Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 14 февруари 2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното заседание на 01 февруари 2023 г. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Мария Станчева и в присъствието на
прокурора Радослав Градев като разгледа
докладваното от съдията Димитрова
к.н.а.х.д № 17 по описа
на съда за 2023 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН(Закон за административните
нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила касационна жалба от Рея Кеър
България" ЕООД - гр. Русе против решение № 737/ 14.12.2022г. по АНД
1588/2022г. по описа на РС-Русе ,с което е изменено Наказателно постановление №
18-002018/27.07.2022 г. на Директора на Инспекция по труда – Русе, с което на
основание чл.
414, ал. 1 от КТ на "Рея Кеър България" ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Цар Шишман" № 11, вх.
1, ет. 2, в качеството му на работодател е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1500 лв., като е променено
основанието за налагане на административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 1500 лв. от чл.
414, ал. 1 по чл.
414, ал. 3 от КТ
В жалбата се твърди, че решението на въззивната инстанция е
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила-касационни
основания, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Излагат се доводи в
подкрепа на сочените касационни основания. Касаторът твърди, че с въззивното
решение не е отговорено на множеството негови възражения, в това число за
недоказаност на нарушението, както и на липса на мотиви дали се касае за
изпращане на служител по смисъла на чл.107 р КТ или се касае за командироване в
условията на чл.121а ал.1 т.1 КТ и приложимите норми чл.2
от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги, съдържащо данни,
регламентирани в чл.
2, ал. 2 от същата наредба. Твърди се, че не са представени доказателства
за липса на уведомление до ТД на НАП във визираната от АНО хипотеза на чл.3
ал.1 т.1 б от Наредба № 5/29.12.2005 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.
62, ал. 5 от КТ. Твърди се, че не е изследвано изпълнени ли са дадените
задължителни предписания, чийто срок към съставяне на АУАН не е изтекъл,
респективно липсват доводи за немаловажност на твърдяното нарушение. Сочи се, че неправилно е извършена с
обжалваното съдебно решение преквалификация на нарушението.
Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно на наказателното
постановление. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище я счита за
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила решението
на Русенски районен съд.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по всички наведени
съображения.
С Наказателно
постановление № 18-002018/27.07.2022 г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" - гр. Русе, касатора "Рея
Кеър България" ЕООД в качеството му на жалбоподател е санкциониран на
основание чл.
414, ал. 1 от КТ от Кодекса
на труда с "имуществена санкция" в размер на
1 500 лв. за
нарушение по чл.
3, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ за това ,че е командировал работничката Здравка Иванова за периода от 04.09.2021 г. до 03.03.2023 г. в Германия
с допълнително споразумение към трудов договор № 10/17.07.2019 г. на основание чл.
121а от КТ,но не подал до ТД на НАП уведомление съгласно приложение
№ 1 от Наредба № 5/2002 г., в тридневен срок от изменението на трудовия
договор на работничката в условията на чл.
121а, ал. 1 КТ, като нарушението е осъществено на 03.09.2021г.
Административнонаказателното производство е образувано на база доклад от
08.06.2022г. на Главен инспектор в отдел КИД при „ Главна инспекция по труда“
по отношение на сигнал на друг работник, като от контролиращия орган е
констатирана липса на уведомления за извършено командироване по чл.121 а КТ и е
предложено извършването на допълнителна проверка от ДИТ -Русе. Именно в хода на
същата, документирана с протокол № ПР2220364/08.07.2022г. е констатирано
неподаване на уведомления по реда на чл.121а ал.1 т.1 КТ вр. чл.
2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, при командироване
на работници или служители, вр.чл.3 ал.1 т.1 б от
Наредба № 5/ 20002г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомление по чл.62 ал.5 КТ- общо 12 бр., като са дадени задължителни
предписания за изпращане на уведомление с краен срок 13.07.2022г.
Въззивният съд е приел за установено нарушение на неспазен тридневен срок за
уведомление по чл. 3, ал. 1 б. "б" от Наредба № 5 в случаите
по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ, като установил от приложеното допълнително споразумение от
31.08.2021г.към трудов договор № 10/17.07.2019г., че работничката е
командирована на територията на друга държава – членка на ЕС от български
работодател за негова сметка и под негово ръководство и в самото споразумение е
посочено, че основанието за подписването му е чл.
121а КТ.
Отхвърлил е
възраженията за неспазен срок и неточност при приемане на датата на
нарушението, макар и да отчел, че реално нарушението е осъществено на
04.09.2021г., но преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН не са изтекли. Приел е за
неоснователни възраженията за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП
С решение № 737/
14.12.2022г. по АНД 1588/2022г. по описа на РС-Русе е изменено Наказателно постановление №
18-002018/27.07.2022 г. на Директора на Инспекция по труда – Русе, като е
променено основанието за налагане на административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1500 лв. от това по чл.
414, ал. 1 КТ в такова по чл.
414, ал. 3 от КТ. Доводи за извършената преквалификация на нарушението е
изведена от нормата на чл.62 ал.3 КТ, касаеща изменение на трудовото
правоотношение и която норма води до специалния състав на чл.414 ал.3 КТ, а не
до общата разпоредба на чл.414 ал.1 КТ и поради което отказал да се произнесе
по възражението за маловажност, като изключено по смисъла на санкционната норма
и чл.415в ал.2 КТ
Решението е неправилно относно извършената преквалификация, при допуснато
нарушение на съдопроизводствените правила с оглед на неизясняване на относимите
и релевантни факти и неправилно приложение на материалния закон, като за
последното на основание чл.281 ал.2 АПК касационната инстанция следи служебно
Няма спор, че съгласно ТР 8/ 16.09.2021г. по т.д.1/2020г на ВАС ,районния
съд наред с възможността да намали размера на наказанието,
може да измени наказателното постановление чрез преквалификация
на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение,
когато установи, че
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при
квалификацията на деянието,
но като се
съобразява и със забраната за влошаване на положението на жалбоподателя.
В случая РС-Русе е приел ,че деянието, изразяващо се според АНО в нарушение
на чл.3 ал.1 т.1б от Наредба 5/2002г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомление при промяна на мястото на работа в 3 дневен срок при командироване
в условията на чл.121а ал.1 КТ, не е нарушение на общо формулирания състав по
чл.414 ал.1 КТ - за всяко нарушение на трудовото законодателство, а е такова,
съставляващо нарушение на чл.63 ал.2 КТ , което е предвидено като самостоятелно
основание по чл.414 ал.3 КТ, поради и което и извършил „ преквалификация“ на
основанието без такава „ преквалификация“ за деянието, само посочвайки
специалната правна норма.
Специалната
норма на чл.
414, ал. 3 от КТ
предвижда санкция за неизпълнение на задължение на работодателя по чл.
62, ал. 3 от КТ, а именно неизпълнение
на задължение за уведомяване на ТД на НАП при изменение на трудов договор.
Същата макар и предвиждаща еднакъв размер на адм.наказание в еднакъв диапазон,
все пак се явава по-неблагоприятна от тази по чл.414 ал.1 КТ, при която е
приложима привилигированата норма за налагане на по-нисък размер на
адм.наказание в случаите на маловажно по смисъла на КТ нарушение. Т.е дори на
пръв прочит променяйки дори само основанието за налагане на санкцията в тази по
чл.414 ал.3 КТ / без да се променя и преквалифицира нарушената правна норма/ от
тази по посочената от органа разпоредба на чл.414 ал.1 КТ въззивният съд е
нарушил забраната за влошаване на положението на оспорващата страна, до степен
да откаже въобще произнасянето или изследването на основанията за прилагане на
привилигорован състав, което се явява съществено процесуално нарушение на
съдопроизводствените правила. Така променяйки основанието за налагане на
санкцията, съдът априори е отказал да се произнесе по отношението на наведените
основания за маловажност на нарушението по чл.28 ЗАНН или да приложи , ако са
налице доказателства основанието на привилигирования състав по чл.415в ал.1 КТ.
Съдът при преквалифицирането е допуснал и нарушение на материалния закон.
В случая повдигнатото от АНО касае случай на командироване по чл.121а ал.1
т.1 КТ, както е приел въззивния съд, макар и да не е посочена точната хипотеза
и без да са наведени обстоятелства относими към различните хипотези за
командироване или изпращане на работа в друга държава членка и без да са налице
дори твърдения в НП за разграничаване на хипотезите по чл.107р или чл.107 т
ал.4 КТ, т.е дали се касае за командироване или изпращане на работа в друга
държава членка по искане на предприятието ползовател и то в различните хипотези
на член
12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 и член
14, параграф 2 от Регламент № 987/2009/ които всъщност са
въведени с ДР на КТ .Предвид наличието на трансгранична ситуация,
следва да се съобрази и основният принцип в координационните регламенти,
съгласно който спрямо лице, попадащо в обхвата им, е приложимо само едно
законодателство (т. е. във всеки случай лицата следва да са обхванати от
законодателството на дадена държава- чл.
12 или чл.13 от Регламент (ЕО) № 883/2004), за което в оспореното съдебно решение не е даден отговор.
Независимо от това все пак в административното и съдебно производство са
представени трудов договор и допълнително споразумение, касаещо основанието за
командироване на работник в друга държава членка.
Действително,
по силата на чл.
2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, при
командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ и по чл.
107т, ал. 4 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с
допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово
правоотношение за срока на командироването. Тези документи са
налице, изискуеми както от КТ, така и от Наредба 5/2002г. и чл.7 от Наредбата за условията и
реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ), така и от чл.6 а от КСО.
Законодателят в КТ обаче прави разграничение от изменението на трудовото
правоотношение по чл.62 ал.3 КТ , когато се променя длъжността, и/ или срокът
на договор , промяна на работното място, извън случаите на командироване в
страната или в чужбина по чл.121 а КТ.
