РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507292 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника В. Г. Д. срещу решение от 16.03.2021 г.
по гр.д. №45051/2020 г. на Софийския районен съд, ГО, 153 състав, в частта, в която е
признато за установено, че жалбоподателят дължи на ищеца „П.К.Б.“ ЕООД на основание
чл.422 вр. чл.415 ал.1 т.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК сумата от 705,06 лв.,
представляваща непогасена част от главница по договор за потребителски кредит от
16.03.2017 г., ведно със законната лихва за периода от 10.06.2020 г. до изплащане на
вземането.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Излага съображения, че по
делото не е установено, че е усвоила изцяло сумата по процесния кредит. Поддържа, че
клаузите от договора за креди, уреждащи дължимата възнаградителна лихва, са нищожни,
тъй като накърняват добрите нрави, както и че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че с извършените плащания са погасени вземания по недействителни договорни
клаузи. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „П.К.Б.“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният установителен иск
за главница е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, и предявените
установителни искове за възнаградителна лихва, за мораторна неустойка, и предявеният
осъдителен иск за възнаграждение за закупен допълнителен пакет се отхвърлени изцяло,
поради което решението е влязло в сила тази му части.
1
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК настоящият въззивен състав препраща
към мотивите на първоинстанционния съд и в допълнение излага следното:
Спорът в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросите дали
част от отпусната от кредитодателя сума в размер на 554,61 лв. е предназначена за
рефинансиране на предходен кредит, дали размерът на ГЛП е прекомерен и нищожен, и
какъв е редът за погасяване на дължимите по кредита суми.
Първоинстанционният съдебен състав е достигнал до извода, че заемодателят е
изпълнил задължението си по процесния договор за предоставяне на заем в размер на 1100
лв. на заемополучателя, от които 545,39 лв. са усвоени по банков път, а останалите 554,61
лв. са постъпили за рефинансиране на предходен кредит. Съдебният състав е обосновал
заключението си въз основа на уговореното в клаузите на договора за кредит между
страните от 15.03.2017 г. На първо място, следва да се има предвид, че на 15.03.2017 г. в
преддоговорния период ответникът е попълнил типов формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, в който е посочил, че желае да му бъде отпуснат
кредит в размер на 1100,00 лв., а като начин на усвояване на сумите - по посочена от него
банкова сметка. В искането за отпускане на кредита кредитополучателят е посочил, че има
още пет кредита, като само един от които има останали непогасени осем месечни вноски,
всяка от които по 250,00 лв. Като цел на кредита е посочила „рефинансиране на текущи
нужди“. В договора за потребителски кредит кредитополучателят е посочила банкова
сметка, по която да бъдат преведени паричните суми за усвояване с IBAN BG*********.
Уговорено е в гл.V на процесния договор, че от отпусканата сума за рефинансиране са
предназначени 554,61 лв. за кредитора „П.К.Б.“ ЕООД. На второ място, от извлечение от
посочената в договора за кредит банкова сметка за усвояване се установява, че
кредитодателят е превел на въззивника сума в размер на 545,39 лв. на 16.03.2017 г.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че е налице пълно
тъждество между предоставената на потребителя преддоговорна информация по чл.5 ал.2
ЗПК и подписания договор за потребителски кредит. Когато целта на договора е
рефинансиране, специално искане под формата на отделен документ за усвояване не се
изисква и не обуславя нарушение на валидните към момента на усвояване на заемните суми
разпоредби на чл.51 ал.1 и ал.3 ЗПУПС отм. Ето защо, първоинстанционният съд правилно е
приел, че сумата от 554,61 лв. е предоставена на кредитополучателя за рефинансиране на
предходен кредит към същия кредитодател.
В гл.VI на договора за кредит са описани неговите финансови параметри, съгласно
които целият размер на сумата за отпускане е 1100,00 лв., като ГПР е в размер на 49,88 %, а
ГЛП – 41,17 %. С Анекс №1 към договора за потребителски кредит е уговорено, че ГЛП се
запазва в размер на 41,17 %, а ГПР става 46,47 %. Останалите клаузи на договора остават
непроменени. Уговорените стойности на ГПР и ГЛП по договора не надхвърлят обичайните
такива. Според чл.19 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи, или бъдещи /лихви, комисиони и други преки или косвени разходи/, изразени
2
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Икономическата цел на
отпуснатия кредит е придобиване на парични средства и за двете страни. В случая за
кредитополучателя целта е „рефинансиране на текущи нужди“ в размер на 1100,00 лв., а за
финансовата небанкова институция се изразява в право да получи печалба чрез получаване
на възнаградителна лихва. Извън тази цел, всеки получен доход излиза извън присъщата
функция. По отношение конкретните параметри на договорената лихва, а оттам и ГПР,
следва да се преценява конкретният договор за кредит - същият е за сума от 1100,00 лв., за
период от 3 г., по необезпечен кредит. Срещу отпуснатата сума кредитодателят ще получи
възнаграждение, т.е. сума над кредитирането, в размер на 832,12 лв. За да защити
потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на финансовата институция,
предоставяща потребителски кредити чрез определяне на прекомерно висок лихвен процент,
законодателят е предвидил същият да е компонента, която се включва при формиране на
ГПР и съответно е определил максимален размер на последния. Доколкото процесният
договор е сключен след приемане на това изменение на чл.19 ал.5 ЗПК, а валидността се
преценява към момента на сключване на договора, то съдът е длъжен да се съобрази със
същата. Ето защо, настоящият въззивен състав напълно споделя мотивите на
първоинстанционния съд, че уговорените ГЛП и ГПР са съобразени със законовия
максимум, поради което не са прекомерни и не накърняват добрите нрави.
Оплакванията на въззивника за неправилно определен от СРС ред на погасяване на
задълженията също са неоснователни. Сумите в размер на 464,92 лв., разпределена за
погасяване на част от прогласената за нищожна клауза за възнаграждение по закупен пакет
за допълнителни услуги, и в размер на 140,00 лв., която е отнесена за плащане на такси за
извънсъдебно събиране на задълженията, следва да бъдат насочени към погасяване на
вноски по кредита при спазване на нормата на чл.76 ал.2 ЗЗД. Така е изложено и в мотивите
на т.1 от ТР №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което правилото на чл.76 ал.1 ЗЗД е
установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения,
включително паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е
главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяването на
паричните задължения приложение намира специалното правило на чл.76 ал.2 ЗЗД, според
което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите
и най- после главницата. Условие за прихващане по реда на чл.76 ал.2 ЗЗД е съществуването
на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или според
поставения за тълкуване въпрос - от главница и лихви. Когато задължението е за главница и
мораторни лихви, длъжникът не може да се ползва от правото по чл.76 ЗЗД да посочи кое от
задълженията погасява, а когато кредиторът не е заявил или от поведението му не може да
се установи категорично в погашение на коя част от вземането приема частичното
изпълнение, то погасяват се първо лихвите и след това главницата. В случая е настъпил
крайният срок за разсрочено плащане, поради което се касае до едно задължение, състоящо
се от два елемента – главница и лихви. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е
приложил именно чл.76 ал.2 ЗЗД, а не ал.1.
Поради изложеното и поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал. 8 ГПК следва да му се присъдят разноски във въззивното производство
размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение №20068845 от 16.03.2021 г., постановено по гр.д.
№45051/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 153 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. Г. Д. , ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „*******, да заплати на
„П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. софия, бул.
„*******, на основание чл.78 ал.3 и ал. 8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4