РЕШЕНИЕ
№260006 26.08.2020г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет
и девети юли две хиляди и двадесета година:
Председател: Минка Трънджиева
Членове:
Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №405 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение №377/13.11.2019г., постановено по
гр.д.№1434/2019г. по описа на РС- В. е отхвърлен предявения от И.Ю.Т., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, Н.Т.Ж., ЕГН **********,*** и А.Т.Г., ЕГН **********,***,
против А.В.М. и И.В.М., иск с правно основание чл.109 от ЗС, с който се иска
ответниците да преустановят ползването на сграда с идентификатор
10450.502.322.1, находяща се в собствения на ищците имот с идентификатор
10450.502.322, в квартал 502, с площ от
128 м2, при граници и съседи: имот 10450.502.324; имот10450.502.321 и имот
10450.502.1299, с адрес: гр.В., ул. „Св. св. К. и М.“ №12, включително и като
изнесат вещите си от нея.
Оставен е без разглеждане, като процесуално
недопустим, предявения насрещен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1
от ГПК от А.В.М. и И.В.М., против И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г. за признаване на
установено в отношенията между страните, че И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г. не са
собственици на дворно място с идентификатор 10450.502.322 по КККР на гр.В., с
адрес гр.В., ул.„Св.Св. К. и М.“ №12.
Прекратено е производството по делото в
частта по предявения насрещен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК от А.В.М. и И.В.М. против И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г. за признаване на
установено в отношенията между страните, че И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г. не са
собственици на дворно място с идентификатор 10450.502.322 по КККР на гр. В., с
адрес гр.В., ул. „Св.Св. К. и М.“ № 12.
Оставен е без уважение, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, претенцията на ищците по иска, с правно основание чл.109 от ЗС за
присъждане на сторените в производството по иска разноски.
Осъдени са, на основание чл.78, ал.4 от ГПК,
А.В.М. и И.В.М., да заплатят на Н.Т.Ж. и
А.Т.Г. разноски в размер на 300лв.- разноски в производството по делото за
процесуално представителство.
Оставена е без уважение претенцията на Н.Т.Ж. и А.Т.Г. за заплащане на разноски над
300лв. до пълния размер, съобразно
приложения по чл.80 от ГПК списък.
Против това решение, в частта му по пункт
първи от диспозитИ. на решението, а именно в неговата отхвърлителна част е
постъпила въззивна жалба от И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г..
Твърди се, че решението в тази му част е
недопустимо, а при условията на евентуалност неправилно.
По отношение на първото възражение се
визира, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск, който няма за
предмет сграда, като не се е произнесъл по действително предявения иск, който
има предмет преустановяване на неоснователните действия на ответника върху
имота им, като дворно място, тъй като в действителност имотът им е със статут
на незастроен имот, доколкото предвиденото по действащия план основно
застрояване все още не е реализирано от ищците, заради пречките, които
ответника създава.
Искането е за обезсилване на решението, като
делото бъде върнато на първата инстанция.
По отношение на второто възражение се
твърди, че решението на съдът е необосновано.
В този смисъл се приема, че обстоятелството,
че металния павилион, в който ответниците неправомерно осъществяват търговска
дейност означен от фирмата, изготвила новата кадастрална карта от 2018г., с
идентификатор 10450.502.332.1, не означава, че този обект представлява „сграда“
по смисъла на ЗУТ, както и че е „собственост“, като приращение на притежателите
на земята, върху която е била построена.
Твърди се, че неправилното отбелязване на
металния павилион, който е движима преместваема вещ, като „сграда“, неправилно
отбелязана в действащата кадастрална карта, със самостоятелен идентификатор
10450.502.322.1, с какъвто, съгл.ЗКИР, следва да се отбелязват само недвижимите
имоти, т.4 и т5 от ТР №8/2014г. задължава районния съд да изследва, дали е
налице грешка в действащия кадастрален план или карта, като за тези си служебни
задължения не следва да е сезиран със специалния иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР.
Визира се, че съгласно ВКС е признало
правото на собственост на праводателите на жалбоподателите, като е отменил
неправилното решение на Окръжен съд, с което са били отменени двата констативни
нотариални акта на праводателите им, а ответниците М. са осъдени да заплатят
съдебно- деловодни разноски.
В тази връзка се приема, че праводателите им
неправилно са водили иск за собственост за сгради, каквито в имота им няма
построени, в режим на основно застрояване, тъй като става въпрос за павилиони-
преместваеми обекти- движими вещи, които при това попадат в основите си в
съседен западен имот и подлежат на демонтиране и премахване.
Ето защо се счита, че ВКС в задължителните
мотиви на своето решение изрично е указал на праводателите на жалбоподателите,
че за накърнените им от ответниците материални права, те могат да предявят
против същите ответници М. друг иск.
Твърди се, че имотът им търпи неблагоприятно
въздействие от павилион монтиран някога, като метална преместваема конструкция,
като той не е „сграда“ по смисъла на ДР на ЗУТ, защото не е бил „строеж“ по смисъла на чл.38 от §5 от ДР
на ЗУТ, като ЗТСЕУ и ППЗТСУ /отм/, при режима на които норми е бил монтиран
някога павилиона са имали идентични материални норми за „сградите и строежите“.
Его защо се приема, че никой от тя-
настоящите собственици на двата съседни имота- на жалбоподателите, както и
западно разположения имот на съседите им не може да се легитимира, на основание
чл.92 от ЗС- по правилата на приращението, като индивидуален собственик на
такава „сграда“, вкл. и като съсобственици, тъй като павилионът е движима вещ,
а не сграда- самостоятелен недвижим имот.
Сочи се, че решението на първоинстанционният
съд е незаконосъобразно, тъй като ищците са се легитимирали по отношение на
ответниците, като собственици на целия имот с валидно нотариални актове.
Последните не са представили никакви доказателства за притежавани вещи или
облигационни права, както за имота, така и конкретно за въпросния павилион.
Искането е за отмяна на съдебен акт в
обжалваната му част, като въззивната инстанция се произнесе по същество, като
се уважи предявения от ищците негаторен иск, с правно основание чл.109 от ЗС,
като основателен и доказан.
Моли се за присъждане на направените по
делото съдебно- деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от другата страна в процеса- И.В.М. и А.В.М., чрез пълномощника
им ада.К..
В него се твърди, че оплакванията на
въззивниците за недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение са
неоснователни. В тази насока се излагат подробни съображения.
С въззивната жалба и писмен отговор не са
направени доказателствени искания.
С Определение №1069/12.12.2019г.,
постановено по гр.д.№1434/2019г. по описа на РС- В. са осъдени, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т. Г., да заплатят на А.В.М. и И.В.М.
разноски за процесуално представителство в производството по гр.д.№1434/2018г.
по описа на РС- В., в размер на 300лв.
Оставена е без уважение претенцията, в
частта над тази сума до пълния претендиран размер от 600лв.
Против това определение не са постъпили
въззивни жалби от страните по делото.
В съдебно заседание, жалбодателите И.Т., Н.Ж.
и А.Г., редовно призовани не се явяват. За жалбоподателите Н.Ж. и А.Г. се явява
пълномощникът им адв.Х.. От страна на последния се поддържа подадената от
доверителите му въззивна жалба, като моли същата да бъде уважена, а решението в
обжалваната му част отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Подробни
съображения в подкрепа на исканията си излага в представени писмени бележки.
Моли за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответниците А.В.М. и И.В.М., редовно
призовани не се явяват. Същите се представляват от пълномощника им адв.К..
Последната моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, като
се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно. В тази насока се моли да се имат предвид съображенията й
развити в представения от нея писмен отговор. Моли за присъждане на направените
разноски пред въззивната инстанция.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Пред първоинстанционният съд са предявени обективно и субективно
съединени иск по чл.109 от ЗС от И.Ю.Т.,
Н.Т.Ж. и А.Т.Г. против А.В.М. и И.В.М. и насрещен отрицателен установителен иск
по чл.124, ал. 1 ГПК от А.В.М. и И.В.М. против И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г. по
отношение на имот с идентификатор 10450.502.322, в квартал 502, с площ от 128 кв., при граници и съседи: имот
10450.502.324; имот10450.502.321 и имот 10450.502.1299, находящ се в гр. В.,
улица „Св. св. К. и М.“ №12.
Твърди се от страна на ищците И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г., че същите са
собственици на поземлен имот 3127 в кв.134 по плана на гр. В., който по КККР на
гр.В. е с идентификатор 10450.502.322 в кв.502, с при граници и съседи
имот 10450.502.324, имот 10450.502.3331,
имот 10450.502.321 и имот 10450.502.1299, представляващ незастроено дворно
място, с права от по 1/3ид. част за
всеки от тях.
Визира се, че ищецът И.Ю.Т. се легитимира като собственик с Нотариален
акт за дарение №59, том II, рег.№1539, н.д. №255 от 12.09.2016г. на Нотариус Г.Х.,
с район на действие РС- В.. Съответно ищците- Н.Т.Ж. и А.Т.Г., с Констативен
нотариален акт за собственост №82, том II, рег. №3709, н.д. №278 от 17.07.2018г.
на Нотариус С.Д., с район на действие РС- В..
Твърди се, че правото на собственост е придобито на основание правна
сделка от първия ищец и наследяване от втория и третия. Правото на собственост
праводателите на ищците придобили на основание реституция по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ,
ЗБНМ, ЗДИ, ЗС с Решение на кмета на
Община В. от 1998г., след което се снабдили с констативни нотариални актове.
Сочи се, че след одържавяването на имота през 70-те години на миналия
век върху него временно били монтирани преместваеми метални павилиони за
осъществяване на търговски дейности от социалистически предприятия, които е
следвало да останат монтирани до началото на благоустройственото
мероприятие. Към 1998г., след влизане в
сила на решението за реституцията на имота, праводателите им са върнали на
общината полученото при одържавяването
обезщетение и заедно с владението на имота са получили и металните
павилиони, като са решили да ги санират и да осъществяват търговска дейност в
тях, докато за имота се изготви и одобри нов ПУП за застрояването със сгради с
постоянен статут. Средният по- голям павилион е бил разделен на два магазина, с
цел по- лесното му отдаване под наем.
Твърди се, че обектите били отдадени под наем на фирма „И.-РМ-2”, с
управител и представител тогава А.М., както и че впоследствие наемателят бил
поканен да освободи имота, понеже преустановил плащането на наема, но същия
отказал.
Сочи се, че ищците са предявили иск за ревандикация на имота срещу А.В.М.
и И.В.М., в качеството им на физически лица, по който било постановено Решение
№49 от 18.05.2018г. по гр.дело №1957/2017г., по описа на ВКС, с което
въззивното решение било потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен и отменено
в частта, с която са отменени констативните им нотариални актове. След влизане
на решението в сила, с Нотариална покана от 26.06.2018г., ищците отново
поканили ответниците в двуседмичен срок да опразнят павилионите, тъй като те
следвало да бъдат премахнати, с която покана те не се съобразили.
Твърди се, че и след неблагоприятното за ответниците решение, те
продължили да ползват неправомерно незаконните постройки, обременяващи имота на
ищците, без да заплащат наем, като единият от двата магазина в момента го
отдавали неправомерно под наем на трето лице, с което се обогатявали за сметка
на ищците.
Сочи се, че чрез злоупотреба с процесуални права, ответниците пречили
на ищците да влязат във владение на имота. Пречките се изразявали в сезиране на
Главния архитект на Община В. да отмени издаденото на ищците разрешение за
строеж на ограда в имота, легитимирайки се като собственици на посторен в имота
магазин.
Твърди се, че чрез злоупотреба с процесуални права, изразяващи се в
ползване без правно основание на незаконен обект в имота на ищците, в
реализиране на доходи чрез отдаването му под наем, ответниците пречат на ищците
да упражняват правото си на собственост върху имота, изразяващо се в
невъзможност за застрояване на имота със
законна сграда, без премахването на поставените павилиони.
Приема се, че от тези действия на ответниците, имота им търпи
неблагоприятно въздействие и че за тях е налице правен интерес да искат
осъждане на ответниците М. да се въздържат от определени действия, като
престанат да ползват незаконния павилион, монтиран върху имота им, както и да
изнесат имуществото си от него.
Искането е да бъдат осъдени ответниците да преустановят ползването на сграда с идентификатор
10450.502.322.1, находяща се в собствения на ищците имот с идентификатор
10450.502.322, в квартал 502, с площ от
128м2, при граници и съседи: имот 10450.502.324; имот 10450.502.321 и имот
10450.502.1299, с адрес: В., ул.„Св.св. К. и М.“ №12, включително като
изнесат вещите си от нея.
В срокът по чл.131 ГПК от
страна на ответниците е подаден писмен отговор. В него, последните оспорват
основателността на иска с доводи, че
ищците не са собственици на процесния поземлен недвижим имот, нито на
сградата, построена върху него.
Приема се, че той неправилно е бил реституиран, като се развИ.т съображения
в тази връзка.
Визира се, че спорът по повод реституцията на имота е разрешен с
влязло в сила решение по в.гр.д.№475/2016г. на ОС Пазарджик, с което е отречено правото на собственост на основание
реституция и наследствено правоприемство за ищците, като по повод на косвен
съдебен контрол върху издадения индивидуален административен акт е прието, че
решение на Кмета на Община В. от 1998г., въз основа на което праводателите на
ищците се легитимират като собственици на основание реституция върху процесния
имот е недопустимо, постановено е в недопустимо производство, започнало по
недопустима молба, тъй като с Решение №130/24.04.1992г. на Кмета на Община В.
са получили отказ да се възстанови правото на собственост върху отчуждения
имот, а възстановеният преклузивен срок през 1997г. касае само бившите
собственици, които са пропуснали своевременно да поискат реституция, но не и
тези, на които е отказано възстановяването.
Сочи се, че ищецът И.Ю.Т., който е придобил през 2016г., по време на
висящият процес правото „притежавано“ от М.Д. е обвързван от силата на пресъдено нещо на решението в качеството му
на приобретател. Не се отрича, че в имот с идентификатор 10450.502.322 попадат
четири сгради, но се възразява, че същите са придобити като безстопанствени от
праводателите на ищците, както и че те са ги отдавали под наем на ответниците.
Приемат, че се легитимират като собственици на две от сградите- с
идентификатори 10450.502.322.1 и 10450.502.322.4, на основание прИ.тизационна
сделка по чл.35, ал.1 т.1 и чл.40, ал.1 ЗППДОП /отм./ за продажба на обособени
части от общинското дружество „Т.“ ЕООД през 1995г. С нея те са придобили, в
качеството си на еднолични търговци, магазин с обща площ 99,40кв. м., находящ
се в гр.В., бул.„Съединение“, който преди това ползвали като наематели.
Придобитият имот е бил разделен, за да може всеки да го ползва самостоятелно.
Понастоящем същите владеят отделните обекти като физически лица, след като не
се пререгистрирали като търговци.
Възразява се срещу твърдението, че обектът им е отдаван под наем от
праводателите на ищците, с довод, че от 1995г. сградата е тяхна собственост,
ищците или техните праводатели не са установявали някога владение върху имота и
понастоящем ответниците продължават да го владеят необезпокоявано. Оспорват
обектът да представлява метален павилион и преместваем обект, като заявяват, че
е масивен- с тухлени носещи стени и остъклени метални витрини откъм улицата.
Възразяват, че е незаконен строеж с
аргумент, че е приет с Протокол от приемателна комисия от 16.05.1984г., който
бил използван за издадаване разрешително за осъществяваната от тях дейност и
който удостоверява законността на помещението, поради което твърденията на
ищците за незаконност на сградата са неоснователни.
Ответниците са предявили пред първоинстанционния съд, насрещен
отрицателен установителен иск, с който съдът да установи със сила на пресъдено
нещо, че И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г. не са собственици на дворно място с
идентификатор 10450.502.322 по КККР на гр. В., с адрес гр. В., ул. „Св.Св. К. и
М.“ № 12. Обосновават правен интерес с аргумент, че предявената от ищците претенция цели да
промени съществуващото фактическо състояние на ползване на сградите върху имота. Заявяват, че собственическите
претенции на ищците им пречат да ползват намиращите се върху имота сгради, тяхна собственост и за тях е
налице правен интерес те да бъдат отречени със сила на пресъдено нещо.
Твърди се, че в случай, че се докаже, че собственици на имота, върху
който се намира сградата са ищците, правото на ответниците да ползват сградата ще бъдат отречени, в
който случай ще се промени и съществуващото до момента фактическо положение по
ползването й.
В срокът за отговор по чл.131
от ГПК на насрещния иск, Н.Т.Ж. и А.Т.Г. възразяват срещу неговата допустимост
и основателност.
Счита се, че при предяването му
не са спазени реквизитите на чл.127 от ГПК за форма и съдържание на
искова молба. Приема се, че не е налице процесуална легитимация за ответниците М.
да предявяват настоящия иск. Липсва правен интерес, тъй като не са заявени
самостоятелни права върху имота. Налице
е неяснота относно заявения с насрещната молба предмет на спора- дали е за
ограничено вещно право, за владение или за държане. Липсва изложение за
съществените обстоятелства относно упражняваните от ищците материални права
върху конкретен имот.
Искането е да се прекрати производството по насрещния иск поради процесуалната
му недопустимост.
От фактическа страна по
делото се установява следното:
Видно от Договор за дарение на недвижим имот от 21.09.2016г.,
обективиран в Нотариален акт №59, том II, рег.№1539, нот.дело №255 на Нотариус Г.Х.,
с район на действие РС- В., М.А.Д. е прехвърлила на И.Ю.Т. 1/3 ид.част от
дворно място с площ 128кв.м. по приложена скица и с площ от 150 кв.м. по
нотариален акт, находящ се в гр.В. на ул.„Св. св. К. и М.“ №8, образуващо имот
пл.№3127, за който е отреден УПИ XI-3127, с площ от 128кв.м., с приложена
регулация за парцела, от кв.134 по плана на В., при граници: от изток- улица,
от запад- УПИ X-6091, от юг УПИ V-3129 и север УПИ IX-3126, идентичен с имот с
идентификатор 10450.502.322 по КККР на гр.В., одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК.
Видно от Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот
№82, том II, рег.№3709, нот.дело №274/2018г. от 17.07.201 г. на Нотариус С.Д.,
с район на действие РС- В. се установява, че Н.Т.Ж. и А.Т.Г. са признати за
собственици на основание наследяване по закон от общите им наследодатели Т.А. Г.,
починал на 05.09.2015г. и И.А.Г., починала на 24.08.2005г., на по 1/3ид.част за
всеки от тях на недвижим имот, находящ се в гр.В., кв.Лъджене, ул.„Св.св. К. и М.“
№8, представляващ Дворно място- ПИ 3127, кв. 134, по РП на гр.В., одобрен с
Решение №91/16.04.2004г. на ОбС В., с площ от 150кв.м., с пълен кадастрален
номер 5013127 по КП на гр.В., одобрен със Заповед №300-4-14/11.05.2002г. на АК,
за който имот е образуван УПИ XI, с площ по скица, с приложена УПИ регулация,
при съседи по акт за собственост: улица, наследници М. и наследници Р. и при
съседи по скица: имот №501.6091 на М.И.Ш. и др.; имот № 501.3129 на насл. на В.Д.Р.
и др.; имот № 501.9503, улица на Община В. и имот № 501.3126 на М. Т. Р. и др.
Имотът е идентичен с ПИ с идентификатор 10450.502.322 по КККР на гр. В.,
одобрени със Заповед РД-18-121/06.06.2018г. ИД на АГКК. Имотът по нотариалния
акт е идентичен с имот с идентификатор
10450.502.322 по КККР на гр. В., одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г.
на ИД на АГКК.
От Скица приложена по л.-18 се установява, че върху имота е
разположена сграда с идентификатор 10450.502.322.1, със застроена площ по скица
от 54 кв. м., брой етажи 1, с предназначение сграда за търговия,
Видно от Заповед №1399 от 09.11.1980г., на основание чл.98 от ЗТСУ и
протокол на комисията по чл.265 от ППЗТСУ от 15.09.1980г. е отчужден имот
пл.№3127, собственост на С.М.П. и Дойчин Александров Пеев- наследодатели на
ищците, като в обезщетение на отчуждените собственици е определено тристайно
жилище в жилищен блок в парцал XVII в кв. 104, по плана на централната част на В..
Между Н.Т.Ж., М.А.Д., Т.А. Г. /заместен в хода процеса от наследниците
си по закон Н.Т.Ж. и А.Т.Г./ и А.Т.Г. от една страна и А.В.М. и И.В.М. от друга, по отношение на
процесния имот е воден спор за собственост, видно от влязло в сила на
11.12.20017г. Решение № 70 от 21.02.2017г. по в.гр.д. №475/2016г., след като с
Определение №512/11.12.2017 г. по гр. д. № 1957/2017 г. на ВКС, IIг.о. не
допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд, в частта, с която
е отхвърлен предявения от ищците по
настоящия иск и ищци в предходното производство ревандикационен иск. С решението
на въззивния съд е отречено правото на собственост на ищците на заявеното от
тях правно основание- реституция по
ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. При проведения в производството
косвен съдебен контрол върху Решение №40/11.06.1998 г. на Кмета на Община В., е
прието, че същото е постановено в недопустимо производство, с аргумент, че по
искането за възстановяване на имота по реда но чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ,
ЗБНМ, ЗДИ и ЗС има постановено Решение № 130/24.04.1992 г. на Кмета на Община В.
за отказ, което не е обжалвано и представлява стабилен административен акт,
който не може да бъде отменян или изменян от органа, който го е издал. Решаващите изводи за отхвърляне на иска
Окръжен съд Пазарджик е формирал, след като е приел, че правното основание, с
което ищците обосновават придобИ.не на правото на собственост върху процесния
имот- Решение № 40/11.06.1998г. на Кмета на Община В. е нищожно и не е породило реституционния си
вещнотранслативен ефект.
Видно от Договор за продажба на обособени части от ЕООД „Т.“ по реда
на чл.35, ал.1, т.1 и чл.40, ал.1, т. 1 от ЗППДОП /отм. ДВ бр.28 от 19.03.2002г./
се установява, че на 25.04.1995г., ЕТ „И.-РМ-2 А.М.“ и ЕТ „И.М.-И.-РМ 3“ са
придобили собствеността, съгл. чл.6 от Договора, върху „Павилион“- гр.В., обособена част от ЕООД
„Т.“, представляващ „магазин“, с обща площ 99,40кв.м. в кв.Лъжене, бул.„Съединение“,
гр.В., който се продава като конструкция.
Видно от три договора за наем от дати: 20.07.1992г., 21.08.1992г. и
21.08.1992г. се установява, че „Т.“ ЕООД гр.Пазарджик е предоставила временно /за
срок от 3 години, считано от 01.10.1992г. и възмездно правото на ползване върху
недвижим имот- КПП- В. на ответниците, в качеството им на еднолични търговци. С
договорът от 21.08.1992г. на ЕТ„И.В.М.“
е отдадена под наем втората половина на КПП В. с площ 50кв.м. С договорите за наем
от 20.07.1992г. и 21.08.1992г. на ЕТ „И.-РМ-2-А.В.М.“ са отдадени под наем част
от КПП- с площ от 25кв.м. и втората половина от КПП с площ от 25кв.м.
Видно от Нотариална покана от А.Т.Г. до А.В.М. и И.В.М. е посочено, че
последните нямат признати права, със
сила на присъдено нещо, върху павилионите /преместваеми движими вещи/ в
дворно място собственост на ищците, респ. и в част от чужд съседен имот
/№6091/. Посочено е в нея, че в двуседмичен срок от получаване на
поканата, същите следва да опразнят
незаконните павилиони, тъй като подлежат на премахване.
Видно от Решение №127/14.04.2015г., постановено по гр.д.№82/2015г. по
описа на РС- В. е отхвърлен предявения от Н.Т.Ж., М.А.Д., Т.А. Г. и А.Т.Г.
против А.В.М. и И.В.М.,*** иск с правно основание 108 от Закона за
собствеността за отстъпване на собствеността и владението върху следния
недвижим имот: имот пл.№3127 за който е образуван парцел ХІ в кв.134 по плана
на гр.В., находящ се на ул.“Св.св.К. и М.“ №8 с площ от 150кв.м. по нотариален
акт, а по скица- с площ от 128кв.м., ведно с изградени върху имота две сгради,
едната с площ от 86кв.м. и втората с площ от 15кв.м., като неоснователен.
С Решение №70/21.02.2017г., постановено по в.гр.д.№475/2016г. по описа
на ОС- Пазарджик е потвърдено Решение №127/14.04.2015г., постановено по
гр.д.№82/2015 по описа на РС- В.. Отменен е
Нотариален акт №5, т.І, д.47/01.03.2001г. на Нотариус Халачев, с рег.№
156 на НК който е признато правото на
собственост на И.А.Г., ЕГН **********, върху следния недвижим имот: 2/3ид.ч. от
празно дворно място от 150кв.м., имот пл.№3127, кв.141 по плана на гр. В., ул.
Св.св. К. и М. №8, както и Нотариален акт №459, т.ІІІ, д.453/18.10.2002г. на Нотариус
Х., с рег.№156 на НК, с който е признато правото на собственост на М.А.Д., ЕГН **********,
върху следния недвижим имот: 1/3ид.ч. от ПИ от 150кв.м., имот по регулационен
план № 3127, кв.134 по плана на гр.В..
Видно от Определение №512/11.12.2017г., постановено по
гр.д.№1957/2017г. по описа на ВКС, ІІг.о. е допуснато касационно обжалване на
въззивно решение №70 от 21.02.2017г. по в.гр.д.№475/16г. на Пазарджишкия
окръжен съд, в частта, с която на основание чл.537, ал.2 от ГПК са отменени
нот.акт №5/01г. и нот.акт №459/02г., като не е допуснато касационно обжалване
на въззивното решение в останалата му част.
С Решение №49/18.05.2018г. постановено по гр.д.№1957/2017г. по описа
на ВКС, ІІг.о. е отменено въззивно решение №70 от 21.02.2017г., постановено по
в.гр.д.№475/2016г. на Пазарджишкия окръжен съд, в частта в която, на основание
чл.537, ал.2 от ГПК са отменени нот.акт №5, т.І, рег.№795, н.д.№47/2001г. и
нот.акт №459, том ІІІ, рег.№3600, н.д.№453/2002г. на Нотариус Г.Х., рег.№156 на
Нотариалната камара.
Видно от Решение №176/21.03.2010г., постановено по адм.д.№870/2018г.
по описа на АС- Пазарджик е обявена за нищожна Заповед №1246/17.08.2018г.
на Главния архитект на Община В., с
която се оттегля и отменя разрешение за строеж на ограда №175 от 06.08.2018г. в
имот УПИ ХІ- 3127 „За търговска дейност“ в кв.134 по плана на гр.В..
От Решение №2069/10.02.2020г., постановено по адм.д.№6446/2109г. по
описа на ВАС, цитираното по- горе решение е оставено в сила.
При тези данни,
настоящата инстанция от правна страна намира следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна
и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в
срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт. По съществото си същата е неоснователна.
