РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осемнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Георгиева
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Гражданско дело №
20241880100679 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от С. В. С., ЕГН **********, чрез адв. А.
Д. от САК, против Основно училище „...“, БУЛСТАТ ...., находящо се в с. Г. Б.,
общ. С., ул. „...“ №...., представлявано от директора А. Ц. Т., с която е
предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, с който се
претендира да бъде осъден ответника за заплати на ищеца парична сума в
размер от 309, 96 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2023 г. – 31.07.2023 г. по трудов договор № .../ 09.09.2019 г.,
ведно със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното заплащане на задължението. В открито
съдебно заседание, с протоколно определение от 18.03.2025 г. съдът е
допуснал поисканото от ищеца изменение на предявения иск с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, като е увеличен размера на иска от сума в размер
на 309, 96 лева, на сума в размер на 1154, 23 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023
г. по трудов договор № .... от 09.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на изменението на иска до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 09.09.2019 г. ищцата и ответника са
сключили трудов договор, по силата на който тя е била назначена на
1
длъжността „учител – начален етап“, код по НКПД: 23415003, с месторабота:
Основно училище „....“, находящо се в с. Г. Б., общ. С., ул. „...“ №.... Съгласно
трудовия договор, брутното трудово възнаграждение на ищцата било в размер
от 955 лева, като получавала и допълнително възнаграждение с постоянен
характер за ТСПО в размер на 1% годишно. Ищцата посочва, че към датата на
заемане на горепосочената длъжност и до настоящия момент, тя е била
синдикален член към Синдикат на българските учители. Твърди се, че по
силата на трудовия договор, ищцата е заемала длъжност с наименование
„старши учител, начален етап на основното образование“ /I-IV клас/, код по
НКПД: 23205003. Посочва се, че за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г.
ищцата е отговаряла на кумулативно предвидените изисквания за заемане на
длъжността „старши учител“, начален етап на основното образование,
съгласно чл. 71, ал. 1 от Наредба № 15 от 22 юли 2019 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти. Посочва се, че за месец юли 2023 г. брутното
трудово възнаграждение на ищцата е било в размер на 1718, 72 лева. Със
заповед № 173 от 31.07.2023 г., трудовото правоотношение между ищцата и
ответника било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – поради
постигнато взаимно съгласие на страните.
На 01.08.2023 г. ищцата сключила с Начално училище „...“ трудов
договор № ..../01.08.2023 г. На 10.08.2023 г. бил подписан Анекс №
...../10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на училищното
и предучилищното образование №... от 06.12.2022 г., в който било предвидено
увеличение на трудовото възнаграждение на учителите и възпитателите в
системата на образованието, като възнаграждението за длъжността „страши
учител“ съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2, б. „б“ КТД, вр. с Анекса към него възлизало
в размер на 1 763 лева. Съгласно чл. 27, ал. 2 КТД бил предвиден бюджет в
размер от 524 млн. лева, който да се изразходва единствено и само за
увеличението, считано от 01.01.2023 г. Твърди се, че именно от 01.01.2023 г.
следва да се заплащат съответните увеличения на трудовите възнаграждения
на заетите служители в системата на училищното образование. След
прекратяване на трудовия й договор с ответника, със заявление вх. № ... от
18.12.2023 г., ищцата е направила писмено искане към предишния си
работодател Основно училище „......“ да й бъде изплатено увеличението на
трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до датата на
2
прекратяване на трудовия й договор – 31.07.2023 г. в размерите, посочени в
Анекс №....../10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на
училищното и предучилищното образование №...... от 06.12.2022 г. В
адресирано до ищцата писмо изх. № .... от 19.12.2023 г., директорът на ОУ
„.......“ отказал изплащането на увеличения размер на трудовите
възнаграждения за горепосочения период, като посочил, че като лице с
прекратено трудово правоотношение за ищцата не се прилага изменението в
Колективния трудов договор. В писмото било посочено също, че
ретроактивното действие на изменението в КТД се отнася единствено за
съществуващи към момента на изменението трудови правоотношения.
Ищцата поддържа, че като член на Синдикат на българските учители,
спрямо нея се прилага Колективен трудов договор за системата на
училищното и предучилищното образование № .... от 06.12.2022 г. и Анекс
№....../10.08.2023 г. Предвид това ответникът й дължи разликата в размер от
309, 96 лева между увеличения размер на трудовите възнаграждения съгласно
чл. 27, ал. 1, т. 2, б. „б“ КТД – 1763 лева и последно полученото от нея трудово
възнаграждение от 1718, 72 лева, за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г.,
предвид предвиденото в КТД ретроактивно действие на разпоредбата,
съгласно което увеличението се заплаща считано от 01.01.2023 г. Предвид
гореизложеното, моли се исковата претенция да бъде уважена. Претендират се
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
Посочва се, че искът е допустим, като се излага становище в насока неговата
неоснователност. Не се спори, че между страните е възникнало трудово
правоотношение, по силата на сключен трудов договор №..../ 09.09.2019г.,
както и че то е прекратено считано от 01.08.2023 г., по силата на Заповед №
..../ 31.07.2023г. Съгласно чл. 27, ал. 2 от КТД, приет с Анекс от 10.08.2023 г. е
предвидено увеличение на трудовите възнаграждения на заетите в системата
на предучилищното и училищното образование специалисти и
непедогогическа персонал, считано от 01.01.2023 г. Сочи се, че към датата на
Анекса – 10.08.2023 г. се преценява кръгът от лицата, към които е приложим –
лица имащи качеството „работник“ или „служител“ на съответните, посочени
в КТД длъжности. Твърди се, че след като трудовият договор с ищцата е бил
прекратен считано от 01.08.2023 г., то за нея не се прилага предвиденото в чл.
27, ал. 2 от КТД увеличение на трудовото възнаграждение. Ответникът
3
твърди, че съгласно чл. 54, ал. 1 КТ, колективният трудов договор влиза в сила
в деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Под „друго“
се има предвид посочване на дата, различна от датата на сключването му,
считано от която новата уредба да има действие, като не се касае за „обратно
действие“ на разпоредбата. Излага се, че в случай на уважаване на иска на
посоченото от ищеца основание, то се оспорва претендираният размер на
трудовото възнаграждение, тъй като ищцата не е заемала длъжността „страши
учител“, а длъжността „учител“ в „......“, за която в КТД е предвидено
увеличено възнаграждение в размер от 1 709 лева. Предвид изложеното, моли
се предявеният иск да бъде отхвърлен. Прави се възражение за прекомерност
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от
фактическа страна:
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е възникнало трудово правоотношение по
повод на сключен Трудов договор № ..../ 09.09.2019г. Трудовото
правоотношение е прекратено считано от 01.08.2023 г., по силата на Заповед
№ ..../ 31.07.2023 г.
От представените и приети по делото Трудов договор № ...../ 09.09.2019
г., сключен между ищцата и Основно училище „......“, Длъжностна
характеристика за длъжността „Учител-начален етап“ и Удостоверение от
НАП по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, се установява, че първоначално
ищцата е била назначена на длъжност „учител-начален етап на основното
образование /I-IV клас/“, код по НКПД ...., с основно месечно трудово
възнаграждение в размер от 791 лева и допълнително възнаграждение за
продължителна работа в размер от 47, 46 лева. С допълнително споразумение
към трудовия договор № ... от 08.01.2020 г. страните са изменили трудовия
договор, считано от 01.01.2020 г., като ищцата е била преназначена на
длъжност „учител ЦДО“, с код по НКПД ....., като било уговорено основно
месечно трудово възнаграждение в размер от 933,00 лева и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер от
55, 98 лева. С допълнително споразумение към трудов договор №.... от
4
25.09.2020 г. страните са се споразумели за изменение на сключения между
тях трудов договор, считано от 01.09.2020 г., съгласно което ищцата следвало
да изпълнява длъжността „учител – начален етап, с код по НКПД .... и основно
месечно трудово възнаграждение в размер от 1085 лева и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер от
75, 95 лева. С допълнително споразумение към трудов договор № .... от
07.01.2021 г. страните са се споразумели за изменение на трудовия договор,
считано от 01.01.2021 г., съгласно което ищцата следвало да изпълнява
длъжността „учител- начален етап“, с код по НКПД ...., с основно месечно
трудово възнаграждение от 1260 лева и допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер от 88, 20 лева. С
допълнително споразумение към трудов договор № .... от 15.04.2022 г.
страните са се споразумели за изменение на трудовия договор, считано от
01.04.2022 г., съгласно което ищцата следвало да изпълнява длъжността
„учител“, с код по НКПД ......, с основно месечно трудово възнаграждение от
1415 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер от 113, 20 лева. С допълнително споразумение
към трудов договор № ..... от 31.08.2022 г. страните са се споразумели за
изменение на трудовия договор, считано от 01.09.2022 г., съгласно което
ищцата следвало да изпълнява длъжността „учител“, с код по НКПД ......, с
основно месечно трудово възнаграждение от 1486 лева и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер от
133 лева. С допълнително споразумение към трудов договор № ..... от
06.02.2023 г. страните са се споразумели за изменение на трудовия договор,
считано от 01.03.2023 г., съгласно което ищцата следвало да изпълнява
длъжността „учител“, с код по НКПД ......., с основно месечно трудово
възнаграждение от 1486 лева и допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит в размер от 133, 74 лева, както и за
придобита пета професионална квалификация в размер от 30 лева.
Видно от приложената и приета по делото Заповед № ..... от 31.07.2023 г.
/л. 119/ и Уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда /л. 120/, трудовото
правоотношение между Основно училище „....“ и ищцата С. С., заемаща
длъжността учител, код по НКПД: ...., било прекратено на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, по взаимно съгласие, считано от 01.08.2023 г.
Не се спори между страните, а и от представеното заверено копие от
5
трудовата книжка на ищцата С. С., се установява, че след прекратяване на
трудовото правоотношение с Основно училище „..........“, ищцата е била
назначена на длъжност „начален учител“ и впоследствие на длъжност „ст.
начален учител“ в НУ „.......“.
Видно от приложена по делото служебна бележка, издадена от Синдикат
на българските учители, Общински координационен съвет на СБУ към КНСБ
– гр. С., ищцата С. В. С. е член на СБУ към КНСБ и членува в Синдикалната
организация на НУ „......“, общ. С., обл. С. от 2019 г., като ищцата е заплатила
членски внос за времето от м.01.2020 г. до м.07.2024 г.
Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че на 10.08.2023 г. е бил подписан анекс № ....../10.08.2023 г. към
колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование .... от 06.12.2022 г., с който е изменен чл. 27 от договора, касаещ
минималните основни заплати в системата на училищното и предучилищно
образование. С анекса е предвидено основното възнаграждение за длъжността
"старши учител" да бъде в размер на 1 763 лв., а основното трудово
възнаграждение за длъжността „учител“ да бъде в размер от 1709 лева,
считано от 01.01.2023 г. Изрично ал. 2 на чл. 27 сочи, че осигурените средства
от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн.
лева се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г.,
на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
непедагогически персонал, както и разходите за осигурителните им вноски за
сметка на работодателя. Ал. 3, т. 1 от анекса изрично предвижда, че се
гарантират минималните основни работни заплати на педагогическите
специалисти по ал. 1, които отговарят на изискванията за заемане на
съответната длъжност. Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните работни заплати
на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.
От приложеното и прието по делото заявление от С. С. /л. 25/, се
установява, че ищцата е поискала от Директора на Основно училище „....“ да
бъдат преизчислени получаваните от нея трудови възнаграждения за периода
от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., както и да й бъде изплатена разликата,
6
представляваща увеличение на работната заплата съгласно анекс №
..../10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № .... от 06.12.2022 г.
С писмо, изх. № ../19.12.2023 г. от Директора на Основно училище „....“
А. Т. /л. 26/, било отговорено на ищцата, че лицата с прекратени трудови
правоотношения не следва да бъдат обхванати от действието на изменението в
чл. 27, прието с анекс № ...../10.08.2023 г. към колективния трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование № .... от 06.12.2022
г., доколкото към датата на обнародване в ДВ на Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда,
трудовото правоотношение с ищцата вече е било прекратено. Посочено е, че
ретроактивното действие на разпоредбата, считано от 01.01.2023 г., съгласно §
2 от Наредбата, касае единствено съществуващите трудови правоотношения.
По делото е разпитан в качеството на свидетел Л. Г. Н. Същият твърди,
че е заемал длъжността Директор на Основно училище „....“ за времето до
2021 г. Посочва, че през месец септември 2019 г., С. С. била назначена в
Основно училище „...“, като работела в занималнята при целодневна
организация на обучението. Твърди, че ищцата е изпълнявала тези функции
една година, до 2020 г., след което е била назначена на длъжност „начален
учител“ на първи клас. Свидетелят посочва, че изискванията за заемане на
длъжността „старши учител“ са завършено педагогическо образование и най-
малко десет години педагогически трудов стаж. Твърди, че когато С. С. била
назначена през 2019 г. тя нямала педагогически стаж, както и че завършеното
от нея висше образование не било педагогическо. Посочва също, че е налице
разлика между шифъра на посочената длъжност в намиращия се у ищцата
трудов договор и този, който фигурира в личното й трудово досие, като това се
дължи на допусната от счетоводството техническа грешка. Свидетелят
твърди, че при подаване на документите в НАП договорът е коригиран. Сочи,
че С. С. не би могла да бъде назначена на длъжност „старши учител“ през
2019 г., тъй като не е притежавала необходимата професионална
квалификация и педагогически стаж. Твърди, че е имало възможност ищцата
да бъде назначена единствено на длъжност „учител“, като именно на тази
длъжност е била назначена. Свидетелят твърди, че след една година от
назначаването й ищцата е продължила обучението си, за да се квалифицира.
Посочва, че шифърът на длъжността, посочен в личното й трудово досие, в
7
уведомлението до НАП и във ведомостите за заплати е коректният шифър.
По делото е приета съдебно- счетоводна експертиза, видно от
заключението на която размерът на последното получено месечно трудово
възнаграждение от ищцата е 1634, 60 лева и се състои от основна работна
заплата в размер от 1486 лева и допълнително трудово възнаграждение с
постоянен характер за трудов стаж и професионален опит при работодателя
Основно училище „.......“ в размер на 10 %, или 148, 60 лева. Вещото лице е
отразило, че за процесния период /01.01.2023 г. -31.07.2023 г./ брутното
трудово възнаграждение, което е получила ищцата по трудовото
правоотношение е в размер от 11 389, 57 лева. Посочено е също, че брутното
трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., в случай
че се приеме, че основната заплата на ищцата е следвало да бъде в размер на
1709 лева, съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2, бук. „а“ от Анекс № ..../10.08.2023 г. към
Колективния трудов договор за системата на училищното и предучилищното
образование от 06.12.2022 г. е в размер от 12 543, 80 лева. Разликата между
брутните възнаграждения за процесния период е в размер от 1154, 23 лева.
В приетата по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е
посочено, че общата стойност на неизплатеното увеличение на размера на
брутното трудово възнаграждение на С. С. за процесния период, като се вземе
предвид чл. 27, ал. 1 от Анекса към КТД, както и чл. 27, ал. 3, т. 2 от Анекса,
съгласно който: „Индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите минимарни работни заплати или по-
високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%“ е в размер от 1154, 23 лева.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и
доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК
приема следното от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ.
За да докаже материално-правната си претенция, ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи, че е престирал реално
трудовата си сила през процесния период при работодателя, а фактът, че
увеличеният размер на трудовото възнаграждение е заплатен, следва да бъде
8
установен от работодателя- ответник.
На първо място съдът счита за нужно да акцентира върху следните
принципни положения: съгласно чл. 242 от КТ положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника
възнаграждение за престирания труд. Според чл. 128, т. 2 и чл. 245 от КТ
работодателят дължи плащане на договореното трудово възнаграждение за
извършената от работника/ служителя работа. Това е основно задължение на
работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от
него работна сила на работника или служителя. На основание чл. 50 КТ с
колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и
осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са
уредени с повелителни разпоредби на закона.
По силата на чл. 50, ал. 2 КТ колективният трудов договор не може да
съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от
установените в закона. Съгласно чл. 51б, ал. 1 КТ колективен трудов договор
по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни
организации на работниците и служителите, и на работодателите.
Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 КТ повелява, че колективния трудов договор се
сключва в писмена форма, в три екземпляра – по един за всяка от страните и
един за съответната инспекция по труда, и се подписва от представителите на
страните. Правилото на чл. 54, ал. 1 КТ гласи, че колективният трудов договор
влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено
друго. На основание чл. 56 КТ колективният трудов договор може по всяко
време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото
сключване, като за измененията в колективния трудов договор се прилагат чл.
53 и 54 КТ.
При така установените правно-релевантни обстоятелства, чрез
събраните писмени и гласни доказателства се достига до безспорния извод, че
в периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., ищцата С. С. и ответникът Основно
училище „Св. Св. Кирил и Методий“ са били в трудово правоотношение, като
ищцата е получавала основно трудово възнаграждение в брутен размер от
1486 лева. По делото също така безспорно се установи, че със Заповед № ... от
31.07.2023 г. трудовото правоотношение между Основно училище „....“ и
ищцата С. С. било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на
9
труда, по взаимно съгласие, считано от 01.08.2023 г. Същевременно, от
приложената служебна бележка, издадена от Синдикат на българските
учители, Общински координационен съвет на СБУ към КНСБ – гр. С., се
установява, че ищцата С. В. С. е член на СБУ към КНСБ и членува в
Синдикалната организация на НУ „....“, общ. С., обл. С. от 2019 г., като
ищцата е заплатила членски внос за времето от м.01.2020 г. до м.07.2024 г.
Спорът между страните е концентриран върху две обстоятелства - каква
длъжност е заемала ищцата С. С. в процесния период и дали клаузите на
анекса от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и
училищното образование от 06.12.2022 г. намират приложение по отношение
на лица, които са били с прекратени трудови правоотношения към датата на
подписване на анекса - 10.08.2023 г., но са полагали труд в периода от
момента, от който е придадено действие на увеличението - 01.01.2023 г., до
датата на прекратяване на трудовия им договор.
