№ 724
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100107819 по описа за 2022 година
Ищецът Р. Г. Р. излага в исковата молба, че на 18.05.2016г. бил
привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.217, ал.4, вр.
ал.2, вр. ал.1, вр.чл.26 от НК – за това, че в периода от 23.11.2011 г. до
21.12.2011 г. в качеството си на пълномощник на Агенцията за приватизация
и следприватизационен контрол (АПСК) по силата на договор РД-03-
02/19.07.2011 г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане
на акции със страни АПСК - доверител и „Б.“ ЕАД - инвестиционен
посредник и като изпълнителен директор на „Б.“ ЕАД, съзнателно действал
против законните интереси на представлявания АПСК, като деянието е
извършено при условията на продължавана престъпна дейност с четири
деяния, от които са последвали значителни и невъзстановими щети за
държавата в лицето на АПСК в общ размер на 6 844 873.28 лв. (шест милиона
осемстотин четиридесет и четири хиляди лева осемстотин седемдесет и три
лева и двадесет и осем стотинки). Със същото постановление му била взета
мярка за неотклонение „подписка“.
С присъда от 28.06.2020 г. по н.о.х.д. № 3076/2018 г. по описа на СпНС,
IV с-в бил признат за невиновен по повдигнатите обвинения. Присъдата била
протестирана от прокуратурата и обжалвана от гражданския ищец. С решение
№ 260009/19.04.2021 г. по в. н. о. х. д. 495/2020 г. АпСпНС потвърдил
оправдаталната присъда. Гражданският ищец - държавата, представлявана от
Министъра на финансите, атакувала решението на АпСпНС с касационна
жалба. С Определение № 60072/03.06.2021 г. ВКС, НК, II НО прекратил
касационното производство с окончателно определение.
От незаконните действия на Прокуратурата ищецът търпял
неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, които иска да
1
бъдат обезщетени. Претенцията за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, страх от
осъждане, уронване на доброто му име и професионалния му авторитет, се
оценява на сума в размер на 100 000 лв. Претендира и обезщетяване на
понесените имуществени вреди, представляващи заплатените в рамките на
наказателното производство адвокатски възнаграждения, възлизащи на обща
сума в размер на 32 400лв. ведно със законната лихва от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда. И двете претенции са заявени ведно със
законната лихва, считано от 03.06.2021г.
В едномесечния срок, визиран в чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
ПРОКУРАТУРАТА на РБ подава писмен отговор, в който оспорва иска по
основание и размер. Счита, че недоказани са твърдените от ищеца вреди от
повдигнатото обвинение, както и причинната им връзка със същото.
Подчертава, че спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение
– подписка, а повдигнатото обвинение не е било за тежко престъпление.
Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, а по отношение на претенцията за имуществени вреди
изтъква, че заплатените адвокатски възнаграждения са изключително
завишени и прекомерни.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема от фактическа страна следното:
С постановление от 18.06.2016г. на следовател при СГП – Следствен
отдел по следствено дело № 115/2014 г. по описа на СГП-СО, пр. пр.
8529/2013 г. по описа на Софийската градска прокуратура, на ищеца е
повдигнато обвинение по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 от ПК - за
това, че в периода от 23.11.2011 г. до 21.12.2011 г. в качеството си на
пълномощник на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол
(АПСК) по силата на договор РД-03-02/19.07.2011 г. за инвестиционно
посредничество при публично предлагане на акции със страни АПСК -
доверител и „Б.“ ЕАД - инвестиционен посредник и като изпълнителен
директор на „Б.“ ЕАД, съзнателно действал против законните интереси на
представлявания АПСК, като деянието е извършено при условията на
продължавана престъпна дейност с четири деяния, от които са последвали
значителни и невъзстановими щети за държавата в лицето на АПСК в общ
размер на 6 844 873.28 лв. (шест милиона осемстотин четиридесет и четири
хиляди лева осемстотин седемдесет и три лева и двадесет и осем стотинки).
Взета е мярка за неотклонение „подписка“.
Обвинението е прецизирано с постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 3.07.2017 г.
По внесен от ответника обвинителен акт в Софийския градски съд е
образувано н.о.х.д. 4092/2017 г., СГС 27 състав.
Между страните не е спорно, а и се установява от писмените
доказателства, че след влизане в сила на изменения в НПК от 2017 г.
подсъдността на делото е променена и обвинителен акт е внесен в
Специализирания наказателен съд (понастоящем закрит).
2
Обвинението е прецизирано с постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 30.04.2018 г. В
Специализирания наказателен съд е образувано н. о. х. д. 3076/2018 г. по
описа на Сп.н.с., IV състав. Обвинението срещу ищеца, което е внесено и
поддържано от прокуратурата в съда, е по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 3, вр. ал. 1 от НК- за това, че в периода от
25.07.2011 г. до 27.12.2011 г. при условията на продължавано престъпление (с
четири деяния), в качеството си на изпълнителен директор на инвестиционния
посредник „Б.“ ЕАД и представител и пълномощник на Агенцията за
приватизация и следприватизационен контрол ( АПСК) по силата на договор
РД-03-02/19.07.2011 г. за инвестиционно посредничество при публично
предлагане на акции между АПСК - доверител и „Б.“ ЕАД - инвестиционен
посредник, сам и в съучастие с Л.Е. - помагач и П.В. — помагач, като
извършител съзнателно действал против законните интереси на
представлявания АПСК, от което на 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г.
и 27.12.2011 г. са последвали значителни щети за държавата общо размер на 7
457 553.82 лв. (седем милиона четиристотин петдесет и седем хиляди
петстотин петдесет и три лева и осемдесет и две стотинки).
По делото е приет за разглеждане и граждански иск, предявен от
държавата, представлявана от Министъра на финансите срещу ищеца и
останалите обвиняеми за имуществени вреди в размер на 7 457 553. 82 лв. при
условията на солидарност. Между страните не е спорно, че по делото са
проведени множество съдебни заседания, част от които със значителна
продължителност, извършени са множество процесуални действия и са
събрани значителни по обем доказателства – проведени са разпити на голям
брой свидетели и са изслушани заключенията на множество вещи лица по
назначените различни видове експертизи.
С присъда от 28.06.2020 г. по н.о.х.д. № 3076/2018 г. по описа на СпНС,
IV с-в ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, а
приетия за съвместно разглеждане граждански иск на държавата срещу
обвияемите не е уважен. Присъдата е протестирана от прокуратурата и
обжалвана от гражданския ищец – в частта, касателно отхвърления
граждански иск.
С решение от19.04.2021 г. по в. н. о. х. д. 495/2020 г. АП.Сп.н.с. е
потвърдил оправдаталната присъда.
Срещу решението е постъпила касационна жалба от гражданския ищец -
държавата, представлявана от Министъра на финансите, като с Определение
№ 60072/03.06.2021 г. на ВКС, НК е прекратено производството по н. д. №
469/2021 г. по описа на ВКС - НК, II НО. Определението е окончателно. На
същата дата, съгласно направеното отбелязване, присъдата е влязла в законна
сила.
Като доказателства по делото са представени извлечения от
съдържанието на медийни публикации в електронни издания, от които е
видно отразяването в медийното пространство на повдигнатото срещу ищеца
обвинение. Част от публикациите отразяват и хода на развитието на съдебния
3
процес.
Приети са като писмени доказателства три броя договори за
процесуално представителство и защита, сключени между ищеца и
Адвокатско дружество „Д., А. и С.“, с предмет съответно процесуално
представителство във всеки от етапите на процесното наказателно
производство. Уговореното адвокатско възнаграждение възлиза на 2 000 лв.
без ДДС за защита на клиента по досъдебно производство – пр.пр.
№8529/2013г. по описа на СГП, 15 000 лв. за производството пред СпНС по
нохд №3076/2017г. и 10 000 лв. за въззивното производство. Представени са
доказателства за заплащането на така уговорените възнаграждения, ведно с
начисления ДДС.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Р.а Х. и Б. Б..
Свидетелката Х. заявява, че живее с ищеца на съпружески начала и го
познава от 2008г., имат дъщеря. Знае за воденото срещу него наказателно
преследване. Преди 2017г. ищецът бил опората в семейството, грижел се за
свидетелката и детето. След привличането му като обвиняем рухнал. Станал
потиснат, депресиран, затворил се в себе си, не можел да спи, не можел да
участва активно в отглеждането на дъщеря си, която тогава била на четири
години. Изпитвал огромен срам и не можел да проумее какво се случва.
Много бил притеснен за отражението на случващото се върху възрастните му
родители, както и върху по-голямото му дете, което вече било на възраст да
може да разбира. Загубил майка си през 2020г., а баща му имал множество
здравословни проблеми. Професионалното му развитие приключило. Имидж,
граден двадесет години, бил съсипан. Хората се отдръпвали от него, той също
странял от контакти. Налагало му се да обяснява, че нищо не е направил и че
не е престъпник, от което се чувствал неудобно. Приятелите му се
отдръпнали. Доходите на семейството намалели драстично, наложило се да
продадат имот, за да поемат разноските по делото. Многократно ищецът
отсъствал от вкъщи, защото се явявал на заседания по делото. Едно от
заседанията продължило 13 часа. Всичко това се отразило на ищеца
здравословно. Започнал да вдига кръвно, пулсът му бил ускорен, получавал
пристъпи на нервност, а безсънието го изтощило да степен да не може да
функционира като нормален човек. Нощем стоял буден и гледал в една точка.
Процесът бил толкова силно отразен медийно, че свидетелката се страхувала
да пусне телевизора вкъщи. Р. се страхувал, че може да бъде осъден, въпреки
че не е направил нищо. Изключително се притеснявал и от огромните суми,
които се претендирали от него. През 2020г. започнал професионално в изцяло
нова сфера - записал магистратура и към момента е завършил семестриално.
При разпита в съдебно заседание свидетелят Б. заявява, че познава
4
ищеца от 2008г., работели заедно в една и съща компания. Знае за воденото
срещу него наказателно производство, поддържал е отношения с ищеца както
преди началото му, така и след неговия край. Ищецът бил изпълнителен
директор на инвестиционен посредник „Б.“ ЕАД, а свидетелят отговорял за
връзките с обществеността, имиджа и комуникациите на всички компании в
холдинга. Докъм 2016г. „Б.“ била една от водещите компании за
инвестиционно посредничество в България. В тази връзка, свидетелят
ежедневно комуникирал с ищеца, обсъждали медийни участия, участия в
различни форуми и пр. От момента на повдигане на обвинението, двамата
обсъждали предимно какво може да се направи, за да се защитя неговите
репутация и имидж. Ищецът бил много притеснен, т.к. в сферата на
инвестиционните посредници клиентът дава парите си на посредника, за да ги
управлява и инвестира. В този смисъл, обвинението в злоупотреба с
доверието на клиент и борсови манипулации е може би най-тежкото за този
сектор. В хода на времето, двамата достигнали до извода, че няма какво да се
направи, репутацията на ищеца била безвъзвратно унищожена. По време на
делото ищецът все по-рядко се появявал публично в компанията. Бил видимо
притеснен, затворен в себе си, не се ангажирал в социален разговор. Колегите
в офиса обсъждали в негово отсъствие дали той е извършил престъплението,
в което е обвинен. Спрял да получава възнаграждение, т.к. фирмата останала
без клиенти.
Съдът обсъди показанията на свидетелите по реда на чл.172 от ГПК и
като намери същите за последователни, логични и безпротиворечиви, намира,
че следва да ги кредитира изцяло. Този извод не се разколебава от близката
връзка на свидетелката Х. с ищеца и възможната й заинтересованост от
изхода на спора, доколкото показанията й са обективни, отразяващи
непосредствени възприятия относно правно-релевантни за спора
обстоятелства и не се опровергават от останалите събрани по делото
доказателства, а напротив – подкрепят се от тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Основателността на иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от
ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/.
спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление
от общ характер; 2/. наказателното производство срещу същия да е
приключило с постановяване на оправдателна присъда; 3/. да е претърпял
вреда /вреди/ и 4/. между незаконното действие на правозащитните органи и
неблагоприятните последици /вредите/ да е налице причинно следствена
връзка.
Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от
ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест –
чл. 154, ал.1 от ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е
необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4
от ЗОДОВ.
По иска за неимуществени вреди:
5
По делото е безспорно установено, че срещу ищеца е било повдигнато
обвинение, описано подробно по-горе, при установяването на фактическата
страна на казуса. По повдигнатото обвинение ищецът е бил признат за
невиновен и оправдан с влязла в сила присъда. Наличието на оправдателна
присъда характеризира всички извършени в хода на наказателното
производство процесуални и процесуално-следствени действия като
незаконосъобразни, независимо, че към момента на извършването им същите
може да са отговаряли на вътрешното убеждение на съответния орган за
виновност на дееца и да са били продиктувани от събраните по делото към
този момент доказателства. Следователно крайният съдебен акт, с който
подсъдимият се оправдава, прогласява процесуалната и материалната
незаконосъобразност на извършените спрямо него действия и отрича по
категоричен начин необходимостта от извършването им.
Предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал. 1, т.3, пр.1-во, във вр. с
чл.4 от ЗОДОВ следва да бъде определено от съда по справедливост. Това
означава, че същото трябва да бъде съразмерно с обществения критерий за
справедливост, като при определянето му се вземат предвид конкретните
обстоятелства по делото. Съдът, при определяне на обезщетението, което да
репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
последиците, тежестта на обвинението, неговата продължителност, каква
мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно
обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за
процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с
какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са
били извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение.
От събраните гласни доказателства се установява с категоричност, че
повдигнатото обвинение е довело до значителни негативни промени у ищеца.
Засегнати били чувствата на личността за сигурност и справедливост.
Външно проявление на притеснението и раздразнителността са установените
по делото физически неблагоприятни промени – безсъние, нервни изблици.
Процесът е дал отражение и в сферата на личните отношения на ищеца –
неспособност да полага грижи за децата си, да общува пълноценно с
житейския си партньор, силна тревога за начина, по който събитията се
отразяват на възрастните му родители и на вече порасналия му син.
Установяват се стесняването на социалния му кръг – стремеж към
самоизолация, отдръпване на приятели и колеги, както и увреждането на
репутацията му пред обществото, вкл. и авторитета му на специалист в
сферата на инвестиционното посредничество. Съдът приема за установени по
делото по несъмнен начин чувството на стрес, тревога, уронване на честта и
достойнството на ищеца (което следва да се приеме за установено дори и без
събиране на формални, външни доказателства като гласни доказателства).
Искът е доказан по своето основание.
6
Ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност с постановление
от 18.05.20016г. – в разцвета на активния си живот /на 45 г./ и по данни от
свидетелските показания – в момент, когато управлявания от него
инвестиционен посредник е бил един от най-силните на пазара, тоест – и в
разцвета на кариерното си развитие. Наказателното производство срещу
ищеца е продължило малко над пет години, през което време безспорно той е
търпял негативни психически изживявания и стрес досежно качеството си на
подсъдим и свързаната с това възможност за налагане на наказание
„лишаване от свобода до пет години“. Освен вредите, вследствие естествен
страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, ищецът е
претърпял и допълнителни вреди, свързани с изключително негативния ефект
на повдигнатото обвинение за престъплението – злоупотреба на доверие,
върху професионалната му сфера. Гласните доказателства сочат на отлив на
клиенти, загуба на доход /която се установява и от приложеното
удостоверение, издадено от „Б.“ ЕАД/ и увредена репутация до степен,
налагаща преквалифициране на ищеца, от признат специалист в областта си,
търсен за мнение в специфичната сфера на финансовите пазари, в друга сфера
на професионална реализация.
