№ 271
гр. Бургас , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20212120202232 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по
повод постъпила в съда жалба, подадена от дружество с ограничен
отговорност с фирма (наименование) „М**********“, ЕИК 2********* със
седалище в гр.Сливен и адрес на управление: гр.Сливен, ж.к. „Стоян Заимов“
№**********, представлявано от З.Б.Г. и В.Р.Т.
Жалбата е подадена против Наказателно постановление №533456-
F564642/24.08.2020 г., издадено от Д.Т.В. – Началник на Сектор „Оперативни
дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по
приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите
(Наредбата) във връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в
размер от 500.00 лева.
1
С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е
незаконосъобразно, необосновано и с неправилно прилагане на закона.
Отрича се наличието на извършено нарушение.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване
не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на
процесното НП, както и за присъждане на разноски.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е получено на 16.03.2021 г., видно от разписката, която
е неразделна част от постановлението. Жалбата е постъпила при наказващия
орган на 22.03.2021 г. с вх.№ИТ-00-2611/22.03.2021 г. Ето защо съдът намира,
че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в
седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във
връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят е земеделски производител.
На 06.08.2020 г. в 13:40 часа в търговски обект, представляващ магазин
за чанти „Galinea bags”, намиращ се на адрес: гр.Созопол, област Бургас,
улица „А***** стопанисван от жалбоподателя, била извършена оперативна
проверка от АН. Д. Ш. и З.З.П – инспектор, респективно – главен инспектор
по приходите в Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно
управление на Национална агенция по приходите.
В хода на проверката било установено, че обекта разполага с фискално
устройство марка „Daisy Compact M02” с индивидуален №DY458521 и
фискална памет №*********, което било в изправност, въведено в
експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към този момент с
2
активирани функции „служебно въведени суми” и „служебно изведени суми”.
Фактическата наличност на парични средства в обекта била в размер на
64.50 лева според изведения от фискалното устройство дневен отчет (л.16 от
делото), а установената промяна в касовата наличност – 40.00 лева.
Паричните средства, които по време на проверката се намирали в обекта били
изброени от В.Т. – съдружник в дружеството-жалбоподател и били записани
от него нарочен за това опис (л.15 от делото). Същите възлизали на 104.50
лева.
За извършената проверка бил съставен протокол №0047639/06.08.2020
г. Препис от този протокол бил връчен на В.Т..
В резултат на посоченото и на 13.08.2020 г. в гр.Бургас и в
[1]
тримесечния давностен срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, А.Ш. съставила
против дружеството-жалбоподател Акт №F564642/13.08.2020 г. за
установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетели Т.А.Г. и
Т.Х.Л
Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид
за това, че в стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект на 06.08.2020
г. била установена разлика в касовата наличност на парични средства в
размер на 40.00 лева и не е била регистрирана в работещото фискално
устройство, чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени”
пари в касата. Това деяние било квалифицирано от актосъставителя като
нарушение на чл.118, ал.4 ЗДДС във връзка с чл.33, ал.1 от Наредбата.
На същата дата и срещу подпис, на съдружника В.Т. бил връчен препис
от АУАН.
В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН не било
депозирано възражение срещу съставения АУАН или поне такова не е
приложено към административната преписка, изпратена на съда.
На 24.08.2020 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по
чл.52, ал.1 ЗАНН, както и в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3
ЗАНН от съставянето на АУАН, Д.Т.В. – Началник на Сектор „Оперативни
дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по
3
приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно
постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на
жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в
цифров вид.
На 16.03.2021 г. на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от
НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2
във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 22.03.2021
г., при наказващия орган била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-00-
2611/22.03.2021 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни
пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително
решение.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това
съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП.
От събраните пред настоящия съд доказателства, състава приема за
установено по несъмнен начин, че на посочената в НП дата дружеството-
жалбоподател не е изпълнило задължението си да регистрира в намиращото
се в стопанисвания от него търговски обект фискално устройство
въвеждането и изваждането на пари в касата чрез операцията "Служебно
въведени суми" или „Служебно извадени суми”. Парите по установената
разлика е следвало, независимо от предназначението и размера им, да бъдат
задължително регистрирани в намиращото се в обекта фискално устройство
чрез активираната му функция „служебно въведени суми”, а при
действително заплащане на доставчик по-късно – да бъде регистрирано
служебно изваждане от фактическата им наличност чрез функцията
„служебно изведени суми”. Всичко посочено в този абзац от своя страна
означава, че деянието е съставомерно.
4
Съгласно чл.33, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Категорично
въвеждането на пари от касата представлява „промяна на касовата
наличност”, поради което е следвало да бъде регистрирана чрез операцията
„служебно въведени суми”. Очевидно от приложеното фотокопие от дневен
отчет, а е и безспорно, че се касае за фискално устройство, което притежава
такива функции.
Доколкото административното нарушение е извършено от юридическо
лице и наложената глоба е с минимален размер от 500.00 лева не съществува
възможност за намаляването му.
Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито
случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се
касае за отразяване на приходи във фискалното устройство на обекта, а оттам
и до публично финансово задължение, какъвто несъмнено е данъкът върху
добавената стойност.
Налице е разлика в касовата наличност в размер на 40.00 лв., за която
сума наказващият орган приема, че представлява такава, която не е била
служебно въведена в касата на търговеца, въпреки функционалните за това
възможности на фискалното устройство, т.е. налице действително е
нарушение на чл. 185, ал.2 ЗДДС. Нарушението е правилно квалифицирано,
като нормата съдържа в себе си две възможности за санкциониране, а
разграничителният критерий е дали нарушението е довело до неотразяване на
приходи или не. В случая има фактическа констатация, че невъвеждането в
касата на сумата от 40.00 лв. е довело до неотразяване на приходи, най-
малкото защото не може със сигурност да се твърди произхода на тези
средства, а от друга страна, след като органът се позовава на чл. 33, ал. 1 от
Наредбата, то той приема, че не се касае за неотчетени продажби, в който
случай е мислима хипотезата на неотчитане на приходи.
Нарушението обаче е налице - сумата не е надлежно въведена в касовия
апарат. След като няма данни това да е довело до неотразяване на приходи,
нарушението следва да се санкционира в хипотезата на изречение второ на
5
чл.185, ал.2, което препраща към размерите на санкцията по алинея 1, където
санкцията е от 500 лв. до 2 000 лв.
С оглед очерталия се завършек на производството искането на
процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е
основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е
настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН (нова
- ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на
НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към
чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В конкретния случай представителят на
административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва
дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл.27е от Наредбата за правната
помощ.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №533456-
F564642/24.08.2020 г., издадено от Д.Т.В. – Началник на Сектор
„Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на
Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-
ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,
6
с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2
във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства (издадена от министъра на финансите, обн.,
ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г.) във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност,
на дружество с ограничен отговорност с фирма (наименование)
„М**********“, ЕИК 2********* със седалище в гр.Сливен и адрес на
управление: гр.Сливен, ж.к. „Стоян Заимов“ №**********,
представлявано от З.Б.Г. и В.Р.Т,
е наложено административно наказание
по вид „имуществена сакнция” в размер от 500.00 лева;
На основание чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА
дружество с ограничен отговорност с фирма (наименование)
„М**********“, ЕИК 2********* със седалище в гр.Сливен и адрес на
управление: гр.Сливен, ж.к. „Стоян Заимов“ №**********,
представлявано от З.Б.Г. и В.Р.Т да заплати на Национална агенция по
приходите сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния
кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (чл.чл.208-228 АПК)
в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7