О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2019 Дупница
Номер Година Град
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
25.04. 2019
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 1952 2018
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж „Мецанин“, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, чрез пълномощника юрисконсулт Нина Ангелова Стоянова, срещу И.Б.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79 и чл. 92 от ЗЗД.
Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител адв. Д.С..
В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение. Съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
1. Обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и направените възражения:
Ищецът твърди, че на 15.05.2015г., между „Фератум България“ ЕООД като Кредитор и И.Б.Р. като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит с № 254509, съгласно който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя паричен заем в размер на 750.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да го върне в срок от 180 дни, ведно с договорената лихва в размер на 89.39 лв.
На същата дата между И.Б.Р. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк" ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за гаранция с № 254509, по силата на който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор има право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя. Съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция № 254509, сключен между И.Б.Р. и „Фератум Банк“ ЕООД, Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция е 435.08 лв.
И.Б.Р. не е изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок-30.04.2016г., поради което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк“ ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк“ ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България“ ЕООД, с което е встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.
В изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия, на ответника е начислена и административна такса за събиране на вземането в размер на 160.00 лв.
На 1.12.2017г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк“ ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 1016/2018г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи следните суми: 750.00 лв.-главница, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане; 89.93 лв.-договорна лихва, начислена за периода от 14.06.2015г. до 11.11.2015г., 160.00 лв.-административна такса за събиране на вземането и 435.08 лв.-такса за гаранция по кредита. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на договорни правоотношения между първоначалния кредитор и ответника. Оспорва претендираните от ищеца начислени такси по договора. Оспорва твърдението, че цедентът „Фератум Банк“ ЕООД е платило на „Фератум България“ ЕООД задължението на ответника по договора за кредит.
2. Правна квалификация на претендираните права и
възражения:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът е непревил възражение за нищожност на клаузи от договора за кредит, поради противоречието им с разпоредби от ЗПК.
3. Права и обстоятелства, които
се признават: не са налице.
4. Обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване: не са налице.
5. Разпределение на
доказателствената тежест:
На доказване подлежат спорните факти от значение
за решаване на делото и връзките между тях, при условията на чл. 153 от ГПК.
Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания,
или възражения. Ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в полза на
цедента за претендирания период: сключването на договора за заем, предаването
на сумата по договора, поемането на задължение от ответника да върне посочената
в договора сума; сключването на договора за гаранция, плащането на дълга от
гаранта, суброгирането в правата на кредитора, основанието и размера на
претендираните суми за такси и разноски.
Ответникът
следва да докаже и всички твърдени обстоятелства, от които черпи за себе си
изгодни правни последици.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи
доказателства относно обстоятелството, че на 15.05.2015г., между „Фератум
България“ ЕООД като Кредитор и И.Б.Р. като Кредитополучател, е сключен Договор
за кредит с № 254509, съгласно който кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя паричен заем в размер на 750.00 лева, а кредитополучателят се
е задължил да го върне в срок от 180 дни, ведно с договорената лихва в размер
на 89.93 лв., че сумата е реално предоставена на кредитополучателя, че на
същата дата между И.Б.Р. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк" ЕООД /Гарант/
е сключен Договор за гаранция с № 254509, по силата на който Гарантът се
задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния.
Следва
да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета
на доказване в настоящото производство, да се изиска ч.гр.д. 1016/2018г. по описа на РС – Дупница.
С
оглед гореизложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание
на 14.05.2019г. от 09:30ч.,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба, депозиран от
ответницата.
ДОПУСКА събирането на приложените
към исковата молба документи като доказателства по делото.
ИЗИСКВА за прилагане ч.гр.д.
1016/2018г.по описа на РС – Дупница.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на
споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите
държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва
да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение на влязло в сила съдебно решение, разноските
по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги
направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: