Р
Е Ш Е Н И Е № 260071
гр. Пловдив, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 470
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът М.В.К., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Б.К., е предявил срещу ответника ЗД „ЕвроИнс“
АД, ЕИК *********, иск за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 62
500 лв., причинени при ПТП на ****** г.
Твърди,
че на посочената дата около **** ч. на бул. ****** в гр. ****** при пресичане
на пешеходна пътека бил ударен от лек автомобил „*****“ с рег.№ ******,
управляван от Й. Т. Вината на последната е установена със споразумение по
н.о.х.д.№ 344/2018 г. на РС – *****, като вследствие на удара ищецът получил
силни болки в областта на лявото коляно, рана в областта на дясното рамо и
закрито счупване на външното плато на лявата голямопищялна кост, наложило
оперативна интервенция с имплантиране на метална остеосинтеза в УМБАЛ „*****“
ЕАД - *****. Претърпял силни болки и страдания, почти не можел да се движи,
като ползвал инвалидна количка в продължение на 4 месеца, а през периода ****
г. – **** г. преминал на индивидуална форма на обучение. На ***** г. на ищеца
била направена втора операция за отстраняване на имплантите, провеждал
рехабилитация, но болките му продължават все още, а походката му нестабилна със
силно накуцване.
Всичко
това причинило на ищеца силна емоционална травма, съпроводена с тревожност,
страх, гняв и безсъние, ежедневно гадене и повръщане, социална изолация и др.,
за което посещавал психолог.
За управлявания от виновния водач Й. Т. лек автомобил „*****“ с рег.№ *****, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите с ответника ЗК “Евроинс“ АД, като на ***** г. ответникът е
заплатил на ищеца по щета № ******* г. сумата от общо 17 500 лв.
Ищецът е недоволен от така заплатения размер на обезщетението, тъй като счита,
че сума е в силно занижен размер и не може да репарира понесените от него като
увредено лице болки и страдания.
Ето защо, моли съда на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да осъди ответника в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 62 500 лв. – част
от общо дължимите 80 000 лв., за причинените неудобство, болки и
страдания, в резултат на нанесените при ПТП травми, ведно със законната лихва върху
сумата от 80 000 лв., считано от датата на увреждането – ***** г. до *****
г., както и законната лихва върху сумата 62 500 лв., считано от **** г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмена
защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и
гласни доказателства и експертиза.
Ответникът Застрахователно дружество „ЕвроИнс” АД – гр. София, бул.
Христофор Колумб 43, ЕИК *********, чрез пълномощника си адв. С.К., е подал
отговор, в който заявява, че оспорва изцяло предявените искове по основание и
по размер.
Не оспорва наличието на валиден застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите между него и собственика на
управлявания от Й. К.Т., ЕГН **********,
лек автомобил „*****“ с рег.№ *****, към датата на ПТП – ****** г., но оспорва механизма на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и претендираните вреди, които са в силно завишен размер и
противоречат на принципа за справедливост и на практиката на съдилищата,
съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия пешеходец, тъй като е нарушил разпоредите на чл. 107 и сл. от
раздел 21 „Правила за движение на пешеходците“ от ЗДвП.
Оспорва и претендираните лихви, като началният момент, от който се дължи
лихва, следва да се определи по чл. 497 от КЗ.
Ето защо, моли да се отхвърли претенцията на ищеца като недоказана и
неоснователна, ведно с присъждане на разноски.
В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства и експертиза.
Ищецът е подал и Допълнителна искова молба, в която оспорва възраженията на
ответника и конкретизира доказателствените си искания.
Ответникът е подал Допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа
направените в отговора оспорвания и възражения.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от събраните
писмени доказателства, от приложеното н.о.х.д.№ 344/2018
г. на РС – *****и от заключението на приетата съдебна авто-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице инж. С.К.М., което съдът възприема като компетентно,
безпристрастно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че с влязло в сила протоколно Определение № 109 от 05.07.2018 г. по н.о.х.д.№
344/2018 г. на РС – ***** е одобрено споразумение, с което Й. К. Т. е призната
за виновна в това, че на **** г. в гр. ****, на бул. ***** при управление на лек автомобил „*****“, per.№ *****, е нарушила
правилата за движение по чл. 5, чл. 20 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила средна
телесна повреда на М.В.К., изразяваща се в закрито счупване на лявата
голямопищялна кост /в областта на латералния кондил/, което е наложило
провеждане на оперативно лечение /открито наместване на счупването с вътрешна
фиксация/, довело до трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник за
повече от един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека и
съставлява престъпление по смисъла на чл. 343, ал. З, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б”,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за което ѝ е
наложено съответно наказание.
