№ 3332
гр. София, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110210955 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. В. П., ЕГН **********, с адрес гр. против електронен
фиш Серия К № 4736764, издаден от СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
21, ал.1 от ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 50 /петдесет/ лв.
В жалбата са изложени оплаквания в насока незаконосъобразността на издадения
електронен фиш. Твърди се, че не са спазени сроковете за издаване на обжалвания
електронен фиш, като се твърди настъпването на абсолютна давност. Моли атакувания
електронен фиш да бъде отменен.
За проведеното на 21.02.2023 г. открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
По делото са депозирани писмени бележки от юрк. ***, съгласно които моли
атакуваният електронен фиш да бъде потвърден и в полза на СДВР да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, в случай, че се претендира такова.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните,
и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице и против акт, подлежащ на
съдебен контрол. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към 15.04.2021 г. лек автомобил „***” с ДК № *** бил собственост на жалбоподателя
К. В. П..
1
На 15.04.2021 г. в 19:41 ч. въпросният лек автомобил бил управляван в гр. София, по
бул. „Сливница“, с посока на движение от бул. „Д-р Петър Дертлиев“ към бул. „Константин
Величков“. Ограничението на скоростта било 50км/ч за населено място, като до № 79а на
бул. „Сливница“ процесният лек автомобил преминал с неустановена скорост.
Въз основа констатираното и заснето, на 21.04.2021 г. бил издаден атакуваният
електронен фиш, с който на П., в качеството на собственик на заснетия автомобил, било
наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за извършеното
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост за движение в
населено място, с 16 км/ч.
Посочено е, че скоростта била измерена и заснета с автоматизирано техническо
средство за видеоконтрол ATCC ARH CAM S1, ситуирано в участъка. Мобилната система за
видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 07.09.2017 г., със срок на валидност
на одобрението десет години. Техническото средство, осъществило заснемането, било
преминало последваща проверка за изправност на 24.09.2020 г., съгласно протокол № 60-С-
ИСИ/28.09.2018г., при която се установило съответствието му с одобрения тип.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както
следва: веществени - приложен снимков материал към електронния фиш, и писмени -
заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; протокол от проверка № 60-С-ИСИ/28.09.2020г.;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване; протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта рег. № 4332р-20744/15.04.2021
г.; ежедневна форма на отчет за 29.09.2021 г.; справка-картон на водач; справка относно
собствеността върху лек автомобил „***” с ДК № ***, както и от останалите по делото
писмени доказателства.
Съдът кредитира цитираните доказателствени източници като еднопосочни и
непротиворечиви, поради което ги кредитира в тяхната цялост.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Посредством протокола за използване на автоматизирано техническо средство и
ежедневната форма на отчет се изясняват обстоятелствата относно времето и мястото на
позициониране на техническото средство, с което е осъществено заснемането, както и
липсата на пътни знаци, въвеждащи ограничение на скоростта, различно от общото такова от
50 км/ч за населено място.
Посредством Решение за одобрение на уред за измерване и протокола от извършена
проверка на следващо място се установява, че техническото средство - мобилна система, с
което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно нормативните
изисквания и е било технически изправно към момента на заснемането.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира и приложения към атакувания електронен фиш снимков материал, намирайки го
за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват марката,
регистрационният номер на управлявания автомобил, мястото на измерването и
позиционирането на техническото средство.
Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР
ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
2
средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с
лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, е утвърден образец на електронния
фиш.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, съдът констатира, че
последният отговаря на всички законови изисквания - изрично е посочена териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и
времето на осъществяването му, регистрационният номер на заснетото МПС и
собственикът, на когото е регистрирано. Описани са извършеното нарушение, нарушената
разпоредба - чл. 21, ал.1 от ЗДвП, и наложената на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1,
т. 2 ЗДвП глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания
към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на
чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото
законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това
положение следва, че независимо, че в електронния фиш не са отразени датата на
издаването му и имената и длъжността на издателя, процесуално нарушение досежно
формата му не е допуснато.
Съдът намира за неоснователно възражението за настъпила т. нар. абсолютна давност.
Като дата на извършване на нарушението е посочена 15.04.2021 г. Според съдебната
практика т. нар. „абсолютна давност“ е 4 години и 6 месеца, което значи, че същата би
настъпила на 16.10.2025 г., т.е. преди постановяване на настоящия съдебен акт.
В тази връзка следва да се има предвид, че доколкото ЗДвП е специален закон,
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗдвП дерогира приложението на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. По
различен начин се поставя и въпроса относно субекта на нарушението в общата и
специалната хипотези по чл. 189, ал.1 и ал.4 от ЗАНН. Електронният фиш се изпраща на
собственика на автомобила, който става известен на контролните органи веднага, след
извършване на формална справка, без да е необходимо да се изяснява лицето, управлявало
МПС с нарочна декларация. От тук и по различен начин се поставя въпроса за сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
От доказателствата по делото не се установи несъмнено, че на 15.04.2021 г., в 19:41 ч.,
в гр. София, бул. „Сливница“, до № 79А, с посока на движение от бул. „Д-р Петър Дертлиев“
към бул. „Константин Величков“, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място
лек автомобил „*** с ДКН *** се е движел именно с посочената в електронния фиш скорост
от 66 км/ч.
В протокола за използване на АТСС е отразено, че в пътния участък, в който е било
позиционирано техническото средство, не е имало поставен пътен знак, въвеждащ
ограничение на скоростта, различно от общоважимото за градски условия до 50 км/ч., видно
от представения по делото снимков материал, при което неяснота по отношение на това
обстоятелство не се констатира.
Противоречие относно мястото на извършване на нарушението също не се установи,
доколкото е ясно и недвусмислено индивидуализирано в ЕФ.
От обективна страна обаче не се установи да е осъществен съставът на
3
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на
задължението при избиране скоростта на движение водачът на управляваното пътно
превозно средство да не превишава максимално допустимата скорост за движение на леки
автомобили в населено място от 50 км/ч.
Това е така, тъй като от представения по делото снимков материал към ЕФ Серия К №
4736764 от 21.04.2021 г. липсва посочване каква е измерената скорост. В графа „Скор.:“ е
записано единствено многоточие, без посочване на реално измерената скорост. Това
обстоятелство възпрепятства възможността на настоящия съдебен състав да провери дали
реално засечената скорост на процесния лек автомобил е била именно 66 км/ч, каквато е
посочена като установена в обжалвания електронен фиш.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че нарушението не е доказано от
обективна страна, отчитайки обстоятелството, че в хода на производството не беше
доказано по несъмнен и категоричен начин с каква скорост се е движел процесния лек
автомобил на посоченото в електронния фиш място.
С оглед изложеното, при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, съдебният състав констатира основания за неговата отмяна поради
недоказаност на нарушението от обективна страна. Поради това същият следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
При този изход на делото неоснователно се явява искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Претенция за присъждане на разноски не
е направено от страна на жалбоподателя. С оглед изложеното съдът намира, че разноски не
следва да бъдат присъждани на нито една от страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № 4736764, издаден от СДВР срещу К. В.
Стоянов, ЕГН: ********** за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 50 /петдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София-град в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4