гр. Силистра,13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение в откритото
заседание
проведено на
единадесети август през
две
хиляди и двадесетата година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН НЕДЕЛЧЕВ
1. ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с.ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при
участието на съдебния секретар
Мирена Стефанова и в
присъствието на прокурора
, като
разгледа
докладваното от председателя в.
гр. д. № 237/2020 г. по
описа
на СОС
и за да
се произнесе, взе в
предвид следното:
Настоящото дело е
образувано по въззивна жалба, предявена от Община Алфатар, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: обл.Силистра, гр.Алфатар, ул.“Йордан Петров“ №
6, представлявана от Янка Г. – КМЕТ, чрез адв.Й.,***, против Решение № 196 от
23.03.2029 г., постановено по гр.дело №1101/2019 г. на Силистренския районен
съд, с което съдът е ПРИЗНАЛ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Община Алфатар, че М.Г.К., с ЕГН **********, П.Г.В.,
с ЕГН *********,и К.Г.В., с ЕГН **********, са собственици на следните недвижими
имоти:
-Поземлен имот, с
идентификатор № 00415.45.233, с площ от 2967 кв.м., в местността „Денев дол“, в
землището на гр.Алфатар, с ЕКАТТЕ00415, с начин на трайно ползване „нива“,при
граници и съседи на имота: ПИ № №00415.45.233;ПИ
№ 00415.45.500; ПИ № 00415.45.502 и ПИ № 00415.45.232;
-Поземлен имот, с идентификатор №
00415.45.234, с площ от 3618 кв.м., в местността „Денев дол“, в землището на
гр.Алфатар, с ЕКАТТЕ00415, с начин на трайно ползване „нива“, при граници и
съседи на имота: ПИ № №00415.45.233;ПИ № 00415.45.500; ПИ № 00415.45.502.
Присъдил е
съответни разноски в тежест на жалбоподателя.
Жалбоподателят
счита, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон и при постановяването му са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и въпреки изложените мотиви го счита
за необосновано. Моли да бъде отхвърлена исковата претенция против него след отмяна на
първоинстанционния съдебен акт. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на ответната страна. В с.з. пред тази
инстанция се представлява от адв. Райчева, от АК, гр. Силистра, която поддържа
становището от жалбата.
Ответниците по
въззивната жалба и ищци по предявения пред районния съд иск М.Г.К., с ЕГН **********,
П.Г.В., с ЕГН *********,и К.Г.В., с ЕГН **********, чрез адв. Е.Т. ***, са
представили писмен отговор, с който оспорват жалбата, молят да бъде потвърдено
решението на първоинстанционния съд.Пред тази инстанция се явява процесуалният
им представител, адв. Т. , която поддържа отговора.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното:
Жалбата е предявена от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазване на процесуалните изисквания по чл. 258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Делото е образувано пред районния
съд по искова молба, предявена от Златинка Иванова Недкова с ЕГН ********** и
Пламенка Атанасова Желязкова с ЕГН **********, против настоящия въззивник, като
претендират, на основание чл. 124 ГПК във вр. чл. 5,ал. 1 ЗН и чл. 537, ал. 2 ГПК., съдът да постанови решение, с което съдът да признае за установено по
отношение на ответника, че те са собственици на имот извън регулация, съставляващ имот
№ 002023 с площ от 409 кв.м., четвърта категория, находящ се в м. „Къшлите“,
землището на с. Ирник по давност и наследство, както и да отмени съставения за
него АЧОС.
И пред двете инстанции настоящите въззиваеми, чрез процесуален
представител, молят
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че са съсобственици по давностно владение и наследство на процесните
недвижими имоти. Излагайки хронологията
на собствеността на имотите в тяхното семейство през годините, същите заявяват,
че не са подавали заявление за възстановяване на правото им на собственост по отношение на тях, тъй
като те никога не са били отнемани от владението им. Никога не са били
включвани в блоковете на ТКСЗ, ДЗС,АПК или пък одържавявани, поради това не са
подлежали на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Поради това, реда, предвиден в чл.19
от ЗСПЗЗ е неприложим за тях и общината не е придобила правото на собственост.
И пред двете инстанции въззивникът най- силно акцентира на твърдението
си, че не е доказана идентичност на имотите, претендирани от ищците като
наследствени и тези, които са предмет на настоящия иск.
Правният интерес на въззиваемите от предявяване н настоящата искова
претенция е обусловена от факта, че с Актове за общинска собственост №572 и №571
съставени на 16.04.2019 г. и приложени към делото на
първоинстанционния съд, процесните
имоти са отразени като собственост на Община Алфатар въз основа на протоколно
решение, одобрено със Заповед №25/27.11.2008г. и на основание чл. 19 ЗСПЗЗ. Ответникът основава претенцията си за
собствеността върху имота, като произтичаща от статута му на земеделската земя, останала след
възстановяването на правата на собствениците – чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически
или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението
на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно
фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на
отнемане от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на
определена категория имоти, а именно земеделските земи.
Не всички
земеделски земи обаче, подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите, когато
имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е
одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), не е отнеман
фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални
граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. Затова и включването на такива земи във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и придобиването им в
собственост от общината не намира опора в закона. В този смисъл е
задължителната за съдилищата практика, изразена в решения на Върховния
касационен съд по сходни случаи: р. № 380 от 4.08.2010 г. ио гр. д. № 10/2009
г., p. № 341 от 4.08.2010 г. по гр. д. № 4723/2008 г. на I-во г. о., р. № 427
от 21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на ІІ-ро г. о., и др. Дали е налице
отнемане на даден имот, а оттам - и основание за включването му в режима на
възстановяване по ЗСПЗЗ, е въпрос на фактическо установяване във всеки
конкретен случай.
Съгласно приложените по делото разписен лист от 1950 г. наследодателят на на бащата
на въззиваемите Колю В. Иванджов е бил
собственик на имоти № 233 и 234 Впоследствие, с промяна на плана имотите са
придобили номер 169 и така са записани в разписния лист от 1979 г. Приложени са и скици , актуални
към съответните два периода. Разпитаните
по делото свидетели свидетели Стефко Начев, Димитър Иванов,Георги
Кънев, Стойчо Василеви Илия Илиев, изцяло потвърждават заявените в
исковата молба обстоятелства, че обработваният и сега от ищците имот, намиращ се в землището на
гр.Алфатар, първоначално е бил жилищен имот, принадлежал на наследодателите на
ищците. След
разрушаването на къщата и построяването с материалите от нея на къща на друго място в селото, имотът продължили да обработват като нива наследодателят на ищците, а по-късно от ищеца К. В.. Свидетелите заявяват, че имотите
никога не е са били внасяни в ТКЗС.
Категоричното установяване на идентичността на имотите е възпроизведено
и в заключението на приетата от първата инстанция без възражения от страните
на СТЕ, съгласно която, след двукратното
променяне на плана на Алфатар , понастоящем , по кадастралната карта от 2009 г. са с идентификатор
№ 00415.45.233 и идентификатор
№ 00415.45.234. Това
са и имотите, които Община Алфатар
е актувала като общинска собственост по
реда на чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ. Различията в съседите и отклоненията в размерите в
различните планове и карти на селището
не са довод за липса на идентичност на имотите, а са съвсем логична последица
от именно тези промени в градоустройството.
Нито пред районния съд, нито в настоящото производство ответникът представя
доказателства, че първоначалният собственик, наследодател на ищците или член на
неговото семейство е бил член на ТКЗС, съответно че имотът е одържавен по реда
на ЗТПС /отм./, поради което, правилно районният съд е приел, че не е подлежал
на реституция по реда на чл. 10 ЗСПЗЗ, още повече че фактическата власт спрямо
него никога не е била отнета от първоначалния собственик и неговите наследници.
Друг довод в тази насока е и факта, че процесният имот се явява продължение на
дворното място, в което първоначално е имало къща, т.е. има селищен характер, поради което дори
да беше внесен в ТКЗС, запазва реалните
си граници с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Примерния устав на ТКЗС.
Ето защо, жалбата е неоснователна. Правилно
районният съд е уважил исковата претенция, тъй като съгласно данните по делото,
ищците е в качеството си на наследници на Господин Колев В., който е син на
първоначалния собственик на имотите Колю В. Инджов, са собственици на процесните
имоти, тъй като правото им на собственост не се е погасило в полза на ответната
община, при положение че имотът не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ.
Решението следва да бъде потвърдено, а въззивникът
следва да заплати на въззиваемата М.К.
направените от нея разноски по делото в размер на 900 лв.
Процесуалният представител на въззивника е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което е основателно. Съгласно чл. 7 , ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията и, която е била актуална към
деня, в който е договорен хонорара от 900 лв. с въззиваемите – 30.06.2020 г.,
минималната сума на адвокатския хонорар
при цена на иска 1146 , 80 лв., каквато е възприетата от първонистанционния съд
в случая, възлиза на 208, 76 лв. Като
прецени фактическата и правна сложност на делото, както и факта, че
същото е във въззивна инстанция, съдът счита, че следва да се редуцират
дължимите от въззивника разноски за
адвокатско възнаграждение до 450
лв., на основание чл. 78, ал.5 ГПК.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 196 от 23.03.2029 г., постановено по гр.дело №1101/2019 г. на Силистренския районен съд
ОСЪЖДА Община Алфатар да заплати на М.Г.К., с ЕГН ********** половината от направените по делото разноски пред тази инстанция в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лв.) за адвокатски хонорар, тъй като ги редуцира, поради прекомерност на същия.
Решението може да се обжалва от страните по делото пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаването му от страните по делото по реда на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
.