РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Търговище, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЛЕНА П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20223500500245 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците С. И. И. и И. М. И., двамата
от с.П., общ.Т., действащи чрез пълномощника си адв.Н. С. от АК-Т. против
решение №308/23.06.2022г., постановено по гр.д.№329/2021г. на Районен съд-
Т. в частта му, с която е допусната съдебна делба на ПИ с ид.№58579.8.12 от
13 930 кв.м. в м.„Шем сасъртъ“ между съделителите Ф. М. И., Г. Л. Л. и Г. Л.
И., при 2/12 ид.ч. за всеки един от тримата, Б. и М. М.и - 6/12 ид.ч. в режим
на СИО; на ПИ с ид. №58579.21.6 от 3 199 кв.м. в м. „Дере Йолу“, при дялове
:за Ф., Г. и Г. по 1/6 ид.ч. за всеки един от тримата и за С. И. И. 3/6 ид.ч.; и на
УПИ I /навес и кантар/в кв.1 по плана на с.Пролаз, с площ от 1 960 кв.м., при
граници на имота: УПИ VIII-за магазин и услуги и стопанка сграда, УПИ II-
овчарник, УПИ VI-Я. Ш. М. и улица, при дялове Ф. М. И.-4/12 ид.ч., Г. Л. И.-
1/12 ид.ч., Г. Л. И.- 1/12 ид.ч., С. И. И.-3/12 ид.ч. и И. М. И.- 3/12 ид.ч. С
доводи за нарушения на закона и необоснованост въззивниците молят за
отмяна на решението в посочената част и допускане делбата на ПИ 58579.8.12
между С. И. И.-при 3/6 ид.ч. и Б. и М. М.и- 3/6 ид.ч., а искът за делба на ПИ с
ид.№58579.21.6 и на УПИ I /навес и кантар/ в кв.1 по плана на с.П. да бъде
отхвърлен.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК ищците
оспорват основателността на въззивната жалба и молят за потвърждаване на
1
решението в посочената част.
Ответниците Б. и М. М.и молят за потвърждаване на решението относно
допуснатия до делба с тяхно участие имот.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Решението е вА.дно и допустимо.
Жалбата е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по чл.341 от ГПК за съдебна делба на недвижими
имоти в частта му, касаеща въззивното производство, е обоснован с
обстоятелствата, че страните са съсобственици на ПИ с ид.№58579.8.12 от 13
930 кв.м. в м.„Шем сасъртъ“, от който ищците Ф. М. И., Г. Л. Л. и Г. Л. И.
притежават по 2/12 ид.ч., а ответниците Б. и М. М.и-6/12 ид.ч. в режим на
СИО; на ПИ с ид. №58579.21.6 от 3 199 кв.м. в м. „Дере Йолу“, от който
ищците Ф. М. И., Г. Л. Л. и Г. Л. И. притежават по 1/6 ид.ч., а ответникът С.
И. И.-3/6ид.ч.; както и на УПИ I от 1 960 кв.м. с построения в него навес в
кв.1 по плана на с.П., от който ищцата Ф. М. И. притежава 4/12 ид.ч., ищците
Г. Л. И. и Г. Л. И.- по 1/12 ид.ч., а ответниците С. И. И. и И. М. И.- по 3/12
ид.ч., които недвижими имоти не могат доброволно да поделят.
Ответниците С. И. И. и И. М. И. оспорват иска за делба на посочените
имоти, като отричат правата на ищците, позовавайки се на изтекла в тяхна
полза придобивна давност, както и на покупка на търг на имота в регулация.
Ответниците Б. С. М. и М. И. М. считат, че делбата на ПИ с ид.
№58579.8.12 от 13 930 кв.м. в м.„Шем сасъртъ“ следва да се допусне при
квоти-по 2/12 ид.ч. за тримата ищци, а за тях-6/12 ид.ч. в режим на СИО
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Ищците Ф. М. И., Г. Л. Л. и Г. Л. И. са наследници (съпруга и деца) на
Л. И. И., поч. през 2013г., брат на ответника С. И. И., като по реда на ЗСПЗЗ
през 1994г. в качеството им на наследници на А. И. И., поч. през 1983г., на
дваамата е възстановена собствеността върху ПИ с ид.№58579.8.12 от 13 930
кв.м. в м.„Шем сасъртъ“ и ПИ с ид. №58579.21.6 от 3 199 кв.м. в м. „Дере
Йолу“ в землището на с.П., общ. Т. .По силата на договор за замяна от
30.12.1999г. с Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа
двамата братя са придобили и собствеността върху УПИ I от 1 960 кв.м., като
прилежаща територия към навес, закупен на търг от ЛС на ТКЗС-с.В. на
01.06.1994г. на името на ответника С. И. срещу купюри за дялово участие в
2
стопанството, за което е сключен договор за продажба от 31.01.1997г. С
нотариален акт за замяна №142/30.10.2019г., том VII, нот.д.№1134/2019г. на
нотариус рег.№ 496 ответникът С. И. И. прехвърил на ответника Б. С. М. 1/16
ид.ч. от ПИ с ид.№ 58579.8.12 от 13 930 кв.м., а с нот.акт за продажба от
същата дата №145, том VII, нот.д.№1137/2019г. –и останА.те 7/16 ид.ч.,
притежавани от него.
Спорът е дА. ответникът С. И. И. и съпругата му И. М. И. са придобили
по давност двата наследствени земеделски имота след възстановяването им
през 1994г., дА. са придобили навеса в тяхна индивидуална собственост на
публичната продажба, респ. по давност, ведно с прилежащия терен.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, като владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя-
чл.68 от ЗС.
При наследяване, когато един от наследниците упражнява фактическата
власт върху наследствените имоти, то той се счита за владелец само на
притежаваната от него по наследство идеална част и за държател на
идеалните части на останА.те наследници. За да се приеме, че този наследник
е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални
части, то не е достатъчно да упражнява фактическата власт върху целия имот,
а освен това, е необходимо да е отблъснал владението на останА.те
наследници, като демонстрира ясно пред тях намерението да владее целия
наследствен имот само за себе си, в която насока е нА.це обилна съдебна
практика (напр.решение №635/ 25.10.2010г. по гр.д. №1405/2009г. на ВКС,
Іг.о., решение №566/21.06. 2010г. по гр.д.№1053/ 2009г. на Іг.о., решение
№270/20.05.2010г. по гр.д.№1162/2009г. на ІІг.о. и опре-деление №27/22.
01.2014г. по гр.д.№66 45/2013г. на Іг.о.), която е по чл.290 от ГПК и е
задължителна за съдебните инстанции.В тази насока е и ТР №1/2012г. на
ОСГК на ВКС-“Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, ако единият от съсобствениците се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, то той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останА.те
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си“.
3
Сам ответникът С. И. И. в писмения си отговор признава, че с брат си са
ползвА. по равно всяка от двете ниви от 19 930 кв.м. и 3 199 кв.м., съобразно
правата си, а твърденията на съпругата му, че са владели имотите само за себе
си не са подкрепени с убедителни доказателства.Нито от показанията на св.А.
А., че е наеман от ответника И. да товари бА. от двете ниви и да ги разтоварва
под навеса, нито от показанията на св.С.Х.-зет на ответниците И.и, че само
тъст му е обработвал нивите и стопанисвал навеса след 1994г., може да се
направи извод за промяна в намерението от държане във владение на чуждата
наследствена част, нито за ясно демонстрирана пред сънаследниците воля за
нейното своене.Още повече-тези показания са в противоречие с писмените
доказателства относно начина на придобиване на прилежащия на навеса
терен, както и относно фактическата власт върху останалата земя.Последните,
обаче, са в унисон с показанията на св.Ш. А. и св.Я. Я., съседи по имот,
съгласно които навесът е закупен на търг с купюрите от дяло-вото участие на
ищцата в стопанството, където последната е била на длъжност счетоводител,
и както навесът, така и прилежащия терен, ведно с двете ниви са били
ползвани от двамата братя, а след смъртта на Л. И.-от неговите наследници,
които са продължили да осъществяват фактическата власт.При така
констатираното противоречие, предпочитание следва да бъде отдаде именно
на показанията на втората група свидетели, които имат не само преки
възприятия като съседи, но и с оглед подкрепата на показанията им от
писмените доказателства за платени данъци относно имота в регулация,
съвместното водене на дела от двамата братя относно имота и регистрирането
на имотите в ДФ“Земеделие“ от ищцата за 2013-2021г., за което е получавала
субсидии.Че ответниците И.и не са своили чуждата собственост се
потвърждава и от начина на прехвърляне на нивата от 13 930 кв.м. на
ответниците М.и-в един и същи ден заменят 1/16 ид.ч. и след това продават
останА.те 7/16 ид.ч., за да се избегне задължението за предложение имота за
продажба първо на съсобствениците. Липсват и доказателства ответникът И.
да е имал дялово участие в стопанството, срещу което да е получил купюри за
участието в търга.
При тези обстоятелства, следва да се приеме, че процесните недвижими
имоти са останА. съсобствени, като към настоящия момент собствеността е
разпредЕ., както следва: ПИ с ид.№58579.8.12 от 13 930 кв.м., от който
ищците Ф. М. И., Г. Л. Л. и Г. Л. И. притежават по 2/12 ид.ч., а ответниците Б.
4
и М. М.и-6/12 ид.ч. в режим на СИО; ПИ с ид. №58579.21.6 от 3 199 кв.м., от
който ищците Ф. М. И., Г. Л. Л. и Г. Л. И. притежават по 1/6 ид.ч., а
ответникът С. И. И.-3/6ид.ч.; както и на УПИ I от 1 960 кв.м. с построения в
него навес в кв.1 по плана на с.Пролаз, от който ищцата Ф. М. И. притежава
4/12 ид.ч., ищците Г. Л. И. и Г. Л. И.- по 1/12 ид.ч., а ответниците С. И. И. и И.
М. И.- по 3/12 ид.ч. или 6/12 ид.ч. в СИО, обуславящо правото да се иска
ликвидиране на съсобствеността по съдебен ред, поради което предявеният
иск за делба е доказан по основание и при посочените квоти.
Предвид горното, решението на районния съд е постановено в
съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част, като на ищцата следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 300 лв. за въззивната инстанция.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №308/23.06.2022г., поста-новено по гр.д.
№329/2021г. по описа на Районен съд-Т. в частта му, с която е допусната
съдебна делба на ПИ с ид.№58579.8.12 от 13 930 кв.м. в м.„Шем сасъртъ“
между съделителите Ф. М. И., ЕГН:**********, Г. Л. Л., ЕГН:********** и Г.
Л. И., ЕГН:**********, тримата със съдебен адресат адв.С. А. от АК-Т., при
2/12 ид.ч. за всеки един от тях, от една страна и Б. С. М., ЕГН:**********, и
М. И. М., ЕГН:**********, двамата от гр.Т. - 6/12 ид.ч. в режим на СИО, от
друга страна; на ПИ с ид. №58579.21.6 от 3 199 кв.м. в м. „Дере Йолу“, при
дялове: за Ф. М. И., ЕГН:**********, Г. Л. Л., ЕГН:********** и Г. Л. И.,
ЕГН:**********- по 1/6 ид.ч. за всеки един от тримата и за С. И. И. от с.П.,
общ.Т., ЕГН:**********- 3/6 ид.ч.; както и на УПИ I /навес/ в кв.1 по плана
на с.П., с площ от 1 960 кв.м., при граници на имота: УПИ VIII-за магазин и
услуги и стопанка сграда, УПИ II- овчарник, УПИ VI-Я. Ш. М. и улица, при
дялове: Ф. М. И.-4/12 ид.ч., Г. Л. И.- 1/12 ид.ч., Г. Л. И.- 1/12 ид.ч., С. И. И.-
3/12 ид.ч. и И. М. И. от с.П., общ.Т., ЕГН: **********- 3/12 ид.ч., на
осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
Решение №308/23.06.2022г., постановено по гр.д.№329/ 2021г. по описа
на Районен съд-Т. е влязло в сила в останалата му необжалвана част по
чл.344, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ответниците С. И. И. и И. М. И., двамата от с.П., общ.Т. да
заплатят на ищцата Ф. М. И. от с.с. направените по делото във въззивната
инстанция разноски в размер на 300 лв.
5
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6