РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1255
гр. Пловдив, 28.06.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря К.Р.и с участието на
прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 1032 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Касационно
производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл.
от АПК.
Обжалвано е
Решение № 324 от 10.02.2022г., постановено по АНД № 2784/2021г. по описа на
Пловдивски районен съд, ХХІ н.с., с което е потвърден и изменен електронен фиш
№ ********** за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който „БРЕЗОВО ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите Г.И.К. и Р.Г.К.,
поотделно, на основание чл. 179, ал. 3б, във връзка с чл. 187а, ал. 1 и ал. 2,
т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "имуществена санкция"
в размер на 2 500лв. за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП, във връзка
с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като ЕФ е изменен по отношение извършеното нарушение
и потвърден по отношение на наложеното административно наказание.
Касационният
жалбоподател, чрез пълномощника адв. М., с подробни доводи, изложени в
касационната жалба, моли да се отмени решението като незаконосъобразно и да се
отмени ЕФ. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния представител юр. Г., оспорва
жалбата и счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.
Окръжна
прокуратура – Пловдив, чрез прокурор Джубелиева, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол,
поради което и е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е сезиран с жалба против електронен фиш № **********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“.
За да измени
обжалвания електронен фиш, в частта на извършеното нарушение, районният съд е
приел, че същото е квалифицирано
неправилно като такова по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.
139, ал. 7 от ЗДвП водачът на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от нея, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен ако тези задължения са
изпълнени от трето лице. При тълкуване на посочената разпоредба е направен
извод, че с цитираното правило за поведение се създава задължение за водач на
ППС, каквото жалбоподателят не притежава, а е санкциониран в качеството му на
собственик на процесния автобус.
По отношение
на нарушението по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е прието, че същото е несъмнено
извършено. От събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че на
09.10.2020г., Г.К., управител на „Брезово експрес“ ООД е закупил чрез мобилно
приложение, поддържано от оператора „А1 България“ ЕАД два броя маршрутни карти
за използването на участък от платената пътна мрежа от автобус рег. № ***, за
извършване на превоз на пътници по маршрута Пловдив – София – Кулата –
Република Гърция. Периодът на валидност на маршрутна карта № 20100803418916 е
от 09.10.2020г., 00,10,00ч. до 10.10.2020г., 00,09,59ч., а на маршрутна карта №
20100923007912 – от 09.10.2020г., 00,35,00ч. до 10.10.2020г., 00,34,59ч. И в
двете закупени маршрутни карти е посочено, че автобусът представлява ППС с обща
технически допустима маса до 12т (12 000кг), а в действителност технически
допустимата му маса е 18т (18 000кг).
На
09.10.2020г., 23,55ч. Електронната система за събиране на пътни такси е отчела
и регистрирала движението на автобуса рег. № *** с обща технически допустима
маса 18 000кг и с 2 оси по автомагистрала А1 км 107+663 в посока намаляващ
километър, включена в обхвата на платената пътна мрежа. За движението на
автобуса не е заплатена изцяло дължимата такса за изминато разстояние – тол
такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, поради погрешно декларирани данни за категорията
на ППС в закупените маршрутни карти. За това деяние електронната система за
събиране на пътни такси е създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, в който
като причина за констатираното нарушение е посочено, че има закупена маршрутна
карта, но платената категория е по-малка от измерената категория. Към доклада
са приложение 2бр. изготвени изображения във вид на снимков материал, като
движението на автобуса е заснето от контролно устройство с идентификатор 20212,
намиращо се на път А1 км. 107+663.
По отношение
изложените в жалбата възражения е направен извод, че не са налице съществени
процесуални нарушения при издаването на ЕФ, които да са нарушили правото на
защита на нарушителя. Мотивирано е, че електронният фиш е издаден от
компетентен орган и съдържа всички законоустановени реквизити. Правилно е
приложена и нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, която съдържа изрична
регламентация за електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП.
Решението е правилно.
В
касационната жалба са изложени няколко групи възражения, които се свеждат до
следното: неправилно е прието от районния съд, че процесното ППС се е движило в
пътен участък, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа. В този
смисъл, не се установява поставянето на указателен знак, задължаващ водачите на
ППС да управляват такива само след заплащането на пътна такса. На следващо
място, не са установени по несъмнен начин съставомерността на извършеното
нарушение и какво е качеството на санкционираното лице. Неправилен е и извода
за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае не за
умишлени действия, а за допусната грешка относно категорията на ППС.
По отношение
на първото възражение, че не е установено участъкът от пътя, на който е
извършено нарушението, да е включен в обхвата на платената пътна мрежа, същото
е неоснователно. В случая, не е спорно, че нарушението е извършено на път А1,
който е включен в обхвата на платената пътна мрежа, съгласно общодостъпен
Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние – тол такса, утвърден с решение № 101 от 20.02.2020г. на Министерски
съвет, обнародван в ДВ, бр. 16 от 24.02.2020г. В доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, с приложени към него 2бр. статични изображения, са видни ППС, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на на движение по участък
от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство – част от системата.
По отношение
на несъставомерността на извършеното нарушение и качеството на санкционираното
лице, съдът намира, че в решението на районен съд – Пловдив са изложени
изключително подробни аргументи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно
е прието, че съгласно т. 1 от ТР № 8 от 16.09.2021г. на Общото събрание на Първа
и втора колегия на ВАС в производството по реда на раздел Пети, глава Трета от
ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без изменение на обстоятелствата на нарушението. Приетото
в ТР изрично е разписано и с разпоредбата на чл. 63, ал. 7 от ЗАНН, според
която съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Измежду актовете по чл. 58д е и електронният
фиш.
В конкретния
случай, правилно районният съд е приложил т. 1 от ТР № 8 от 16.09.2021г., като
е пропуснал да се позове на същата разпоредба в чл. 63, ал. 7 от ЗАНН. Прието е, че несъмнено жалбоподателят е
извършил нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, съгласно която разпоредба собственик на
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3
от Закона за пътищата,
за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани
данни, посочени в чл. 10б, ал. 1
от Закона за пътищата,
се наказва с глоба в размер 2 500лв. Правилно е приложена и разпоредбата на чл.
187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, която регламентира налагане на административно
наказание „имуществена санкция“ за извършено нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, когато собственик на ППС е ЮЛ. В случая, отпадането на нарушението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП от
правната квалификация на нарушението, не води до цялостно отпадане на
административно наказателната отговорност на нарушителя, а до ангажирането на
административно наказателна отговорност единствено за нарушение по чл. 179, ал.
3б, във връзка с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като собственик на ППС. Налице
е проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от
фактическа страна, като наложеното административно наказание е в
законоустановения минимум и районен съд – Пловдив е приложил закон за еднакво
наказуемо нарушение, без изменение на обстоятелствата на нарушението.
По отношение
неприложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН следва да бъде посочено, че
съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се
прилагат разпоредбите по чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН.
С оглед на
изложеното, обжалваното съдебно решение ще се остави в сила.
Предвид
изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв., на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба за правната
помощ.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 324 от 10.02.2022г.,
постановено по АНД № 2784/2021г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХІ н.с.
ОСЪЖДА „БРЕЗОВО ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителите Г.И.К. и Р.Г.К., поотделно, да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ – гр. София сумата от 80/осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: