Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260245                             26.01.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 19837 по описа за 2018 година.

 

Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищецът Т.Д.И. твърди, че е наследник по закон на Д.Т.И., който от своя страна е син и един от наследниците на Т.Д.И.. Общият наследодател бил придобил на 13.02.1965г. чрез покупка дворно място съставляващо парцел ****от кв.*** по плана на с. Р.с площ от 2175 кв.м. Праводател по продажбата бил прадядото на ищеца Д. С. Х.-И., който се легитимирал с констативен нотариален акт за собственост върху имот даден в замяна срещу имот включен в ТКСЗ. Този нотариален акт бил издаден на ****. и съгласно него парцел **** от кв.** по плана на с. Р. бил с площ от 2700 кв.м. Въз основа на изпълнителен лист от *****., издаден по гр.д. № 10332/1956г. на ПРС Държавата била отчуждила 525 кв.м. от този имот. Твърди се, че след настъпили регулационни преобразувания, към настоящия момент от стария парцел ***от кв.****о плана на с. Р. са образувани три отделни поземлени имоти с идентификатори ***** и *****. Първият поземлен имот ***** бил придобит от бащата на ищеца Т.И. по силата на договор за дарение от *****. Останалите два поземлени имота, били първоначално съсобствени с Държавата, а понастоящем предвид разпоредбите на ЗМСА и ЗОС се съпритежавали с *****, като нейната квота в съсобствеността била 265/916 ид.ч. за ****** ид.ч. за имот *****. Към момента на смъртта на общия наследодател Т.Д.И. / дядото на ищеца/ призовани да го наследят са били неговата съпруга Т. И., дъщеря му Й.Г.и синовете Д.Т.И. и Й. Т. И.. Твърди се, че на 16.04.1984г. бащата на ищеца Д.Т.И. е заявил отказ от наследството на Т.Д.И.. Този отказ бил нищожен тъй като междувременно Д. И. бил приел наследството направо, своейки вещи включени в наследствената маса и продължавайки да обработва и получава плодовете от процесните два недвижими имота ********** както и да ползва намиращи се в тях сгради. Предвид нищожността на отказа ищецът счита, че неговият наследодател не е загубил правата си върху процесните два поземлени имота, като към датата на смъртта му в неговия патримониум са били налични ¼ ид.ч. от правото на собственост върху процесните имоти и построените в тях сгради. При условията на евентуалност се излага твърдение, че дори да се приеме, че отказът от наследство е произвел действие ищецът е собственик на 1/6 ид.ч. от процесните два недвижими имота, тъй като неговият баща е осъществявал фактическа власт върху 1/3 ид.ч. от двата имота в продължение на десет години, след деклариране на отказа от наследство. Поддържа се, че през цялото време след това до момента на смъртта си Д.И. е владял явно неспокойно и несмущавано дворните места, като ги ползвал, а след смъртта му това продължил да прави и ищеца. Предвид това се прави искане да бъде признат ищеца за собственик по наследяване на ¼ ид.ч. от *** ид.ч. от ПИ **** и на ¼ ид.ч. от **** ид.ч. от ПИ ****. В случай, че този иск бъде отхвърлен се иска да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на осн. придобивна давност и наследяване на 1/6 ид.ч. от *** ид.ч. от ПИ ***** и на 1/6 ид.ч. от **** ид.ч. от ***.

Ответниците С.Д.И., С.Д.И., С.Й.И. и Т.Й.И. отричат да е налице мълчаливо приемане на наследството от страна на бащата на ищеца. Поддържат, че той е получил по дарение имущество от своите родители и не е имал претенции за процесните дворни места, както и че никога не ги е ползвал. Считат исковете за неоснователен.

Ответникът Община М. не оспорва изложените от ищеца фактически твърдения, като поддържа, че тя е собственик на посочените в исковата молба идеални части от процесните два имота.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Т.Д.И. е наследник по закон – внук на Т.Д.И., б.ж. на с. Р., починал на 01.01.1982г., като е син на покойния Д.Т.И. / лист 8/. Установява се от представеното удостоверение за наследници, че общият наследодател Т.Д.И. е имал три деца – дъщеря Й. Т.  Г.и двама сина - Д.Т.И. /починал през 2013г./ и Й. Т. И. /починал през 2017г./, чиито наследници са ответниците С.Д.И. /съпруга/, С.Й.И. и Т.Й.И. /деца/. Първият ответник С.Д.И. е брат на ищеца. Към момента на смъртта на общия наследотател Т.Д.И. призована към наследяване е била и неговата съпруга Т. Т. И., която в последствие на 19.03.1983г. също е починала.

Установява се, че на 13.02.1965г. общият наследодател Т.Д.И. закупил от Д. С. Х. – И. дворно място съставляващо парцел *** кв.**** по плана на с. Р. с площ по скица от 2175 кв.м. при граници: шосе, път, А. Н. и К. П. / лист 9/. При осъществяване на тази сделка прехвърлителя.т се е легитимирал с нотариален акт за собственост на недвижими имот, даден в замяна срещу имот включен в блок на ТКЗС №**, том ** дело ***. / лист 10/. Прехвърлителят Д. С.Х.– И. е баща на  Т.Д.И., което се установява от приложената по делото молба до ****** / лист 325/.

Към момента на гореописаната продажба е действувал кадастрален и регулационен план одобрен през 1932г., съгласно който е и описан имотът предмет на сделката / лист 354/.

 На 16.09.1976г. бил сключен договор за дарение обективиран в нотариален акт №***, том ***, дело ******г. с който общият наследодател Т.Д.И., със съгласието на съпругата си Т.И. прехвърлил на сина си Д.Т.И. недвижим имот – дворно място от 1170 кв.м. представляващо парцел *** в кв.41 по плана на село Р. /лист 11/. Към датата на дарението действуващ отново е бил планът одобрен през 1932г., като съгласно него към парцел **** –общ. в кв.13 се придават 289 кв.м. от имот пл. №**** лист 354/. Това регулационно предвиждане е било осъществено, което е видно от следващия кадастрален и регулационен план, одобрен през 1978г. Със същия от парцел **** по стария план са били образувани парцели ****, а от стария парцел **** е образуван парцел****, който съответства на имота предмет на договора за дарение от 1976г.  /лист 253 и 355/.  По действуващата кадастрална карта имотите са заснети без да има разлика в очертанията им, като са с номерация както следва: парцел **** съответства на имот ***; парцел **** на имот ***; а парцел *** – на имот ***. Съгласно обясненията на вещото лице дадени в последното по делото заседание, няма материализирани огради по вътрешните гранични линии на трите имота, като те са оградени само от външната си страна /лист 360/.

Не е спорно по делото и се установява от представената преписка на *****/лист 306-309/, че през 1956г. по издаден срещу Д. С. И. изпълнителен лист са били отчуждени 525 кв. м. от парцел ****** по стария план, като след разделянето на този имот като частна общинска собственост са били актувани съответно *** ид.ч. от ПИ *** / стария парцел ІV-284/ *** ид.ч. от ПИ **** / стария парцел ІІІ-284/.

 На 16.04.1984г. в регистъра при Пловдивския районен съд бил вписан отказ на Д.Т.И. и Й. Т. Г. от наследството останало от покойните им наследодатели Т.Д.И. и Т.Т. И.  /лист 19/. Разпитана като свидетел Й. Т. Г. –дъщерята на общия наследотател поддържа, че отказът е бил извършен от нея и брат ѝ Д. след смъртта на тяхната майка през месец март 1983г. Поддържа, че бащата на ищеца Д. И. бил получил имот от своя баща, като се бил отделил да живее в къща построена в дареното място. Докато били живи двамата братя, помежду им нямало разногласия относно имотите. Според твърдението на свидетелката целта на отказа им била да оставят това което се полага на брат им Й..

            Останалите разпитани свидетели В. Г., Р. К. и К.Ш. сочат, че дворното място на И. е разделено на две части, но между тях няма вътрешна ограда, такава имало само откъм улицата и съседните имоти. Имало построени две къщи, едната била стара, а другата нова. В нея живеел Д. И. – баща на ищеца, а след това и самият ищец Т.И..  Г.сочи, че още докато бил жив дядото на ищеца Т.И., синът му Д. работел двора, като го ползвал за отглеждане на селскостопанска продукция. В двора имало построени оранжерии. Той се обработвал съвместно от двамата братя, като те ползвали инвентара на своя баща, както и плевнята в имота. Тази свидетелка поддържа, че Д. И. е отстъпил на брат си само къщата, но не и двора. След смъртта на Д. И., ищецът продължил да работи тази част от двора, която била обработвана и от неговия баща.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Основанието на което се позовава ищецът за да се легитимира като собственик по главния иск е наследствено правоприемство от неговия баща Д. И.. С оглед това следва ищецът да докаже, че претендираните по главния иск ¼ ид.ч. от правото на собственост са били част от патримониума на Д.Т.И. към момента на откриване на неговото наследство, тоест  към 01.01.1992г., както и че той е приел наследството. В случая е безспорно, че бащата на ищеца е бил призован да наследява, но е заявил отказ от наследството оставено от баща му Т.И.. Съгласно чл. 53 ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. Отказът от наследство би бил нищожен, ако преди извършването му призованото лице вече е приело наследството изрично или мълчаливо по смисъла на чл.49 ЗН.

            Съдът намира, че не всички действия на лицето призовано да наследява, които са свързани с предмети от наследствената маса, обективират воля наследството да бъде прието. Аргумент за това можа да се извлече от чл.58 ЗН, съгласно който до приемането на наследството лицето, което има право да наследява, може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за запазването им. Следователно за наличие на мълчаливо приемане следва да се съди от характера на извършените действия с предмети от наследствената маса. Няма съмнение, че разпореждането с вещи или права, принадлежали на наследодателя, безспорно означава, че наследникът е упражнил правото да приеме наследството. Не така стои въпросът с ползването на наследствени вещи, особено ако те и преди смъртта на наследодателя са били употребявани от всички членове на неговото семейство. В конкретния случай е видно, че двамата сина на общия наследодател Т.И., още докато той е бил жив са обработвани процесните два имота заедно с баща си, като са ползвали при това притежавания от него инвентар. Тези действия са продължили и след смъртта на бащата със същата интензивност и без някой от синовете да изявява изрични претенции. Тоест в случая поведението на Д. И. /бащата на ищеца/ не обективира желание да се приеме наследството. Действията му по обработване на части от процесните дворни места, както и ползването на постройки в тях, в периода до заявяване на отказа от наследство, не са в противоречие с декларирания по-късно отказ. Отказът си Д. И. е извършил със съзнанието, че той е получил по дарение от наследодателя имущество – дворно място, където е построил къщата обитавана от него и семейството му. Следва да се има предвид и обстоятелството, че отказът е направен през 1984г., а бащата на ищеца Д. И. е починал през 2013г., като в целия този период, той не е предявявал претенции по отношение на своя брат Й.. За последното може да се съди от показанията на свидетелката Й. Г., която се явява третия наследник на Т.И. и която също е завила отказ от наследството на общия наследодател. Волята на непосредствения наследник - бащата на ищеца, да приеме наследството е можела да бъде изразена, съобразно чл.49 ЗН по два начина: чрез изрично заявление по смисъла на чл.49, ал.1 ЗН, вписано по надлежния ред, както в случая няма; или чрез действие, което, съгласно чл.49, ал.2 ЗН, несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. Двусмислени действия, от които могат да се направят и други изводи не сочат на мълчаливо приемане на наследството / в този смисъл – Решение №596 12.06.1991г. по гр.д. №353/1991г., І г.о. ВС, Решение № 64 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3838/2008 г., IV г. о., ГК, както и т.6 от Постановление № 4 от 30.X.1964 г., Пленум на ВС/.

            Изложеното по-горе води до извод, че доводите на ищеца относно това, че заявеният от неговия баща отказ е нищожен са неоснователни. В периода от смъртта на общия наследодател до заявяване на отказа от наследство, Д.Т.И. не е обективирал действия, които недвусмислено да сочат на приемане на наследството оставено от неговия баща. Ето защо главният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Отхвърлянето на главния иск налага съдът да се произнесе по евентуално съединения иск за установяване на това, че ищецът е собственик на идеални части от процесните два недвижими имота на основание придобивна давност изтекла в период от десет години, следващ момента на заявяване на отказа от наследство извършен от Д. И. през 1984г.

 Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет  години.

            Твърди се, че фактическата власт върху процесните два имота е било осъществявана първоначално от бащата на ищеца, а в последствие и от самия Т.И.. Съдът намира, че с оглед установените по делото факти, не може да се обоснове извод, че в периода след направения отказ от наследство, Д. И. е променил намерението с което е осъществявал фактическа власт върху двата имота, като ги е завладял за себе си. Преди всичко следва да се има предвид, че събраните свидетелски показания са категорични, че между двата имота и имота дарен на бащата на ищеца няма огради, поради което не може категорично да бъдат установени пределите на упражняваната фактическа власт. Съдът счита, че дори установеното ползване от двамата сина на общия наследодател на част от стопанските сгради в имотите, не сочи за промяна на намерението, тъй като както се видя, такова е било осъществявано и преди смъртта на наследодателя. Действията по които се съди за промяна на намерението с което вещта се държи, следва да бъдат явно демонстрирани, при това не спрямо трети за собствеността лица, а спрямо самия собственик / в този смисъл - Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. Такова поведение на бащата на ищеца или на самия ищец не бе доказано в хода на настоящото производство. Установи се, че в продължителния период от момента в който бащата на ищеца е заявил отказ от наследството до смъртта си, тоест повече от 28 години, той не е заявява претенции към своя брат Й.И..

            С оглед горното съдът намира, че и евентуално съединените искове, за придобиване на имотите по давност, съобразно чл.79, ал.1 ЗС са неоснователни.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на първите четирима ответници  деловодни разноски в размер на 350 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ, иска по чл.124 ГПК на Т.Д.И. ЕГН ********** с адрес *** за признаване на установено по отношение на С.Д.И. ЕГН ********** с адрес ***.С. Р. №***, С.Д.И. ЕГН ********** с адрес ***.С. Р. №***, С.Й.И. ЕГН ********** с адрес ***.С. Р.и №***, Т.Й.И. ЕГН********** с адрес ***.С. Р №** и Община М.с адрес гр. П., бул******* ищецът е собственик, на основание наследствено приемство на:

1. 1/4 ид.ч. от ***** ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ******, находяща се в с. Р., общ. М., с адм. адрес ул. ******, с площ 916 кв.м., както и на ¼ ид.ч. от построената в имота селскостопанска сграда с идентификатор ****** с площ 51 кв.;

2. както и на 1/4 ид.ч. от *** ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****, находяща се в с. Р., общ. М., с адм. адрес ул. ********, с площ 991 кв.м.

 

ОТХВЪРЛЯ, иска по чл.124 ГПК на Т.Д.И. ЕГН ********** с адрес *** за признаване на установено по отношение на С.Д.И. ЕГН ********** с адрес ***.С. Р. №****, С.Д.И. ЕГН ********** с адрес ***.С. Р. №2, С.Й.И. ЕГН ****** с адрес ***.С. Р.№2, Т.Й.И. ЕГН********** с адрес ***.С. Р. №*** и Община М. с адрес гр. П., бул. ****, че ищецът е собственик, на основание придобивна давност на:

1. 1/6 ид.ч. от **** ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *******, находяща се в с. Р., общ. М., с адм. адрес ул. ***** с площ 916 кв.м., както и на ¼ ид.ч. от построената в имота селскостопанска сграда с идентификатор ****** с площ 51 кв.;

2. както и на 1/6 ид.ч. от ***** ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ******, находяща се в с. Р., общ. М., с адм. адрес ул***** №****, с площ 991 кв.м.

 

ОСЪЖДА Т.Д.И.  да заплати на С.Д.И., С.Д.И., С.Й.И. и Т.Й.И., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 3500 лв./триста и петдесет лева/, представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Живко Желев

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Н.Н.