Р Е Ш
Е Н И Е
№ 202
гр. Несебър, 15.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на единадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Евгени Узунов
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като
разгледа АНД № 362 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Р.И.К.,
в качеството си на управител на“К.Ч.“ ООД, ЕИК***,със седалище и адрес на управление:***
срещу Наказателно постановление №29-0000541 от 07.02.2020 г., издадено от директора
на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ град София, с което на жалбоподателя на основание чл. 79, ал. 4 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) във вр. с чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ,
е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв.
Жалбоподателят развива подробни съображения в насока, че липсва състав на
административно нарушение, осъществен от него. Намира, че са допуснати
процесуални нарушения, тъй като не е конкретизиран съставът на допуснатото
нарушение. Сочи, че липсва точно описание на нарушената норма. Обръща внимание,
че е нарушена нормата на чл. 18 ЗАНН. Счита, че чл. 75а, ал. 2 ЗТМТ е
санкционна норма и не съдържа конкретно законово предписание. Излага, че не е
посочена по ясен начин датата на извършване на нарушението. Развива съображения
за приложението на чл. 28 ЗАНН. С тези доводи от съда се иска да отмени
обжалваното НП.
Административнонаказващият орган – Главна дирекция „Инспектиране на труда“ на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда, чрез процесуалния си
представител, излага, че нарушението е доказано. Акцентира върху решение № 22
от 12.07.2019г, с което е отменена извършената регистрация на работника в
Агенция по заетостта. Обръща внимание, че с анекс към трудовия договор е
изменено правното му основание. Счита, че при съставяне на АУАН и НП е спазен
законът и липсват процесуални нарушения. Моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 27.05.2019г. между «К.Ч.“ ООД, ЕИК*** и
сдружение „Институт за европейско образование”, представлявано от д-р
Кръстев, бил сключен договор за производствен стаж на чуждестранни студенти (на
л. 45 и сл. от делото). С договора дружеството жалбоподател се задължило да
осигури работни места за провеждане на производствен стаж – за 30 стажанти, които
да бъдат назначени на длъжност „касиер обменно бюро” в «К.Ч.“ ООД“. Договорът
бил сключен във връзка с тристранен договор за организиране на мобилност с цел
практическо обучение между Стопанска академия „Д. А. Ценов” – Свищов,
Ташкентски държавен икономически университет – Ташкент, Узбекистан и Институт
за европейско образование – София. В тази връзка от ректора на СА „Димитър А.
Ценов” Свищов до временно управляващ ръководител на мисията на Република
България в Узбекистан било изпратено писмо за издаване на визи за Република
България на студенти в Ташкентски държавен университет по икономика за
провеждане на учебни и учебно-практически занятия в Република България за
периода 08.06.2019г. – 05.09.2019г. Такова искане било направено и по отношение
на лицето С.М..
Посоченото лице пристигнало в Република България и било насочено към
определеното работно място с работодател «К.Ч.“ ООД. За
целта С.М.. подал молба да бъде назначен на работа на 13.06.2019г. Между него и
С.М. бил сключен трудов договор от 13.06.2019г. с правно основание чл. 233б,
ал. 2 вр. чл. 68, ал. 3 вр. чл. 70, ал. 1 КТ.
На 14.06.2019г. С.М. постъпил на работа, като било изпратено и уведомление
до НАП, регистрирано на 13.06.2019г. За постъпването на работа на С.М. били
изготвени всички необходими документи (декларации, медицинско удостоверение,
било приложено копие от паспорта му). Във връзка с постъпването му на работа от
работодателя до директора на дирекция „Бюро по труда” гр. Поморие била подадена декларация (входирана на
21.06.2019г.) за осъществяване на краткосрочна заетост без разрешение за работа
чрез регистрация на стажанти по чл. 38а ЗТМТМ .Въз основа на декларацията била
изготвена и регистрация в ДБТ „Поморие” по чл. 34а – краткосрочна заетост с
рег. № 15 от 21.06.2019г. Било подадено и уведомление по чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ до
ИА „ГИТ”. В ОД на МВР Бургас, сектор „Миграция” било подадено заявление за
извършване на регистрация на чужденците, вкл. и на С.М..
Впоследствие в дирекция „Регионална служба по заетостта” гр. Бургас била
образувана преписка във връзка с направената регистрация в ДБТ „Поморие”.По
преписката било постановено Решение № 22 от 12.07.2019г., с което на основание
чл. 99, т. 1 от АПК вр. чл. 21, ал. 2 АПК била отменена регистрация № 11 от
21.06.2019г. на директора на дирекция „Бюро по труда” гр. Поморие. На основание
чл. 60, ал. 1 АПК било допуснато предварително изпълнение на това решение. При създалата се ситуация от ректора на СА „Димитър А. Ценов” Свищов на 12.07.2019г. било изпратено писмо до
директора на Агенция по заетостта с цел постигане на решение на проблема.
На 12.07.2019г. бил подписан и анекс към трудов договор между С.М. и жалбоподателя, с който правното
основание на договора било променено на чл. 68 от КТ, като било добавено, че
трудовият договор се сключва на основание Договора за организиране на мобилност
с цел практическо обучение и договор за производствен стаж на чуждестранни
студенти от 27.05.2019г.
