№ 17
гр. Плевен , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Весела Л. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Красимир И. Петракиев
при участието на секретаря П.И.П.
като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно гражданско
дело № 20214400500022 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд №260156 от 10.09.2020г.,
постановено по гр.д.№685/2020г.по описа на същия съд на основание чл.178,
ал.1,т.3 вр.с чл.179, ал.1,вр.чл.187 ЗМВР ГД "****",гр.С.,бул.*** 1,
представлявана от Х.Т. е осъдена да заплати на Л. С. И., ЕГН **********
сумата 1 117,34 лв.,неизплатено възнаграждение за положен извънреден
труд,след превръщането на нощните часове към дневни за периода от
01.03.2017г. до 31.03.2019 г.,ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на делото -07.02.2020 г. до окончателното
заплащане.Със същото решение на ПРС на основание чл.86 ЗЗД ГД "****",
гр.С., бул.“***“№1, представлявана от Х.Т. е осъдена да заплати на Л. С. И.,
ЕГН ********** сумата от 204,12 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 01.04.2017 год. до 07.02.2020г.върху неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд от 1 117,34лв.С решението на ПРС на
основание чл.78,ал.1 ГПК ГД "****", гр.С.,бул. “***“№1,представлявана от
Х.Т. е осъдена да заплати на Л. С. И., ЕГН ********** деловодни разноски в
1
размер на 728,21лв. Със същото решение на ПРС на основание чл.78, ал.6
ГПК ГД "****"гр.С.,бул.“***“№1, представлявана от Х.Т. е осъдена да
заплати по сметка на Плевенски Районен съд държавна такса в размер на 100
лв.
С решение на ПРС №260491 от 20.11.2020г.по гр.д.№685/2020г. на
основание чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка
в решение №260156 от 10.09.2020г.по същото дело,като вместо присъдените в
полза на Л.И. деловодни разноски в размер на 728,21лв.да се чете,че са му
присъдени разноски в размер на 120лв.На осн.чл.38 ал.1,т.2 ЗА във вр.с чл.78
ал.1 ГПК ГД“***“гр.С. бул.*** 1,представлявана от Х.Т. е осъдена да
заплати на адв.П. Л. П. от ПАК адвокатско възнаграждение в размер на
608,21лв.
Срещу основното решение на ПРС № 260156 от 10.09.2020г. е
постъпила въззивна жалба от Главна дирекция“***”,представлявана от
директора Х.Т. чрез главен юрисконсулт Р.П., с която същото се обжалва
изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът счита за
неправилен изводът на съда,че субсидиарно следва да намери приложение
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/,че за
държавните служители,чиито правоотношения се уреждат от ЗМВР
разпоредбата на чл.9 НСОРЗ е неприложима. Изложени са доводи,че ЗМВР
дава цялостна уредба на служебните правоотношения между страните,като
разпоредбата на чл.142 ал.1 ЗМВР определя статута на три категории
служители:държавни служители-полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението,държавни служители и лица , работещи
по трудово правоотношение.Посочено е,че статутът на държавните
служители полицейски органи е уреден в ЗМВР,този на държ.служители в
ЗДсл.,а статутът на лицата,работещи по трудово правоотношение в КТ.С
оглед специфичните дейности и функции е създаден специален закон-
ЗМВР,касаещ държ.служители ,полицейски органи и органи по пожарна
безопасност,като в чл.178 ЗМВР по отношение на тези държавни служители
са предвидени подробно описаните в разпоредбата допълнителни
възнаграждения,вкл.и за извънреден труд,каквито допълнителни
възнаграждения не се следват на лицата, работещи по трудово
правоотношение.Изложени са доводи,че съгласно чл.136 ал.3 КТ нормалната
2
продължителност на работното време през нощта е до 7 часа,а съгласно чл.9
ал.2 НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент ,равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време или с коефициент
1,143 ,като спрямо държавните служители в МВР, тази разпоредба е
неприложима.Твърди се,че не са налице предпоставките за субсидиарно
приложение на НСОРЗ с оглед нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР, съгласно която
редът за организацията и разпределянето на работното време,за неговото
отчитане,за компенсиране на работата на държ.служители извън работното
време се определят с наредба на министъра на вътрешните работи .В
подкрепа на доводите си въззивникът счита,че за да бъде приложена НСОРЗ
следва да са изпълнени 4 кумулативни предпоставки:1.Подневно отчитане на
работното време;2. Работа на смени; 3. Продължителност на нощно работно
време по-малка от продължителността на дневното; 4.Трудово
възнаграждение , заработено по трудови норми.Изложени са съображения,че
в случая не са налице предпоставките по т.3 и т.4,тъй като съгласно чл.187
ал.1 и ал.3 ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща
продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудово
правоотношение.Твърди се,че дори и да бъде прието субсидиарно
приложение на НСОРЗ за превръщане на нощния труд в дневен се получава
коефициент 1 /8:8/, тъй като дневното и нощното работно време са с
продължителност от 8 часа и няма законово основание за прилагане на друг
различен коефициент. Твърди се ,че ПРС необосновано е приел ,че
неприлагането субсидиарно на правилата на КТ и НСОРЗ поставя
служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от др.държавни
служители и от лицата, работещи по трудово правоотношение,че ЗМВР е
специален закон спрямо другите закони,регламентиращи
трудовите/служебни правоотношения.В тази насока са изложени подробни
съображения .В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени
изцяло обжалваното решение на Плевенски РС и вместо него да постанови
друго,с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
След подаване на въззивната жалба,преди образуване на настоящото
дело е настъпило правоприемство относно въззивника.Със закона за
3
изменение на ЗМВР /ДВ бр.60/2020г./в сила от 01.10.2020г.е изменен чл.38
ЗМВР и съгласно новата разпоредба на чл.38,т.3 ЗМВР се създава Главна
дирекция ”Жандармерия, специални операции и борба с тероризма”,а според
чл.37 ал.2 ЗМВР главните дирекции са ЮЛ.Съгласно §83 ал.1 от ПЗР към
ЗИД на ЗМВР/в сила от 01.10.2020/,създадената с този закон ГД”Жадармерия
,специални операции и борба с тероризма”е правоприемник на активите,
пасивите, правата, задълженията и архивния фонд на Специализирания отряд
за борба с тероризма и на Главна дирекция "***", свързани с дейността на или
ползвани от дирекция "Жандармерия".На това основание и съгласно чл.227
ГПК с определение на ПОС №18 от 15.01.2021г.бе заличен като въззивник
Главна дирекция ”***”към МВР С. и като въззивник бе конституиран
правоприемника Главна дирекция”***”към МВР С..
За съдебното заседание на 17.02.2021г.пред ПОС от пълномощника на
въззвника –ст.юрисконсулт М.Х. е депозирана молба за разглеждане на
делото в отсъствие на представител на страната.Подробни доводи и
съображения по съществото на спора са изложени в депозираната писмена
защита.
Въззиваемият Л. С. И. чрез своя пълномощник адвокат П.П. от ПАК е
депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В същия е взето
становище,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение на
ПРС е правилно и законосъобразно.Изложени са съображения за
законосъобразност на направения от ПРС извод,че при липсата на специално
правило,което да определя методология за превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисление на работното време
относно държавните служители в МВР,нормативната празнота следва да се
преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9 ал.2 НСОРЗ.В тази насока
въззиваемият се позовава и на постановеното от ВКС решение №311/08.01.
2019г.по гр.д. №1144/2018г.на ІV г.о.Твърди се ,че при определяне на
полагащото се за адвокат П. адвокатско възнаграждение на основание чл.38
ал.2 ЗА,ПРС правилно е приложил разпоредбите на Наредба №1 от
09.07.2004г.за мин. размери на адв.възнаграждения.В заключение
въззиваемият моли съда да постанови решение,с което обжалваното решение
на ПРС да бъде потвърдено. На осн.чл.38 ал.2 ЗА се претендира адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно представителство и за въззивната
4
инстанция,а ако първоинстанционното решение бъде частично отменено е
направено искане за присъждане адв.възнаграждение ,съобразно
отхвърлената част на въззивната жалба.За съдебното заседание на
17.02.2021г.въззиваемият Л.И. и неговият пълномощник адвокат П.П. не се
явиха. Депозирана е молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие,в
която е взето становище,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено,като се поддържат
съображенията,изложени в писмения отговор. Претендират се и направените
по делото разноски за въззивната инстанция, съгласно представен списък по
чл.80 ГПК.
Окръжният съд като прецени изложените във въззивната жалба
оплаквания ,становищата на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна
страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Безспорно между страните е,че за процесния период 01.03.2017г.-31.03.
2019г.ищецът Л. С. И. е заемал длъжността младши инспектор в група
01”Патрулно постова дейност” на сектор Опазване на обществения ред в
железопътния транспорт гр.Г. на Зонално жандармерийско управление гр.Г.
към Дирекция”Жандармерия” при ГД ”***” към МВР. Няма спор,че между
страните е възникнало служебно правоотношение.Трудовата си дейност
ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи при режим на
труд на смени с продължителност 12 часа, като е полагал труд и през нощта
за времето от 22.00.до 06.00ч.,а работното време е изчислявано сумарно ,
съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР.
В исковата си молба,ищецът твърди, че за процесния период
01.03.2017г.-31.03.2019г.е положил общо 1 102 часа нощен труд,който следва
да бъде преизчислен с коефициент от 1,143 ,съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата за преобразуване на
нощния труд към дневен труд,което води до разлика от 157,586
часа,представляващи извънреден труд.Съобразно заплатата ищецът
5
претендира ,че му се дължи допълнително възнаграждение за този
извънреден труд в размер на 954,97лв., ведно със законна лихва върху сумата
, считано от датата на завеждане на ИМ -07.02.2020г.до окончателното й
изплащане.На осн.чл.86 ЗЗД се претендира и обезщетение за забава в размер
на 100лв.върху главницата за същия период.По реда на чл.214 ал.1 ГПК в
съд.заседание на 10.08.2020г. ищецът е направил увеличение на така
предявените искове,допуснато от ПРС,като искът за главницата се счита
предявен за сумата 1 117,34лв.за положени 162,877часа извънреден труд ,а
искът по чл.86 ЗЗД се счита предявен за сумата 204,12лв.за периода
01.04.2017г.-07.02.2020г.
В хода на съдебното дирене пред ПРС са събрани писмени
доказателства, назначена е и съдебно-икономическа експертиза.От
заключението на вещото лице Т.И.,което не е оспорено от страните и като
обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява, че с оглед
характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал
труд на 12 часови смени,вкл.и през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а
отработеното време се е изчислявало сумарно.За периода от 01.04.2015г. до
29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25. 05.2015 г.,впоследствие
отменена с решение на ВАС на РБ от 11.07.2016г.по адм.д.№5450/2016г. От
02.08.2016г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като съгласно тези
наредби при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта
между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.В тези наредби не е предвидено
изрично и не е регламентирано преизчисляване на нощен труд към
дневен.Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към
дневни,с коефициент 1,143 съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ.В заключението е
описан начина на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните
смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а
нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5
дневна работна седмица.Поради различната нормална продължителност на
дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта
следва да се заплати трудово възнаграждение,колкото за 8 часа през деня.
Когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7
6
часа,отношението е 8 ч :7 ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни е равен на 1,143. Съгласно експертизата за процесния период
ищецът е положил общо 1 139 часа нощен труд,който не е преизчислен от
ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Нощният
труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1301,877
часа,като разликата от 162,877 часа представлява извънреден труд.ВЛ е
определило, че този извънреден труд при средна ставка 6.86лв., формирана
от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените
работни дни за всеки отработен месец се равнява на възнаграждение в общ
размер на 1 117,34лв., изчислено с увеличение 50% за извънреден
труд.Обезщетението за забава , изчислено от първо число,следващо
тримесечието до завеждане на ИМ е в размер на 204,12лв.До тези размери
ищецът е направил изменение на исковете по реда на чл.214 ал.1 ГПК.
ПРС е уважил така предявените искове до горепосочените размери,
съответно за главницата в размер на 1 117,34лв.и за лихвата за забава в размер
на 204,12лв., като е приел, че следва да бъде приложен чл.9 ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата,като разпоредбите на
тази Наредба следва да бъдат приложени по аналогия и по отношение на
лицата със служебно правоотношение в МВР, поради празнота в правната
уредба. Позовал се е на утвърдените принципи в Конституцията на РБ за
правото на труд и неговото заплащане, равенство на лицата,предоставящи
наемен труд, без оглед на спецификите в правоотношението.Независимо от
обстоятелството, че липсва изрична регламентация в специалната уредба, РС
е приел, че положения от ищеца в рамките на дежурство нощен труд следва
да бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от
1,143. Изложените от ПРС доводи относно приложението на чл.9 ал.2 от
НСОРЗ за преизчисляване на положения нощен труд от ищеца към дневен
труд с прилагане на коефициент от 1,143 изцяло се споделят от въззивната
инстанция.
Окръжният съд счита,че нормите на чл.9 ал.2 НСОРЗ и на чл.8 от
НСОРЗ се прилагат едновременно,респ.при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и
за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд по 0,25лв./час.
7
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното
възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в чл.178 ал.1 т.3
от ЗМВР.Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното за него работно време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по
изключение се допуска полагането на извънреден труд в изрично определени
случаи, като т.2 на чл.144 от КТ позволява полагането на извънреден труд от
служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната
продължителност на работното време от държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл.187 ал.1
от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумарно за
тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане на труд и през
нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 и ал.6 от ЗМВР.
Както е посочено в мотивите на РС и в заключението на ВЛ за
процесния период са действали няколко наредби, като в чл.3 ал.3 от
Наредбата от 25. 05. 2015г.,Наредбата от 11.08.2014 г. и Наредбата от 29. 07.
2016г.,които са аналогични,се предвижда, че за държавните служители в МВР
е възможно полагането на труд през нощта за периода от 22,00 часа до 06,00
часа, като в две от наредбите липсва изрично правило, аналогично на чл.31
ал.2 от Наредбата от 11.08.2014г.,съгласно което при сумарно отчитане на
отработеното време, общия брой часове положен нощен труд следва да се
умножи по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. Към настоящия момент с решение на
петчленен състав на ВАС №16766/10. 12. 2019г.по адм.д.№8601/2019г. е
8
отменена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, в частта относно голяма част от текстовете.
При липсата на специално правило, което да определя методологията за
превръщането на отработените нощни часове в дневни, при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР,нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно
приложение на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.Окръжният съд не споделя направеното от въззивника-
ответник възражение,че НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза.
Съгласно чл.67,ал.3 от Закона за държ.служител,който също намира
субсидиарно приложение по отношение на ЗМВР,размерите на
допълнителните възнаграждения по ал.7,т.1-5,както и редът за получаването
им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство.В този смисъл НСОРЗ като
наредба от общото трудово законодателство намира приложение,след като в
др.специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл.или ЗМВР
са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби
относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им.В този смисъл, правилни са изводите на Плевенски РС
относно основателността на исковата претенция.
Въззивната инстанция не възприема изложените от ПРС доводи,че
разпоредбата на чл.9г от Наредбата за работното време,почивките и
отпуските си в една от редакциите,за периода 01.01.2018г.до 17.07.2018г.
касае отчитането на извънреден труд пред друг държавен орган-Инспекцията
по труда,но не променя характеристиката на труда,положен и изчислен чрез
превръщане на нощния труд към дневен и разпоредбата не забранява
неговото заплащане.
За част от исковия период следва да бъде приложена разпоредбата на
чл.9г от Наредбата за работното време,почивките и отпуските, в редакцията
ДВ бр.41/2017г.,съгласно която отработените часове от работника или
служителя,които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време са повече от часовете, определени съгласно
чл.9б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ
9
пред Инспекцията по труда,без превръщане на нощните часове в дневни.
Разпоредбата на чл.9г от НРВПО /нов - ДВ, бр. 41 от 2017г./ е влязла в сила
на 01. 01.2018г.и е действала за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г.
Впоследствие разпоредбата на чл.9г от НРВПО е изменена/ ДВ,бр. 58 от
13.07.2018г., в сила от 17.07.2018г./, като думите "без превръщане на нощните
часове в дневни" се заличават.Налага се извода,че и в двете хипотези
отчетените в повече часове са извънреден труд, като при превръщане на
нощните часове в дневни броят им със сигурност е над броя отработени
часове, определени по чл.9б НРВПО.
При сумирано изчисляване на работното време обаче отработените
часове (фактически отработените часове, към които се прибавят часовете,
получени след превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143)
се определят в края на отчетния период и се съпоставят с работните часове
при нормална продължителност на работното време за същия този период. В
този смисъл правилото на чл. 9г НРВПО следва да намери приложение за два
от периодите на отчитане 01.01.2018г.-31.03.2018г. и 01.04.2018г.- 30.06.2018
г., но не и за положените за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове
нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от 01.07.2018г. до 30. 09.
2018г.и по отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд
следва да се извърши към 30.09.2018г.,когато вече действа новата редакция на
чл.9г от НРВПО /изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г./
С оглед гореизложените съображения следва да бъде намалена
дължимата сума, съобразно заключението на вещото лице. За периода от
01.01.2018 г. до 30.06.2018г.не следва да се преизчислява нощния труд към
дневен с коефициент от 1,143 и с оглед дадените суми от ВЛ за отделните
месеци и за всяко тримесечие, сумата е общо размер на 316,85лв.,съответно за
първо тримесечие на 2018г.-сумата 143,22лв.и за ІІ-ро тримесечие на 2018г. –
сумата 173,63лв.Тази сума от 316,85лв. следва да се извади от общо
дължимата сума в размер на 1 117,34лв., представляваща възнаграждение за
извънреден труд.Искът с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр.
чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.143 от КТ се явява основателен и доказан за сумата
800,49лв., до който размер следва да бъде уважен,ведно със законна лихва
върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ-07.02.2020г.до
окончателното й изплащане. За разликата над 800,49лв.до 1 117,34лв. или за
10
сумата 316,85лв.и за периода 01.01.2018г.до 30.06.2018г.искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърляне на иска за главницата неоснователен се явява и
искът по чл.86 ЗЗД относно лихвата за забава за същия период.Съобразно
заключението на ВЛ за първото тримесечие на 2018г.лихвата е в размер на
26,93лв.,а за второто тримесечие на 2018г.лихвата е в размер на 28,21лв.или
общо за периода в размер на 55,14лв.От дължимото обезщетение за забава в
размер на 204,12лв.следва да се извади лихвата за двете тримесечия на 2018г.
в размер на 55,14лв.Искът по чл.86 ЗЗД се явява основателен за сумата
149,98лв.до който размер следва да бъде уважен .
По изложените съображения,решението на ПРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено в частта,в която искът за
главницата е уважен за сумата 800,49лв.,ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба,както и в частта ,в която искът по
чл.86 ЗЗД е уважен за сумата 148,98лв. Както вече бе посочено,след подаване
на въззивната жалба ,по силата на изменения в ЗМВР е настъпило
правоприемство, като сумите са дължими от ГД”Жандармерия ,специални
операции и борба с тероризма”към МВР С.,правоприемник на Главна
дирекция "***" относно дейността на дирекция "Жандармерия".
Решението на ПРС следва да се отмени на осн. чл.271 ГПК в частта,
която ГД „***“-МВР С. е осъдена да заплати на Л.И. разликата над
800,49лв.до 1117,34лв.или за сумата 316,85лв.,представляваща неизплатено
възнаграждение за извънреден труд, получен след превръщане на нощните
часове в дневни за периода 01.01. 2018г.-30.06.2018г.Решението на ПРС
следва да се отмени и в частта,в която искът по чл.86 ЗЗД е уважен за
разликата над 148,98лв.до 204,12лв.или за сумата 55,14лв.лихва за забава за
същия период.В отменената част Окръжният съд следва да се произнесе в
горния смисъл като отхвърли исковете.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК във вр.чл.72 ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати ДТ върху уважената част от исковете в размер на 50 лв.Решението на
ПРС следва да се отмени в частта,в която ответникът е осъден да заплати ДТ
за разликата над 50 лв.до 100лв.
11
Адвокат П.П. от ПАК ,съгласно договора за правна помощ е
осъществил безплатно процесуално представителство на ищеца в двете
съдебни инстанции.На осн.чл.38 ал.2 ЗА за осъщественото безплатно
представителство пред въззивната инстанция, съобразно уважената част от
исковете въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат П.
адв.възнаграждение в размер на 300 лв.,изчислено по реда на чл.7,ал.2,т.2 от
Наредбата за мин.размери на адв. възнаграждения.Окръжният съд не
възприема изразеното от адвокат П. становище ,че адв. възнаграждение се
дължи за всеки един от предявените искове.В наредбата изрично е
посочено,че възнаграждението се определя върху материалния интерес,а не
върху цената на всеки един от исковете.В конкретната хипотеза са предявени
искове за главница и акцесорен иск за лихва,в защита на един интерес.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен
съд №260156 от 10.09.2020г.,постановено по гр.д.№685/2020г.по описа на
същия съд В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
-В ЧАСТТА,в която Главна дирекция“Национална полиция“ към МВР
С. на осн.чл.178 ал.1т.3 вр.чл.179 вр.чл.187 ЗМВР е осъдена да заплати на Л.
С. И. ,ЕГН ********** разликата над 800,49лв.до 1 117,34лв.или за сумата
316,85лв.,представляваща неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд, след превръщане на нощните часове към дневни за периода
01.01.2018г.-30.06.2018г.,ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на завеждане на ИМ -07.02.2020г. до окончателното й изплащане;
-В ЧАСТТА,в която Главна дирекция“Национална полиция“ към МВР
С. на осн.чл.86 ЗЗД е осъдена да заплати на Л. С. И. ЕГН **********
разликата над 148,98лв.до 204,12лв.или за сумата 55,14лв. лихва за забава
за периода 01.01.2018г.-30.06.2018г..
-В ЧАСТТА,в която Главна дирекция“***“ към МВР С. е осъдена да
заплати по сметка Плевенски РС ДТ за разликата над 50лв. лв.до 100лв.
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
12
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. С. И. ,ЕГН ********** от гр.Плевен
,ул.“****“ №29”,ап.104 със съдебен адрес за призоваване:адвокат П.П. от
ПАК,гр.Плевен,ул.“***” №7 против Главна дирекция „Жандармерия
,специални операции и борба с тероризма”към МВР С./правоприемник на
Главна дирекция "***"относно дейността на дирекция "Жандармерия"/иск с
правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 ,вр.чл.187 от ЗМВР
за разликата над 800,49лв.до 1 117,34лв.или за сумата 316,85лв. ,
представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд,
след превръщане на нощните часове към дневни за периода 01.01.2018г.-
30.06.2018г.,ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
завеждане на ИМ -07.02.2020г. до окончателното й изплащане КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. С. И. ,ЕГН ********** от гр.Плевен
,ул.“****“ №29”,ап.104 със съдебен адрес за призоваване:адвокат П.П. от
ПАК,гр.Плевен,ул.“***” №7 против Главна дирекция „Жандармерия
,специални операции и борба с тероризма”към МВР С./правоприемник на
Главна дирекция "***"относно дейността на дирекция "Жандармерия"/иск с
правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над 148,98лв.до 204,12лв.или за
сумата 55,14лв. лихва за забава за периода 01.01.2018г.-30.06.2018г.КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на осн.чл.38 ал.2 ЗА ГПК Главна дирекция “„Жандармерия ,
специални операции и борба с тероризма”към МВР С. /правоприемник на
Главна дирекция "***"относно дейността на дирекция "Жандармерия"/ ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат П. Л. П. от ПАК адвокатско възнаграждение в размер
на 300лв.за осъществено безплатно процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14