Р Е Ш Е Н И Е
№ 4135 29.10.21019 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, І граждански състав, в открито съдебно заседание на
шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 10012 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от П.Н.Н. с ЕГН ********** против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация по чл. 439 ГПК.
В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист от 01.07.2013
г., издаден от ПРС по ч.гр.д. № 6654/2013 г., въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в полза на
ответника били присъдени следните суми: 1406,10 лева – главница, представляваща
неплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.12.2011 г. – 16.04.2013
г.; 136,48 лв. – обезщетение за забава за периода 01.12.2011 г. – 16.04.2013
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2013 г. до
окончателното погасяване и разноските в размер на общо 130,86 лв. Въз основа на
така издадения изп. лист на 19.07.2013г. било
образувано изп.дело № ***/2013г. по описа на ***.
Вземанията, включително акцесорните за лихви и разноски,
били погасени по давност, при което - недължими.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който излага съображения
за неоснователност на претенцията.
Признава,
че изп. дело е образувано въз основа на изп. титул. По изп. производство
били извършвани редица действия, при което нямало период на бездействие повече
от 2 години и хипотезата на чл. 433, т.8 ГПК не била налице. Следвало да се има
предвид, че дружеството е извършило възлагане по смисъла на чл. 18 З**на
съдебния изпълнител да предприема всички необходими и възможни изп. действия с оглед събиране на вземанията. Моли се за
отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения
изпълнителен лист от 01.07.2013 г. /л.7/ е видно, че в полза на ответника са
присъдени посочените в ИМ суми за главни и акцесорни вземания срещу длъжницата П.П.П.,
чийто наследник се явява ищецът и който е бил конституиран като длъжник по изп. дело.
Не
се установява от длъжника да е постъпило възражение за недължимост,
поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изп. лист, е влязла в
сила. С настъпването на това обстоятелство се е преклудира
възможността му да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
От същата започва да тече нов 3-годишен давностен период.
Представени са писмените
доказателства във връзка с образувания изпълнителен процес.
На 19.07.2013
г. е подадена молба за образуване на изп. дело № ***/2013г.
по описа на ***. Със същата са възложени правомощия на **по реда на чл. 18 ЗЧСИ. По делото са извършени справки за имущественото състояние на длъжника,
връчена е ПДИ. На 27.08.2014г. е подадена молба за присъединяване на кредитора
по изп. дело № ***/2013г. към изп.
дело № ***/2013г., в която се съдържа
искане за пристъпване към изпълнение върху притежавани от длъжника движими и
недвижими вещи, по която няма произнасяне от съдебния изпълнител, както и
няма данни за това дали такова присъединяване е било допуснато, с оглед на
последващите молби от взискателя, подадени по изп.
дело № ***/2013г.
На
30.11.2015г. е наложен запор върху пенсията на длъжницата П.П.. На 02.03.2016г.
на длъжницата е връчена покана за доброволно изпълнение. На 12.08.2016г. е
подадена молба от взискателя за пристъпване към изпълнение към движими и
недвижими вещи на длъжника и вземания от трети лица. На 28.09.2017г. е подадена
молба за налагане на запор върху банкови сметки и сейфове на длъжника. На
23.07.2018г. длъжницата П.П. почива, като с молба от 08.10.2018г. взискателят
изисква от **удостоверение за нейните наследници и конституирането им като
длъжници по делото. На 10.10.2018г. постъпва молба от взискателя за налагане на
възбрана върху недв. имоти, индивидуализирани в
молбата, с искане за опис и изнасяне на публ. продан. С молба от 27.02.2019г. е поискано конституирането
на П.Н. като длъжник на мястото на починалата **. С разпореждане на **от
13.03.2019г. е конституиран като длъжник по изп. дело
№ ***/2019г. П.Н. и е била наложена възбрана върху негови недв.
имоти. На 13.03.2019г. е вписана възбрана върху недв.
имоти.
Предвид изложеното и като
съобрази извършените по изп. дело действия, техния
характер и правен ефект, съдът намира следното:
Молбата за образуване на
изпълнително дело е изпълнително действие и прекъсва давността, предвид
изричното възлагане по чл. 18 З**/в този смисъл задължителните разяснения,
дадени в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10/. Впоследствие
по изпълнителното дело са извършени редица справки за имуществото, като
искането за тях и самото им осъществяване, не представляват действия по
изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от предвиден в ГПК
изпълнителен способ. Впоследствие многократно от страна на кредитора са били
поисквани извършване на изп. действия, като времевия
интервал между отделните поисквания е по-малък от две години, с оглед на което изп. дело не е перемирано.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие, или давността се прекъсва и в двата
случая – с поискване от взискателя или с предприемане на изпълнителни действия.
И това е така, защото погасителната давност е свързана с кредиторовото
бездействие, каквото бездействие на кредитора по изпълнително дело съдът не
констатира.
С оглед горното, предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ответника в размер на 150 лева юрк.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Н.Н. с ЕГН ********** против
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* иск по член 439 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, недължимостта
на следните суми: 1406,10 лева – главница, представляваща неплатена стойност на
доставена топлинна енергия за периода 01.12.2011 г. – 16.04.2013 г.; 136,48 лв.
– обезщетение за забава за периода 01.12.2011 г. – 16.04.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2013 г. до окончателното
погасяване и разноските в размер на общо 130,86 лв,
за които е издаден изп. лист на 19.07.2013г., по ч. гр.
д. № 6654/2013 г. и е образувано изп. дело № ***/2013г.
на ***, ПРС, ІІІ бр. състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА П.Н.Н. с ЕГН **********
да плати „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 сумата от 150 лева разноски
по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.