Решение по дело №9265/2020 на Районен съд - Пловдив

       

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 261107

гр. Пловдив, 07.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII гр. състав, в публичното заседание на 17.03.2021 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9265 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против К.А.М., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 772.98 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление *** и сумата от 91.41 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 04.12.2018 г. до 20.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.05.2020 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5414/2020 г. по описа на ПРС.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. П.. Твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на ответника, като собственик на имот, находящи се в ***. Ответникът не изпълнил задълженията си в срок. Вземането за главница е начислено за ТЕ отдадена от сградната инсталация, отопление в имота и БГВ. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5414/2020 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея в срок. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който се оспорват исковете. Оспорва качеството потребител на ответника. Оспорва между ищеца и ответника да съществува облигационно отношение, предмет на делото, Оспорва извлеченията от сметки на ищеца. Оспорва начисленото количество топлоенергия. Оспорва валидността на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., включително и отразената в нея Методика за изчисляване на количеството топлоенергия, отдадена от сградната инсталация.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 5414/2020 г. по описа на ПРС,   вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. 

За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в топлоснабден имот в ***, че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл.154 ГПК,  ответникът носи насрещно доказване по тези факти.

От представения по делото Нотариален акт от 30.05.2002 г. /л.67/ е видно, че ответникът К.А.М. е придобил собствеността върху процесния имот, находящ се в  ***.

От молба за откриване на партида от 30.10.2002 г. /л.66/ се установява, че ответникът е заявил, че ще ползва услугите на ищцовото дружество за процесния имот на потребление.

От представената справка от Служба вписвания /л.69/ е видно, че в процесния период няма промяна в собствеността на процесния имот.

Съгласно разпоредбата на  чл. 150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след публикуването им в местен и централен всекидневник, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В този смисъл, за възникване на правоотношение за покупко-продажба на топлоенергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. С факта на присъединяване на собственото на жалбоподателя жилище към топлопреносната мрежа и фактическото ползване в него на топлинна енергия, доставена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по делото. Следва да се отбележи, че ответникът не твърди и не се установява да е оспорил Общите условия, което води до извода, че същите са приети от него. Общите условия са публикувани в местен и централен всекидневник и са влезли в сила.

От изготвената по делото Съдебно – техническа експертиза /л.74/ се установява, че имота на ответника се намира в сграда – етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция, която в процесния период  01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е работила, като е подавала топлинна енергия /ТЕ/ за отопление и битова гореща вода /БГВ/.

Вещото лице установява, че в жилището на ответника има монтирани 3 бр. отоплителни тела с монтирани на тях ИРУ и 1 бр. водомерни устройства за ежемесечен визуален отчет на изразходваното количество ТЕ за БГВ. Също така се установява, че начислените количества топлоенерги за отопление и БГВ са ставали на база отчетни показания на устройства..

В имота на ответника за процесния период 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е начислявана ТЕ отдадена от сградната инсталация 1.05338 МWh,  за отопление 5.41154 МWh и 0.50929 МWh за БГВ.

От експертизата се установява, че в сградата – етажна собственост, където се намира жилището на ответника има въведено дялово разпределение, което се извършва от „Бруната“ ЕООД. Вещо лице установява, че няма разлика между разпределеното от *** количество ТЕ и  начисленото от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като начина на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“. 

Вещото лице в открито съдебно заседание обоснова как е начислено количеството топлоенергия и по трите компонента, като е съобразена Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради ЕС, взети са предвид и заложени технологични разходи, които са за сметка на ищеца.

Съдът кредитира, така приета по делото експертиза като обективно и компетентно изготвена, основана на професионалния и опит и знания на вещото лице.

В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ са определени компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, като в случая дружеството осъществяващо дялово разпределение е „Бруната“ ЕООД.

Съгласно заключението на вещото лице разпределението и начисляването на топлинна енергия, потребена от ответника е извършено от ищеца в съответствие с изискванията на специалната „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“, предвидена в Наредба N 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата.

За изчисление на топлинната енергия за отопление на имота количеството топлоенергия е начислено, съобразно осъществен реален отчет от измервателните устройства.

Разходваната БГВ е изчислена по същия начин, съобразно показанията на водомера.

Топлоенергията, отдадена от сградната инсталация е определена от топлинния счетоводител по формулата по т.6.1.1 на „Методиката за дялово разпределение на ТЕ с сгради етажна собственост“, приложение към чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и се определя пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите, която е приложима в случая. Установено е, че за имота на ответника проектният отопляем обем е 131 куб.м.  

С оглед изложеното, съдът приема, че правилно и законосъобразно е начислено количеството доставена топлоенергия в процесния имот за процесния период за всеки един от компонентите, поради което предявеният иск е доказан по основание.

Относно установяване размера на иска по делото е изслушана и приета Съдебно-счетоводна експертиза /л.80/, която съдът кредитира, при която вещото лице съобразявайки общо доставената на ответника топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. от отдадена от сградната инсталация  1.05338 МWh,  за отопление 5.41154 МWh и 0.50929 МWh за БГВ, е дало заключение, че стойността на доставената топлинна енергия на ответника за този период е в общ размер на 772.98 лева. Вещото лице е съобразило действащите към процесния период Решения на КЕВР, с които е въведена цена на топлинната енергия и ги е приложило, показало е таблично как е изчислена процесната сума.

В тази връзка цените на топлинната енергия са определени с Решение № Ц-32 от 30.09.2019 г. КЕВР, с което са определени цените на топлинната енергия, доставяна от ищцовото дружество за периода 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г., Решение № Ц – 10 от 01.07.2018 г., в което са определени цените за периода 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г. и Решение № Ц – 15 от 01.10.2018 г. изменение за периода от 01.10.2018 г. до 30.06.2019 г.

За процесния период не е било актуално отмененото от ВАС решение № Ц -6 от 07.04.2017 г. КЕВР.

Не се установява вещото лице да е установило, че цените по него са били приложени в процесния период, дори и то да е било приложено, цените посочени в него са по-благоприятни за потребителите, доколкото са по-ниски от изменените цени с цитираните по-горе решения на КЕВР, действащи в процесните периоди..

Предвид изложено съдът приема, че се доказана в пълен размер претенцията на ищеца и искът следва да бъде уважен.

Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 21.05.2020 г. до окончателното изплащане, която претенция фигурира в заповедта по чл.410 ГПК и се претендира от ищеца още с исковата молба.

По отношение на иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

В чл. 34, ал.1 и ал.2 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена  топлинна енергия  в 30–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят /ал.1/ и в 30-дневен срок след издаване на дебитното  известие /ал.2/, а в чл.35, ал.1 е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.

По делото се установи наличие на главно задължение в размер на 772.98 лева, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 04.12.2018 г. – с изтичане на 30-дневния срок за доставената през м. октомври 2018 г. топлоенергия, като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Размерът на това обезщетение, съгласно кредитираното заключение на ССЕ, за периода от 04.12.2018 г. до 20.05.2020 г. възлиза на сумата от 91.41 лева, ето защо акцесорният иск е основателен и доказан до пълния предявен размер.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се поражда само за ищеца, който е представил и списък на разноски.

Ищцовото дружество доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса за заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 75 лева – държавна такса за исковото производство, 200 лева – депозит за особен представител; 120 лева – депозит за ССЕ, 180 лева – депозит за СТЕ.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед уважената част на исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 675 лева - разноски в исковото производство и 75 лева – разноски за заповедното производство, съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.

Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд

 

   Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С. сумата в размер на 772.98 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление *** и сумата от 91.41 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 04.12.2018 г. до 20.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.05.2020 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5414/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА К.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С., сумата в размер на 675 лева – разноски в исковото производство и 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 5414/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