дясното колело, на вагон № 84525383089-5 и причиняването на
щетата. Поради това се налице всички предпоставки за ангажиране отговорността
на ответника по чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 50 ЗЗД.
Неоснователно е възражението, че вредите
са причинени не поради вагона и неговото счупване, а поради забавено
забелязване на инцидента. Вещото лице инж. Н.Д.Н. в съдебно заседание на 06.10.2020 г. уточнява, че няма специални вибрации, от които да се
установи, че има дерайлирал вагон. В случая дерайлиралия вагон и бил 33-ти, на
около 70-80 метра от задния локомотив и от такова разстояние е трудно машинист
да види това. По принцип вагона трябва да полегне на железопътната линия, за да
се забележи от машиниста на локомотива, във влака няма и система за отчитане на
дерайлирал вагон, което води до извод, че няма бездействие или забавени
действия от страна на служители на ищеца. От събраните доказателства не може да
се направи извод, че е
налице случайно и/или форсмажорно събитие, каквито са твърденията на
жалбоподателя. Тъкмо обратното, експертизата дава категорично заключение за
причините за инцидента - натрупана умора на материала и натрупано влошаване на
физичните характеристики на детайла вследствие на интензивни експлоатационни
въздействия.
Следващото
възражение е свързано с твърдението, че вагоните са дадени
под наем на А. Б. по силата на договор за наем, сключен на 10.09.2012 г., за
което не се спори.По силата обаче на чл. 5.1 от процесния
договор, за да се запазят вагоните винаги в добро състояние и винаги на
разположение за „наемателя“, „наемодателя“ се задължава да осигури по отношение
на всички вагони, предмет на договора, следните дейности: постоянно обслужване
и поддръжка /превантивна и рутинна поддръжка, пълни и частични проверки,
ревизии и ремонт/; смазване, резервни части и други материали; техническа помощ
и управление на спешни ремонти; ревизии. С други думи наемателят е нямал
задължение да се грижи за превантивна и рутинна поддръжка на вагоните, отдадени
под наем, това е било задължение на собственика на вагоните – Д.Б.К.Б.
Неоснователно
е и твърдението, че вагоните са преотдадени за
ползване от А. Б. на БЖК по силата на представения с исковата молба договор за
извършване на товарни превози. Не се спори, че на 03.06.2016 г. е сключен
договор за извършване на товарни превози по ЖП, между „Б.Ж.К.“ АД /превозвач/ и „А. Б.“ АД /клиент/, по силата
на който, клиентът възлага, а превозвачът се задължава да приема и извършва жп
превоз на товари за сметка на клиента. В
чл. 1.2.2 е предвидено, че договорът определя превозни цени и условия за
прилагането им при превоз на стоки с жп транспорт на територията на РБ във
вагони осигурени от клиента и/или превозвача. В случая вагонът е бил осигурен
от клиента, а не от превозвача.
Неоснователни са и възраженията, че щетата е в по-малък
размер, тъй като видно от протокол от 01.10.2017 г. са начислени допълнителни
суми – за охрана, за ползване на кран за сваляне/преместване на талига и др.,
които дейности са били извършени наложително за отстраняване последствията от
инцидента.Основателно е обаче възражението, че заплатената сума от ищеца е в
по-малък размер, поради което и правото му на регресно
вземане е съответно в по-малък размер.
От приетото платежно
нареждане от 05.09.2017 г. се установява, че БЖК АД е превело на ДП НК
Железопътна инфраструктура сума в размер на 33 022,22 лева, обезщетение
свързано с безопасност на превози. Половината от тази сума е в размер на
16511,11 лева, поради което искът следва да се уважи до тази сума и да се
отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 17812,54 лева. Искът за мораторна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 26.06.2019
г., съдът сам изчислява в размер на 2903,20 лева. В този смисъл решението на
РС-Пирдоп следва да се отмени, в частта, в която искът е уважен за горницата
над 16511,11 лева до пълния предявен размер от 17812,54 лева и в частта за мораторна лихва за горницата над 2 903,20 лева до пълния
предявен размер от 3127,34 лева. В останалата част решението следва да се
потвърди.
По разноските
Съобразно отхвърлената част от иска за пръвоинстанционното производство БЖК АД ще следва да бъде
осъдено да заплати на ответника разноски в размер на 539, 00 лева, съобразно
представен списък на разноски. За въззивното
производство на „Б.Ж.К.“ АД следва да се присъдят разноски, които
възлизат в размер на 93, 00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр.
с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, съобразно отхвърлената част.
„Д.Б.К.Б.“ ЕООД има право на разноски за въззивното производство в размер на 173, 00 лева, съобразно
уважената част.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 99 от 26.10.2020 год. по гр.д.
№ 621/2019 год. по описа на
РС-Пирдоп в частта, в която „Д.Б.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***,
Индустриална зона, представлявано от Х. П. и Л. Г.-Управители е осъдено да
заплати на „Б.Ж.К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***/3,
представлявано от инж. Н. Л. Р. – Изпълнителен директор, на осн.
чл.127, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 50 ЗЗД сумата за
горницата над 16 511,11 лв. /шестнадесет хиляди петстотин и единадесет лева и
единадесет стотинки/ до присъдения размер от 17 812,54 лв. /седемнадесет
хиляди осемстотин и дванадесет лева и петдесет и четири стотинки/,
представляваща главница, както и в частта за горницата над 2 903,20 лв. /две хиляди деветстотин и три лева и
двадесет стотинки/ лева до уважения размер от 3 127,34 лева /три хиляди сто
двадесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва, считано от поканата за доброволно плащане -
01.10.2017 г. до датата на завеждане на ИМ-26.06.2019 г., и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл.
50 ЗЗД, от „Б.Ж.К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***/3,
представлявано от инж. Н. Л. Р. – Изпълнителен директор срещу „Д.Б.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, Индустриална зона,
представлявано от Х. П. и Л. Г.-Управители за заплащане на сумата за горницата
над 16 511,11 лева до пълния предявен размер от 17 812,54 лева,
представляваща платено обезщетение като солидарен длъжник, по повод щети от
дерайлирал вагон на 05.05.2017 г., като отхвърля и
иска за мораторна лихва за периода от 01.10.2017 г.
до датата на завеждане на ИМ-26.06.2019 г., за горницата над 2903,20 лева до
размера от 3127,34 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 99 от
26.10.2020 год. по гр.д. № 621/2019 год. по описа на РС-Пирдоп в останалите части.
ОСЪЖДА „Д.Б.К.Б.“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, Индустриална зона,
представлявано от Х. П. и Л. Г.-Управители да заплати на „Б.Ж.К.“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***/3, представлявано от инж. Н. Л. Р. –
Изпълнителен директор
разноски за въззивното производство в размер на 93,
00 /деветдесет и три лева/ за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Б.Ж.К.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***/3, представлявано от инж. Н.
Л. Р. – Изпълнителен директор да заплати на „Д.Б.К.Б.“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, Индустриална зона,
представлявано от Х. П. и Л. Г.-Управители разноски за първоинстанционното
производство в размер на 539, 00 лева
/петстотин тридесет и девет/ лева и за въззивното
производство в размер на 173, 00 /сто седемдесет и три/ лева, съобразно
уважената част от жалбата.
Решението е постановено при участие на
трето лице-помагач ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „У.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, р-н В., бул. „Т.А.“ № 18, представлявано от Д.С. Т. –
Изпълнителен директор и Н. Г.И. – Главен изпълнителен директор.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.