Междувременно от служители на ИА „ГИТ“, сред които св.П., която на 06.08.2019 г. низвършила порверка на
обменно бюро, комплекс „Фаворит“, находящ се на адрес: к. к. Слънчев бряг, стопанисван
от „К.Ч.“ ООД, ***, п. код 8000, ул. „Александър Велики“ № 3, и на 08.08.2019 г.
по документи в изнесен офис на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
к. к. Слънчев бряг, хотел „Бахами резиденс“. По време на проверката на място на
06.08.2019 г. в обекта на контрол било установено, че лицето С.М., гражданин на
Узбекистан, чужденец - гражданин на трета държава по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните
разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е предоставяло
работна сила. В собственоръчно попълнена декларация на основание чл. 68, ал. 1,
т. 3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност от 06.08.2019 г. лицето
С.М. удостоверил, че работи за „К.Ч.“ ООД от 19.06.2019 г., на длъжност „касиер“;
с работно време от 09:00 до 23:00 часа; почивки в работния ден от 12.00 ч. до
14.00 ч.; месечно трудово възнаграждение в размер на 500 щатски долара, както и
обстоятелството, че има сключен трудов договор. При тези данни св. П. съставила
на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ.
Срещу АУАН било подадено възражение. Същото било прието за неоснователно и въз
основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство. От проверяващите бил съставен и протокол за извършена проверка.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички
събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок,
от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган- Главен директор на ГД „ИТ“ на ИА ГИТ. Съдът намира,
че НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП не са
допуснати нарушения. Съображенията за този извод са следните:
От текста на НП може да се изведе, че жалбоподателят е
наказан за това, че на 06.08.2019г., в качеството си на работодател е приел на
работа лицето С.М., гражданин на трета държава, да предоставя работна сила на
длъжност „касиер”, без съответно разрешение или регистрация в Агенция по заетостта.
Сходни констатации са направени и с АУАН. Съгласно приложената санкционна норма
– чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ, на наказание подлежи работодател - юридическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело
законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. От анализа на тази норма
може да се направи извод, че са разграничени различни хипотези на нарушения.
Самото изпълнително деяние може да се осъществи чрез „приемане” на законно пребиваващ чужденец или чрез предоставяне на работна
сила от страна на чужденец за съответния работодател. Разграничени са и
различни режими – регистрационен и разрешителен. Самите режими са описани
подробно в ЗТМТМ и правилника за прилагането му. Следва да се има предвид, че
според чл. 38а, ал. 1 от ЗТМТМ граждани на трети
държави, които са приети като стажанти по трудов договор с условие за стажуване
с местен работодател, упражняват заетост на територията на Република България
без разрешение за работа – за срока на продължителност на стажа и с разрешено
пребиваване съгласно чл. 24в, ал. 1 от Закона за чужденците в Република
България. В чл. 34а от ППЗТМТМ е предвиден и редът за извършване на тази
регистрация. От събраните по делото доказателства безпротиворечиво се
установява, че С.М. е бил приет на работа при дружеството жалбоподател, в
качеството си на гражданин на трета държава, на основание трудов договор с
условие за стажуване и договор за производствен стаж на чуждестранни студени,
сключен между работодателя и сдружение „Институт за
европейско образование”. Именно поради тази причина от дружеството жалбоподател
пред дирекция „Бюро по труда” Поморие са депозирани и документите по чл. 34а,
ал. 1 от ППЗТМТМ, като е извършена и регистрация по реда на чл.
34а, ал. 3 от правилника. Ето защо в случая са налице достатъчно доказателства,
които са били събрани още в хода на административнонаказателното производство,
които са в насока, че за приетия на работа чужденец е бил приложим регистрационният
режим по чл. 38а, ал. 1 от ЗТМТМ вр. чл. 34а от ППЗТМТМ, а след отмяната на
регистрацията е следвало да се даде разрешение.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва
да намери приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице
маловажност на случая по смисъла на този текст.
С оглед всичко изложено до тук съдът достигна до краен извод, че оспореното
НП следва да бъде потвърдено и тъй като санкцията е в минималния размер.
Процесуалният представител на АНО е направил искане за присъждане на разноски
–юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.), в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски
на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща
към чл. 77 и чл. 81 ГПК, Съгласно чл.78 ал. 8 от ГПК юрисконсултското възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ, който текст препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ,
в която според Чл. 27е. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г.) Възнаграждението
за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е
от 80 до 120 лв. В случая съдът намира, че следва да определели общ размер към мининума,
предвид факт, че се касае за едно нарушение и производството се разви и
пирключи в едно открито съдебно заседание.
Искането на процесуалния представител на жалбоподоталея за присъждане на
разноски не следва да се унажава, предвид изхода на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №29-0000541 от
07.02.2020 г., издадено от директора на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по
труда“ град София, с което на „К.Ч.“ ООД, ЕИК***,със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Р.И.К., управител на основание чл. 79, ал. 4 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) във вр. с чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ, е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА „К.Ч.“ ООД, ЕИК***,със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Р.И.К.да заплати на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по
труда“ град София сума в размер на 80 /осемдесет/ лева,съдебноделоводни разноски-
юрисконсултско вазнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата
на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: