Решение по дело №106/2020 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

 

№92                                                            25.03.2020г.                                     гр.Несебър

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                          НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на девети март                                                                           две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова - Георгиева

Секретар: Атанаска Ганева

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова - Георгиева

административно наказателно дело № 106 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на С.Х.А. с ЕГН **********, в качеството му на собственик на ЕТ „Т.С.Е.“ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** против Наказателно постановление № 409193-F397218 от 15.01.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ /Наредба № Н-18/ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При условията на евентуалност се моли за отмяна на наказателното постановление поради маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуалния му представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочат нови доказателства.

Процесуалният представител на ЦУ на НАП в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 26.07.2018г. в 19.40 часа на търговски обект – дюнер ЗБХ „Зефир“, находящ се в КК Слънчев бряг-изток, стопанисван от ЕТ „Т.С.Е.“ с ЕИК ********, инспекторите по приходите при ЦУ на НАП установили, че издадената от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство в обекта касова бележка № 0009988 от 26.07.2018г. /л.13/ за извършената от същите контролна покупка не съдържа задължителни реквизити, съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/2006г., а именно – наименование и количество на стоката. За извършената проверка и направените констатации е съставен ПИП № 0337444 от 26.07.2018г., въз основа на който на жалбоподателя е съставен акт, а впоследствие е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно закононарушенията на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства и не се оспорва от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., фискалната бележка от ФУ трябва да съдържа „наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги“. От показанията на актосъставителя Г.П., присъствал при установяване на нарушението, издадената им касова бележка в деня на проверката не съдържала наименование и количество на стоката. Гореизложеното налага извода, че жалбоподателят е извършил установеното от контролните органи административно нарушение, поради което е бил законосъобразно санкциониран. При така установените факти наказващият орган е приложил и правилната санкционна норма. Извършеното от жалбоподателя нарушение е било подведено под санкционната нормата на чл.185, ал.2, изречение последно, вр. ал.1 от ЗДДС, съгласно която, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Що се отнася до размера на наложената на дружеството имуществена санкция, съдът като взе предвид, че същата е определена в предвидения от закона минимален размер, счита, че съответства на вида и характера на извършеното административно нарушение и в максимална степен би способствала за постигане целите на специалната, и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че нарушението не било индивидуализирано в достатъчна степен, което нарушавало правото му на защита. Касае се за липсващи задължителни реквизити на издаваните от процесния обект касови бележки. Нарушената разпоредба е ясна и конкретна, и неспазването й винаги съставлява нарушение.

Съдът счита, че не са и налице предпоставките за квалифициране на деянието като маловажен случай, изхождайки от обстоятелството, че се касае преди всичко за фискална дисциплина, чието съблюдаване гарантира защитата на фиска. Доколкото нарушението е извършено от търговец, вината - като субективен елемент от състава на административното нарушение, не подлежи на изследване и установяване.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление – потвърдено, като законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 409193-F397218 от 15.01.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, на ЕТ „Т.С.Е.“ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Х.А., е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ /Наредба № Н-18/ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: