№ 2021 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 9.12. 2021 г., в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове :
Евелина Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Г.а
с участието на
прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 2501 по описа на
съда за 2021 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ
от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба на Б.Д. Белчев, против решение № 260740/ 23.07.2021 г. по НАХД № 4709/2020 г. по описа на ВРС в частта му , с
която е
потвърдено издаденото от началника
на Пето РУ към ОДМВР- Варна НП № 20-0460-000750/29.09.2020 г. в частта му по
пункт 1 и същото е изменено в частта му по пункт 2. С развити в жалбата доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното
решение и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, предвид неизяснената от въззивния съд фактическа обстановка, се иска отмяна на
въззивното решение и постановяване на
друго такова за отмяна на НП, а в условията на евентуалност се иска
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от
упълномощения адвокат Ю. Г..
Ответникът Пето РУ към ОДМВР-Варна , чрез представената
от упълномощения юрисконсулт Л.-А. молба с.д. 18044/7.12.2021 год. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение..
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е
основателна.
С пункт 1 от обжалваното НП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложена на касатора глоба в
размер на 20 лв. за нарушаване на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП , а с пункт 2 са му наложени на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок
от 1 месец за нарушаване на чл. 123, ал.1, т. 2, б. “а“ от ЗДвП , а именно :
затова, че на 23.08.2020 г. в 12.03 ч. в гр. Варна, местност „Траката“, ул. „3-та“
№ 3, на паркинга на к-кс „Бутик резиденс“ управлява собствения си лек автомобил „**“ с
рег. № В****КМ и при маневра на заден ход нанася имуществени вреди на
паркирания товарен автомобил „Лексус“ с рег. № В****НН, след което не уведомява
компетентната служба на МВР.
В пункт 1 обжалваното
НП е потвърдено с изложени от ВРС мотиви за фактическа установеност на деянието
от събраните по делото доказателства и
правни изводи за осъществяването му по непредпазливост като форма на вината. В
пункт 2 НП е изменено с аргумент за прилагане към същите факти на закон за еднакво
наказуемо нарушение, като на нарушението е дадена единствено нова правна
квалификация , а именно такава по чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Касационният
съд намира , че въззивното решение е постановено в оспорената му част при наличието
на касационното
основание по чл. 348, ал.1 , т.1
от НПК – нарушение на материалния закон, за което съдът е длъжен да следи и
служебно съгласно чл. 218, ал.2 от АПК. В тази връзка, допуснатите от въззивния
съд съществени нарушения на процесуалните правила на които касаторът акцентира се явяват ирелевантни, тъй като евентуалното тяхно
отстраняване при връщане на делото за ново разглеждане не би довело до различни
правни изводи относно материалната и
процесуална законосъобразност на обжалваното НП.
В тази
насока, съображенията на касационната
инстанция за материалната незаконосъобразност на постановеното от ВРС решение се основават на констатацията за погрешно направени от въззивния съд правни изводи относно материалната и процесуалната законосъобразност на НП.
За
нарушаване на общото правило по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, неправилно адм. наказващия орган е приложил общата
санкционна разпоредба на чл.185 от ЗДвП, тъй като описаните в съдържанието на
НП факти са такива за причинено ПТП с имуществени вреди, съобразно които приложима би следвало да бъде специалната разпоредба на чл. 179, ал.2 от ЗДвП
– фактът, че последната не е приложена не дерогира правилото , че специалната
норма изключва приложението на общата. По причина на последното, НП е
материално незаконосъобразно в частта му по пункт 1, което е налагало отмяната
му, т.е. потвърждавайки го вместо да го отмени, ВРС е постановил решението си в нарушение на материалния закон.
Относно
пункт 2 от НП, деянието така както е описано в него се изразява в неуведомяване на компетентната
служба на МВР от страна на водач, който е участник в ПТП с материални щети.
Съобразно тези факти, дадената им с НП правна квалификация като нарушение по
чл. 123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДвП е действително неправилна, в какъвто смисъл
са и правните изводи на ВРС – разпоредбата е приложима само при произшествия с пострадали хора, а в конкретния случай единствено са причинени
материални щети. Вярно е, че районният
съд притежава правомощията да изменя правната квалификация на описаното в НП деяние
и да прилага закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, но само когато това не е свързано със
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. В случая, въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.
123, ал.1, т.3, б. “в“ от ЗДвП без
обстоятелствената част на НП да съдържа изложение на съответстващи на нея факти
– релевантните за тази разпоредба факти
предполагат липсата на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата
свързани с него, именно която поражда
задължението за уведомяване службата за контрол на МВР. Такива
факти за липсата на съгласие между участниците в ПТП не са описани в НП –
единствено е посочено, че водачът Б. не
е уведомил компетентната служба на МВР. От друга страна, събраните по делото
доказателства съвсем не установяват наличието на релевантни за разпоредбата на
чл. 123, ал.1, т.3, б. “в“ от ЗДвП фактически обстоятелства – среща между участниците в ПТП на която да е
било възможно постигане на съгласие между тях изобщо не се е състояла. Изложеното
сочи, че ВРС е изменил НП прилагайки закон за еднакво наказуемо нарушение, фактите
за което освен, че не са установени , са и съществено различни от тези посочени
в НП, т.е. те предполагат съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението. Така, изменяйки по
процесуално недопустим начин НП вместо
да го отмени в частта му по пункт 2, в която
то е издадено при допуснати от наказващия орган съществени процесуални
нарушения , ВРС е допуснал налагащо отмяната на постановеното от него решение нарушение
на материалния закон. Същественото процесуално нарушение по пункт 2 от НП се
изразява в несъответствието между описаните
в него факти и дадената им правна квалификация като
неизпълнение на задължение по чл. 123, ал.1, т.2, б. “а“ от ЗДвП , наличието на
което очевидно ограничава правото на
защита на наказаното лице, предвид създадената неяснота в обвинението срещу
него. Израз на последната е и обстоятелството
, че в хода на въззивния процес наказващият орган е представял доказателства за
непосочени в НП факти , въз основа на които е искал потвърждаването му въпреки,
че те сочат на друга и липсваща в НП правна квалификация – фактите са
затова, че водачът не е спрял за да
установи какви са последиците от произшествието, относимата към които правна
квалификация е тази по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Допуснатите при издаването
на НП съществени процесуални нарушения винаги налагат отмяната му без
необходимост от разглеждане на спора по същество , включително и в случаите когато
те са свързани с едновременното наличие
на установени от въззивния съд нови факти предполагащи съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението и наличие
на нова правна квалификация , тъй като при тази хипотеза не е позната в
административно-наказателния процес процесуалната фигура за връщането на НП на адм.
наказващия орган за повдигане на ново обвинение.
При така допуснатите
и обосноваващи наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК
нарушения на материалния закон, обжалваното решение следва да бъде отменено в
оспорените му части. След отмяната и при решаването на спора по същество от касационния съд в
съответствие с изискването на чл.222, ал.1 от АПК, обжалваното НП следва да
бъде отменено в пункт 1 и пункт 2 по същите гореизложени съображения.
При този
изход на делото, заявената от ответника претенция
за заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна, а на касатора разноски не
следва да се присъждат, поради липсата на предявена от него такава претенция.
Предвид
изложеното , съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260740/23.07.2021 г. по НАХД № 4709 /2020 г.
по описа на ВРС в частта му , с която е потвърден
пункт 1 и изменен пункт 2 от издаденото от началника на Пето РУ към ОДМВР-Варна НП № 20-0460-000750/29.09.2020 г. и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВИ :
ОТМЕНЯ издаденото от началника на Пето РУ към ОДМВ- Варна
НП № 20-0460-000750/29.09.2020 г. в частта
му , с която на основание чл.185 от ЗДвП е наложена на Б.Д. Б. глоба в размер на 20 лв., както и в частта му,
с която на същият са наложени на основание чл. 175, ал.1,т.5 от ЗДвП глоба в
размер на 50 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок
от 1 месец.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :