Р Е Ш Е Н И Е
№ 484
град Горна Оряховица, 11.02.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2397 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Иск за установяване съществуване на вземане с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „МОБИЛТЕЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от изпълнителните директори А.В.Д.и М.М., чрез пълномощника му – адвокат В.П.Г. от САК, твърди в исковата си молба, че между него и ответника е съществувал и валидно е действал договор с индивидуален потребителски номер М4223805 от дата 11.09.2014г., ID на клиента *********, с който на Г.К.Г. са предоставяни далекосъобщителни услуги за телефонен номер **********, по тарифен план Мтел Трансфер ХS. Заявява, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. Твърди, че Мобилтел е издал на абоната-ответник, по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с номер М4223805 от дата 11.09.2014г., следните фактури : фактура № *********/13.10.2014г., с падеж на плащане 02.11.2014г., за отчетен период от 09.09.2014г. до 08.10.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги, за сумата от 15.73 лв.; фактура № *********/12.12.2014г., с падеж на плащане 02.12.2014г., за отчетен период от 09.10.2014г. до 08.115.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 9.90 лв.; фактура № *********/25.03.2015г., с падеж на плащане 25.03.2015г., за отчетен период от 09.02.2015г. до 08.03.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер от 140.25 лв. Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочения договор, като не е заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник Г.Г. договори за далекосъобщителни услуги и да му начислили неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги. Твърди, че в конкретния случай ответникът Г.Г. е подписал договор за мобилни услуги, ползвал е предоставените мобилни услуги, не е изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Твърди, че ответникът не е заплатил стойността на издадените му фактури в продължение на повече от 124 дни, което е дало право на оператора едностранно да прекрати договора съгласно чл.54.12 от ОУ на Мтел, както и да начисли неустойка съобразно уговореното в т.5.3.1. от Приложение № 1 към договора от 11.09.2014г. – в размер на месечните абонаментни такси, дължими от абоната за съответната SIM карта до изтичане на посочения в договора срок (17 бр. абонаментни такси х 8.25 лв. = 140.25 лв.). Уточнява, че претендираната от ответника сума в размер на 165.88 лв. – главница, представлява сбор от предоставени, потребени и незаплатени услуги по договор М4223805/11.09.2014г., в размер на 25.63 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга, и сума за начислена неустойка в размер на 140.25 лв. за предсрочно прекратяване на горепосочения договор. Заявява, че поради това претендира и мораторна лихва върху главницата в размер на 6.83 лв., за период от 03.12.2014г. до 24.07.2017г.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника Г.К.Г., че съществува изискуемо вземане на ищеца „Мобилтел” ЕАД с ЕИК *********, в размер на 25.63 лв. - главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, 140.25 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, 6.83 лв. – мораторна лихва за период от 03.12.2014г. до 24.07.2017г., както и да му присъди разноските, в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание, ищецът, не се представлява. Депозира писмена молба, чрез процесуалния си представител – адвокат В.Г. от САК, с която поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът Г.К.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът посочва, че е имал сключен договор с Мтел за доставка на мобилни телефонни услуги, № **********, при определен тарифен план през м. септември 2014г. Заявява, че за един месец е направил разходи от телефона в размер на 99,83 лв., която сума не е заплатил в срок, видно от ф-ра **********. Посочва, че ищецът е потърсил вземането си по съдебен ред в заповедно производство. Заявява, че е направил възражение поради това, че след спирането на телефона, посочен по-горе, е плащал 10 месеца по 20,00 лв., при първоначална вноска през м. септември 2015г. Останал учуден, че му се търси, освен неустойка в размер на 140,25 лв., и главница за неплатени и доставени мобилни услуги в размер на 165,88 лв. Счита, че при внимателен прочит на становището на ищеца в двете молби се установява, че неустойката е 140,25 лв., а главницата е разликата между доставените мобилни услуги и неустойката, т.е. тя е в размер на 25,63 лв. Твърди, че е внесъл по сметката на ищеца сумата от 200,00 лв. в магазина /офиса/ на МТЕЛ гр. Г. Оряховица, и последна вноска към ищеца през ИЗИПЕЙ - в размер на 39,00 лв. Оспорва размера на дължимата от него сума, тъй като е внесъл 239,00 лв., която не е приспадната от задължението му към Мтел. Моли съда да задължи Мтел да представи всички вносни бележки, с които ответникът е погасявал задълженията си към ищеца, вкл. и вносната бележка, с която е внесъл 700 лв. за МОБИЛТЕЛ, за да се установи точно сумата, която е платил за погасяване на задължението си към ищеца, дали има да довнася или е надвнесъл. Сочи, че по депозирана от него жалба до ищеца и до КЗП, е получил писмо изх. № 5950/03.10.2017г., съгласно което се установява, че има задължение за главница 15,73 лв., внесена от него сума в размер на 84,10 лв., като с тази сума е платил частично сумата по ф-ра **********.
В съдебно заседание, ответникът Г.Г., лично и чрез пълномощника си – адв. Ст. М. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи иска частично – само за сума от 15.73 лв. – остатък от задълженията на ответника. Моли съда да редуцира разноските съобразно отхвърлянето на иска, както и да му присъди разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорни по настоящото дело са фактите, че страните по делото са се намирали в облигационно правоотношение през процесния период от време, по силата на валидно сключен между тях договор за далекосъобщителни услуги от 11.09.2014г., с индивидуален потребителски номер М4223805 и ID на клиента *********, за предоставяне на услуги за телефонен номер **********, по тарифен план Мтел Трансфер ХS, за срок от 24 месеца /до 11.09.2016г./.
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от договор № ********* от 11.09.2014г. и приложение № 1 към договор № ********* от 11.09.2014г., на 11.09.2014г., между „Мобилтел” ЕАД гр. София и Г.К.Г. от гр. Г.Оряховица е сключен цитирания писмен договор, с който дружеството-ищец се е задължило да предоставя на ответника-абонат електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи на Оператора и/или негови партньори, при условията на този договор и Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД и потребителите на съответната услуга и/или мрежа /чл.3.1 от договора/, а ответникът се е задължил да заплаща услугите, активирани съгласно договора по избран от него тарифен /абонаментен/ план за телефонен номер : **********, посочен в приложение № 1 към договора, а именно : тарифен план Мтел Трансфер XS Cenm 2014г., при срок на ползване – 2 години, с месечна абонаментна такса за услугите, включени в пакета – 9.90 лв. с ДДС. Съгласно чл.5.5. от договора, абонатът декларира, че е запознат и е съгласен с приложимите ОУ, с условията за продажба от разстояние /в случай, че са приложими/, както и с действащия ценоразпис на оператора, относим към ползваните от абоната услуги.
Съгласно приложение 1 към договор № ********* от 11.09.2014г., на ответника е предоставена SIM-карта № 8935901187022715506, телефонен номер **********.
От приетите писмени доказателства се установява, че по горепосочения договор ответникът е издал, както следва : 1/ фактура № ********** от 13.10.2014г., за период на фактуриране : 09.09.2014г. - 08.10.2014г., на стойност 99.83 лв. с ДДС, с краен срок за плащане : 02.11.2014г., и приложение А към нея; 2/ фактура № 0302421186/12.11.2014г., за период на фактуриране 09.10.2014г. - 08.11.2014г., на стойност 9.90 лв. с ДДС, с краен срок за плащане : 02.12.2014г., и приложение А към нея; 3/ фактура /сметка/ № ********** от 25.03.2015г., на стойност 140.25 лв. за начислена неустойка, със срок за плащане – 25.03.2015г.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че „Мобилтел” ЕАД е депозирало на 11.08.2017г. пред ГОРС заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 1760/2017г. по описа на ГОРС, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2325/18.08.2017г., в полза на „Мобилтел” ЕАД, против длъжника Г.К.Г., с която ответникът е задължен да заплати на посоченото дружество следните суми, а именно : сумата от 25.63 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, сумата от 140.25 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 11.08.2017г. до окончателното й изплащане, сумата от 6.83 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 03.12.2014г. – 24.07.2017г., сумата от 25.00 лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса, както и сумата от 180.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Безспорни са и фактите, че в срока по чл.414,ал.2
от ГПК длъжникът е депозирал писмено възражение против издадената заповед за
изпълнение на парично задължение.
Горепосочените факти се потвърждават и от
писмените материали по ч. гр. дело № 1664/2017г. по описа на ГОРС.
Видно от приетото писмено доказателство – писмо
изх. № Ц-03-5950/03.10.2017г. ог гл.директор на ГД „Контрол на пазара” при
Комисия за защита на потребителите до ответника, по повод жалба от Г.Г.,
касаеща погасяване на задължения към ,,Мобилтел” ЕАД, същият е уведомен, че от
страна на ,,Мобилтел” ЕАД е представена информация в КЗП, в която е изложено,
че за периода от октомври
Видно от заключението на приетата по делото СИЕ,
от „Мобилтел” ЕАД гр. София по договор № ********* от 11.09.2014г. са издадени
фактура № **********/11.09.2014г. на стойност 14.18 лв., фактура №
********** от 13.10.2014г. на стойност 99.83 лв. с ДДС, фактура № 0302421186/12.11.2014г. на стойност 9.90 лв., фактура № **********/12.01.2015г. на
стойност 0 лв., фактура № **********/12.02.2015г. на стойност 0 лв., фактура №
**********/12.03.2015г. на стойност 0 лв., фактура № **********/14.04.2015г. на
стойност 0 лв., сметка № **********/25.03.2015г. на стойност 140.25 лв. От
приетата СИЕ е видно, че по издадените фактури са извършени плащания на каса и
са покрити задължения, както следва : 1/
за фактура № **********/11.09.2014г. -
сумата 14.18 лв. на 11.09.2014г.; 2/ за фактура № ********** от
13.10.2014г. : на 15.10.2014г. – 10 лв., на 24.02.2015г. – 15 лв., на
24.04.2015г. – 10 лв., на 23.05.2015г. – 10 лв., на 24.07.2015г. – 14.10 лв.,
на 26.08.2015г. – 15 лв., на 25.09.2015г. – 10 лв., общо платени 84.10 лв. От
заключението на СИЕ се установява също, че неплатените суми от ответника,
начислени от ищеца по издадените от него фактури, са както следва : по фактура № ********** от 13.10.2014г. –
неплатен остатък от 15.73 лв.; по фактура № 0302421186/12.11.2014г. – пълната стойност от 9.90 лв.; по
сметка № **********/25.03.2015г. - пълната стойност от 140.25 лв., обща
стойност на неплатените суми – 165.88 лв. Видно от приетата СИЕ, мораторната
лихва върху неплатените суми общо в размер на 25.63 лв., начислена за периода
от 03.12.2014г. до 24.07.2017г., за 965 дни, е в размер от 6.83 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявен е иск с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, който съдът намира за допустим.
Съдът счита, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена Заповед № 2325/18.08.2017г. по ч. гр. дело № 1760/2017г. по описа на ГОРС, оспорено от ответника, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният иск се явява частично основателен и доказан по изложените по-долу съображения.
Събраните в хода на настоящото производство писмени доказателства, цитирани по-горе, удостоверяват фактите, че през процесния период е бил налице валидно сключен писмен договор № ********* от 11.09.2014г., по силата на който „Мобилтел” ЕАД гр. София – оператор се е задължило да предоставя на ответника Г. - абонат договорените електронни съобщителни услуги по тарифен план Мтел Трансфер XS Cenm 2014г., при срок на ползване – 2 години, с месечна абонаментна такса за услугите, включени в пакета – 9.90 лв. с ДДС, чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, при условията на този договор и Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД и потребителите на съответната услуга и/или мрежа, а ответникът се е задължил да заплаща дължимата месечна такса в размер на 9.90 лв. с ДДС за услугите, активирани съгласно договора по избрания от него тарифен /абонаментен/ план, за телефонен номер : **********, посочен в приложение № 1 към договора, за срок на договора – 2 години. Предвид установения по делото факт за наличието на валидно сключен договор за електронни съобщителни услуги от 11.09.2014г. между страните по делото, съдът приема, че ответникът дължи на ищцовото дружество абонаментната такса, начислени му с процесните фактури, които възлизат в общ размер от 9.90 лв. с ДДС по фактура № 0302421186/12.11.2014г. и приложение А към нея, която такса не е платена на падежа – 02.12.2014г., нито до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, видно от заключението на приетата и необорена с никакви други доказателства СИЕ. Предвид неоспорване от страна на ответника на фактите, че е ползвал електронните услуги, предоставени му от ищеца, за които е издадена фактура № **********/13.10.2014г. и приложение А към нея, и с оглед заключението на СИЕ, установяващо, че абонатът Г. е заплатил на ищеца общата сума от 84.10 лв. за погасяване на паричните задължения по тази фактура, съдът счита, че ответникът дължи заплащане в полза на ищцовото дружество неплатения на падежа и до настоящия момент остатък по цитираната фактура в размер на 15.73 лв. Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника на задълженията му да заплати остатъка дължимите суми за месечни такси и за ползвани електронни услуги по фактура № **********/13.10.2014г. и по фактура № 0302421186/12.11.2014г., издадени на основание процесния договор от 11.09.2014г., начислени за договорения срок на действие на договора /09.09.2014г. – 08.10.2014г. и 09.10.2014г. – 08.11.2014г./, са за отрицателни факти, поради което в тежест на ответника - абонат е да докаже, че е изпълнил претендираните парични задължения. Такива доказателства по делото относно горепосочените две неплатени суми не са представени до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, въпреки възложената на ответника доказателствена тежест във връзка с въведените от него възражения за изпълнение на паричните му задължения. С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и по размер в тази негова част - до общия размер от 25.63 лв. с ДДС, представляващ общата стойност на неплатените на падежа дължими месечни такси и стойност на ползвани електронни услуги по договор за далекосъобщителни услуги с № ********* от 11.09.2014г., за процесния период от 09.09.2014г. до 08.11.2014г., съгласно издадените фактура № **********/13.10.2014г. и фактура № 0302421186/12.11.2014г.
Съдът намира, че въз основа на приетите по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин и наличието на вземане в полза на ищеца от ответника за мораторна лихва върху неплатените на падежа парични вземания по фактура № **********/13.10.2014г. /15.73 лв./ и по фактура № 0302421186/12.11.2014г. /9.90 лв./. В тази връзка, въз основа на изложеното по-горе, в случая се установява наличието на първата предпоставка - валидно и изискуемо парично задължение на ответника към ищеца, в размер на сумата 15.73 лв. с ДДС, представляващ неплатен на падежа /02.11.2014г./, и дължим остатък от паричните задължения за месечна такса и ползвани електронни услуги, съгласно издадената фактура № **********/13.10.2014г., както и в размер на сумата 9.90 лв. с ДДС, представляваща неплатена на падежа /02.12.2014г./, дължима месечна такса по процесния договор от 11.09.2014г., съгласно издадената фактура № 0302421186/12.11.2014г. Видно от данните по делото, налице е и втората предпоставка – виновна забава за плащането на тези вземания. Поради това и съгласно чл.86,ал.1,изр.1 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а именно : в общ размер от 6.83 лв. върху вземанията по двете фактури, считано за периода от 03.12.2014г. до 24.07.2017г.
По горните съображения, съдът следва да признае съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата 15.73 лв. с ДДС по издадена от ищеца фактура № **********/13.10.2014г., за сумата от 9.90 лв. с ДДС по издадена фактура № 0302421186/12.11.2014г., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2017г. до окончателно изплащане на сумите, както и за сумата от 6.83 лв., представляваща законната лихва върху двете вземания, считано от 03.12.2014г. до 24.07.2017г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2325/18.08.2017г. по ч. гр. д. № 1760/2017г. по описа на ГОРС.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и СИЕ, обаче, съдът намира за изцяло недоказана по основание и размер претенцията на ищцовото дружество относно признаване на парично вземане за неустойка в размер на 140.25 лв. Съгласно чл.54.12 от ОУ на „Мобилтел” ЕАД, договорът на абоната /потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на Мобилтел, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължило повече от 124 дни. В процесния договор за мобилни услуги - чл.6.3.1 от Приложение към договор № ********* от 11.09.2014г. е уговорено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това приложение, договора или ОУ, в т.ч., ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в това приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Съдът намира за недоказано от страна на ищеца „Мобилтел” ЕАД, въпреки възложената му за това доказателствена тежест, че настоящият случай да попада в тази хипотеза. В случая ищецът се позовава на клаузи в договора, приложенията към него и в общите условия, които уреждат общо задължения за абоната. Липсват обаче каквито и да било доказателства по делото за осъществяване конкретно на фактите, изпълващи хипотезите на тези клаузи от договора. Уговореното в цитираните клаузи прекратяване на облигационната връзка без предизвестие, поради неизпълнение, във всички случаи изисква волеизявление, изпратено от изправната и получено от неизправната страна. С получаване на изявлението облигационната връзка следва да се счита прекратена без предоставяне на срок, след изтичане на който да настъпи и прекратителния ефект. В случая дори да се приеме, че в полза на „Мобилтел” ЕАД е възникнало право, съобразно уговореното в договора, да прекрати облигационната си връзка с ответника без предизвестие, то по делото няма никакви данни, нито годни писмени доказателства, процесният договор да е бил прекратен по инициатива на ищцовото дружество, с писмено уведомление до абоната. Не на последно място, ищецът не ангажира никакви годни писмени доказателства, които да удостоверяват по несъмнен начин, че процесният договор за мобилни услуги е прекратил действието си предсрочно и на коя конкретна дата е настъпило прекратяването на облигационната връзка между страните. Установяването на тези факти безспорно е необходимо и за изчисляване на размера на претендираната неустойка, която е свързана с определен период след датата на прекратяване на договора. Такива данни не се съдържат и в ангажираното от ищеца писмено доказателство – извлечение от сметката на Г.Г. /л.114-116 от делото/, което не съдържа писмено волеизявление за прекратяване на процесния договор, нито други данни относно едностранно прекратяване на договора и датата на настъпване на това прекратяване, вместо което удостоверява частично изпълнение от страна на ответника-абонат, чрез извършвани от него системни частични плащания за погасяване на парични задължения, възникнали на основание сключения между него и ищеца договор от 11.09.2014г. и издадените въз основа на него фактури.
С оглед изложеното по-горе, съдът приема за недоказано в настоящото производство, че в полза на ищеца – като изправна страна по процесния договор, е възникнало потестативно право да прекрати облигационната връзка с ответника-абонат, че това право е упражнено по надлежния ред, при което и с оглед данните по делото, договорът следва да се счита прекратен с изтичане на уговорения срок, а не преди срока с нарочно изявление, поради което в патромониума на „Мобилтел” ЕАД не е възникнало вземане за компенсаторна неустойка. Поради това, съдът приема, че възраженията на недължимост на сумата от 140.25 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, са основателни и доказани и обуславят неоснователност на предявения иск в тази негова част. Предвид изложените съображения, съдът приема, че по делото не установява съществуването на парично вземане на ищеца „Мобилтел” ЕАД за сумата от сумата от 140.25 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, за която е издадена сметка № *********/25.03.2015г., поради което искът следва да бъде отхвърлен в тази негова част, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2017г. до окончателно изплащане на тази сума.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на /75 лв./, и за платено адвокатско възнаграждение /180 лв./, общо в размер на 255 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса и за платено юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство общо в размер на 205 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника съразмерно на уважената част от иска, както следва : в размер от 48.45 лв. – разноски в исковото производство, и в размер от 38.95 лв. – разноски в заповедното производство. В останалата й част, претенцията на ищеца за присъждане на разноски по делото следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Наред с това, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане в негова полза на направените по делото съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице в размер от 100 лв. и за платено адвокатско възнаграждение в размер от 50 лв., т.е. общо от 150 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно – в размер от 121.50 лв. С оглед изхода на спора, претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена в останалата й част.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от изпълнителните директори А.В.Д.и М.М., че Г.К.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ заплащане на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД с ЕИК *********, на СУМАТА от 25.63 лв. /двадесет и пет лева и шестдесет и три стотинки/ с начислен ДДС, представляваща сбор от сумите, както следва : сумата от 15.73 лв. /петнадесет лева и седемдесет и три стотинки/ с ДДС – неплатен остатък от главница по фактура № *********/13.10.2014г., и сумата от 9,90 лв. /девет лева и деветдесет стотинки/ с ДДС – неплатена главница по фактура № *********/12.11.2014г., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2017г. до окончателно изплащане на сумите, както и СУМАТА от 6.83 лв. /шест лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща законната лихва за забава върху двете вземания, считано за периода от 03.12.2014г. до 24.07.2017г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2325/18.08.2017г. по ч. гр. д. № 1760/2017г. по описа на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, предявен от „МОБИЛТЕЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от изпълнителните директори А.В.Д.и М.М., чрез пълномощника му – адвокат В.П.Г. от САК, против Г.К.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, за приемане за установено по отношение на Г.К.Г. с ЕГН **********, че дължи на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от изпълнителните директори А.В.Д.и М.М., СУМАТА от 140.25 лв. /сто и четиридесет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги по сметка № *********/25.03.2015г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2017г. до окончателно изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 2325/18.08.2017г. по ч. гр. д. № 1760/2017г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.К.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от изпълнителните директори А.В.Д.и М.М., СУМА в размер на 48.45 лв. /четиридесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща част от направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса и за адвокатско възнаграждение, както и СУМА в размер на 38.95 лв. /тридесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща част от направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 1760/2017г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса и за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от „МОБИЛТЕЛ” ЕАД гр. София, чрез пълномощника му – адвокат В.П.Г. от САК, за заплащане от ответника Г.К.Г. с ЕГН **********, на остатъка от направените разноски за платена държавна такса в заповедното производство и за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, общо в размер на 166.05 лв., за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 2325/18.08.2017г. по ч. гр. д. № 1760/2017г. по описа на ГОРС, както и за заплащане на остатъка от направените разноски за доплатена държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение общо в размер от 206.55 лв. в настоящото исково производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „МОБИЛТЕЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от изпълнителните директори А.В.Д.и М.М., ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 121.50 лв. /сто двадесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице и за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.3 от ГПК, предявена от Г.К.Г. с ЕГН **********, за заплащане от „МОБИЛТЕЛ” ЕАД гр. София, на остатъка от направените разноски за платено адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице общо в размер на 28.50 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................