Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Стара Загора, 11.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА
ЧЕНАЛОВА
при секретаря
Минка Петкова
и с участието на прокурора Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова
к.а.н. дело № 480 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Дари Комерс“ ЕООД
гр. Свиленград чрез пълномощника адвокат Д. В. М. *** против Решение № 209 от
12.10.2021г., постановено по АНД № 1882/2021 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, с което е изменено наказателно
постановление /НП/ № 581878-F606218 от 10.06.2021 г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Националната агенция
по приходите /ЦУ на НАП/, като е намалено наказанието „имуществена санкция“ от
600 лв. на 500 лв. Наказателното постановление е издадено за нарушение на чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на
материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с
чл.63в от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на съда за издаване на АУАН и НП при
спазване на всички правила, предвидени в приложимата нормативна уредба. Счита за непълно изписан нормативния акт, въз основа
на който е санкциониран касаторът. Изтъква като нарушение на процесуалните правила
неотразяването на единен граждански номер и адрес на свидетел по АУАН. Претендира за приложението на чл.28 от ЗАНН. Въз основа
на изложените съображения е направено искане за отмяна на решението на РС –
Стара Загора, с което е изменено наложеното на касатора административно
наказание „имуществена санкция“ от 600 лв. на 500 лв. за извършеното нарушение
и да се постанови решение, с което да се отмени издаденото наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно
заседание пред касационната инстанция касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява. Процесуалният му представител адв. Д.М.
е депозирал писмено становище с характер на писмена защита, с което се
поддържат доводите и искането в касационната жалба за отмяна на обжалваното
решение на РС – Стара Загора и отмяна на издаденото наказателно постановление
като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по касационната жалба в писмен
отговор оспорва касационната жалба. Намира същата за неоснователна и моли да
бъде оставено в сила обжалваното решение на РС – Стара Загора.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора
дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара
Загора е Наказателно постановление № 581878-F606218/10.06.2021 г., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на
Националната агенция по приходите /ЦУ на НАП/, с което на „Дари Комерс“ ЕООД
гр. Свиленград за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС е наложено наказание „имуществена санкция“ в
размер на 600 лв. на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна в НП
е описана извършена на 17.03.2021 г. в 11,05 часа оперативна проверка на обект
– зоомагазин „Дарк“, находящ се в град Стара Загора, ул."Августа
Траяна" № 17, стопанисван oт „Дари Комерс“ ЕООД. За извършена контролна
покупка на една опаковка ампули за обезпаразитяване на кучета на стойност 9
лева, платени в брой от свидетеля Г.Г. /проверяващ/ на Д.М. - представляващ и
полагащ личен труд в обекта в момента на проверката, не е издаден фискален бон
от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито oт
кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № H-18/13.12.2006
година на MФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Нарушението е потвърдено от установена касова разлика в размер на 09.05 лева
между наличните парични средства в касата, съгласно приложен опис и данните във
фискалното устройство. За извършената покупка е следвало да бъде издаден
фискален бон с № 0012744, с който номер е изведен дневен отчет от
проверяващите. Извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи.
Нарушението е установено и документирано с Протокол за извършена проверка в
обект № 0080074/17.03.2021 г. На жалбоподателя нa 23.03.2021 г. е съставен акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/, за нарушение на чл.3, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на MФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
За да постанови обжалваното с касационната жалба
решение, Старозагорският районен съд е изложил съображения за формалната
законосъобразност на издадените АУАН и НП. Не е констатирал съществени
/ограничаващи правото на защита/ нарушения на процесуалните правила при
съставяне АУАН и/или издаване на НП, обуславящи отмяната на последното като
незаконосъобразно. Административнонаказателното обвинение, според въззивния
съд, е формулирано от фактическа и
правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, без несъответствия, за да може
жалбоподателят да го разбере и да организира адекватно защитата си. Правилна е
намерена квалификацията на деянието като нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. нa МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДC. Съдът е
кредитирал с доверие показанията на разпитаните свидетели относно извършването
на вмененото нарушение като последователни, непротиворечиви и съответстващи на
останалите доказателства, събрани в хода на съдебното следствие. Въз основа на
тях и събраните
писмени доказателства, районният съд е установил фактическа обстановка, за
която е прието, че несъмнено установява извършеното нарушение. Отчел е, че се
касае за първо нарушение, по които съображения е изменил наложената имуществена
санкция от 600 лева на законоустановения минимум, a именно 500 лева.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и
постановено в съответствие със закона.
Настоящият съдебен състав напълно споделя
изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК
препраща към мотивите на това решение. В процедурата по издаване на обжалваното НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Липсата на единен
граждански номер и адрес на свидетел по АУАН не са от категорията процесуални
пороци, водещи до отмяна на НП само поради допускането им, след като не
накърняват по никакъв начин правото на защита на привлеченото към отговорност
лице. Посоченият в АУАН свидетел е очевидец на нарушението, видно от писмените
доказателства и депозираните от свид.Г. показания пред РС – Стара Загора. В
този смисъл процедурата по издаване на АУАН не е нарушена, а изложените в
обратния смисъл доводи в жалбата са неоснователни. Непълното изписване в АУАН и
НП на пълното наименование на нарушения подзаконов нормативен акт (Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин) в случая
също не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не
е попречило на наказаното лице да организира и проведе защитата си, нито на
съда да извърши проверка на всички съставомерни обстоятелства, относими към
деянието и дееца. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението
писмени и гласни доказателства съдът е мотивирал надлежен извод за установено и
доказано по безспорен начин извършено нарушение от санкционираното лице на
чл.3, ал.1 от Наредба № H-18/13.12.2006 година на MФ за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДC.
В съответствие и при правилно приложение на закона
съдът не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Не са налице условията
нарушителят да бъде освободен от административнонаказателна отговорност.
Деянието засяга важни обществени отношения, регулирани от данъчните закони и
насочени към формирането и ефективното управление на държавния бюджет.Установените
по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи
определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност
спрямо типичните нарушения от този вид. Твърдението, че настоящият случай
разкрива по-ниска степен на обществена опасност не е подкрепено с конкретни
доказателства. Останалите обстоятелства - нарушението е първо по ред, не са
налице вредни последици за фиска и невъведената сума е с нисък размер, при
реализиране на отговорността по чл.185, ал.1 от ЗДДС са отчетени от въззивния
съд чрез намаляване размера на наложената имуществена санкция в законово
регламентирания минимален размер.
С оглед гореизложените съображения касационният състав
намира, че не са налице наведените в касационната жалба основания за отмяна на
решението на Районен съд – Стара Загора и то следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на ответника по
касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН касаторът следва да бъде осъден да
заплати на Националната агенция за приходите сумата от 80 лева, представляваща
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното
производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
209/12.10.2021 г., постановено по АНД № 1882/2021 г. по описа на Районен съд -
Стара Загора.
ОСЪЖДА „Дари Комерс” ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Свиленград, ул. „Хан Аспарух“ № 42, ЕИК
*********, да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 80
/осемдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.