РЕШЕНИЕ №
25.07.2019 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети юни
две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Стоянка Миладинова
разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 2934 по описа на съда за 2018
година.
Производството
е образувано по искова молба, подадена от ищеца „Ай тръст“ ЕООД срещу ответника
И.С.К. за установяване по реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 1000 лв.– главница, 66,23 лв. - административни разноски, 167,80
лв. – договорна лихва за периода от 21.09.2016 г. до 31.07.2017 г., 175,18 лв.
- наказателна лихва от 01.11.2016 г. до 16.02.2018 г., както и сумата 142,34
лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
В
исковата молба се твърди, че ответникът е имал сключен договор за потребителски
кредит с „Кредисимо”, като са му били предоставени няколко възможности –
необезпечен кредит, възможност да предостави банкова гаранция или възможност да
сключи договор за поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо”
юридическо лице. Той е избрал последната възможност и така се е стигнало до
сключване на договор за поръчителство на допуснатия кредит с АЙ ТРЪСТ“ ЕООД –
ищеца срещу уговорено в договора за поръчителство възнаграждение за това
предоставено поръчителство.
В
срока на заема ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит и
то е било платено от поръчителя – ищеца.
Предмет
на настоящия иск са сумите, платени от ищеца като поръчител, и сумата 142,34
лв., която е възнаграждение за самото предоставяне на поръчителство.
Искът
е с правно основание чл. 143 от ЗЗД.
Ответникът не е представил отговор.
От
писмените доказателства по делото се установява от фактическа страна, че на
21.09.2016 г. между ответника като заемател и „Кредисимо“ АД като заемодател е
бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който дружеството
предоставило на К. в заем сумата 1000 лв., която следвало да се върне заедно с възнаградителна
лихва на 10 равни месечни вноски, всяка от 116,78 лв., при годишен процент на
разходите, посочен в приложение към договора от 50%.
В
договора за кредит освен това било уговорено, че заемателят ще предостави
обезпечение – банкова гаранция или поръчителство от одобрено от заемодателя
юридическо лице. Било уговорено, че при непредоставяне на обезпечението ще се
счита, че заявлението за отпускане на кредит не е одобрено и договорът за
потребителски кредит не поражда действие.
Между
заемодателя и ищеца „Ай тръст“ ЕООД с едноличен собственик на капитала –
„Кредисимо“ ЕООД, видно от ТР, бил сключен договор за поръчителство, с който
ищецът се задължил да отговаря като поръчител за задълженията на К.. В същото
време между „Ай тръст“ ЕООД и К. бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство, с който К. се задължил да заплати на „Ай тръст“ ЕООД
възнаграждение за самото предоставяне на поръчителството, без значение дали се
е стигнало до реално заплащане на задължението от поръчителя.
К.
не изпълнил задължението си по договора за кредит и то било заплатено от „Ай
тръст“ ЕООД.
При
така установените факти съдът намира от правна страна, че уговорката за заплащане
на възнаграждение за предоставянето на поръчителство е нищожна като заобикаляща
закона – чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговорката за допълнително възнаграждение по
кредита, дължимо на трето лице (в случая – очевидно свързано със заемодателя, в
други случаи тази връзка би могла да бъде и по-прикрита) без оглед на
изпълнението на задълженията по договора за връщане на кредита от длъжника
фактически представлява начин да се заплати възнаградителна лихва в повече от
ограничението, следващо от този текст на закона – както е видно от
приложението, и без тази прикрита лихва само уговорената „явна“ възнаградителна
лихва в договора за кредит заедно с останалите разходи по кредита вече формира
годишен процент на разходите, почти или напълно равен на максималния допустим от
5 пъти законната лихва.
За
да се вземе предвид нищожността на уговорката, не е необходимо изрично
възражение на ответника в тази насока.
Останалите
суми, претендирани с исковата молба, се дължат – договорът за заем е сключен,
сумата е предоставена и не е върната, и за тях искът следва да бъде уважен.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава
за установено, че ответникът И.С.К., ЕГН **********,***, дължи на ищеца „Ай
тръст“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********, сумите по заповед за изпълнение
№ 520 от 12.03.2018 г., издадена по ч.гр.д. 965/2018 г. на Пазарджишкия
районен съд, както следва: 1000 лв. – главница по задължение по договор за
потребителски кредит от 21.09.2016 г., сключен между ответника и „Кредисимо“
АД, заплатено от ищеца като поръчител, 66,23 лв. - административни разноски,
167,80 лв. – договорна лихва за периода от 21.09.2016 г. до 31.07.2017 г.,
175,18 лв. - наказателна лихва за периода от 01.11.2016 г. до 16.02.2018 г.,
като отхвърля иска за сумата 142,34 лв., представляваща възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство между ответника и ищеца.
Осъжда
И.С.К. да заплати на „Ай тръст“ ЕООД сумата 119,01 лв., представляваща разноски
по заповедното производство.
Осъжда
И.С.К. да заплати на „Ай тръст“ ЕООД сумата 289,71 лв., представляваща разноски
по настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: