Р Е Ш Е Н И Е
№ 976
град Пловдив, 14.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на двадесети
и първи април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като
разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 323 по описа за
2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Г.И.У., с
ЕГН **********, срещу Решение №260709 от
15.12. 2020 г., по АНД № 364/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, с която е потвърдено Наказателно постановление №
19-1030-010546/12.11.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с което на Г.У. на основание: 1) чл. 183, ал. 4, т. 6
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 104а от Закона за
движението по пътищата и 2) чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 от Закона за движението
по пътищата са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1 000
(хиляда) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за
3 (три) месеца за нарушение по чл. 58, т. 3 от Закона за движението по
пътищата.
С жалбата
се иска отмяна на решението и на НП изцяло.
В съдебното
заседаниe - Г.И.У. се
представлява от адв. Н.С., който поддържа жалбата, претендира разноски.
Ответникът-
Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, не
се представлява.
Прокурор от
Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за
неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Административен
съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на
обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на
чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и
съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока
по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна.
За да
обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП състав на Районен
съд Пловдив е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни
доказателства се установява извършване от страна на Г.И.У. на вменените му нарушения на ЗДв.П, а от друга
че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, осъществени в
хода на развитие на административно – наказателното производство. Съдът е
приел, че АУАН е съставен от
компетентния за това орган и съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа,
посочените там реквизити, а въз основа на съставеният АУАН по-късно било
издадено и процесното наказателно постановление, в което са преповторени
констатациите от АУАН и на горепосочените основания на Г.И.У. са наложени описаните
административни наказания. Съдът е приел, че при издаването на НП са спазени
изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити, като правилно
са квалифицирани отделните описани нарушения със съответната им цифрова квалификация и правилно са съотнесени
същите към съответстващите им санкционни разпоредби. Оспореното
решение е валидно и допустимо, но частично неправилно, постановено при
неправилно прилагане на закона. Фактическата
обстановка е точно описана, същата е възприета за несъмнено установена след
подробен анализ на съвкупния доказателствен материал по делото. На 15.10.2019 г. около 11:50 в Община
Стамболийски, на автомагистрала № А1 „Тракия“, км 110 в посока гр. София, Г.У.
като управлявал товарен автомобил „Мерцедес 815 Атего“ се придвижвал по
платното за движение, но на няколко пъти навлизал с товарния автомобил в
лентата за принудително спиране на автомагистралата и се движил в нея, след
което се връщал обратно в крайната лява пътна лента. По време на движението си
по автомагистралата У. използвал мобилен телефон, като държал мобилния апарат в
ръката си и провеждал разговор със своя пряк ръководител, като двамата
уточнявали маршрута на движение. При провеждането на този телефонен разговор У.
не ползвал устройство, позволяващо му използването на телефона без участие на
ръцете.
За да
потвърди процесното НП съдът е приел, че след като бил спрян, на въпросите на проверяващите
У. отговорил, че нямал здравословен проблем, нито повреда на превозното
средство, но трябвало да разговаря със своя ръководител, за да уточнят маршрута
на движение. Доказателства по делото водят до несъмнен извод, че У. е използвал
мобилен телефон по време на управление на превозното средство без устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете, и в тази част
решението, с което е потвърдено НП следва да бъде оставено в сила. По отношение
на второто нарушение по делото са представени доказателства за наличие на едно от
изключенията по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, а именно здравословен проблем на водача. По
смисъла на закона този факт не изключва движението в аварийна лента, но
изключва възможността за реализацията на административнонаказателната
отговорност.На 15.10.2019 г. по отношение на Г.У. е установена основна
диагноза „Неинфекциозен гастроентерит и
колит, неуточен“. В приложения лист за преглед от същата дата е снета анамнеза
установяваща диарични изхождания с болки в корема от предишната вечер. След
тези първоначалните изследвания по отношение на У. е проведено лечение с последващи
установявания, като видно от приложената Епикриза от МБАЛ “Хигия север“ООД той
е лекуван от 28.11.2019 г. до 01.12.2019 г. като е поставена окончателна
диагноза „Полипи на колон асценденс. Полипектомия. Полип на ректосигмоида. Полипектомия“.
В анамнезата посочена в епикризата се потвърждават данните, че от няколко
месеца У. е имал болки в корема, които се обекчават временно при дефекация. Анализ
на приложените към делото доказателства досежно здравословното състояние на У.,
водят до извода, че съпътстващите проявления и болки свързани с констатираното
заболяване, към дата на нарушението -
15.10.2019 г. са го мотивирали да се движи и в лентата за принудително спиране
на автомагистралата, но с оглед на визираното изключение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, вменената му отговорност следва да отпадне като се отмени НП в тази част,
а в другата се остави в сила.
В полза на
касатора се дължат разноските направени пред двете инстанции, общо в размер на
800лв. за заплатени адвокатски възнаграждения, съобразно представен списък на
разноските
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №260709
от 15.12. 2020 г., по АНД № 364/2020 година по описа на Районен съд
Пловдив, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №
19-1030-010546/12.11.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с което на Г.И.У., с ЕГН ********** на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 от Закона за
движението по пътищата са наложени административно наказание „глоба“ в размер
на 1 000 (хиляда) лева и административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за 3 (три) месеца за нарушение по чл. 58, т. 3 от Закона за
движението по пътищата, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-010546/12.11.2019
г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
което на Г.И.У., с ЕГН ********** на основание
чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 от Закона за движението по пътищата са
наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 3 (три) месеца
за нарушение по чл. 58, т. 3 от Закона за движението по пътищата.
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260709 от 15.12. 2020 г., по АНД
№ 364/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив, да заплати на Г.И.У.
с ЕГН **********, съдебните разноски за две инстанции в размер общо на 800лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: