РЕШЕНИЕ
№884/23.6.2020г.
Година
2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и девети състав
На осемнадесети юни Година две
хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия
Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4121 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на З.И.И. срещу Наказателно
постановление № 19-0442-001515/23.12.2019г. на Началника на сектор към ОД МВР
Варна, 4 РУ – Варна, с което на З.И.И. е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 лв. и Лишаване от право да управлавя МПС за срок
от 1 месец на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДП.
В жалбата се
навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, а именно че наказателното постановление е издадено в
противоречие с чл.33 ал.1 от ЗАНН, тъй като за същото деяние има образувано
наказателно производство срещу въз.И.. С оглед на това се излага становище, че
е недопустимо воденето на две съдебни производства – наказателно и
административно, за едно и също деяние. Поради
това се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно
заседание въз.И., редовно призован, не се явявява, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в
нея основания.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява се от упълномощен
представител, който оспорва жалбата.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На
14.09.2019г. в кв. Аспарухово в посока бл.4 жалбоподателят управлявал л.а с рег
№ В 9901 СА като при движение направо блъснал стоящия до него пешеходец и
допуснал ПТП с пострадало лице. Напуснал ПТП без да уведоми службите на МВР.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок
и приета от съда за разглеждане, а разгледана по
същество се явява основателна.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган- Същото е издадено в
шестмесечния преклузивен срок съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН., съдържа пълно описание на нарушението,
датата , мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и
доказателствата, които го потвърждават. Вмененото
във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението
и срещу какво да се организира защита. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
Съдът
намира обаче, че наказващия орган се е
произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и неправилно е приел, че въз.И.
е извършил виновно описаното в акта и постановлението нарушение. Съобразно събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено, че в хода на
административно-наказателното производство е допуснато нарушение на чл.33 ал.1
от ЗАНН. Тази норма сочи, че когато за дадено деяние е възбудено наказателно
преследване от органите на прокуратата, административно-наказателно
производство не се образува. Видно от представените по делото доказателства е,
че за същото деяние-описано по-горе и
извършено от въз. И. е било
образувано ДП № 416/2019г по описа на 4 РУ ОД МВР Варна за престъпление по чл.
343 ал.1 б.Б вр.чл.342 ал.1 от НК. Досъдебното производство къв настоящия
момент не е приключило.
Съобразно доказателствата по делото и съдържанието на приложените по
делото заверени копия от досъдебното производство, съдът намира възраженията на
въззиваемата страна за липса на идентичност между тях са неоснователни. При
произнасянето си съдът взе предвид Тълкувателно решение № 3 /22.12.2015г. на
Общото събрание на Наказателна колегия на ВКС.В мотивите на решението е
посочено, че при един сравнителен преглед на понятията „престъпление” и „административно
нарушение” се установява, че и двете представляват деяние -действие или
бездействие, общественоопасно, противоправно и извършено виновно. Разликата е в
това, че престъплението е наказуемо с наказание, налагано по съдебен ред,
докато административното нарушение е наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. Тази разлика произтича от разликите им в
степените на обществена опасност. Във всички
случаи на първо място трябва да е налице деяние – външно проявена постъпка, акт
на външно изразено поведение на човека, съзнателен волев акт. Това деяние ще
представлява обективната страна на престъплението, неговите обективно-правни
белези. Наблягайки именно върху фактите като отправна точка на преценката за
наличието на idem, Съдът на ЕС е акцентирал, че престъплението (нарушението)
следва да се разглежда като съвкупност от конкретни фактически обстоятелства,
които се отнасят до един и същ извършител и са неразделно свързани помежду си
във времето и в пространството. Налице ще е idem, когато един фактически състав
на противоправно поведение бъде
санкционирано повече от веднъж. Според СЕС отправната точка за преценка
на понятието „същото деяние” е „конкретното незаконно поведение”,
„идентичността на фактическите актове”(ТР №3/22.12.2015 г.) Приложението на
правилото non bis in idem не бива да се изключва заради различия в правната
квалификация на едно и също деяние или с оглед критерия „тъждество на защитения
правен интерес”, който може и да не е еднакъв. Правната квалификация на
деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem. Водещо е
значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и
субективна страна на конкретното осъществено от дееца поведение. Преценката за
idem изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на
правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на
време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на
решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.
Престъплението, като деяние с по-висока степен на обществена опасност в
сравнение с административното нарушение, поглъща фактическия състав на
административното нарушение.
Българското законодателство предоставя
разрешение, което в принципен план изключва възможността за повторение на
наказателно и административно-наказателно производства спрямо едно и също лице
за едно и също деяние, насочено срещу един и същи защитен обект. Нормата на чл.
33 от ЗАНН въплъщава идеята на законодателя за приоритет на наказателната
отговорност над административната, като поначало въобще не допуска конкуренция
между административно-наказателно и наказателно производства срещу едно и също
лице за едно и също извършено деяние. Щом за дадено деяние е инициирано
наказателно производство, административно-наказателно производство не се
образува, а започналото се прекратява. В този смисъл спазването на
предписанията на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е надежден механизъм за
предотвратяване на нарушения на принципа non bis in idem при паралелно или
последователно провеждани административнонаказателни и наказателни
производства, защото изключва подобна процесуална ситуация. Привличането към наказателна
отговорност за престъпления от общ характер е прерогатив на прокурора, който с
оглед конституционните си правомощия решава дали да започне наказателно
производство за дадено деяние, и с това предопределя реда за преследването му. Решението на прокурора е задължително за
административните органи и императивно изключва възможността за образуване и
провеждане на административнонаказателно производство за деянието, ако
прокурорът е преценил, че то е престъпно. Това разбиране е синхронизирано и с
разпоредбата на чл. 211 от НПК - достатъчно данни за образуване на д.п. са
налице, когато може да се направи основателно предположение , че е извършено
престъпление, т.е. когато са налице обективно-правните белези на престъпление;
не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата,
извършили престъплението, или относно правната му квалификация.
В настоящият
казус, престъплението, за което жалбоподателят е разследван включва от
обективна страна в своя фактически състав деяние, съставляващо и
административно нарушение, причиняване на телесна повреда при настъпило ПТП и
напускане на местопроизшествието.
Безспорно е, че
вмененото във вина на въз.И. с издаденото наказателно постановление нарушение
касае причиняване на телесна повреда при настъпило ПТП и напускане на
местопроизшествието. Поради това съдът намира, че при тези факти по делото
срещу въззивника не е следвало да се образува и административно-наказателно
производство при наличието на образувано наказателно такова. Наказващият орган
е следвало от една страна да проведе разследване на спорните обстоятелства,
наведени във възраженията на въз.И., а от друга да прецени приложимостта на
чл.54 от ЗАНН. Това обаче не е било сторено, поради което и наказателното
постановление се явява неправилно, необосновано и незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Позовавайки се на влязлата в сила
разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на
жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане
на разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуално представителство. В случая
възнаграждението е на минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските
възнаграждения. Представен е списък с разноски и доказателства за изплатено
възнаграждение в размер на 300лв. Ето защо съдът намира, че следва да осъди ОД
МВР Варна, тъй като именно това е страната участвала в производството да
заплати на жалбоподателя И. сторените от
него разноски в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0442-001515/23.12.2019г. на Началника на сектор към ОД МВР
Варна, 4 РУ – Варна, с което на З.И.И. е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 лв. и Лишаване от право да управлавя МПС за срок
от 1 месец на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДП.
Осъжда ОД на МВР-Варна да заплати на
З.И.И. сумата
от 300 лева за направените по делото разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: