№ 120
гр. Пловдив, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора А. Атанасов
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600263 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 2, вр. чл.
419 ал.1, изр.1 - ро вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е въз основа на искане от осъдения Т.И.Р., депозирано чрез
упълномощен за производството защитник - адв. Т., за възобновяване на
НОХД №1251/2021г. по описа на РС – Пловдив и ВНОХД №2303/2021г. по
описа на ОС - Пловдив. В искането са изложени доводи за превратна и
некоректна интерпретация на доказателствените източници и формиране на
вътрешно убеждение в разрез с изискванията на закона - съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК,
както и за нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от
НПК. Към апелативния съд се отправят две искания, в условията на
алтернативност – да се възобновят наказателните дела, да се отменят
постановените по тях присъда и решение и осъденият Р. да се признае за
невинен, или, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС -
1
Пловдив.
В съдебно заседание осъденият Р. и защитника му поддържат искането
по изложените в него съображения, които се доразвиват в пледоариите по
съществото на делото.
Представителят на АП - Пловдив счита искането за възобновяване за
неоснователно, а изложените в него доводи намира за несъстоятелни и
несъобразени с процесуалния закон и приложимите материално – правни
норми. Поради това пледира искането да се остави без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по
делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на
правомощията си, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок,
отправено е от процесуално легитимирана страна по смисъла на чл.420, ал.2
от НПК, до компетентния съд по чл.424, ал.1 от НПК, в него се съдържат
доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от
НПК. Предмет на искането е съдебен акт, който не е проверен по касационен
ред, т.е., акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, поради което същото е
процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация,
искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда №84/ 23.09.2021г., постановена по НОХД № 1251/2021г.,
Районен съд – Пловдив е признал подсъдимия Т.И.Р. за виновен в
извършване на три престъпления : по чл.343б, ал.1 от НК, за което на
основание чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода
и глоба в размер на 150.00 лева, както и е лишен от правото да управлява
МПС за срок от осем месеца; по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за което на
основание чл.54 е осъден на осем месеца лишаване от свобода; по чл.131,
ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК, за което на основание чл.54 от НК е
наложено наказание шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23,
ал. 1 от НК е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от
осем месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години,
а на основание чл.23, ал.2 изречение 2-ро и ал.3 от НК към така определеното
общо най-тежко наказание е присъединено и наказанието ГЛОБА в размер на
150.00 лева, както и наказанието лишаване от правоуправление за срок от
2
осем месеца. Съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени
доказателства, а в тежест на осъдения е възложил направените по делото
деловодни разноски.
Присъдата е била обект на въззивен контрол, като с Решение
№9/12.01.2022г., постановено по ВНОХД №2303/2021г. по описа на ОС –
Пловдив наказателното производство за престъплението по чл.131 от НК е
прекратено поради изтекла абсолютна давност, а присъдата в останалата й
част е потвърдена и е влязла в законна сила на същата дата - 12.01.2022г.
Искането се позовава на първо място на оплаквания за наличието на
съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК,
които следва да се разгледат приоритетно.
Оплакванията са неоснователни. Впечатляващи, не само с обема, но и
със съдържанието си, са изготвените към първоинстанционната присъда
мотиви. Районният съд е положил всички дължими, дори свръхдължими,
усилия за изясняване на релевантните факти и обстоятелства, подлагайки на
прецизен, подробен и съдържателен анализ цялата доказателствена
съвкупност, излагайки и правни съображения, в подкрепа на които изобилна
съдебна практика е цитирана. Избраният от районният съд подход – да
подкрепи собственото си обоснованото и мотивирано становище по спорните
въпроси със съдебна практика, неправилно се критикува, защото по този
начин изводите на съда стават убедителни като кореспондиращи с виждането
на ВКС по същите въпроси. Не се касае за подмяна на вътрешното убеждение
на РС с изложеното в цитираните решения, а за подкрепа, която продукта на
собствените умозаключения на РС намира в тези решения. Ето защо за липса
на мотиви изобщо не може и да става дума в настоящия казус, а оплакването
в тази насока не се споделя.
И от двете съдилища по фактите и правото, и особено от РС, са били
обсъдени поотделно и във взаимната им връзка всички доказателствени
източници, изложено е ясно и недвусмислено становище за това кои от тях се
кредитират/не се кредитират и поради какви съображения, отговорено е на
всички доводи, наведени от защитата на осъденото лице. Не се констатират
нарушения на правилата по чл.13 и чл.14 от НПК, тъй като събраните в хода
на съдебното следствие доказателства са ценени и обсъдени с действителното
им съдържание и не е налице превратен, необективен и/или незадълбочен
3
анализ, който да противоречи на правилата на формалната логика. Не са били
пренебрегнати, обсъдени са подробно и обясненията на подсъдимото лице,
като мотивирано кредит на доверие не им е даден в частите, които влизат в
противоречие с останалия доказателствен материал. Следва да се припомни и
че обосноваността на съдебния акт не е касационно основание.
Достоверността на доказателствените материали не подлежи на
преобсъждане в това производство, с оглед препращащите норми на чл. 426 и
нормите на чл. 348 НПК, а в правомощията на апелативния съд е да проследи
само правилното приложение на процесуалния и материалния закон, без да
може да установява нови фактически положения.
Изводът за липса на съществени процесуални пороци в
правораздавателната дейност и на двете инстанции по фактите, сочи на
неоснователност на направеното от осъдения искане за възобновяване и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Пловдив.
Установените по разписания в НПК процесуален ред факти са били
правилно отнесени към материално – правните норми, имащи отношение към
казуса, поради което и твърденията за допуснато нарушение на материалния
закон също не намират подкрепа в материалите по делото. Еднопосочни са по
своето съдържание и смисъл показанията на свидетелите – очевидци и на
полицейските служители, които мотивират законосъобразен извод за
осъществяване на деяние по чл.325, ал.1 от НК. Още с Постановление № 2
/1974г. по н.д. № 4/1974г., Пленум на ВС, е посочено, че хулиганските
действия могат да имат най – различно проявление. От този момент и до сега
в практиката еднозначно се приема, че непризнаването на установения ред и
изразяването на явно неуважение към обществото и неговите правила е
налице, когато деецът атакува друга личност с нанасяне на обиди, псувни и
закани и по този начин всява смут в обществото и обществения ред,
формирайки искрено възмущение в околните от поведението му. Обиждайки,
псувайки и заплашвайки Б. и П. в присъствието на множество други лица, в
това число и на полицейски служители и то пред полицейското управление,
Р. е изразил явното си неуважение към нормите на цивилизованото общество,
в каквото противоречията между отделните индивиди не се решават по
начина, по който той е процедирал. Встъпването в правомощията на
контролните полицейски органи с неправомерно спиране на автомобила на Р.
и изземване на свидетелството й за управление, отново обиждайки и
4
заплашвайки я с най – различни неблагоприятни последици, също е
демонстрация на непризнаване на нормите и правилата за поведение, с които
Р. като полицейски служител добре е бил запознат и именно от позицията си
на полицай е следвало да спазва стриктно. РС е отговорил правилно и
мотивирано на доводите за евентуално квалифициране на деятелността като
непристойна проява, характеризираща се с ниска степен на обществена
опасност по смисъла на УБДX и мотивите в тази насока са споделяеми.
Проявлението на хулиганските действия на подсъдимия далеч надхвърлят
признаците на дребното хулиганство и правилно са квалифицирани като
престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Няма доказателства в подкрепа на тезата,
че за личностен конфликт иде реч, защото Р., Р., Б. и П. нямат предшестващи
деянието влошени личностни отношения, конфликтът им не е предизвикан и
поставен на личностна основа, а реакцията на осъдения на възникналата
ситуация е недопустима и с поведението си той е демонстрирал не само
личното си отношение към посочените свидетели, но и неуважението си към
обществото и нормите, които в рамките на това общество са изградени и от
членовете му следва да се спазват.
Възраженията относно допуснати съществени нарушения в процедурата
по установяване на наличието и концентрацията на алкохол в кръвта на
осъдения Р. са идентични с тези, излагани пред РС - Пловдив и ОС -
Пловдив. Те са били обект на подробен коментар, който се споделя от този
съдебен състав.
Вярно е, че не веднага и не в полицейското управление, пред което
конфликта с посочените свидетели е възникнал, осъденият е бил проверен за
наличие на алкохол в кръвта. Но вярно е и това, че Р. не е бил проверен,
защото без да изчака развитието на конфликта, с цел установяване на
причините за който полицейските служители са предприели съответните
действия, осъденият е напуснал местопроизшествието. И отново, още с ППВС
№1/1983г. е прието, че пияно състояние е налице, когато в кръвта на водача
има концентрация на алкохол не по - малко от 0,5 на хиляда, като това
състояние може да се установява с всички допустими доказателствени
средства, предвидени в НПК, включително и със свидетелски показания. А в
казуса всички свидетели са били еднопосочни, че Р. е демонстрирал
неадекватно поведение и че силно е лъхал на алкохол, които показания
опровергават тезата за употребен не към инкриминирания, а в по-късен
5
момент, концентрат. Убедеността на разпитаните свидетели в нетрезвото
състояние на Р. е намерила подкрепа в направеното изследване с техническо
средство дрегер и в изготвената по делото експертиза, от която е установено
конкретното съдържание на алкохол в кръвта му. Вещите лица, разпитани
пред съда нееднократно са посочили, че ползваният от тях метод за
установяване на тази концентрация е достоверен, че съществена промяна в
изводите може да има само при налични данни за причини в забавянето на
елиминацията на алкохола в кръвта, но такива по делото няма. Вещите лица
са посочели, че ползваният метод е единствения за установяване по несъмнен
начин на концентрацията на алкохол в кръвта към инкриминирания момент.
Ето защо, всички възражения за това, че осъждането на подсъдимия по
чл.343б от НК почива на предположения или на недостоверни експертни
данни не могат да се споделят. Защото е налице еднопосочна по своето
съдържание верига от гласни и писмени доказателства, които преценени в
контекста на обоснованите експертни изводи правилно са довели до
единствения възможен извод, че на инкриминираната дата и място от
осъденото лице е консумиран състава на престъплението по чл. 343б, ал.1 от
НК и нарушение на материалния закон по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 1, т.1
от НПК, към които разпоредби препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, не се
открива да е допуснато, което води до неоснователност и на искането за
оправдаване на Р.. Впрочем, такова искане в настоящето производство,
принципно е възможно да се удовлетвори само, ако съдът се произнесе в
рамките на установените фактически положения, които няма право да
променя, а при установените от съдилищата факти, очевидно оправдаване е
процесуално невъзможно да се постанови.
В подаденото искане за възобновяване доводи за явна несправедливост
на наложените на Р. наказания не са изложени и в това производство съдът не
дължи коментар по този въпрос, след като не е бил сезиран с наличието на
касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Поради всичко изложено, искането на осъдения Т.И.Р. следва да се
остави без уважение, за което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Т.И.Р. за възобновяване на
6
НОХД №1251/2021г. по описа на РС – Пловдив и ВНОХД №2303/2021г. по
описа на ОС – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7