Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 29.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на шестнадесети май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 13435 по описа за 2018г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 447480/10.07.2018г. по
гр.д.№ 84550 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 145-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149
и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Р.Д.Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: ***
заплащане на сумата от 822,80лв.,
ведно със законната лихва от 09.05.2017г. до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 30 в гр. София, ж.к. „******** – ІІ-ра част”, бл. *******за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 90,58лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на
главницата от 822,80лв. за периода от 15.09.2014г. до 21.04.2017г.; сумата от 66,08лв.,
ведно със законната лихва от 09.05.2017г. до изплащането й , представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия в имота за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 29211/2017г. на Софийски
районен съд, като ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски от 43,89лв. по заповедно дело и 351,86лв. по исковото дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за
главница за топлинна енергия за горница над
822,80лв. до предявен размер от 1612,14лв. , иска за забава на плащането на
главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2016г. до 05.05.2017г за
209,08лв; за главница за възнаграждение за дялово разпределение за горница над 66,08лв. до предявен размер от
84,44лв. , като и иска за
обезщетение за забава на плащането на възнаграждението за дялово разпределение от 19,59лв., като ищецът е осъден да
заплати на ответника съдебни разноски от
205,65лв.
Срещу така постановено решение са
депозирани:
1. въззивна жалба вх.№ 5125214/30.07.2018г.
по регистъра на СРС, депозирана от ищеца - Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******* в частта, в която исковете са
отхвърлени. Изложило е съображения,
че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочило е, че сумите не са погасени по
давност, те били начислени по фактура от 31.07.2014г., поради което и
тригодишния срок до подаването на заявлението не бил изтекъл. Претендирало
е разноски. Оспорило е поради
прекомерност претнецията на ответника за разноски по делото.
Въззиваемият-ответник по исковете – Р.Д.Р., ЕГН **********
е оспорил жалбата като неоснователна. Посочил е, че решението в тази част е
правилно. Претендирал е разноски.
2. въззивна
жалба вх. № 5132179/16.08.2018г. по регистъра на СРС, депозирана от ответника по исковете Р.Д.Р., ЕГН **********
в частта, в която исковете са уважени. Посочил е, че по делото не било
установено да е собственик на имота за периода, поради което и неправилно
районният съд приел, че е клиент на топлинна енергия в имота , че дължи сумите.
Удостоверението за наследници и подадената молба-декларация за откриване на
партида за имота не били от естество да установят същото. Не бил изпаднал в
забава на плащането на сумите, защото фактурите не били публикувани на интернет-страницата
на ищеца, каквото било условието по чл. 33 от Общите условия. Претендирал е
разноски.
Въззиваемият – ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* е оспорил жалбата.
Третото лице помагач на страната на ищеца – М. „Е.”
ООД, ЕИК ******* не е изразило
становище по жалбите
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2030266/01.12.2017г.
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: ***
срещу Р.Д.Р., ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД съществуване
на вземането му срещу ответника за заплащане на сумата от 1612,14лв., ведно със
законната лихва от 09.05.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 30 в гр. София, ж.к. „******** – ІІ-ра част”, бл. *******за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 299,66лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на
главницата от 1612,14лв. за периода от 15.09.2014г. до 21.04.2017г.; сумата от 84,44лв., ведно със законната лихва от 09.05.2017г. до изплащането
й , представляващи възнаграждение за дялово разпределение на топлинната
енергия в имота за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., сумата от
19,59лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата от 84,44лв. за периода от 15.09.2014г. до
21.04.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 29211/2017г. на Софийски районен съд, като му се присъдят
разноски по делото. Навело е твърдения,
че ответникът е клиент на топлинна енергия в имота, потребил такава в
количества, качество и на стойност за които е предявен иск, дължал и
стойност на услугата дялово
разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането на сумите, страните
били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът Р.Д.Р., ЕГН **********в
предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е, че не е собственик на
имота, не бил сключвал договор с ищеца за доставка на топлинна енергия, не било
доставена енергия в количества и на стойност, за които е предявен иска,
дяловото разпределение на енергията не било извършено от ищеца и той нямал
вземане за плащане на същото към ответника, не бил изпаднал в забава на
плащането на сумите, не бил сключвал договор за дялово разпределение на енергията,
вземанията били погасени по давност.Клаузите в ОУ и наредбата за
топлоснабдяване за рекламация били неравноправни. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – М. „Е.”
ООД, ЕИК ******* не
е изразило становище по исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 29211/2017г. на СРС, от което се установява,
че по заявление вх. № 3033723/09.05.2017г.
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е
разпоредено Р.Д.Р., ЕГН ********** да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******
сумата
от 1612,14лв., ведно със законната лихва от 09.05.2017г. до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 30 в гр. София, ж.к. „******** – ІІ-ра част”, бл. *******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 299,66лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на
главницата от 1612,14лв. за периода от 15.09.2014г. до 21.04.2017г.; сумата от 84,44лв., ведно със законната лихва от 09.05.2017г. до изплащането
й , представляващи възнаграждение за дялово разпределение на топлинната
енергия в имота за периода, сумата от 19,59лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата от 84,44лв. за периода от 15.09.2014г. до
21.04.2017г.,., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на
20.06.2017г., на 30.06.2017г. длъжникът е подал възражение срещу задълженията
по заповедта, на 06.11.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта от
представяне в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива е представил на
01.12.2017г.
По делото е прието удостоверение
за наследници, издадено от СО, район ********”, съгласно което М.И.Д.е починала
на 13.02.20212г. и е оставила за наследник по закон сина си Р.Д.Р..
По делото е прието
заявление-декларация от 31.10.2013г., носещо подпис за автора му, съгласно
което Р.Д.Р. на 31.10.2013г. е поискал от ищеца да открие на негово име партида
за апартамент № *******, ж.к. „********”, гр. София, като е посочил, че
домакинството му е от 3-ма членове и предишен титуляр на партида е М.И.Д..
Прието е заявление от
11.12.2014г. носещо подпис за автора му, съгласно което на 11.12.2014г.
ответникът е заявил на ищеца, че не желае да му се доставя топлинна енергия в
апартамент № *******, ж.к. „********”, гр. София.
По делото са приети договор от 28.02.2002г., протокол от ОС на ЕС от 09.12.2001г. и 27.02.2002г.
на бл. ********, ж.к. „******** –ІІ-ра част”, гр. София съгласно които ОС на ЕС е избрало и възложило на М.”Е.”ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергията
в сградата .
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени от
ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г. и
03.02.2014г., съгласно последните в забава на плащането на топлинна енергия
се изпада след публикуване на фактури за топлинна енергия на интернет-страница
на Т.С.”ЕАД.
Приети са извлечения от сметки,
съгласно които ответникът дължи на ищеца плащане на сумите, за които е предявен
иск.
По делото са приети протоколи за
отчет на уредите, носещи подписи, положени за ответника, съгласно които реален
отчет на уредите е извършен през април
2015г. и през април 2016г., като е установено потребление на енергия за горещо
битово водоснабдяване, отчитана по водомер, че в имота има три отоплителни тела
с уреди, отчитащи потреблението са с показание „0”.
Приети са изравнителни сметки,
съгласно които титуляр на партида за имота е ответникът, в имота се потребява
енергия за горещо битово водоснабдяване, отчитана по показания на водомер,
енергия за отопление с индивидуални уреди за отопление не се потребява, за
отчетен период от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. реално потребление е 437,19лв.; за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2016г. реално потребление е на стойност от 385,60лв. по фактури суми са по-големи.
С прието по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител е посочило, че в сградата
се потребява топлинна енергия, обем на
процесния имот е 147,30 куб.м., в него се потребява енергия за битово горещо водоснабдяване,
отчитана по водомер, отчети са извършени реално. Посочило е, че в имота има
отоплителни тела, но не е разпределяна такава за отопление на имота с тях,
защото показанията им са били „0”, сградната инсталация била определена
съобразно обема на имота. Посочило е, че третото лице –помагач на ищеца е
разпределило потребената топлинна енергия съобразно показания на уреди и
правила на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване. Посочило е, че стойността на
реално потребената енергия в имота за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. е в размер на 822,20лв.
С прието по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при е посочило, че по записвания на ищеца процесните суми са
дължими от ответника, че ищецът е начислявал суми по прогнозни данни и след
изравнителни сметки е приспадал начисления със суми за връщане, съответно е
добавял такива със суми за доплащане.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди и възнаграждение за разпределението й, за
имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на
плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава
ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./,
поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото,
като е изпаднал и в забава за изпълнението му. Следва да се установи и че ищецът има вземане към
ответника за плащане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията и
на обезщетението за забава на плащането му.
По делото се установи от приложено заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и с нея е уважено изцяло искането на
заявителя „Т.-С.”АД и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия и възнаграждение за дялово разпределение на енергията, за
обезщетение за забава на плащането им за процесния имот и период в размерите на суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ
и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части
на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването
на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че ответникът е клиент на топлинна енергия в
имота за процесния период и отговаря пред ответника за заплащане на цялото
количество доставена енергия в имота. Съгласно чл. 149 и чл. 150
ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случая по делото е установено, че
31.10.2013г. ответникът е поискал от ищеца да открие партида за процесния имот
на негово име, заявявайки, че той и 3-членното му семейство ще го ползват,
ищецът е открил партида на негово име. При така установеното съдът приема за
установено по делото, че страните са сключили договор за доставка на топлинна
енергия в имота и ответникът отговаря за заплащане на потребената такава в
имота пред ищеца за процесния период. В подкрепа на този извод на съда е и
изявлението на ответника до ищеца от
11.12.2014г., с което ответникът признава, че е в облигационни
правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия в процесния имот.
Доколкото по делото се установи, че ищецът е
публикувал общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди през
2008г., че има такива одобрени от ДКЕВР през 2008г. и през 2014г., като е
установено и че ищецът е доставял енергия в сградата, отчитана ежемесечно по
общия топломер в абонатната станция, то съдът приема за установено по делото,
че през процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, чието
съдържание е в Общите условия на ищеца от 2008г. съответно 2014г., одобрени от ДКЕВР, както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на чл. 5 от Общите условия от
2008г. е вменено задължение
за ищеца да осигурява в абонатната
станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства
на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация
за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен
като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници.
Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и
количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява
температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект
температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса
при изчислителни режими. Съгласно ОУ от
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество
са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства вкл. и от заключението на съдебната експертиза, която съдът изцяло кредитира като вярна, задълбочена и
неопровергана от другите събрани по делото доказателства, по делото е
установено, че за периода от 01.05.12014г. до 30.04.2016г. за имота потребената топлинна енергия е на стойност от общо 822,20лв. Заключението на вещото лице се подкрепя от приети по
делото изравнителни сметки, протоколи за отчет на уреди, които не са оспорени
от страните. Изводите на вещото лице са съобразени с обема на имота, с
показанията на уредите през периода, за верността на които ответникът е положил
подпис в протоколите за отчета им.
По делото не е установено реално
потребление на топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. За този период не е приета
изравнителна сметка, вещото лице по техническата експертиза не е формирало
извод. За този период са приети извлечения от счетоводни сметки на ищеца, както
и заключение на вещото лице по счетоводната експертиза, установило записвания в
счетоводството на ищеца съответни на приети извлечения. Тези доказателства,
обаче, при направено оспорване от ответника, не са от естество да обосноват
извод за основателност на иска за този период. Записванията по счетоводството
на ищеца са изгодни за него обстоятелства в случая, поради което и доколкото не
е установена редовност на тези записвания, като съобрази и че верността им не е
подкрепена от други доказателства по делото, то съдът приема, че правилно
районният съд е отхвърлил исковете за този период. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че вземанията за този период и за лихва върху тях са
погасени по давност. Тези вземания са периодични и са погасяват по с кратката
3-годнишна давност по чл. 111 от ЗЗД, за което ответникът е направил възражение
в срок. Оплакванията във въззивната жалба
са обосновани с твърдения, че
срокът на погасителната давност за тези вземания започва да тече от издаване на
фактурата по изравнителната сметка, което
било юли 2014г. Съдът приема твърденията на въззивника за неоснователни.
Моментът на издаване на фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен
сезон не е от естество да промени моментът на възникване на вземането и
изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на срока на погасителната
давност. В случая вземанията са възникнали в момента на осъществяването на
доставката на енергията и на следващия месец са издавани ежемесечните фактури,
съобразно чл. 33 от Общите условия. Издаването на фактура за тях по-късно -
през юли 2014г., която включва и начислени задължения за други месеци без да се
сочи конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество да промени
момента, от който започва да тече погасителната давност за процесните вземания.
Вземането е за доставена топлинна енергия в конкретен месец. Издаването на
няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена от ищеца фактура за това вземане. Да се приеме за
основателен този довод би означавало да се допусне от поведението по издаване
на фактури на кредитора да зависи началният момент на погасителната давност,
което противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането, съответно от изискуемостта му.
Изискуемостта на вземането и изпадането
в забава на плащането на същото са различни факти, от тях произтичат и различни
последици, като твърденията на ответника за изискуемостта, обосновани с
изпадането в забава, са неоснователни. В случая разпоредбата на чл. 33 от ОУ
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването на началния момент на погасителната давност
за месечните задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната
сметка е неоснователно.
При така възприето и като
съобрази дата на подаване на заявление, то съдът приема, че правилно районният
съд е приел, че вземанията за топлинна енергия, възникнали до 01.05.2014г. и
лихвата върху тях са погасени по
давност.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че иска за главница за топлинна енергия
е основателен за сумата от
822,80лв. за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и решението на районния съд в тази част следва да се потвърди.
По делото не е установено ищецът
да е публикувал на интернет-страницата си фактурите за вземанията, за които са
предявени исковете, а същото съгласно разпоредбата на чл. 33 от ОУ от 2014г. е
необходимо за изпадането на ответника в забава на плащането им. При така
установено съдът приема, че иска за
забава на плащането на главницата от 822,80лв. до подаване на заявлението е неоснователен и решението на СРС
в частта, в която го е уважил за сумата
от 90,58лв. следва да се отмени , като иск за тази сума следва да се
отхвърли. Решението на СРС в частта, с
която е отхвърлил частично този иск следва да се потвърди макар и по други
мотиви.
По иска за възнаграждение за дялово разпределение и за лихва за забавата
му:
По делото не се спори, а и се
установява от приетите решение на ОС на ЕС, договор от 2002г., изравнителни
сметки, че за процесния период дяловото разпределение на енергията в сградата е извършено от третото лице-помагач. При така
установеното съдът приема, че правото за
получи възнаграждение за това разпределение на енергията принадлежи на третото
лице –помагач. По делото не е установено ищецът да е придобил това вземане или да се е
суброгирал в павата на третото лице помагач срещу ответника по предвидени от
закона способи, поради което и съдът приема че иск за съществуване на вземане
на ищеца срещу ответника за възнаграждение
за дялово разпределение на енергията и за обезщетение за забава на плащането му
е неоснователен. С оглед гореизложеното решението на СРС в частта, в която е
уважил иска за главница от 66,08лв. следва да се отмени и иск за тази сума следва
да се отхвърли. Решението на СРС в частта, с която е отхвърлил частично този
иск и е отхвърлил изцяло иска за обезщетение за забава за сума в размер на 19,59лв. следва да се потвърди макар и по други мотиви.
По
отговорността за разноски по исково дело пред въззивния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС в часта, в
която е присъдил в тежест на ответника разноски от 7,02лв. за заповедно дело и разноски от 56,26лв. за исковото дело следва да се отмени. На ответника следва
да се присъди сумата от още 31,07лв.
съдебни разноски за исково производство пред СРС.
За въззивното производство на
ищеца не се следват разноски. Жалбата му е отхвърлена и разноски за държавна
такса и за възнаграждение за юрисконсулт по тази част от предмета на въззивното
дело не му се следват. По жалбата на ответника ищецът е претендирал
възнаграждение за юрисконсулт. Процесуално представителство на ищеца от
юрисконсулт по тази част от предмета на въззивно дело, което да обуславя
присъждане на възнаграждение за същото по делото, не е осъществено.
Депозираната преди о.с.з. молба е бланкетна, не е депозиран отговор на жалбата,
не се е явил представител на ищеца в о.с.з. , поради което и възнаграждение на
ищеца за юрисконсулт, който да го представлява по тази част от предмета на
въззивното дело не му се следва.
На ответника по исковете следва
да се присъдят разноски за производството пред СГС в размер на 44,39лв.
разноски за държавна такса и 236,72лв. за възнаграждение за адвокат. Последното
е определено съобразно изхода на делото, сложността на същото, размера на исковете, платен адвокатски
хонорар. Възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е
неоснователно. Това възнаграждение е съответно на сложността на делото и на
минималния размер на адвокатските възнаграждения.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 447480/10.07.2018г.
по гр.д.№ 84550 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 145-ти състав в частта, в
която е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД,
че Р.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: *** заплащане на сумите, както
следва: сумата от 90,58лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 15.09.2014г. до 21.04.2017г.
на плащането на главницата за топлинна енергия от 822,80лв.; сумата от 66,08лв., ведно със законната лихва от 09.05.2017г. до изплащането
й, представляващи възнаграждение за дялово разпределение на топлинната
енергия в апартамент № 30 в гр.София,
ж.к. „******** – ІІ-ра част”, бл. ****вх. Б, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 29211/2017г. на Софийски районен
съд; както и в частта, в която Р.Д.Р.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******* съдебни разноски от 7,02лв.
по заповедно дело и 56,26лв. по
исковото дело и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх.№
2030266/01.12.2017г. на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******* с адрес: *** срещу Р.Д.Р.,
ЕГН **********, с която е поискало
от съда да признае за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД съществуване
на вземането на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******
срещу Р.Д.Р., ЕГН ********** за заплащане на сумите, както следва: сумата от 90,58лв., представляващи обезщетение за забава за периода от
15.09.2014г. до 21.04.2017г. на плащането на главницата за топлинна енергия от
822,80лв.; сумата от 66,08лв., ведно със законната лихва от
09.05.2017г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в
апартамент № 30 в гр.София, ж.к. „******** – ІІ-ра част”, бл. ****вх. Б, за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
29211/2017г. на Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
447480/10.07.2018г. по гр.д.№ 84550 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 145-ти
състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: *** да заплати
на Р.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***
на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 312,18лв. (триста и дванадесет
лева и 0,18лв), представляващи съдебни разноски в производството пред СГС и
СРС.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца – М. „Е.” ООД, ЕИК *******.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.