С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че решение в обжалваната му част /отхвърления
иск предявен от И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г., против А.В.М. и И.В.М., с правно
основание чл.109 от ЗС/ е валидно и с оглед обхвата на обжалването допустимо. В
останалата му част, то не е обжалвано, с оглед на което е и влязло в законна
сила и не е предмет на проверка от настоящата възивна инстанция.
В конкретният казус, първата инстанция е приела, че иска на ищците по
чл.109 от ЗС против ответниците М. е
неоснователен и като такъв го е отхвърлил.
В случая за да постанови обжалвания съдебен акт от районния съд е приел,
че ищците не са доказали правото си на собственост върху имота, по отношение на
който претендират преустановяване на неоснователни действия от страна на
ответниците.
Тези му изводи са дали основание на районния съд да отхвърли
предявения иск, с правно основание чл.109 от ЗС, като неоснователен няма
основание да не бъдат приети в тяхната цялост.
За да бъде признат негаторния иск по чл.109, ал.1 от ЗС за
основателен, ищците по настоящото дело следва да докажат в кумулативна даденост
наличието на двете предпоставки за уважаване на иска, а именно: че са
собственици на процесния имот и че ответниците смущават неоснователно
упражняването на правото им на собственост.
В случая, въззивната инстанция не намира основания за приемане за
основателни направените възражения в подадената въззивна жалба.
Първото от тях е насока, че първоинстанционният съд се е произнесъл по
непредявен иск. В този смисъл се визира, че в исковата молба не се твърди от
страна на ищците, че притежават сгради в собствения им имот, тъй като заварените
от тях метални павилиони, като метална преместваема конструкция, не са сгради,
нито са били строеж по смисъла на т.38 от §5 от ДР на ЗУТ.
Същото не може да бъде споделено, тъй като в конкретният казус,
районният съд на практика се е произнесъл именно по направеното от страна на
ищците искане посочено в исковата им молба. В този аспект е индивидуализирал
точно сградата, като е посочил идентификатора му по кадастрален план и съседите,
което индивидуализиране възпроизвежда коректно индивидуализирането направено с
последната. Конкретно в диспозитИ. е посочено и самото неоснователно действие,
което ищците претендират да се преустанови, а именно, да се преустанови
ползването и да се изнесат вещите.
При тези данни, няма основание да се приеме, че искането за
обезсилване на постановеното от първата инстанция решение е основателно и като такова
да бъде уважено.
Възразява се от страна на ищците, че от страна на първоинстанционният
съд не са обсъждани представените от тях нотариални актове, с които същите се
легитимирали като собственици на дворното място. Не може да има спор, че от
представените по делото констативни нотариални актове, първия под №52/2016г., а
втория под №82/2018г. се установява от тях по отношение на тримата ищци, че те
са посочени като собственици при равни права- на по 1/3ид.ч. за всеки един от
тях, на незастроено дворно място, съставляващо УПИ ХІ „За търговска дейност“,
отреден за ПИ 3127 в кв.134 по плана на гр.В., целия с площ от 128кв.м., при
приложена регулация.
Тази констатация не може реално
да им даде основание, че доказват и собственост върху процесния имот в който се
твърди, че е поставен въпросния метален павилион. Основанието за това се
основава на извода, че дворното място, в което се намира процесната сграда реално
не е възстановено/реституирано на праводателите на ищците. В този смисъл следва
да се посочи, че Решението на Кмета на Община В. от 1998г., въз основа на което
ищците твърдят, че техните праводатели се легитимират като собственици на
основание реституция върху процесния имот е недопустимо, постановено е в
недопустимо производство, започнало по недопустима молба. На практика, спорът
по повод реституцията на имота е решен с влязло в законна сила Решение №70/21.02.2017г.,
постановено по в.гр.д.№475/2016г. по описа на ОС- Пазарджик, прието като
доказателство по делото, в мотивите на което е отречено правото на собственост,
на основание реституция и наследствено правоприемство за ищците М.Д., А.Г. и Н.Ж..
Този съдебен акт е постановен в производство по въззивен контрол на
постановено от районния съд решение под №127/14.04.015г., по гр.д.№82/15г. по
описа на РС- В., с което е отхвърлен предявения от Н.Т.Ж., Т.А. Г. и А.Т.Г. иск
с правно основание по чл.108 от ЗС и който е отречено правото им на собственост
върху процесното дворно място. Действително с решението на въззивната инстанция
са отменени нотариалните актове на праводателите на ищците от 2001г. и 2002г.,
като впоследствие ВКС в свое решение от 18.05.2018г., ІІг.о. по гр.д.№1957/17г.
по описа на същия съд е отменил в частта за отмяната на тези нотариални актове,
но така констатираното не е основание за промяна на извежданите крейни правни
изводи.
В случая, пред районния съд се сочи, че ищецът И.Ю.Т. е придобил през
2016г., по време на висящия процес по чл.108 от ЗС, правото „притежавано“ от М.Д..
Не може да се игнорира факта, че на практика, постановеното решение по
в.гр.д.№475/2016г. по описа на ОС- Пазарджик, съставлява присъдено нещо и
спрямо него, в качеството му на приобретател. Както бе посочено по- горе, с
това решение е отречено правото на собственост по реституция и наследствено
правоприемство за М.Д., затова и приобретателят няма как да придобие права,
каквито прехвърлителят му не притежава.
Реално от страна на жалбоподателите- ищци не установяват
доказателства, които да ги определят за собственици. В тази насока следва да се
отбележи, че основанието на което се претендира собствеността от страна на
ищците е идентично с това, по което произнасяне с влязло в сила решение по в.гр.д.№
475/2016г. на ОС- Пазарджик, с което решение е прието, че на това основание
претендиращите не се легитимират като собственици на процесния имот.
Разпоредбата на чл.297 от ГПК е категорична, че влязлото в сила
решение е задължително за всички институции, с оглед на което и пределите на неговото
действие се простират и върху наследниците и правоприемниците, каквито са
настоящите жалбоподатели, на основание чл.298, ал.2 от ГПК.
При тези данни, представените от ищците нотариални актове не мога да ги
легитимират като собственици на дворното място. Ответниците в настоящото дело
не са били страна по тези производства, но страна са били страните, които са предоставили
ползването на търговския обект, което не е спорно по делото.
Следва да бъде отбелязано, че в производството приключило с решение по
в.гр.д.№475/2016г. на ОС- Пазарджик е претендирана и собственост по приращение
на постройките върху дворното място, но няма как да се игнорира констатацията,
че и този иск е отхвърлен като неоснователен.
При тези данни, няма как да бъде прието, че ищците, с оглед на
събраните по делото доказателства се легитимират като собственици, нито на
дворното място, нито на постройките в това дворно място, на заявените от тях
основания.
При липса на доказаност върху собствеността върху спорния имот от
страна на ищците, съответно, че същите търпят неблагоприятно въздействие от
неправомерно ползване на незаконна постройка, подлежаща на премахване, а
именно: обект с идентификатор 10450.502.322.1, упражнявано от ответниците, както
и осъждането им да преустановят неоснователното ползване на тази незаконна
постройка, както и да изнесе вещите си от нея и с това на практика да се
преустановят неоснователните действия от страна на последния и несподеляйки в
цялост възраженията изложени във въззивната жалба следва извод, че предявения
от същите иск се явява неоснователен.
В тази връзка, няма основание да се приемат като основателни
изложените възражения, както във въззивната жалба, така и в представената
писмена защита от страна на защитата на жалбоподателите. Представените във
въззивното производство съдебни актове на АС- Пазарджик в случая следва да се
приемат, че са неотносими по съществото на спора с оглед изведеното по- горе.
Поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, подадената въззивна жалба, като неоснователна
следва да се остави без уважение, а решение в обжалваната му част, като
правилно и законосъобразно се потвърди. Решението в
останалата му необжалвана част е влязло в законна сила.
С оглед изхода на делото, в тежест на жалбоподателите следва да се
присъдят направените от страна на И.М. и А.М. съдебно- деловодни разноски пред
въззивната инстанция- адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Предвид на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №377/13.11.2019г., постановено по гр.д.№1434/2018г. по описа на
РС- В., в обжалваната му част, с
която отхвърлен предявения от И.Ю.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Н.Т.Ж.,
ЕГН **********,*** и А.Т.Г., ЕГН **********,***, против А.В.М. и И.В.М., иск с
правно основание чл.109 от ЗС, с който се иска ответниците да преустановят
ползването на сграда с идентификатор 10450.502.322.1, находяща се в собствения
на ищците имот с идентификатор 10450.502.322, в квартал 502, с площ от 128 м2, при граници и съседи: имот
10450.502.324; имот10450.502.321 и имот 10450.502.1299, с адрес: гр.В., ул.
„Св. св. К. и М.“ №12, включително и като изнесат вещите си от нея.
Решението в останалата му необжалвана част е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА И.Ю.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Н.Т.Ж., ЕГН **********,***
и А.Т.Г., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТЯТ
на И.В.М. и А.В.М. ***, сумата от 300/триста/лв., представляваща разноски по за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването до страните, при
предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател:
Членове:1.
2.