За да е съставомерно по чл.414 ал.3 КТ се изисква само нарушение на посочените
разпоредби на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или ал.3 и чл.63 ал.1 или ал.2 КТ, а в
случая такова нарушение не е вменено като извършено от АНО. Вмененото нарушение
касае неспазване на чл.3 ал.1 т.1б от Наредба № 5/2002
г. от 1 март 2021 , в частност въведената нова хипотеза за уведомяване при
командироване само в случаите на чл.121 а ал.1 т.1 КТ.
С направените промени в Наредба № 5/2002 г.
от 1 март 2021 г. е въведено задължение за работодателите да регистрират чрез
подаване на уведомление (приложение
№ 1) към чл. 1, ал. 1 от същата наредба, сключените допълнителни
споразумения в случаите по чл.
121а, ал. 1, т. 1 КТ извън тези за изменение на трудовото правоотношение.
Съгласно кодекса това са случаите на командироване на работници или служители в
рамките на предоставяне на услуги, когато български работодател командирова
работник или служител на територията на друга държава - членка на ЕС, държава -
страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария в
следните случаи: т.1 когато командироването е за своя сметка и под свое
ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на
услугите/ при наличие на договореност/;т.2 когато командироването е в
предприятие от същата група предприятия.
Тъй като условията и редът за
командироване по смисъла на чл.
121а от КТ се уреждат с Наредбата
за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ), то съгласно чл.
2, ал. 1 от същата наредба при командироване на работници или служители в
случаите по чл.
121а, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят
с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях
трудово правоотношение за срока на командироването, което задължително се
регистрира в НАП ,чрез подаване на уведомление в тридневен срок от сключването на
допълнителното споразумение, но при вече регистриран сключен трудов договор ,като
се променя само т.8- основание на договора , като се допълва код 18 за
допълнително споразумение в случаите на чл.
121а, ал. 1, т. 1 от КТ.
Предвид
изложеното, в случай, че с оглед спазването на разпоредбите на трудовото
законодателство, когато в случаите по чл.
121а, ал. 1, т. 1 от КТ се изисква писмено договаряне на условията за командироване
(например за всяка конкретна държава) със сключване на допълнително
споразумение, то същото следва да бъде регистрирано в НАП на основание чл.
3, ал. 1, буква „б“ от Наредба № 5/2002 г.
Така пропускането на срока е нарушение на чл.3, ал. 1, буква „б“ Наредба 5
/ 2002г, но не и нарушение на чл.62 ал.3 КТ и съотвената дадена правна
квалификация на нарушението по този текст от въззивният съд и променената правна квалификация на
основанието за налагане на санкцията по чл.414 ал. 3 КТ противоречи на
материалните основания и така постановеното решение се явава в противоречие с
материалния закон, до степен такова както бе и посочено по-горе влошаващо и
положението на касатора поради невъзможността за преценка дали нарушението не е
маловажно по смисъла на чл.415в ал.1 КТ. Последната норма е неприложима
съгласно ал. 2 само в определени от законодателя случай, в чиято хипотеза
разглеждания не попада.
Така обобщено оспореното съдебно решение противоречи на материалния закон и
е в нарушение на изискването за забрана на влошаване на положението на
оспорващия и налага неговата отмяна.
Същевременно поради липсата на отговор и доказателства дали от формалното
нарушение са произтекли вредни последици и въобще могат ли да се считат такива
за налични при отговор на приложимите разграничения от хипотезите на
командироване или изпращане на работник в страна членка на ЕС и дали при дадените предписания при
констатирането му, то дали е отстранено веднага, налагането на събиране на нови
доказателства и забраната на нови фактически установявания, налага освен
отмяната на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на съда, при което категорично да се даде отговор за приложимите
хипотези, но подкрепени с писмени доказателства, които по настоящем липсват, и
ако се приеме извършването на
нарушението и приложимата норма на чл.414 ал.1 КТ да се даде категоричен
отговор на възражението – налице ли е маловажен случай и ако е такъв каква
санкция следва да се наложи.
Изложените доводи обобщено налагат изводи за отмяна на оспореното съдебно
решение и връщане на делото за ново разглеждане от нов състав на съда при
спазване на указанията на настоящата инстанция, изложени в мотивите.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 737/
14.12.2022г. по АНД 1588/2022г. по описа на РС-Русе, с което е изменено
Наказателно постановление № 18-002018/27.07.2022 г. на Директора на Инспекция
по труда – Русе, с което на основание чл.
414, ал. 1 от КТ на "Рея Кеър България" ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Цар Шишман" № 11, вх.
1, ет. 2, в качеството му на работодател е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1500 лв., като е променено
основанието за налагане на административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 1500 лв. от чл.
414, ал. 1 по чл.
414, ал. 3 от КТ
И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав
на съда
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.