О П
Р Е Д
Е Л Е Н И Е № 344
гр.Кюстендил,
18.06.2021г.
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар
Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№118/2021г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.197 от АПК във
вр.с чл.41а от ППЗОЗЗ.
Й.Г.С. *** чрез пълномощника адвокат
Д.З., съдебен адрес *** оспорва решение №2/18.03.2021г. на Комисията по чл.17,
ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, с което е спряна процедурата за промяна предназначението на
2016 кв.м. земеделска земя, част от имот с идентификатор 43709.14.5 по КККР, за
изграждане на обект „жилищна сграда“ в землището на с.Л., м.“П.“ на основание
чл.41а от ППЗОЗЗ във вр.с чл.17а, ал.3 от ЗОЗЗ и чл.103, ал.4 от ЗУТ. Релевират
се възражения за незаконосъобразност, свързани с допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на
материалния закон и несъответствие с целта на закона. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния представител
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че органът е спазил
относимите материалноправни норми при издаване на решението и е действал в
съответствие с целта на закона. Не се претендират разноски.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството, в което е
издадено оспореното решение е започнало по заявление вх.№ПО-10-42/30.12.2020г. от Й.Г.С. до
председателя на Комисията по чл.17, ал.1, т.1
от ЗОЗЗ
за промяна предназначението на имот с идентификатор 43709.14.5
/по скица-проект 43709.14.207/, м.“Пладнище“ в землището на с.Л., обл.Кюстендил от земеделска в неземеделска
територия – „За жилищно строителство“.
Представени
са документи, от които се установява, че изработването на проект за ПУП - ПЗ е
разрешено с решение №408 по Протокол №1/31.01.2019г. на Общински съвет
Невестино, след което е издадена заповед №З-328/04.11.2020г. на кмета на Община
Невестино, с която е одобрен проекта за ПУП – ПЗ за процесния ПИ. Издадено е
у-ние изх.№732/14.04.2020г. на Община
Невестино, в което е посочено, че процесния ПИ в ОУП попада в територии с общо
предназначение земеделска.
Комисията по
чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ постановила решение №2/18.03.2021г., с което спряла
процедурата за промяна предназначението на имота с мотив - несъответствие с
нормите на чл.103, ал.4 и чл.103а, ал.2 от ЗУТ, съгласно които проектите за ПУП
следва да се съобразяват с предвижданията на ОУП. Оспореното решение е
подписано от председател, секретар и четирима членове на Комисията, а съставът
й е определен със заповед №РД-46-97/26.02.2018г. на министъра на земеделието,
храните и горите.
Изготвено и
прието, като неоспорено от страните, е заключение вх.№2802/09.06.2021г. на в.л.
А.А.. В него се сочи, че имотът съгласно гл.ХІ „Правила и норми за прилагане на
ОУП на Община Невестино“, част втора „Зониране и устройствени режими на
територията“, раздел І „Зониране и режими“ попада в територия с общо
предназначение „земеделска територия“ . За района не е определена устройствена
зона от видовете зони, регламентирани в чл.3 от раздел І „Зониране и режими“.
Трайното предназначение на имота е земеделска земя с начин на трайно ползване
нива. В с.з. вещото лице заявява, че е налице грешка в ОУП, тъй като цветовете
не отговарят на предназначението на земята. Вместо да бъде светло жълто за
обработваемите земи е сложено по-тъмно жълто – обработваеми земи – трайни
насаждения. Процесният имот е оцветен в два цвята – жълт и зелен, което също е
неправилно, доколкото един имот не може реално да попада в две зони.
С оглед така установената фактическа
обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, срещу
акт, подлежащи на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и
пред компетентен да я разгледа съд.
Атакуваното решение е взето от
компетентен административен колективен орган, съгласно заповед
№РД-46-97/26.02.2018г. на министъра на земеделието, храните и горите, както и
при спазване на необходимия кворум за взимане на решения. Органът е спазил
процедурата по чл.40, ал.1 от ПЗОЗЗ за стартиране на административното
производство с подаденото от жалбоподателя заявление за промяна
предназначението на земеделската земя, придружено с документите по чл.40, ал.2
от ППЗОЗЗ и неговото обсъждане в срока по чл.41, ал.1 от ППЗОЗЗ. Не се споделя
възражението за некомпетентност по материя, тъй като в случая Комисията е
постановила решение в производство по ЗОЗЗ, а не по ЗУТ, както се твърди в
оспорването. Изхождайки от нормата на чл.41а от ППЗОЗЗ Комисията разполага с
правото да издава актове, с които да спира процедурата за промяна на
предназначението на земеделската земя. В този смисъл съдът приема, че
оспореното решение е издадено от орган с
необходимата по закон правосубектност.