По отношение на първото спорно обстоятелство, ищцата поддържа, че е
заемала длъжност, която е приравнена на длъжността „старши учител“. В
представения от ищцата трудов договор №.... от 09.09.2019 г., сключен между
нея и Основно училище „...“ е отразено, че тя е назначена на длъжност
„учител-начален етап“, с код по НКПД ..... Посоченият код .... кореспондира на
длъжността „старши учител, начален етап на основното образование (I-IV
клас). Същевременно, в представените от ответника и приети по делото
Трудов договор №.... от 09.09.2019 г., Уведомление до НАП по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда, допълнително споразумение към трудовия договор №..... от
08.01.2020 г., допълнително споразумение към трудов договор №.... от
25.09.2020 г., допълнително споразумение към трудов договор №..... от
07.01.2021 г., допълнително споразумение към трудов договор №..... от
15.04.2022 г., допълнително споразумение към трудов договор № ..... от
31.08.2022 г. и допълнително споразумение към трудов договор № .... от
06.02.2023 г., както и Уведомление до НАП по чл. 62, ал. 5 от КТ относно
прекратяване на трудовия договор, е посочено, че длъжността, заемана от
ищцата е с код по НКПД ...., който съответства на длъжността „учител,
начален етап на основното образование (I-IV клас). В този смисъл са и
показанията на свидетеля Л. Г. Н., който посочва, че ищцата е била назначена
на длъжност „учител-начален етап“, както и че се касае за техническа грешка,
допусната при изписването на шифъра на длъжността, отразен в екземпляра от
10
трудовия договор, който бил предоставен на ищцата. Свидетелят твърди, че
ищцата не е имала изискуемият педагогически стаж и образование за заемане
на длъжността старши учител, което се потвърждава от приетото по делото
копие от трудовата книжка на ищцата, видно от която преди да бъде назначена
на длъжност „учител-начален етап“ в ОУ „.....“, ищцата не е заемала длъжност
в сферата на образованието. С оглед гореизложеното, се налага извод, че се
касае за допусната техническа грешка в представения от ищцата екземпляр от
Трудов договор № .... от 09.09.2019 г. и в процесния период ищцата е заемала
длъжността „учител-начален етап“.
По отношение на това дали клаузите на анекса от 10.08.2023 г. към КТД
за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г.
намират приложение по отношение на лица, които са били с прекратени
трудови правоотношения към датата на подписване на анекса - 10.08.2023 г.,
но са полагали труд в периода от момента, от който е придадено действие на
увеличението - 01.01.2023 г., до датата на прекратяване на трудовия им
договор, съдът счита следното:
С новите текстове на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от КТД за системата на
предучилищното и училищното образование, приети с анекса от 10.08.2023 г.,
е предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните
работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното
образование специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи
за осигурителните им вноски, т.е. с анекса се преуреждат отношенията
относно работните заплати на педагогическия и непедагогическия персонал в
системата на предучилищното и училищното образование със задна дата
касателно всички членове на синдикални организации, които към 01.01.2023г.
са полагали труд по трудово правоотношение.
Следва да се бъде съобразено, че в разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закон
за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от
01.08.2023 г.) е предвидено, че законът влиза в сила от 1 януари 2023 г.
Същевременно съгласно § 2 от Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от
01.09.2023 г.) се изменя Приложение № 3 относно минималните размери на
основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като за
педагогически специалист на длъжността „учител“ е предвидена минимална
11
основна работна заплата от 01.01.2023 г. в размер от 1709 лева. Съгласно § 3 от
Заключителните разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от
01.09.2023 г.) Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен
вестник", с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.
Цитираната Наредба е издадена от Министъра на образованието и науката на
основание чл. 22, ал. 9 във връзка с чл. 22, ал. 2, т. 18 от Закона за
предучилищното и училищното образование и е съгласувана с министъра на
труда и социалната политика и с министъра на финансите. С изменението на
КТД, прието с Анекс № .../10.08.2023 г. също са предвидени нови размери на
минималните основни възнаграждения, считано от 01.01.2023 г.
Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че съгласно
чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, обратна сила на нормативен акт
може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. С правния
институт на ретроактивното действие законодателят придава правно значение
на настъпването на определени правни последици към един минал момент,
към който не се е осъществил правопораждащият ги юридически факт, по
съображения за справедливост и социална целесъобразност. С фикцията на
обратното действие законодателят преурежда вече възникнали в предходен
момент правоотношения между правните субекти. В този смисъл, забавеното
приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и свързаното с това
забавено увеличение на минималните основни възнаграждения на
педагогическите специалисти, предвидено с Наредбата, са именно такива
обстоятелства, които са обусловили волята на законодателя да придаде
обратно действие на предвиденото увеличение, считано от 01.01.2023 г., а не
от датата на влизане в сила на Наредбата. Сключването на Анекса към КТД на
10.08.2023 г. също е обусловено от забавеното приемането на закона за
държавния бюджет за съответната година и съпътстващото го изменение в
Наредбата относно заплащането на труда. В случая забавеното приемане на
Закона за държавния бюджет за 2023 г. се дължи на забавени действия от
страна на изпълнителната и законодателна власт, независимо от волята на
гражданскоправните субекти, в чиято правна сфера настъпват благоприятните
правни последици, обусловени от приемането му. В този закон е предвидено и
разчетено увеличение на минималната работна заплата в сферата на
предучилищното и училищното образование, като съдът намира, че
12
изменената с анекса от 10.08.2023 г. разпоредба на чл. 27 от КТД се отнася за
работните заплати на всички заети към 01.01.2023 г. педагогически
специалисти и непедагогически персонал в сферата на предучилищното и
училищното образование, предвиждащо нов размер на основните
възнаграждения, считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в
системата на образованието. В тази връзка в закона и в КТД не е изрично
посочено, че това увеличение не засяга лицата с прекратени трудови
правоотношения. Придаденото ретроактивно действие на нормата следва да
се тълкува разширително, а не стеснително и се отнася до лицата, които в
процесния период са полагали труд в учебни заведения и са се намирали в
трудово правоотношение. Това обратно действие на нормата е и в
съответствие с чл. 14 от ЗНА, който предвижда, че същото се придава само по
изключение и с изрична разпоредба, както е в случая.
Предвид гореизложеното, независимо че Наредбата представлява
подзаконов нормативен акт, на част от разпоредбите на който съобразно
нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА изрично е придадено обратно действие, което не
би могло да бъде автоматично пренесено и спрямо клаузите на колективния
трудов договор с оглед неговия договорен характер, но това се е осъществило
със закъснение по причините, изложени по-горе, в резултат на по - късното
приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г., обн., ДВ, бр. 66 от
01.08.2023 г., в сила от 01.01.2023 г., следва да се приеме, че и двата акта
следват една обща законодателна идея - да преуредят съдържанието на
индивидуалните трудови правоотношения на заетите към и след 01.01.2023 г.
в сферата на образованието, като ги изменят в по-благоприятна за
служителите посока, предвиждайки увеличаване на възнагражденията им със
задна дата.
В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответника, че е
недопустимо изменение на размера на дължимото на работника или
служителя трудово възнаграждение при прекратено трудово правоотношение,
както и че наличието на действащо ТПО е абсолютна предпоставка за
реализиране на посоченото увеличение. В Решение № 116 от 25.10.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III г. о., ГК се възприема виждането, че
"обратното действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от
стария закон правоотношения". Тоест, с цитираното решение касационната
инстанция приема и че прекратени трудови правоотношения могат да бъдат
13
преуредени по нов начин, когато това не засяга по неблагоприятен начин
положението на работниците или служителите. В тази насока са и Решение №
82 от 11.02.2025 г., постановено от ВКС, III г.о., по гр.д. № 931/2024 г. и
Решение № 164/19.07.2012 г., постановено по гр. дело № 902/2011 година, по
описа на ВКС, ІІІ г.о. В същия смисъл е и практиката на Окръжните съдилища,
произнесена по идентични казуси /Решение № 160 от 26.03.2025 г. по в.гр.д.
№ 131/2025 г. по описа на СОС; Решение № 50 от 19.02.2025 г. на ОС -
Перник по в. гр. д. № 725/2024 г.; Решение № 127 от 21.10.2024 г. на ОС –
Кърджали по в.гр.д. № 165/2024 г.; Решение № 95 от 19.06.2024 г. на ОС –
Ямбол по в.гр.д. № 142/2024 г. и други/.
Същевременно, безусловното приемане на тезата на ответника (че КТД
не се прилага, ако към момента на сключване на анекса към него ищцата не е
била в правоотношение с ответника), би довела и до неравноправно третиране.
По делото не съществува спор между страните, а и се изяснява от
съдържанието на приетата трудова книжка, че към датата на сключване на
процесния анекс към КТД, ищцата макар и да не е полагала труд при
ответника, е била ангажирана в сферата на образованието- заемала е
длъжност „начален учител“ в Начално училище „...“. Тоест, за цялата 2023г.
ищцата без прекъсване е заета в системата на училищното и предучилищното
образование и в тази връзка спрямо нея следва да намерят приложение по-
благоприятните условия на анекса към КТД. Приемането на противното, на
практика би означавало ищцата да бъде третирана неравноправно спрямо
всички други ангажирани в системата на училищното и предучилищното
образование, само защото е преценила да постъпи на работа при друг
работодател, но отново в същата система. Получаването на по- висок размер
на възнаграждението по КТД в съответната сфера не би могло да бъде
предпоставено от това дали към момента на сключването му ищцата е
полагала труд за съответната година при един или повече работодатели. След
като тя непрекъснато е било ангажирана в системата на училищното и
предучилищното образование, всеки един от работодателите й в тази система
дължи по- високия размер на трудово възнаграждение, съобразно
договореното в анекса към КТД.
С оглед гореизложеното ищцата, която е полагала труд в процесния
период има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет,
14
Наредбата и КТД увеличение на работната заплата. Последващото
прекратяване на трудовото й правоотношение и започване на работа при друг
работодател отново в системата на училищното и предучилищното
образование, не засяга правното й положение към по-ранния момент на
приложимост на промяната с оглед придаденото ретроактивно действие на
КТД, предвиждащ по- благоприятни последици за неговите адресати. Тъй като
с приемането на разпоредбите са преуредени вече съществували между
страните индивидуални трудови правоотношения, следва да се приеме, че
считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е
заемала ищцата. Противното би означавало ищцата да бъде поставена в по-
неблагоприятно положение спрямо останалите служители, които са полагали
труд в същия период, но чиито трудови правоотношения не са били
прекратени към месец август 2023 г. (още повече, че както вече бе посочено,
ищцата към м.08.2023г. е била заета в системата на училищното и
предучилищното образование, макар и при друг работодател).
