Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.03.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ
БОГДАНОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 13193 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б.т.к. ЕАД /БТК/срещу
решение по гр.д. № 12503/2016г. на СРС, 126
с-в, с което е осъдено дружеството –
жалбоподател да заплати на „Д.“ ЕООД на основание чл. 195, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 318 вр. чл. 288 ТЗ, сумата 919. 90 лв. , представляваща платена цена по
договор за покупко-продажба от 16.07.2013г. на мобилен телефонен апарат марка
НТС, модел ONE, който договор е развален от
купувача поради недостатъци, заедно със законната лихва от 04.09.2015г. до
погасяване на задължението, както и сумата 530 лв. – разноски по делото.
Въззивникът – ответник обжалва решението, с оплаквания
за неправилност и необоснованост, поради нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон. Поддържа, че е променена доказателствената тежест,
съгласно чл. 108 от Закона за защита потребителите /ЗЗП/.Отделно се твърди, че
изводите на СРС, че връщането на вещта зависи само от действия на ответника, са
немотивирани, тъй като не е обсъден отказа на ищеца да получи стоката си. Моли
съда да отмени решението и да постанови ново за отхвърляне на иска.
Въззиваемият – ищец „Д.“ ЕООД оспорва жалбата в писмен отговор, по подробно
изложени съображения. Твърди, че жалбата не съдържа конкретни оплаквания и е
немотивирана съобразно конкретния спор. Сочи, че ЗЗП, респ. чл. 108 от същия е
неприложим, тъй като ищецът – купувач е търговец – юридическо лице и СРС въобще
не е обсъждал цитираната разпоредба. Твърди, че искът е основателен и доказан и
моли съда да потвърди решението, като му присъди разноски.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд, в
рамките на правомощията си, намира, че
решението е правилно и законосъобразно и изцяло препраща към мотивите на СРС по
реда на чл. 272 ГПК, които изцяло споделя. С оглед доводите в жалбата, следва
да се отбележи следното:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл. 195, ал. 1,
пр.1 ЗЗД вр. ч 318 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ за
заплащане на сумата 939. 90 лв., представляваща цена по развален договор за
продажба на мобилен телефон.
По делото е безспорно установено, че страните са били
обвързани от договор за продажба на мобилен телефон, модел НТС ONE, сключен на 16.07.2013г.,
по който ищецът е заплатил процесната сума, като през м. декември 2014г. е
направил рекламация на закупената стока. Съгласно двустранно подписан акт за
удовлетворяване на рекламация от 07.01.2015г., е бил извършен ремонт на
телефона, чрез смяна на USB борд и STM държач. Впоследствие телефонът многократно е предоставян
на въззивното дружество за рекламация във връзка с дефекти и невъзможност за
нормално ползване. Съгласно заключението на приетата в първоинстанционно
производство СТЕ, следващият ремонт е бил извършен през периода 28.03.2015г.
-23.04.2015г., след това от 27.04.2015г. до 02.06.2015г., като последният
ремонт е извършен на 22.06.2015г. При ремонтите са били сменени дънна платка и
други части, като вещото лице дава констатации, че телефонът е негоден за
употреба, не може да бъде стартиран, не може да му бъде заредена батерията и не
се разпознава при свързване с персонален компютър. Съгласно заключението,
вероятно причината за повредата е фабричен дефект, тъй като за същия вид
телефони има множество подобни оплаквания за невъзможност за зареждане и
невъзможност за стартиране в режим за възстановяване. Изводите на вещото лице
не са опровергани от други доказателства по делото. При така изложеното,
изводите на СРС, че са били налице скрити недостатъци в закупената стока, са
правилни и законосъобразни. Ищецът е упражнил надлежно правото да развали
договора поради констатираните скрити недостатъци, като е поискал връщане на
продажната цена или замяна на закупения телефон с нов, с писма от 04.06.2015г.
и 21.07.2015г., получени от ответника – обявени за безспорни факти с
определението по чл. 146, ал. 1 ГПК на СРС.
СРС е приел, че надлежното упражняване на правото на
ищеца по чл. 195, ал.1,пр. 1 ЗЗД да иска връщане на цената не е предпоставено
от едновременното фактическо връщане на вещта в случая, а реституцията на
разменените престации е последица от развалянето на договора. Настоящият
съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази връзка, тъй
като правото на продавача да върне вещта с недостатъци представлява по своята
същност упражняване правото да развали едностранно договора.
Оплакването в жалбата, че е налице нарушение на чл.
108 ЗЗП е изцяло неотносимо и неоснователно, тъй като СРС изрично в
определението си от 27.05.2016г. по чл. 140 ГПК е указал на страните, че в
отношенията между страните, които са търговци, са неприложими разпоредбите на
ЗЗП, който по арг. от § 13, т. 1 от ДР на закона касае само защита на
потребители – физически лица. Поради това съдът в обжалваното решение въобще не
е обсъждал нормата на чл. 108 ЗЗП.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете
инстанции и и липсата на други оплаквания в жалбата, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемия – ищец следва
да се присъдят претендираните и доказани разноски за въззивната инстанция в
размер общо на 300 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение по
гр.д. № 12503/2016г. на СРС, 126 с-в.
ОСЪЖДА „БТК“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на „Д.“ ЕООД,
ЕИК*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 300 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.