О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 664 18.02.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 479 по описа за 2020 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз
основа на въззивна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР – Бургас,
БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, чрез
пълномощник Г.В. *** (пълнм. л. 6) против
Решение № 3493/10.12.2019г. по гр.д. № 5727/2019г. по описа на РС Бургас, с
което съдът е осъдил Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Бургас, да заплати на Д.Д.Р., ЕГН ********** сумата от 2925.83 лева /две хиляда
деветстотин двадесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща
допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд, получен в
резултат на приравняване на нощен труд към дневен за периода от 18.07.2016 год.
до 18.07.2019 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.07.2019г. до окончателното изплащане,
сумата от 370.57 лева /триста и седемдесет лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.10.2016г. до
17.07.2019г., както и сумата 350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща
платено адвокатско възнаграждение, както и е осъдил Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Бургас да заплати по сметка на Районен съд
– Бургас, държавна такса в общ размер на 167.03 лева /сто шестдесет и седем
лева и три стотинки/ и 180 лева /сто и осемдесет лева/ разноски за експертиза.
Жалбоподателят
счита решението за неправилно поради нарушаване на материалния закон и
необоснованост. Сочи, че ищецът е държавен служител, работещ на смени, положил
е нощен труд, който бил отчитан ежемесечно с протокол за отчитане на работното
време между 22,00 и 06,00 часа, времето на разположение и положен труд по време
на официални празници. Твърди, че положения нощен труд бил своевременно отчетен
и заплатен съгласно заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед №
8121з-1429/23.11.2017г., издадени от министъра на вътрешните работи. Предвидено
било, че за всеки отработен час през нощта се заплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева. Необоснован бил изводът на
съда за наличие на разлика между отчетен и заплатен нощен труд на ищеца и
положения от него, както и че този труд е извънреден и че следва да се заплати
съобразно часовата ставка за извънреден труд. Незаконосъобразно била приложена
субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй
като законодателството предвиждало редица компенсаторни механизми за постигане
на равно отношение пред закона с тези работници и служители по трудово
правоотношение - допълнително
възнаграждение за прослужено време, основния платен годишен отпуск,
обезщетенията при прекратяване на служебното правоотношение, условията за
пенсиониране и пр. Разпоредбата на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ не била приложима, тъй като не били налице две от предвидените в
ал. 1 предпоставки, а именно продължителността на нощното време да е по-малка
от продължителността на дневното, както и трудовото възнаграждение да е
заработено по трудови норми. Съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР дневното и
нощното работно време били с една и съща продължителност и за държавните
служители не била налице работа по трудови норми. Поддържа, че работникът не
работил извънредно. Счита за неоснователна претенцията за преобразуване на
нощен труд в извънреден с коефициент 1,143, както и заплащането на получения
при преобразуването нощен труд в дневен с часова ставка за извънреден труд.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което исковата
претенция да бъде отхвърлена.
Моли разноските да
бъдат възложени в тежест на ищеца. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Няма искания по
доказателствата.
Въззивната жалба е
депозирана в срок, от легитимирана страна, насочена срещу подлежащ на обжалване
акт, внесена е дължимата държавна такса.
Препис от
въззивната жалба е връчен на Д.Р. чрез адв. Е.Д. на 20.01.2020г. като в срок не
е постъпил отговор.
Въззивна
инстанция, като съобрази доводите и възраженията на страните, намира, че
въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде внесена за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Така мотивиран ОС
Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба,
подадена от Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, чрез пълномощник Г.В. – главен юрисконсулт на
ОДМВР Бургас против Решение № 3493/10.12.2019г. по гр.д. № 5727/2019г. по описа
на РС Бургас, съобразно настоящото определение.
ВНАСЯ в.гр.д.
№ 479/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно
заседание, насрочено за 08.04.2020 г. от 10,30 часа.
Преписи
от настоящото определение да се връчат на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.