Решение по дело №278/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

157/9.4.2020г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори състав, на девети март през две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                  Председател: Диана Георгиева

 

при секретаря В. Илиева, като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 278 по описа на ШРС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 492011-F534840 издадено на 27.01.2020г. от Директор на офис Шумен при ТД на НАП – Варна, с което на основание чл.179, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „АДИС” ООД, ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Шуменска комуна № 40, представлявано от Р.Д.П., с ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.125, ал.1 и чл.125, ал.5 от ЗДДС. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващия търговеца – жалбоподател, редовно призован, не се явява лично. Явява се упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата и моли съда да отмени процесното НП, тъй като са налице предпоставките на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.

            Въззиваемата страна, редовно призована изпраща упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна и да потвърди наказателното постановление.       

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.01.2020 г. в офис Шумен към ТД на НАП – Варна било констатирано нарушение, извършено от „АДИС“ ООД, с ЕИК *********. Нарушението било констатирано от С.С.Е. – инспектор по приходите, която установила, че дружеството – жалбоподател не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС заедно с дневника за покупките и дневника за продажбите за данъчен период 01.12.2019г. – 31.12.2019г. със срок на подаване най-късно до 14.01.2020г. включително С оглед тази констатация до дружеството - нарушител била изпратена покана за явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поканата била връчена по електронен път на 20.01.2020г. СД по ЗДДС била подадена на 20.01.2020г. с вх. № 27001429691. На 21.01.2020г. С.С.Е. АУАН сер. АN, бланкетен № F534840 срещу „АДИС“ ООД гр. Шумен, в който посочила, че с горното деяние е нарушил разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС, чл.125, ал.5 от ЗДДС. АУАН бил съставен в присъствие на представляващия дружеството, който го подписал без възражение. Писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено Наказателно постановление № 492011-F534840/27.01.2020г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – Варна, с което на основание чл.179, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „АДИС” ООД, ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Шуменска комуна № 40, представлявано от Р.Д.П., с ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК, писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/  за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка - декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, а според ал.5 на цитираната правна норма декларациите по ал.1 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

По делото не се спори досежно факта, че дружествто - жалбоподател, което е данъчно задължено лице регистрирано по ЗДДС не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС заедно с дневника за покупките и дневника за продажбите за данъчен период - 01.12.2019г. – 31.12.2019г., със срок на подаване най-късно до 14.01.2020г.

В конкретният случай  „АДИС” ООД като регистрирано по ЗДДС, лице е било длъжно да подаде справка-декларация по ЗДДС заедно с дневника за покупките и дневника за продажбите за данъчен период - 01.12.2019г. – 31.12.2019г. Следвало да стори това най-късно до 14.01.2020г., като търговеца не е изпълнил задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС заедно с дневника за покупките и дневника за продажбите за посочения данъчен период.

Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗДДС, лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1 от ЗДДС или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с „глоба“ - за физическите лица, които не са търговци, или с „имуществена санкция“ - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 лева до 10 000 лева. От обективна страна изискването на закона относно фактическата обстановка на нарушението, визирано в чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС, се свежда до неизпълнение на задължение за подаване на справка - декларация и доколкото се касае за налагане на имуществена санкция, ирелевантни за съставомерността са обстоятелствата, поради които се е стигнало до нарушението. Достатъчно основание за ангажиране отговорността на юридическите лица е констатиране на неизпълнение от тях на задълженията им към държавата при осъществяване на дейността им, когато това е предвидено в нормативен акт, какъвто в случая е чл.179, ал.1 от ЗДДС.  

В настоящия казус търговецът не е изпълнил вменените му от държавата чрез ЗДДС, свързани с данъчното законодателство, задължения и съответно на разпоредбата на чл.83 от ЗАНН административно-наказателната му отговорност е обективна и безвиновна. Настоящият съдебен състав намира, че при осъществяване на своята дейност търговеца -  жалбоподател  е  извършил  вмененото  му  нарушение.  Нарушението на чл.179, ал.1 от ЗДДС е формално. При всички случаи  регистрирано лице, което  като е длъжно, не подаде справка-декларация в предвидените в закона срокове, се наказва с „имуществена санкция“  за юридическите лица в определен размер. Със самото неподаване на справката - декларация в срок е вече осъществен състав на нарушението.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че в настоящия случай извършеното нарушение съставлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН по следните съображения:

 

За да се премине към прилагане на чл.28 от ЗАНН следва да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, при който наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено такова. Предвид посочената разпоредба преценката относно наличие на основанията на чл.28, б."а" от ЗАНН следва да се извърши от административно наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините, довели до закъснението за подаване на данъчната декларация, причинени ли са вреди от нарушението и други смекчаващи вината обстоятелства. Няма спор, че е налице извършено нарушение на посочената в атакуваното НП, правна норма. Наказващият орган не е изложил никакви доводи за неприложимостта на чл.28 от ЗАНН в настоящия случай. По делото е приложено заверено копие от Акт за дерегистрация по ЗДДС № 270991903120390 от 16.12.2019г. Това е била последната справка – декларация, която дружеството е следвало да подаде и то за период от 01.12.2019г. до 16.12.2019г. СД е била подадена на 20.01.2010г. При неосъществявана търговска дейност, от бездействието на жалбоподателя не са произлезли вреди. Нарушението е такова на просто извършване, поради което именно възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а именно отегчаващо обстоятелство, което в случая не е налице. Също така в НП наказващият орган е приел, че се касае за първо нарушение. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност, както нарушителя, така и нарушението са с ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл.28 от ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление. Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28, б."а" от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл.28, б."а" от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл.12 от ЗАНН.

По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

Страните са направили искане за присъждане на разноски и на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда.

В настоящото производство, жалбоподателят е упълномощил адвокат, който е извършил процесуално представителство, като  предвид изхода на делото, а именно отмяна на атакуваното НП искането, направено в жалбата за присъждане на разноски е напълно основателно. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и следва да бъде  отхвърлено от съда.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 492011-F534840/27.01.2020г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – Варна, с което на основание чл.179, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „АДИС” ООД, ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Шуменска комуна № 40, представлявано от Р.Д.П., с ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ТД на НАП гр. Варна да заплати на  „АДИС” ООД, ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Шуменска комуна № 40, представлявано от Р.Д.П., с ЕГН ********** направените разноски за адвокатско възнаграждение в  настоящото производство в размер на 300 /триста/ лева.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: