Определение по дело №743/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 декември 2020 г.
Съдия: Димитринка Емилова Купринджийска
Дело: 20207200700743
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 декември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

     17.12.2020г., гр.Русе

 

 

Административен съд - Русе, II състав,  в закрито   заседание  на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав :              

 

                                                         Съдия:Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА

 

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 743 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по чл. 60, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

 

   Постъпила е жалба от Г.С.П. ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 383-ФК/30.11.2020г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна, в дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП - "запечатване на търговски обект" – авто-морга, находящ се в гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 30А, Източна промишлена зона, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Жалбата съдържаща особено искане за отмяна на разпореждането за допускане предварително изпълнение на заповед за налагане на ПАМ, обективирано в заповедта. В особеното искане към жалбата се сочат аргументи за липсата на предпоставките, визирани в процесуалния закон, обуславящи допускане предварителното изпълнение на индивидуалния административен акт и се твърди, че с това предварително изпълнение не биха се постигнали целите на закона. Претендира се отмяна на разпореждането за допускане предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ.

         След като прецени направеното искане и данните от представените писмени доказателства, съдът намира следното:

         По допустимост на производството

   Жалбата против разпореждането е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок по чл. 60, ал. 5 АПК, от  адресат на административния акт – т.е. при наличието на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

         По фактите

   От доказателствата по делото се установява, че на 23.11.2020 г. в 13.15 часа от проверяващите органи е направена заявка/запитване на електронен сайт и чрез позвъняване на телефон **********, на който отговорил Г.С.П.. Запитването е било за автомобилни фарове за „Форд Ка“ 1995 г. МВ 13.45 часа органите по приходите на място в обекта, находящ се в гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 30А, Източна промишлена зона, са заплатили в брой 30 лв. за 2 бр. фарове за л.а. „Форд Ка“, като е установено че в обекта няма регистрирано фискално устройство с дистанционна връзка с НАП. За констатираното бил съставен Протокол за извършена проверка № 0430301/23.11.2020 г., като са дадени указания на Г.П. да представи документи за търговския обект, който стопанисва.

На 25.11.2020 г. в офис на ТД на НАП – Варна, офис Русе, била извършена проверка по документи, за което бил съставен Протокол № 0430302, в който било отразено, че задълженото лице не е представило изисканите документи, а само е дало писмени обяснения.

Предвид установеното от административния орган неизпълнение на законово задължение от страна на Г.П.да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта, регламентирано в чл. 7 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118 ал. 4 т. 1, във вр. с чл. 185 ал. 2 ЗДДС, началникът на отдел "Оперативни дейности" - Варна, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, е издал заповед 383-ФК/30.11.2020г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС спрямо жалбоподателя е приложил принудителна административна мярка "запечатване на обект"– автоморга, находяща се в гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 30А, Източна промишлена зона, стопанисван от жалбоподателя и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранил достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка.

В заповедта, на основание чл. 188 от ЗДДС, във връзка с чл. 60 АПК, е разпоредено предварително изпълнение на приложената ПАМ. В мотивите към разпореждането се излагат съображения по три от хипотезите, визирани в чл.60, ал.1 АПК – защита на особено важен държавен интерес, съществуване на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено, настъпване на значителни или трудно поправими вреди за бюджета от закъснение на изпълнението.

По правото

Заповедта за налагане на ПАМ в т.ч. оспореното в настоящото производство разпореждане, са издадени от оправомощен орган, в предписания писмен вид и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По административната преписка е приложена цитираната в заповедта за налагане на ПАМ заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, са предоставени правомощия за началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ към Главна дирекция“фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС.

В разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС, законодателя е предвидил, че предварителното изпълнение на заповедите издавани по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС става по реда на АПК. Това означава, че за да се допусне предварително изпълнение на подобна заповед трябва да се констатира поне едно от основанията посочени в чл. 60, ал. 1 от АПК, а именно когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

В тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят включването в акта на разпореждане за предварителното му изпълнение. Неизлагането на такива е основание за отмяна на разпореждането, тъй като засяга непосредствено, както правото на защита на адресата на акта, така и възпрепятства съда да упражни контрол за законосъобразност върху акта, тъй като не може да установи правилни ли са съображенията на административния орган, довели до съответното разрешение на въпроса за предварителното изпълнение.

За да допусне предварително изпълнение на административният акт, ответника е приел, че са накърнени важни държавни интереси, възможно е осуетяване и сериозно затрудняване на изпълнението на ПАМ, а също и, че от закъснението на изпълнението ще настъпят значителни и трудно поправими вреди. Посочил е, че липсата на фискално устройство, регистрирано за съответния обект, е от категорията на най-съществените нарушения на данъчното законодателство, с което се накърняват съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като препятства възможността за отчитане на търговския оборот, съответно води до неправилно отчитане на реализираните доходи и отклоняване на данъчното облагане. Създадената организация в обекта не води до изпълнение на установените правни регламенти, а от закъснението на изпълнението на ПАМ  може да последва значителна или трудно поправима вреда, а именно съществено отклонение от данъчно облагане, тъй като нарушението препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация.

Така изложените мотиви в разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ се подкрепят от събраните по административната преписка доказателства. Видно е както от двата протокола за извършена проверка от 23.11.2020 г. и от 25.11.2020 г., така и от писмените обяснения на Г.П., че задълженото лице действително извършва продажби в търговския обект – автоморга, без да има регистрирано ФУ с дистанционна връзка с НАП. Същевременно интересът на държавния бюджет от законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство, респективно правилното определяне на реализираните от задълженото лице приходи и на размера на публичните му задължения, могат да се квалифицират като особено важни държавни или обществени интереси по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК. В тази връзка разпоредбите на чл. 118 ал. ЗДДС и чл. 3 ал. 1 от Наредба Н – 18/2006 г. регламентират, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Чл.7 ал. 1 от Наредбата вменява задължение на лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

В настоящият случай, въпреки че жалбоподателят е от категорията на посочените в чл. 118 ал. 1 ЗДДС и чл. 3 ал. 1 от Наредбата лица, той не е изпълнил задълженото си да регистрира фискално устройство в стопанисвания от него обект. По този начин той не издава и фискален бон за извършените от него продажби, в резултат на което  не отчита реализираните приходи, респективно отклонява се и от данъчно облагане.Такова поведение говори за грубо незачитане на установените законови правила, с което се нарушава съществено държавните и обществени интереси, което е една от предпоставките за допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ.

Същевременно ако принудителната административна мярка не бъде приложена веднага, съществува реална опасност да бъде затруднено и дори осуетено нейното изпълнение. Видно е от доказателствата по преписката, че жалбоподателят твърди, че е наел склада, в който осъществява дейността си, но не представя доказателства за това. От друга страна заявява, че е освободил обекта, считано от 30.11.2020 г., но отново не представя доказателства. Това поведение на задълженото лице ясно говорят за стремеж да се отклони вниманието от обекта. Ако бъде оставен да функционира този обект обаче, съществува реална възможност Г.П. да продължи да реализира приходи, без същите да бъдат отчитани чрез ФУ, което от своя страна би довело до трудно поправима вреда за фиска.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че в процесната заповед необходимостта от предварителното й изпълнение е обоснована с наличието на конкретни факти и допускането му съответства на целта на закона.

Мотивиран така и на основание чл. 60, ал. 6 АПК вр. чл. 188 от ЗДДС, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХЪВЛЯ оспорването на Г.С.П. *** на разпореждане за предварително изпълнение на принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – автоморга, находяща се в гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 30А, Източна промишлена зона, стопанисван от Г.С.П., ЕГН:********** и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, наложена със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 383-ФК/30.11.2020г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна, в дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 188 ал. 2 ЗДДС.

 

                                                                    

Съдия: