№ 3004
гр. София, 20.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110136148 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на Н. П. Н. срещу Б.. Исковата молба е редовна
и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал насрещен иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск е подал отговор на
исковата молба.
С Определение № 36971 от 14.09.2024г. съдът е приел за съвместно разглеждане
предявения насрещен иск от Б. срещу Н. П. Н..
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Доказателственото искане на ответника за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на един свидетел за установяване на сключено споразумение с работодателя, с което
ищцата се отказва от вземането си по чл. 222, ал. 3 КТ, е недопустимо на основание чл. 164,
ал. 1, т. 3 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.03.2025г. от 15:15 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца -
препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията, на ищеца по насрещния иск-
препис от отговора на насрещния иск и становище от 23.10.2024г.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 14575/2024г. по описа на СРС, 25-ви състав, по настоящото дело
за послужване.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетел за установяване на фактите и
обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
1
ал. 2 ГПК:
Предявени са от Н. П. Н. срещу Б. установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с
правно основание чл. 222, ал. 3 oт KT и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Б.
дължи сумата от 5200 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ, дължимо при
прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 62 от 04.05.2023г., ведно със
законна лихва за период от 12.03.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 586,11
лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.05.2023г. до 11.03.2024г., за които
суми е била издадена заповед за изпълнение от 27.03.2024г. по гр.д. № 14575/2024г. по описа
на СРС, 25 състав.
Предявен е от Б. /БЛС/ срещу Н. Н. насрещен осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 2060,96 лева, представляваща
надвзета от ищцата сума поради допусната техническа грешка, извършена при изчисляване
на дължимото й обезщетение, ведно със законна лихва от 31.07.2024г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът Н. Н. твърди, че е работила като служител в БЛС на различни длъжности по
трудово правоотношение от 03.10.2017г. Сочи, че със Заповед № 62/04.05.2023г. трудовото
правоотношение било прекратено срещу обезщетение по чл. 331, ал. 1 КТ, считано от
04.05.2023г. Поддържа, че на 21.04.2023г. била придобила право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Поради което съгласно чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение на служителя се дължало обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца. Навежда твърдения, че съгласно допълнително
споразумение от 27.07.2022г. към трудов договор № 2 от 03.10.2017г. брутното й трудово
възнаграждение било определено на 2600 лева. Сочи, че с уведомително писмо вх. № 1040
от 20.10.2023г. и уведомително писмо вх. № 1263 от 08.12.2023г. била поканила ответното
дружество да й изплати дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, като към настоящия
момент паричното задължение не било погасено. Била депозирала заявление за издаване на
заповед за изпълнение вх. № 82816 от 12.03.2024г. на СРС, по което е образувано ч. гр. д. №
14575/2024 г., по описа на СРС, 25 с-в., като в хода на заповедното производство била
издадена заповед № 9272 от 27.03.2024г. и поради това предявява настоящия иск. Сочи, че
поради неизпъленние на задължението си, ответникът дължи и обезщетение за забавено
плащане. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва предявения иск. Твърди, че на 27.04.2023г. на ищцата било издадено удостоверение,
обр. УП-3, като на 04.05.2023г. ищцата била сключила с дружеството неформално
споразумение, съгласно което се отказва от вземането си по чл. 222, ал. 3 КТ, в случай, че
правоотношението й бъде прекратено на основание чл. 331 КТ срещу четири заплати.
Навежда твърдения, че ищцата е заявила в присъствието на свидетел, че не желае да
отработва предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, че се отказва от вземането си по чл. 222,
ал. 3 КТ и ще счита след плащане в срок на договореното обезщетение всички отношения с
БЛС са окончателно уредени. Сочи, че в срока по чл. 331, ал. 3 КТ обезщетение й е било
платено по сметка и съгласно споразумението с ищцата е приел, че всички отношения с нея
са уредени. Искането към съда е да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба Б. е предявил насрещен осъдителен иск срещу
Н. П. Н. за заплащане на сумата в размер на 2060,96 лева, представляваща надвзета от
ищцата сума поради техническа грешка, извършена при изчисляване на обезщетението,
равняващо се на четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово
възнаграждение. Навежда твърдения, че на ищцата е изплатена сумата от 12792 лева при
реално дължима такава в размер на 10731,04 лева. Искането към съда е да уважи предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещния иск Н. П. Н. е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения насрещен иск като неоснователен. Оспорва
твърдението на ищеца, че на 01.06.2023г. е получила сумата от 12 792 лева с доводите, че на
2
01.06.2023г. по сметката й била постъпила сума в размер 11 760,96 лева от Б. с основание
„заплата м.05“, като в този размер било включено обезщетение по чл. 331 КТ,
представляващо четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово
възнаграждение и трудовото възнаграждение за отработените дни през месец май 2023г.
Навежда твърдения, че добросъвестното получаване на суми от работниците не поражда за
тях задължение за връщане на същите дори да са неоснователно получени като
работодателят е този, който следва да докаже, че работникът е знаел за липсата на основание
за получаване на сумата. Поддържа, че е действала добросъвестно, не е знаела за това
обстоятелство, че съществува погрешно надвзета от нея сума, с оглед на което не дължи
връщане на получената сума. Оспорва представената платежна ведомост и платежно
нареждане за масово плащане с доводите, че не доказват извършено плащане, като в
платежната ведомост са посочени суми, различни от преведената на 01.06.2023г. сума.
Оспорва и представеното удостоверение от главния счетоводител на Б., тъй като поддържа,
че не е получавала от Б. посочената в удостоверението сума в размер на 12792 лв. Искането
към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Във връзка с депозирания отговор на исковата молба е постъпило становище от
ищцата, с което оспорва твърдяното от ответника, че съществува сключено неформално
споразумение, с което се е отказала от вземането си по чл. 222, ал. 3 КТ. Поддържа, че
споразумение не било сключвано, както и че сключването му било недопустимо и на
основание чл. 8, ал. 4, изр. 2 отказът от трудови права бил недействителен. Посочва, че
ответното дружество - работодател било отправило до нея предложение по чл. 331, ал. 1 от
КТ, което тя била приела, с оглед на което оспорва твърдението на ответника, че била
направила предложение на дружеството правоотношението й да бъде прекратено срещу
обезщетение в четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово
възнаграждение.
По иск с правно основание по чл. 222, ал. 3 КТ:
В тежест на ищцата е да установи наличието на 1/ трудово правоотношение с
ответника през последните 10 години; 2/ прекратяване на същото след придобИ.е на право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст от нейна страна; 3/ размера на брутното й трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец; 4/ размера на вземането.
При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи
твърдяното от него основание за недължимост на претендираната сума.
По иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД:
Относно обезщетението за забавено плащане на главницата ищцата следва да докаже,
че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и
размера на обезщетението за забава.
По насрещния иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че е налице имуществено разместване между неговия
патримониум и патримониума на ответницата, а именно, че е заплатил погрешно, поради
техническа грешка сумата, че основанието да плати процесната сумата на ответницата не е
съществувало при плащането, както и че плащането е получено от нея.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи, че е налице
основание да задържи претендираната сума и/или погасяване на паричното си задължение.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните
факти: че на 03.10.2017г. е бил сключен Трудов договор № 2 между БЛС и д-р Н. П. Н., както
и че с Допълнително споразумение № 2 от 02.01.2019г. д-р Н. Н. е преминала на длъжност
„Старши експерт- Ръководител отдел „Експерти“ в отдел „Експертна дейност- Здравно
законодателство“ в БЛС, считано от 02.01.2019г. с основно трудово възнаграждение в размер
на 1800 лева; както и че с Допълнително споразумение № 29 от 01.07.2019г. д-р Н. Н. е
преминала на длъжност „Ръководител направление“ с основно трудово възнаграждение в
размер на 2400 лева; както и че с Допълнително споразумение от 27.02.2022г. размерът на
основното месечно трудово възнаграждение е изменен на 2600 лева; че с Допълнително
3
споразумение от 09.02.2023г. мястото на работа на д-р Н. Н. е променено на гр. София,
район Красно село, ул. Доспат № 2; че със Заповед № 62 от 04.05.2023г. е прекратено
правоотношението по Трудов договор № 2 от 03.10.2017г. с Н. П. Н., заемаща длъжност
„Ръководител направление“ с код по НКПД – 1219 5005 в БЛС срещу обезщетение в размера
по чл. 331, ал. 2 КТ, считано от 04.05.2023г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4