Като взе предвид установените по делото и изложени по-горе
обстоятелства, а също и социално-икономическите условия на живот в
страната, настоящият състав на съда намира за справедливо обезщетение
сумата от 30 000 лв., която би репарирала претърпените от ищеца
неимуществени вреди, доколкото те могат да намерят парично изражение и
да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и
същевременно не води до неоснователно обогатяване. При определяне на този
размер съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на Прокуратурата,
повдигнала и поддържала незаконното обвинение, има основно репариращо
действие, предвид моралния, а не имуществения характер на подлежащите на
обезщетяване вреди /реш. от 30.11.2018г. по гр. д. №125/2018г. по описа на
ВКС, ГК, IV ГО/. До пълния предявен размер претенцията е неоснователна и
следва да се отхвърли.
По иска за имуществени вреди:
Установено е по делото, че с три броя договори, ищецът е възложил
защитата си в наказателното производство във всеки от етапите му на
Адвокатско дружество „Д., А. и С.“. Заплащането на претендираните суми е
доказано с писмени доказателства. Предвид направеното от ответника
възражение за прекомерност на заплатените адвокатски хонорари, съдът
дължи произнасяне по този въпрос, доколкото в ТР№1/2017г. на ОСГК на
ВКС е прието, че при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи
обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. Това
7
съдът може да направи, ако прецени, че уговореното адвокатско
възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение, поради което изплатеното в повече няма за
причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То
остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в
причинна връзка с неговото поведение.
Ответникът счита, че претенциите са прекомерни.
Съдът намира, че възражението на ответника е основателно.
Действително, посочените в НМРАВ размери са минимални, а не обичайни.
Разумно е уговарянето им да се очаква по наказателни дела, които не
представляват никаква правна и фактическа сложност, каквото процесното
наказателно производство не е. Настоящият съдебен състав обаче намира, че
заплатените адвокатски възнаграждения за съдебната фаза на процеса
съществено надвишават разумния размер на възнаграждението за защитата в
наказателния процес, независимо от значителната му фактическа и правна
сложност, проведените множество съдебни заседания, извършените
значителен брой процесуални действия по попълването на делото с
доказателства и др. Съдът намира, че с оглед установеното в НМРАВ
минимално адвокатско възнаграждение за конкретното обвинение и предвид
фактическата и правна сложност на конкретното дело, уговореното за
досъдебното производство възнаграждение в размер на 2 400 лева с ДДС не
надхвърля съществено разумното и обичайно възнаграждение, но
възнагражденията за съдебните инстанции го превишават. Като разумно за
първа инстанция в конкретния случай следва да се приеме адвокатско
възнаграждение от 10 000 лв. /12 000 лева с ДДС/, а за въззивната инстанция 5
000лв. /6 000 лева с ДДС/. Ето защо, на ищеца се дължат общо 20 400 лева
като обезщетение за претърпените имуществени вреди за заплатено
адвокатско възнаграждение, а за горницата над този размер искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Претенцията за лихва е основателна, както е поискана – считано от
датата, на която е влязла в сила оправдателната присъда – 03.06.2021г.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира направените по делото разноски, които съгласно
доказателствата по делото възлизат на 10 лв. за платена държавна такса и 2
040 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС. На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК и
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Възражението на ответника за
8
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът намира за
неоснователно, доколкото заплатеното такова е под минималния размер,
изчислен по реда на НМРАВ, съобразно материалния интерес на делото. Ето
защо, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 786,55
лв.
С оглед изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „******* да заплати на Р. Г. Р.,
ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „*******“, ******* следните суми:
- сумата от 30 000 лева по иска с пр.осн. чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от
ЗОДОВ за обезщетяване неимуществените вреди от незаконното обвинение в
извършване на престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 вр. чл. 26 от НК, за което ищецът е оправдан с присъда по нохд №
3076/2018 г. по описа на СпНС, ведно със законната лихва от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – 03.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдения размер от 30 000 лева до пълния предявен
размер от 100 000 лева;
- сумата от 20 400 лв. по иска с пр.осн. чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от
ЗОДОВ за обезщетяване имуществените вреди, претърпени от същото
незаконното обвинение, ведно със законната лихва от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда – 03.06.2020г. като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдения размер от 20 400 лева до пълния предявен размер
от 32 400 лева;
- сумата от 786,55 лв. - разноски по делото за платена държавна такса
и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9