№ 355
гр. Кюстендил, 09.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско
дело № 20211500500472 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
***, със седалище и адрес на управление: *** действаща чрез пълномощника адв. Светозар
Георгиев Златанов от САК, със съдебен адрес: **. „Неофит Рилски“ №57, партер. Обжалва
се разпореждане №1302 от 30.09.2021 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по ч.гр.д.
№1906/2021 г. по описа на същия съд в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Милена Таскова
Георгиева, ЕГН **********, за сумата от 36.00 лева, представляваща разхода за
уведомление за периода от 25.02.2021 г. до 19.09.2021 г., поради констатирана
неравноправност на клаузата, уреждаща дължимостта на претендираното вземане.
Частният жалбоподател – заявител в заповедното производство, релевира доводи за
неправилност на постановеното разпореждане в обжалваната част. Пояснява, че разходите за
уведомяване са сторени във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на вземането
на банката срещу неизправния кредитор, при което дължимостта им произтичала от нормата
на чл.78 ЗЗД. Акцентира върху договорния характер на вземането сочейки, че същото не
представлява действие по управление на кредита. Плащането на разноските било доказано с
приложените към заявлението платежни документи. Сочи несъответствие между приетото
от заповедния съд и постановките на Директива 93/13/ЕИО, в частност, съдържащата се в
последната легална дефиниция на т.нар. „генерална“ клауза за неравноправност на
уговорките в потребителските договори. По същество поддържа искане за отмяна на
разпореждането на КнРС в обжалваната част и издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист и за отхвърленото с разпореждането вземане. Заявен е петитум и за
отмяна на разпореждането в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на
държавна такса съразмерно с отхвърлената част от претенцията на заявителя. Претендира
деловодни разноски.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на
длъжника.
Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият
съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
1
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната
проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното разпореждане съдът сам решава
въпроса по жалбата.
Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, депозирано от „Юробанк
България“ АД срещу Милена Таскова Георгиева за следните суми: 1983.26 лева незаплатена
главница по договор за потребителски кредит №FL691172/11.06.2013 г. за периода от
11.02.2020 г. до 19.09.2021 г.; възнаградителна лихва в размер на 167.05 лева, дължима за
периода от 11.02.2020 г. до 23.03.2021 г.; 0.27 лв. мораторна лихва за периода от 11.03.2020
г. до 12.03.2020 г.; 148.92 лева мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 19.09.2021 г.;
разходи за уведомяване на длъжника в размер на 36.00 лева за периода от 25.02.2021 г. до
19.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до съда /28.09.2021 г./ до изплащане на вземането, както и сторените разноски –
374.09 лева адвокатско възнаграждение и 46.71 лева внесена държавна такса.
В обстоятелствената част на заявлението досежно процесното вземане е уточнено, че
във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на банката последната е заплатила
разходи по уведомяване, представляващи разноски по т.5 от ТТРЗЧСИ за връчване на
уведомления в общ размер на 36.00 лева, които следвало да бъдат възстановени на
кредитора на основание чл.78 от ЗЗД.
Съдът с обжалваното разпореждане, приемайки акта по чл.417, т.2 ГПК за редовен от
външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане, е уважил искането на
заявителя за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като само за сумата от 36.00 лева
е постановил отхвърлителен диспозитив, приемайки неравноправност на уговорената клауза,
произтичаща от противоречието й с нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Именно в тази част
правилността на акта на заповедния съд е обект на въззивен контрол в настоящото
производство.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
В заповедното производство в хипотезата на сезиране на съда със заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, по
аргумент на чл. 418 ал. 2 ГПК, съдът проверява дали представеният документ е редовен от
външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, т.е.
формалната доказателствена сила на документа.
В конкретната хипотеза КнРС е сезиран с редовно заявление по чл. 417 от ГПК, в
което е посочен изрично документ по чл. 417 от ГПК и същият е приложен в оригинал, а от
съдържанието му се установява както валидността на договор за потребителски кредит за
посочените в заявлението периоди, така и изискуемостта на вземанията за главница и лихви
– възнаградителна и мораторна.
Макар формално извлечението от счетоводните книги на банката да е редовно от
външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, разпоредбата на чл.
411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането
не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна
клауза. Тъй като договорът за паричен заем е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.
Длъжникът в заповедното производство е потребител по договор за потребителски
кредит по смисъла на § 13 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и съдът е
2
задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка по чл. 411 ал. 2 т. 2 и т.
3 от ГПК, както за съответствието на клаузите в договора със закона и добрите нрави, така и
относно наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, при което заповедният съд
е процедирал законосъобразно проверявайки валидността на клаузите на процесния договор
за потребителски кредит.
Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател относно действителността
на клаузата, с която са уговорени такси за извънсъдебно събиране на вземането и в частност
– разходи свързани с уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост на
вземането. Макар в жалбата да се изтъкват доводи, че дължимостта на сумата произтича от
разпоредбата на чл.78 ЗЗД, не би могло да се направи обоснован правен извод в тази насока.
Безспорно е, че действия, предприети от кредитора в защита на собствен интерес по
събиране на вземанията му следва единствено да бъдат възприети като действия по
управление на кредита. Видно от твърденията в жалбата е, че възникването на вземането за
такси за уведомления, е обусловено единствено от изпадането на длъжника в забава.
Уведомлението за предсрочната изискуемост на задължението е в тежест на кредитора и
както правилно е отразил заповедният съд, при липсата на изрична уговорка в договора
разноските по това действие да се поемат от длъжника, то е необосновано същите да се
възлагат върху последния. Макар и при наличие в договора на такава уговорка, следва да
бъде съобразено, че уговарянето на бъдещите разходи, събирани по силата на самия
договор, за които не е изрично посочено, че са обезщетение за кредитора, чийто размер да
бъде съобразен при условията на чл. 21 ал. 2 от ЗПК, води до заобикаляне на закона, което е
самостоятелно основание за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 21 ал. 1 от ЗПК.
От друга страна, соченото несъответствие с Директива 93/13/ЕИО не може да бъде
споделено. Директивите, в частност цитираната, дават общите насоки при хармонизиране на
националното законодателство на държавите- членки с европейското законодателство. Така
в Директива 93/13/ЕИО е отразено, че държавите от ЕС трябва да гарантират, че има
ефективна правна защита, за да се предотврати използването на неправомерните условия в
договорите. Всяка държава - членка сама може да преценява как ще изпълни тези насоки и с
какви конкретни средства. Българският законодател е въвел в ЗПК такъв стандарт на защита,
който е приел за ефективен с цел гарантиране правата на потребителите, поради което
правилно заповедният съд е съобразил разпоредбите на националното законодателство при
преценка действителността на клаузите по договора между страните, в това число тази за
таксите, събирани при неизпълнение.
Съобразявайки изложените правни изводи, съдът приема, че са налице пречките по
чл. 411, ал. 2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение за процесната сума от
36.00 лева, представляваща разходи за уведомление.
Относно присъждане на държавна такса, с обжалваното разпореждане
заповедният съд изцяло е присъдил размера на дължимата в производството държавна такса,
при което искането в тази насока, имащо характер на такова по отношение на разноските,
следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложеното не се дължат разноски в полза на частния жалбоподател.
По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1302 от 30.09.2021 г. на Районен съд –
Кюстендил, постановено по ч.гр.д.№1906/2021 г. по описа на същия съд в частта, в която е
отхвърлено заявлението на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ***,гр.София, за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Милена Таскова
3
Георгиева, ЕГН **********, за сумата от 36.00 лева, представляваща разход за уведомление
за периода от 25.02.2021 г. до 19.09.2021 г., както и в частта на посоченото разпореждане по
ч.гр.д.№1906/2021 г.на КнРС относно присъдените разноски за държавна такса в размер на
46,71лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4