Неоснователен е доводът на пълномощника на ответника за тълкуване в
противната насока /че анексът се отнася само за лицата, които са в трудово
правоотношение към датата на сключване на анекса - 10.08.2023г./ на база на
използвания в изменената разпоредба на чл. 27, ал. 2 от анекса израз „на
заетите в системата”. Изменената с анекса разпоредба на чл. 27, ал. 2 от КТД
има уточнителен характер относно изразходването на посочен в нея размер
осигурени средства от държавния бюджет на Република България за 2023г. с
цел гарантиране на договореното увеличение на работните заплати на
работещите в сферата на образованието считано от 01.01.2023 г. и съответните
разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. На нито една
позиция в ал. 2 на чл. 27 от анекса не се конкретизира, че предвиденото с ал.1
на същия член увеличение на работните заплати се отнася единствено и
изрично за заетите в системата на образованието към датата на подписване на
анекса. Както вече бе посочено нееднократно, подобно тълкуване би довело
до недопустимо неравно третиране на работниците/служителите, полагали
труд при същия работодател на равна или сходна длъжност след 01.01.2023 г.,
но чийто трудови правоотношения са прекратени към датата на сключване на
анекса към КТД - 10.08.2023 г.
Обстоятелството, че към месец август 2023 г. е било прекратено
процесното трудово правоотношение и по тази причина не може да се сключи
15
допълнително споразумение за изменение на трудовото възнаграждение, не
представлява пречка ищецът да получи увеличения размер, защото съгласно
чл. 118, ал. 3 от КТ работодателят може едностранно да увеличава трудовото
възнаграждение на работника или служителя. В тази връзка, и без подписване
на допълнително споразумение работодателят – ответник би могъл да изплати
предвиденото в анекса към КТД увеличение. Още повече, че за да се приложи
КТД спрямо работника/ служителя не е необходимо подписването на
допълнително споразумение. Безусловното прилагане на тезата на ответника
води до недопустимото заключение, че при бездействие от страна на
работодателя (или несъгласие от негова страна да изготви допълнително
споразумение към индивидуалния трудов договор), то разпоредбите на КТД
не биха намерили приложение спрямо съответния работник/ служител. /в
този смисъл е Решение № 266 от 28.09.2012 г. по гр.д. № 1761/2011 г. по
описа на III Г.О. на ВКС, съгласно което работниците и служителите са
страна по договора, сключен между тяхната представителна организация и
работодателя. Поради това и съгласно чл. 57, ал. 1 КТ колективният трудов
договор има пряко действие по отношение на работниците и служителите,
членове на синдикалната организация, която е страна по договора, а при
неизпълнение на задълженията по КТД всеки от тях може да предяви иск по
чл. 59 КТ пред съда/. Още повече, че случаят касае единствено заплащане на
суми в периода на действие на трудовия договор до 31.07.2023 г., а не за пълно
или частично възстановяване на трудовоправната връзка. При увеличение на
размера на работната заплата със задна дата работодателят следва единствено
да преизчисли вече начисленото трудово възнаграждение и да изплати
разликата между първоначалната величина и тази по анекса към КТД.
В горепосочения смисъл е и актуалната практика на ЕСПЧ (Решение по
дело MOSKAL v. POLAND (Application no. 10373/05) и др.), с което се
утвърждава, че принципът на "доброто управление" изисква по въпроси от
общ интерес публичните органи да действат своевременно, по подходящ
начин и с максимална последователност (параграф 51). Публичните органи
следва да действат най-прецизно и най-съвестно при разрешаването на
въпроси, касаещи социалното положение и имуществените права на
гражданите (параграф 72). В практиката на ЕСПЧ се възприема, че по
въпроси, касаещи социалната сфера на гражданите, е недопустимо пропуски
на държавни органи да бъдат компенсиране за сметка на гражданите, а
16
тежестта за преодоляване на тези пропуски следва да бъде върху държавата
(така Решение по дело CAKAREVIC v. CROATIA (Application no. 48921/13)).
Рисковете, следващи от пропуски на държавните органи, следва да се понасят
от държавата, като в никакъв случай не следва да се допуска неблагоприятни
последици от пропуски на държавата да се прехвърлят върху гражданите
(Решение по дело LELAS v. CROATIA (Application no. 55555/08) параграф 74).
ЕСПЧ трайно приема още, че актовете на публичните органи трябва да бъдат
ясни и последователни, за да се избягват, доколкото е възможно, правната
несигурност и неяснота за лицата, засегнати от тези актове (така Решение по
дело PLECHANOW v. POLAND (Application no. 22279/04), параграф 103).
Съотнесена към настоящия случай, практиката на ЕСПЧ по
приложението на ЕКЗПЧОС означава, че нито МОН, нито училището
ответник, представляващо второстепенен разпоредител с бюджет, следва да
черпят права от твърдените неясноти на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране
и заплащане на труда и на цитирания Анекс към КТД. Доколкото
организацията на сферата на образованието представлява въпрос от
обществен интерес (чл. 23 КРБ прогласява, че образованието е национална
ценност) и доколкото въпросът за възнагражденията на педагогическите
специалисти касае социалното положение на голяма група трудещи се, то
регулацията на тези въпроси следва да бъде както прецизна, така и
последователна – това изискване налага да се създава и прилага рамка,
осигуряваща равно и предвидимо третиране на педагогическите специалисти.
Обратното действие на закона е изключение, като в конкретната ситуация то
се дължи на стремежа на министъра на образованието и науката да преодолее
забавянето при приемането на ЗДБРБ за 2023г. Неизпълнението от страна на
публични органи на задължението им да действат своевременно, нарушавайки
принципа на добро управление, не следва обаче да се ползва като основание за
приемане на уредба, третираща необосновано неравно засегнатите
частноправни субекти (ако законът и съответно анексът към КТД бяха приети
своевременно, то и ищцата би получила всички дължими й се суми още към
м.01.2023г.).
Както бе посочено и във фактическата част от настоящото изложение, от
приетите по делото и неоспорени от страните първоначална и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза се изяснява, че разликата между брутните
17
трудови възнаграждения на ищцата преди и след актуализацията се равнява на
1154, 23 лв. С оглед гореизложените съображения, претенцията на ищцата с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ се явява изцяло основателна и ответникът
следва да бъде осъден да й заплати сума в размер от 1154, 23 лв.
Върху горепосоченото главно задължение се дължи и законна лихва,
която ищецът претендира не от подаването на исковата молба в съда, а от
допуснатото изменение на иска в ОСЗ, проведено на 18.03.2025г. С оглед
диспозитивното начало в процеса законната лихва се присъжда от датата, от
която е поискал самия ищец.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се
поражда право на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото
производство, на ищеца са предоставени правни услуги от Еднолично
адвокатско дружество „А. Д.“, като съобразно Договор за правна защита и
съдействие / л. 12/, е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал.
1, т. 2 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на хонорара, който
следва да се определи в полза на адвокатското дружество, съдът счита за
нужно да акцентира върху следното: съобразно изричните разяснения, дадени
в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16
(постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен
съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в
Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от
предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до
икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на
Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките
на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените
постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/ 22 с
предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1
ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
18
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че по
настоящото производство са проведени няколко открити съдебни заседания,
съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на
Еднолично адвокатско дружество „А. Д.“ следва да се определи
възнаграждение в размер от 480лв. с вкл. ДДС, което да бъде заплатено от
ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати и разноски в полза на бюджета на Съдебната власт, а именно: 50 лева
за държавна такса, 400 лева – възнаграждение за ССчЕ и допълнителна ССчЕ.
С оглед предмета на делото – присъждане на възнаграждение за работа,
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен служебно да постанови
предварително изпълнение на решението, като в тази му част решението има
характер на определение, което може да се обжалва с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски окръжен
съд.
Решението подлежи на инстанционен контрол пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от 01.04.2025г. ( датата, на която съдът е
обявил, че ще се произнесе с решение ).
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
19
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 КТ Основно училище „...“- с. Г. Б.,
общ. С., БУЛСТАТ .... да заплати на С. В. С., ЕГН ********** сумата от 1154,
23 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от
01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. по Трудов договор № ... от 09.09.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на изменението на иска /18.03.2025г./ до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Основно училище „....“- с. Г. Б., общ. С., БУЛСТАТ ... да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „А. Д.“, БУЛСТАТ: .... сума в
размер от 480 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение
за предоставено на ищцата С. В. С., ЕГН ********** безплатно процесуално
представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от
съда по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Основно училище „....“- с. Г.
Б., общ. С., БУЛСТАТ ..... да заплати по банкова сметка на Районен съд –
Своге, в полза на бюджета на Съдебната власт, сума в размер от 50 лева за
държавна такса и сума в размер от 400 лева – възнаграждение за изготвена
съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза.
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта, касаеща присъденото възнаграждение за
работа.
В частта, с което се допуска предварително изпълнение решението има
характер на определение, което може да се обжалва с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски
окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 01.04.2025г. ( датата, на която съдът е
обявил, че ще се произнесе с решение ).
Препис от решението да се връчи на страните.
20
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
21