Съдът счита, че при постановяване на акта
е нарушен принципа за мотивираност. Нормата на чл.41а от ППЗОЗЗ предвижда
спиране на процедурата, когато при обсъждане на даден обект възникнат въпроси
за доизясняване. Т.е. предполага се отлагане вземането на решение по
заявлението, когато е необходимо попълване на преписката с относими за това
доказателства, респ. обсъждане на обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации. В случая в решението не се съдържат
никакви мотиви за възникнали неясни обстоятелства или други такива, налагащи
спиране на процедурата. Констатираното от органа несъотвествие между
представените доказателства – удостоверението от общината и графичната част към
ОУП по отношение на имота, не предполага събиране на други доказателства или
изясняване на фактически обстоятелства по заявлението по см. на чл.35 от АПК.
Липсата на годни мотиви, попадащи в обхвата на общата норма по чл.54, ал.1 от АПК и специалната такава по чл.41а от ППЗОЗЗ води до извод за
незаконосъобразност на оспореното решение по чл.146, т.2 от АПК.
Решението е
издадено и в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл.146,
т.4 от АПК. Процедурата по чл.41а от ППЗОЗЗ не дава възможност на органа да
преценява валидността на влезли в сила ИАА, какъвто е заповед №З-328/04.11.2020г.
на кмета на Община Невестино за одобряване проект за ПУП - ПЗ за имота. Съответствието
с графичната част на ОУП също не може да се преценява от Комисията. Въпросът за
приложението на чл.103, ал.4 от ЗУТ не е предмет на изясняване от Комисията -
това е въпрос за приложение на материалния закон, а не по отношение на
процедурата по заявлението от органи, различни от Комисията във връзка с
валидността на заповедта на кмета за одобряване на ПУП - ПЗ. В производството
по чл.17а, ал.3 от ЗОЗЗ Комисията не разполага с правомощие да извършва косвен
съдебен контрол за законосъобразност на влязъл в сила ИАА, като с такова
правомощие не разполага и съда. Безспорно от заключението на вещото лице се
установи, че трайното предназначение на имота е земеделска земя с начин на
трайно ползване нива.
С оглед
гореизложеното съдът формира извод, че изложените съображения за
незаконосъобразност на решението по чл.146, т.2 и т.4 от АПК водят до неговата
неправилност, поради което жалбата ще бъде уважена, а актът - отменен. С оглед правомощието по чл.200, ал.1
от АПК, съдът ще изпрати преписката на Комисията за решаване на искането по
същество, в срок от един месец от влизане на съдебния акт в сила.
Съдът
присъжда разноски на жалбоподателя в размер на 910 лв. – 10 лв. държавна такса,
600 лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. възнаграждение за вещо лице,
платими от ОД „Земеделие“ - Кюстендил.
Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ решение №2/18.03.2021г. на Комисията
по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, с което е спряна процедурата за промяна
предназначението на 2016 кв.м. земеделска земя, част от имот с идентификатор
43709.14.5 по КККР, за изграждане на обект „жилищна сграда“ в землището на
с.Лиляч, м.“Пладнище“ на основание чл.41а от ППЗОЗЗ във вр.с чл.17а, ал.3 от
ЗОЗЗ и чл.103, ал.4 от ЗУТ.
ИЗПРАЩА преписката
на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗООЗЗ при ОД „Земеделие“ - Кюстендил за
произнасяне по същество по заявление с вх.№ПО-10-42/30.12.2020г. на Й.Г.С. ***.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция „Земеделие“ - Кюстендил, ул.“Демокрация“ №44 да заплати на Й.Г.С. *** съдебни разноски в размер на 910 лв.
/деветстотин и десет/.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба от страните, участвали в административното производство, пред Върховния
административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: