Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 444 от 05.05.2015 година по гр.д. № 2536/2014 година Районен съд - гр.В. Т. е осъдил на основание чл. 79,ал.1,пр.1-во,вр. с чл.266,ал.1 ЗЗД Н. Д. Д. да заплати на Е. Я. С. сумата 520 лева, представляваща предмет на претендирано вземане за остатъчна цена / възнаградителна стойност/ на извършени през февруари, М., април 2011 година геодезически и проектантски услуги /работи/, изразяващи се в : геодезическо заснимане и изготвяне на цифров модел на съществуваща в ПИ 00583.501.306 по кадастралната карта на с.А. сграда с идентификатор 00583.501.306.2, на надстрояването й / в стаи за обитаване/ и на новопостроената тераса към снек - бара, както и заснимане на части от имотни граници, с цел отразяване на новопостроените и изменени обекти в кадастъра, за констатиране на липса на съществени отклонения на изпълненото строителство от проектите и за пускането им в експлоатация / основни работи/, както и на проектиране на поправка на имотната граница между ПИ 306 и ПИ 307, поправка на контурите на сграда 2, с изготвяне на скица - проект поради неточност на застроеното петно в цифровия модел на кадастралната карта, изготвяне на две схеми - проекти на самостоятелни обекти в сграда и прилежащите им за ползване площи, отразяване на новото петно на запад като тераса, а не като сграда, допиращо на калкан до сграда 2 / допълнителни работи/ и е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения на същото основание ,в същия размер и в режим на солидарност иск срещу / заедно с Н. Д. Д./ Г.Д. Ч., Х. И. Ч. и И.Х.Ч., като е осъдил Н. Д. Д. да заплати на Е. Я. С. направените от него разноски по делото в размер на 50 лева. С определение № 1068 от 29.05.2015 година по гр.д. № 2536/2014 година Районен съд - гр.В. Т. е допълнил по реда на чл.248,ал.1 ГПК постановеното от него по делото решение № 444 от 05.05.2015 година, като е осъдил на основание чл.78,ал.3 ГПК Е. Я. С. да заплати на И.Х.Ч.,Г. Д. Ч. и Х. И. Ч. общо сумата от 225 лева - по 75 лева на всеки от тях, представляваща заплатено от тях адвокатско възнаграждение по делото. Недоволен от постановеното по гр.д. № 2536/2014 година на ВТРС решение № 444 от 05.05.2015 година в осъдителната му част е ответникът Н. Д. Д. , който го обжалва в тази му част в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това.В подадената от него жалба Н. Д. твърди и развива съображения, че решението в атакуваната от него част е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Твърди, че фактическите изводи на съда са необосновани и не съответстват на събраните по делото доказателства, при което ищецът не е ангажирал доказателства; не е установил постигнатите договорености относно предмета на възложените му работи, претендирани като основни и допълнителни, както и размера на договореното възнаграждение за всяка една от тях и в общ размер. В тази връзка посочва, че дори и да се приеме, че ищецът С., в качеството си на правоспособно по кадастъра лице, е извършил всички описани в исковата молба дейности и услуги, то това не дава основание за изводи по отношение на договорените и дължими за тях плащания. Освен това, твърди Н. Д., по делото са събрани гласни доказателства, от които се установява, че при приемане на работата той е заплатил на Е. С. всичко дължимо , при което са уредени финансовите отношения между тях. Моли решението, като порочно в обжалваната от него част, да бъде отменено и исковата претенция на Е. Я. С. да бъде отхвърлена и в уважената й част. Претендира разноски. Въззиваемият Е. Я. С. заема становище, че въззивната жалба на Н. Д. Д. е неоснователна и недоказана. Недоволен от постановеното от Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № 2536/2014 година определение № 1068 от 29.05.2015 година е ищецът Е. Я. С., който го обжалва в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това. В подадената от нега жалба Е. С. твърди и развива съображения, че неправилно на ответниците са присъдени разноски по делото, при което Н. Д. всъщност е бил само контактьор, той е движел взаимоотношенията между тях, другите изобщо не са го виждали. Моли обжалваното от него определение да бъде отменено. В подадения от адв. Й.Ц., в качеството му на пълномощник на И.Х. Ч., Г.Д. Ч. и Х.И.Ч., отговор на подадената от Е. С. жалба, същият заема становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното определение е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Претендира на И. Х. Ч., Г. Д.Ч.и Х.И.Ч. да бъдат присъдени направените от тях за въззивното производство по делото разноски, представляващи заплатено от тях адвокатско възнаграждение. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: ПО ЖАЛБАТА НА Н. Д. Д.: Жалбата на Н. Д. Д. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Постановеното от Районен съд - гр.В. Т. решение в обжалваната му от Н. Д. Д. част е валидно и допустимо, а по същество - обосновано, правилно и законосъобразно. Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд - гр.В. Т. е бил предявеният от Е. Я. С. ´ротив И.Х.Ч., Г. Д. Ч., Х. И. Ч. и Н. Д. Д. иск по чл.79,ал.1, във връзка с чл.266,ал.1 ЗЗД, за заплащане от тях при условията на пасивна солидарност на сумата 520 лева, представляваща незаплатена му част от цената за извършени от него през февруари, М. и април 2011 година и приети от тях геодезически и проектантски услуги по сключен на 07.02.2011 година между тях договор за това, както и на допълнително извършени от него и приети от ответниците работи. За да уважи с обжалваното от Н. Д. решение така предявения от Е. С. против него иск за сумата 520 лева, Районният съд е приел съответно, че Е. С. е изпълнил твърдяните от него и възложени му само и единствено от Н. Д. геодезически и проектантски услуги, както и допълнителни такива; че Н. Д. е приел последните, при което от дължимата за работите цена не му е заплатил сумата 520 лева. Съдът е изложил подробни мотиви в тази насока, които мотиви по същество тази инстанция, този състав , напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 ГПК. Във връзка с развитите от Н. Д. в подадената от него по делото жалба оплаквания, следва да се има предвид още: В подадения от него отговор по чл.131 ГПК / л.28 т първоинстанционното дело/ Н. Д. признава, че единствено той "... е контактувал и се е договарял с ищеца за извършване на необходимите дейности по отразяване на новопостроените ни обекти в кадастралната карта на с.А..", при което " Финансовите отношения за възложената на инж.С. работа са уредени ..." и той не му дължи претендираната с исковата молба сума. В съдебно заседание пред първата инстанция на 02.02.2015 година,адв.Й. Ц., в качеството му на пълномощник на Н. Д., е заявил " Не спорим , че възложената работа от Н. Д. е изпълнена от ищеца, но ответникът Д. твърди, че е заплатил изцяло извършената от ищеца работа." В нито един момент от първоинстанционното производство Н. Д. не е оспорил постигнатата между него и Е. С. цена за договорените работи, предмет на исковата претенция на последния, при което възможността за оспорването й едва пред въззивната инстанция е преклудирана при условията на чл.133 ГПК.. Твърденията на Н. Д. в първоинстанционното производство са се свеждали само и единствено до това, че претендираната от Е. С. сума е заплатена от него. Убедителни доказателства по делото в тази насока обаче той не е представил. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК, съгласно която "Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. " Редакцията на цитираната разпоредба налага извода, че в тежест на Н. Д. е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдението си, че е заплатил на Е. С. претендираната от него по делото сума. Това той по делото не е направил, поради което Районният съд правилно с обжалваното от него решение е приел, че не е заплатил тази сума, респективно - осъдил го е да заплати същата на Е. С.. Пред тази инстанция не се представят доказателства, навеждащи на изводи, различни от изводите на първоинстанционния съд. ПО ЖАЛБАТА НА Е. Я. С.: Жалбата на Е. С. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С постановеното от Районен съд - гр.В. Т. решение № 444 от 05.05.2015 година по гр.д. № 2536/014 година съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Е. С. против Г.Д. Ч., Х. И. Ч.и И. Х.Ч. по делото иск. След като това е така, той им дължи съгласно чл.78,ал.3 ГПК направените от тях разноски по делото, в това число и заплатено адвокатско възнаграждение, за което техният процесуален представител адв.Й. Ц. е направил искане по време на устните състезания по делото пред първата инстанция, като е представил и списък на разноските по чл.80 ГПК. Съдът не се е произнесъл по това искане на адв.Й. Ц., в качеството му на пълномощник на Г. Д. Ч., Х. И. Ч. и И. Х. Ч., поради което правилно и след депозирана от тримата ответници молба за това, с обжалваното от Е. С. определение съдът е допълнил по реда на ч.248 ГПК постановеното от него по делото решение в частта му за разноските, като на основание чл.78,ал.3 ГПК е осъдил Е. С. да заплати на Г. Д. Ч.а, Х.а И. Ч. и И. Х. Ч. заплатеното от тях адвокатско възнаграждение по делото. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че жалбата на Н. Д. Д. е неоснователна и недоказана. Постановеното от Районния съд решение в обжалваната от него част е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което и като такова в тази му част същото следва да бъде потвърдено. Жалбата на Е. Я. С. е неоснователна и недоказана. Обжалваното от него определение е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК ,Е. Я. С. следва да бъде осъден да заплати на Г.Д. Ч., Х. И. Ч. и И.Х. Ч. заплатеното от тях адвокатско възнаграждение по делото за въззивната инстанция в общ размер 300 лева, респективно - по 100 лева на всеки един от тях. Водим от горното и на основание чл.271,ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 444 от 05.05.2015 година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № 2536/2014 година в обжалваната му част. ПОТВЪРЖДАВА определение № 1068 от 29.05.2015 година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № 2536/2014 година . ОСЪЖДА Е. Я. С. , с ЕГН *, от гр.В. Т., ул. "Т. М." № 3,В.А, да заплати на Г.Д. Ч., с ЕГН *, Х.И. Ч., с ЕГН * и И. Х. Ч., с ЕГН *, тримата от с.А.,ул."С. Н." № 28, общо сумата 300/ триста/ лева - по 100 / сто/ лева на всеки един от тях, представляваща заплатено от тях адвокатско възнаграждение по делото за въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |