№ 362
гр. Велико Търново, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодорина Д.
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Теодорина Д. Въззивно гражданско дело №
20224100500434 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Жалбоподателят „ДЕТЕЛИНА ТУРС“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление град Велико Търново, ул. „Асен Разцветников“ № 10, ет. 3, представлявано от
управителя И. Г. К. и пълномощник адв. Й. Х., обжалва постановление от 03.05.2022 година
по изп. дело № 4606/2022 по описа на ЧСИ Дияна Колева, с което е оставено без уважение
възражение вх. № 8849/29.04.2022г. отправени са оплаквания на неговата неправилност и
незаконосъобразност. Направени са възражения против присъдените разноски – от една
страна възразява против адвокатското възнаграждение и твърди, че същото е прекомерно с
оглед естеството на изпълнителното производство размерът на дълга. От друга страна
оспорва начислените разноски – такси в полза на ЧСИ, като счита, че същите са неправилно
начислени. Приема, че дължи таксите по т. 1, т. 4 и т.9 от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ в размер на 78 лв., но не и тези за цялостно проучване на имуществото, не са
предприемане други изпълнителни действия, освен наложения запор на банкова сметка и в
дългът е платен в срока за доброволно изпълнение. Твърди, че намерение за доброволно
плащане е имало още преди образуването на изпълнителното дело, когато с молба по
гражданското дело е било поискано кредиторът да бъде задължен да посочи банкова сметка
за да бъдат преведени дължимите 50 лева. Предвид това моли съдът да постанови решение,
с което да отмени постановлението от 03.05.2022 година.
На взискателя Д. Н. Ц. е изпратен препис от частната жалба. Постъпвал е писмен
отговор в срок чрез който се оспорва жалбата като неоснователна. В частта относно
1
възражението против адвокатското възнаграждение. Излагат се аргументи, че
възнаграждението е в минималния предвиден в Наредбата размер за образуване на
изпълнително дело в- 200 лв. и за процесуално представителство – 200 лв. Моли жалбата да
бъде оставена без уважение..
Съдебния изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваното действие. Счита
жалбата за допустима като подадена в срок и отговаряща на изискванията на закона.
Оспорва жалбата като неоснователна. Излага мотиви, че определените разноски за
адвокатско възнаграждение са определени така както са договорени между страните по
договора за правна защита и съдействие и не се явява прекомерно, тъй като е в предвидените
в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. За разноските по
изпълнителното дело посочва, че са уредени в чл. 79 от ГПК където е заложен принципа, че
се заплащат от длъжника, освен в изрично предвидените изключения. Освен това размерът
им бил определен съобразно ТТРЗЧСИ и не им противоречат. Сочения аргумент за плащане
на дълга в срока за доброволно изпълнение не било основание за намаляване на разноските
по изпълнителното дело.
Великотърновският окръжен съд, след като разгледа жалба, обсъди наведените
доводи и след преценка на относимите по спора доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано като изп. дело № 4606/2022 по описа на
ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728 при КЧСИ въз основа на представен от Д. Н. Ц. чрез адв. Н.
Н. изпълнителен лист, издаден на 14.04.2022 година по ч.гр.д. № 3355/2021. на ВТРС за
присъдената в полза на взискателя сума от 50,00 лв. – разноски по делото, против длъжника
„ДЕТЕЛИНА ТУРС“ ООД ЕИК *********. Делото е образувано на 18.04.2022 година с
нарочно разпореждане, в което са посочени и определени разноските по изпълнителното
дело, дължими на взискателя – 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Длъжникът е
получил покана за доброволно изпълнение на 19.04.2022 г., а самата покана е с изходящ
номер 4917/18.04.2022 година и в нея е посочено, че длъжникът следва да заплати общо
сумата в размер на 713,06 лв. – 50 лв. главницата по изпълнителния лист, разноски по изп.
дело – 400 лв. платено адвокатско възнаграждение и 263,06 лв. – разноски в полза на ЧСИ.
Последните не са определени изрично по Тарифата. В поканата е посочено, че за
удовлетворяване на вземането е наложен запор на банкова сметка на длъжника в
ЮРОБЛАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД. Сумата е преведена по сметка на ЧСИ на 27.04.2022г. въз
основа на наложения запор. На 29.04.2022г. длъжникът подава възражение пред ЧСИ Дияна
Колева с вх. № 8849/29.04.2022 година като оспорва размерът на начислените разноски –
прави възражение за прекомерност на адвокатския хоН.р, както и възражение против
определение в полза на ЧСИ разноски и такси. ЧСИ Дияна Колева чрез ПЧСИ Росина
Широкова – помощник ЧСИ се произнася по възражението и го оставя без уважение, като
приема, че адвокатския хоН.р е определен според Наредба № 1 от 09.07.2004г. в минимален
размер. Начислените такси и разноски в полза на ЧСИ също са в съответствие с тарифата.
В изпълнителното дело е приложено пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от 15.04.2022 година, в който е договорено възнаграждение – 400 лв. за изтовяне
2
на молба за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство по
изпълнителното дело. В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен и способът
за принудително изпълнение – запор на банкови сметки на длъжника. Направено е искане за
събиране на разноските и по изпълнителното дело.
При така описаната фактическа обстановка, която не се спори от страните по делото,
съдът намира от правна страна следното:
Разглежданата жалба е насочена срещу постановление от 03.05.2022г., в което е
налице произнасяне относно дължимите от длъжника разноски и с оглед ТР № 3 от
10.07.2017г. по ТД № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, следва да бъде прието, че същата е
допустима и следва да бъде разгледана и съдът да се произнесе по наведените в нея
оплаквания.
Разгледана по същество жалбата, с която се оспорва постановлението, с което ЧСИ е
оставил без уважение възражението с вх. № 8849/29.04.2022 г. на длъжника и искането за
изменение на разноските, е основателна. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнителното са за сметка на
длъжника, освен в предвидените в закона изключения, каквито в случая липсват.
Основателно е възражението, че разноските в посочения размер за адвокатско
възнаграждение се явяват прекомерни от една страна делото не се отличава с действителна
фактическа и правна сложност, а от друга размерът на дължа е много малък. Взискателят се
представлява в изпълнителния процес от адв. Н. Н., за което е представено пълномощни и
Договор за правна защита и съдействие от 15.04.2022 година. Обемът на правната защита и
съдействие е изрично определен като подаване на молба за образуване на изпълнителното
дело и процесуално представителство по образуваното изпълнително дело, за което е
договорено и платено адвокатското възнаграждение е определено в размер на 400,00 лв.,
което формално е в съответствие с действащите норми на Наредба № 1 от 09.07.2004 година
към датата на образуване на делото и подписването на договора за правна защита и
съдействие между взискателя и адв. Н.. Уговореното възнаграждение е реално заплатено, за
което съдът прави извод от вписаното в документа изявление, че договореното
възнаграждение в размер на 400 лева е платено в брой. В случая така представения договор
представлява и разписка за извършеното плащане в брой. В случая обаче с оглед размерът
на дълга, извършените действия във връзка с образуването на изпълнителното, извършеното
плащане въз основа на едно единствено действие по принудително изпълнение – запор на
банкова сметка на длъжника, и липсата на каквото и да е друго допълнително действие, така
уговореното и платено адвокатско възнаграждение се явява прекомерно. Основателно е и
направеното от жалбоподателя възражение относно липсата на осъществени каквито и да
било действия от страна на пълномощника по изпълнителното дело с цел оказване на правна
защита и съдействие на взискателя. Освен това с молбата за образуване е извършено
упълномощаване на ЧСИ по т. 18 ЗЧСИ.
Основателно се явява оплакването и по отношение на определение разноски, които
3
длъжникът следва да плати в полза на ЧСИ. С оглед данните по изпълнителното дело в
полза на ЧСИ следва да бъдат платени таксите по т. 1 – от ТТРЗЧСИ за образуване на дело в
размер на 20 лв., по т. 4 – за изпращане на книжа – 10 лв. и по т. 9 за налагане на запор-15
лв., които са определени и в сметка № 73967 от 19.04.2022г. Със сметка № 74050 от
21.04.2022г. е начислена такса по т. 2 от ТТРЗЧСИ за проучване на имуществото в размер на
41,67 лв. и с ДДС 50 лв. По отношение на останалата част от общо определените разноски
263,06 лв. или за разликата от 168,06 лв. липсва изготвена сметка и не е ясно как и на каква
база са определени.
Имайки предвид изложеното съдът намира жалбата за основателна и следва да бъде
уважена. Постановление от 03.05.2022г. следва да бъде отменено и настоящият съд да се
произнесе по същество на основание чл. 278, ал. 2 ГПК по възражение № 8849/29.04.2022
година като намали определените разноски за адвокатски хоН.р на 200 лв. и определените
разноски в полза на ЧСИ в размер на 95 лв.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 03.05.2022г. на Розина Широкова – ПЧСИ при ЧСИ
Дияна Колева рег. № 728 при КЧСИ по изпълнително дело № 20227280404606 с което е
оставено без уважение възражение вх. № 8849/29.04.2022 г.на длъжника „ДЕТЕЛИНА
ТУРС“ ООД, вместо което постановява следното:
НАМАЛЯВА определените за изплащане от „ДЕТЕЛИНА ТУРС“ ООД гр. Велико
Търново разноски в полза на взискателя на 200 лв., на основание чл. 78, ал.5 от ГПК, поради
прекомерност.
НАМАЛЯВА определените за изплащане „ДЕТЕЛИНА ТУРС“ ООД гр. Велико
Търново разноски в полза на ЧСИ в размер до 95 лева като изрично определени със сметки
и сметка № 74050 от 21.04.2022г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4