РЕШЕНИЕ
гр. София, 25.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията
Михайлова гр. дело № 149 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение
№ 86 от 27.06.2018 г., постановено по гр. д. № 886/2017 г. по описа на РС – гр.
Ихтиман, ответникът ЗКПУ „З.“ - в ликвидация е осъден да заплати на ищеца С.В.П.
следните суми: на основание чл. 128 КТ -
сумата от 26 352. 26 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода 01.01.2015 г. – 06.06.2017 г., ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; на
основание чл. 224 КТ - сумата от 2 790. 00 лв., представляваща обезщетение
за неползван платен годишен отпуск, както следва – 20 дни за 2015 г., 20 дни за
2016 г. и 10 дни за 2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска
до окончателното изплащане на задължението; на основание чл. 220, ал. 1 КТ –
сумата от 3 348. 00 лв., представляваща обезщетение за неспазен тримесечен
срок на предизвестие, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението. С решението ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноските по делото, а по сметка на РС– гр. Ихтиман – суми за
държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от ответника, в която са наведени единствено доводи срещу
допустимостта на съдебния акт. Поддържа се, че след като кооперацията е
прекратена и е обявена в ликвидация единствената възможност за ищцата била да
предяви вземането си пред ликвидатора в
двумесечен срок от деня на вписването в търговския регистър на решението по чл.
42, ал. 1 ЗК. Този специален ред изключвал приложимостта на общия исков ред,
което обуславяло недопустимост на обжалваното решение. Искането е за обезсилване
на обжалваното решение и за прекратяване производството по делото.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна е
подала писмен отговор на въззивната жалба, оспорвайки същата.
Съдът, като съобрази
доводите на въззивния жалбоподател и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и
възраженията на въззиваемия.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Не е допуснато
нарушение на императивни правни норми.
Възраженията на
въззивника срещу допустимостта на производството са неоснователни. „
По делото липсва спор, че ответната кооперация е
прекратена и е обявена в ликвидация, което обстоятелство е вписано в ТР на
07.04.2017 година.
Съгласно чл. 44, ал. 1 от Закона за кооперациите
кредиторите на обявена в ликвидация кооперация предявяват вземанията си,
независимо от техния произход, обезпечение и изискуемост, пред ликвидаторите в
двумесечен срок от деня на вписването в търговския регистър на решението по чл.
42, ал. 1. Посоченият ред за предявяване на вземанията при открито производство
по ликвидация не изключва възможността на кредиторите да предявят вземанията си
по общия исков ред. До момента на приключване на производството по ликвидация и
вписването на заличаването на кооперацията в търговския регистър кредиторите й
могат да предявяват вземанията си както пред ликвидатора, така и да предявяват
искове по общия исков ред. Именно кредиторът е този, който определя вида и обема
на търсената защита, като единствената последица от пропускането на двумесечния
срок по чл. 44, ал. 1 ЗК е загубването на предимството при поредността за
удовлетворяването му в ликвидационното производство.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
Тъй като по своето
правно естество трудовият договор е синалагматичен, трудовото възнаграждение се
дължи при изпълнение от страна на работника на своето задължение да предостави
на работодателя през уговореното работно време своята трудова сила.
Основно задължение на
работодателя като страна по трудовото правоотношение е да заплаща на работника
или служителя уговореното трудово възнаграждение за престирането на трудова
сила. Следователно ищецът трябва да установи в процеса на доказване, че е
предоставил реално трудовата си сила през процесния период при работодателя, а
фактът, че уговореното брутно трудово възнаграждение е заплатено – от
работодателя.
От трудов договор № 01/02.01.2014 г., сключен
между ЗКПУ „З.“ и С.В.П., се установява, че между страните е възникнало трудово
правоотношение, като ищецът се е задължил да полага труд при ответника на
длъжността „главен счетоводител”, считано от 02.01.2014 г. с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1 000 лева и допълнително възнаграждение за
продължителна работа в размер на 240 лева, като в договора е уговорен 3-месечен
срок на предизвестие.
Законодателят е уредил в чл. 8, ал. 1 КТ, във
вр. с чл. 8, ал. 2 КТ оборима презумпция, че трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите, като
добросъвестността при упражняването на трудовите права се предполага до
установяване на противното. Тази законна презумпция се прилага и по отношение
изпълнението на трудовите задължения, т.е. при липса на противно установяване,
следва да се приеме, че през действието на трудовото правоотношение работникът
е полагал своя труд, т. е. че за целия исков период е предоставял своята
трудова сила на разположение на работодателя.
Тъй като процесното трудово правоотношение е
съществувало за периода до 06.06.2017 г., брутното трудово възнаграждение за
престирания от ищеца труд е в размер на сумата от 26 352. 26 лева, в
каквато насока е и заключението на вещото лице към изготвената
съдебно-счетоводна експертиза.
Ответникът не установи,
че е изпълнил задължението си да плати на работника трудовото възнаграждение за
исковия период, поради което следва да бъде ангажирана договорната му отговорност
в доказания размер.
По иска с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ.
За да възникне парично
вземане за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.
224, ал. 1 КТ, следва да са проявени в обективната действителност три материални
предпоставки – да е прекратено трудовото правоотношение, работникът или
служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години и правото на
отпуск да не е погасено по давност - за отпуските, дължими след 01.08.2010
година.
Правната норма, уредена
в чл. 177 КТ, определя способа за изчисляване размера на обезщетението по чл.
224, ал. 1 КТ. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се формира
въз основа на среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния
календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или
служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Съобразно заключението на
вещото лице на работника се дължи сумата от 2 790 лева.
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ
За да възникне правото на парично обезщетение по
чл. 220, ал. 1 КТ, следва в обективната действителност да са настъпили следните
юридически факти: 1. трудовото правоотношение да е прекратено на основание,
което изисква да бъде дадено предизвестие и 2. работодателят да не е спазил
уговорения в договора или предписания в закона срок на предизвестие.
Тъй като процесното трудово правоотношение е
прекратено на едно от безвиновните основания, уредени в чл. 220, ал. 1 КТ – чл.
328, ал. 1, т. 1 КТ, е било необходимо да изтече уговореният в договора 3-месечен
срок на предизвестие. Процесното трудово правоотношение е било прекратено без
да е спазен срокът на предизвестие от 3 месеца, считано от 06.06.2017 г., със заповед
№ 1/06.06.2017 г., поради което работодателят дължи обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя, което се
равнява на сумата от 3 348 лева.
Тъй като въззивната
инстанция е достигнала до идентични правни изводи, на основание чл. 271, ал. 1,
изр. 1, предл. 1 ГПК първоинстанционното решение трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
правния спор на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските по водене
на делото пред окръжния съд в размер на 450. 00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86 от
27.06.2018 г., постановено по гр. д. № 886/2017 г. по описа на РС – гр. Ихтиман.
ОСЪЖДА ЗКПУ „З.“ - в ликвидация, ЕИК:, да заплати на С.В.П.,
ЕГН: **********, разноските по водене на делото пред въззивната инстанция в
размер на 450. 00 (четиристотин и петдесет) лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните
с препис само в частта по иска с правно основание чл. 128 КТ. В останалите
части е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.