Според САТЕ, водачът Й. К. П. е
управлявал лекия автомобил „****” по лявата лента на западното платно за
движение на бул. ***** пред № *** в гр. *****, в посока от север на юг.
Пешеходецът М.В.К., на **год., е пресичал платното за движение в посока от
запад на изток, от дясно на ляво пред автомобила. Ударът между тях е настъпил в
предната лява част на лекия автомобил „*****”, като след удара автомобилът се е
установил на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и
фотоалбума, а пешеходецът М.В.К. е паднал на разделителния остров. Графичното мащабно построение на
пътната ситуация показва, че ударът е настъпил на платното за движение на
пешеходна пътека.
Скоростта
на движение на лекия автомобил „******” непосредствено преди задействането на
спирачната му система при условие, че водачът е реагирал в първия момент, в
който е имал техническа възможност да забележи пешеходеца М.В.К., е била около
46 км./час. В анализираната пътна ситуация от момента, в който е реагирал,
водачът на лекия автомобил „****” е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара
и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този
момент мястото на удара е било вътре в опасната зона на автомобила.
Водачът
би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране,
ако в момента, в който е реагирал, се е движил със скорост по-малка от 34
км./час. Пешеходецът би имал техническа възможност да избегне удара, ако не бе
навлязъл в коридора на движение на автомобила, като това може да стане, ако се
съобрази с посоката и скоростта на движение на автомобила и отложи, спре или
преустанови пресичането си.
От гледна
точка на водача на лекия автомобил „****” появата на пешеходеца М.В.К.
най-вероятно е била неочаквана или изненадваща, поради което и не е била
намалена скоростта на движение до безопасната такава. От гледната точка на
пешеходеца М.В.К. движението му следва да се приеме за нормално (закономерно),
тъй като той е пресичал върху обозначена с хоризонтална и вертикална маркировка
пешеходна пътека.
Пешеходецът М.В.К. е дал конкретни
данни за наличните автомобили на платното за движение преди да предприеме
пресичането си - „В първата лента имаше
спрели коли, а във втората имаше спряло едно „***“, а след него един ТИР „****“, поради което
следва да се приеме, че преди да предприеме пресичането на платното за движение
пешеходецът М.В.К. е възприел и се е съобразил с автомобилите, намиращи се в
дясната и в средната лента. Фактът на настъпване на удара обаче показва, че
пешеходецът М.В.К. най-вероятно не е възприел лекия автомобил „*****”.
Няма спор, че за управлявания от виновния водач Й. Т. лек автомобил „*****“ с рег.№ ******,
е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с ответника ЗК “Евроинс“ АД.
На ***** г. ответникът е заплатил на ищеца по щета № ***** г. обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 17 500 лв., както и 1 560 лв. – за
имуществени вреди, видно от приложената застрахователна полица № ****** с период
на действие **** – ***** г., уведомително писмо изх.№ 4288/4/30.04.2019 г. от
ответника и извлечение по сметка на ищеца в „***** – ******“ ЕАД.
От приложената по
делото медицинска документация на ищеца – епикризи ***** г. и от **** г.,
амбулаторен лист от ***** г. и заключение от 01.02.2019 г. на клиничен психолог
С. П., както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Й.М.Ш. – съдебен медик в УМБАЛ „****“ ЕАД - *****, което съдът
възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните, и
от обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание на 27.11.2019 г., се установява, че при процесното ПТП на ****** г. в гр. ****** ищецът М.К., който тогава бил на
****г., докато пресичал на пешеходна пътека бил блъснат от лявата страна от лек
автомобил, при което паднал на пътното платно. Постъпил по спешност в КОТ на
УМБАЛ „******“ ЕАД - *** на ***** г. На ****** г. е била извършена оперативна
интервенция – „РСОМ. Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия
и фибула /с метална остеосинтеза /. Находка - Политравма. Фрактура
кандила латералис тибиа синистра“. Следоперативеният период е протекъл гладко,
оперативната рана е била спокойна, със запазена инервация и циркулация на
крайника. Ищецът е изписан на ***** г. с подобрение и с окончателна диагноза „Закрито
счупване па външното плато на лявата голямопищялна кост. Политравма“.
На **** г. е постъпил
отново в КОТ на УМБАЛ „******“ ЕАД - *****, където е извършена втора оперативна
интервенция под обща анестезия за отстраняване от костта на имплантираните
уреди от тибия и фибула - Екстракцио клави. Изписан е на ****** г. с
подобрение, със спокойна оперативна рана и запазена циркулация и инервация на
крайника.
Най-общият механизъм за
получаване на установените травматични увреждания от пострадалият М.К. е по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет, като добре отговарят по начин и време
да са получени така, както е отразено в данните по делото, а именно - при
настъпило ПТП с блъскане на пострадалият ищец от лек автомобил в областта на
лявата подбедрица.
Налице е пряка
причинно-следствена връзка между станалото ПТП на ****** г. и получените
травматични увреждания от пострадалият М.В.К..
По отношение на
претърпени болки и страдание следва да се изтъкне, че болката е относителна
величина с индивидуален декларативен характер и няма как да бъде обективизирана
чрез степени, скали и т.н. Тя влияе върху личностния пълноценен здравословен
комфорт, самочувствието, настроението и ежедневния витален стереотип.
В конкретният случай
може да се каже, че пострадалият М.К. в резултат на претърпяното от него ПТП е
изживял обичайните болки и страдания за този вид травматични увреждания, в
посочения в исковата молба срок - за около 4-5 месеца след травмата.
Допълнителни болки и страдание за около един месец е изживял и при втората
операция - за изваждане на металните
тела.
По делото е прието заключението и на съдебно-психологична експертиза,
изготвена от вещото лице А.Я.Д., което съдът възприема като компетентно,
безпристрастно изготвено и неоспорено от страните. От него и от обясненията,
дадени от вещото лице в съдебно заседание на 27.11.2019 г., се установява, че при
ищеца М.К. е била налице
емоционална травма, нанесена при и след ПТП, която изхожда от степента и
продължителността на нарушеното физическо здраве, както и предвид особеностите
на младата му възраст, която се определя за по-лабилна, неустойчива и
недостатъчно балансирана в житейски аспект. Процесното ПТП от ****** г. е
причинило физически увреждания, които неминуемо са довели до повлияване на
психичното състояние на пострадалия ищец. Има отражение за период от време в
различните аспекти на живота му - емоционален, житейски, социален. Наложило се
е да бъде обгрижван от близки, да ограничи социалните си контакти, да премине
на друг обучителен режим, да бъде ограничен физически от обичайното си
ежедневие и интереси, което се е отразило на неговата психика в неблагоприятна
насока. Ищецът и имал неудоволствени изживявания в негативния спектър -
наложително, принудителни спазване на определен режим, касаещ лечението му;
лишения от физическо естество; нарушено ежедневие; повишени раздразнимост,
безпокойство, тревожност, опасения; понижена самооценка; усещане на
безпомощност; невъзможност за самостоятелно справяне, като нанесената
психо-емоционална травма има причинна връзка с процесното ПТП.
По делото липсва
документация от специалист-психолог, която да бъде конкретна, точна, ясна,
детайлна по отношение на посещения, продължителност, времетраене, поставени
цели, резултатност, ефективност и финален завършек. Същевременно ищецът е
затруднен с поднасянето на конкретика относно тези обстоятелства, което дава
основание да се интерпретира неубедителност и неаргументираност. Наблюдавано е
и поведение с лесна раздразнимост, враждебност, обидчивост и категоричен отказ
от последващо съдействие за изясняване същността на поставените въпроси в тази
насока.
Понастоящем не е установена
тежка житейска дезадаптация като последствие от преживяното. Не се установява и
активна емоционална травма, която да налага психотерапевтична работа, още
повече, че самият ищец не намира за необходимо да посещава специалист и не
претендира за потребността от оказване на помощ.
От представената
служебна бележка изх.№ ***** г. от СУ „******“ – гр. ***** се установява, че
ищецът М.К. от ***** г. е преминал от дневна в индивидуална форма на обучение
до ****** г.
По делото са разпитани свидетелките Е. Н. К. – **** на
ищеца, и С. П. Н., показанията на които съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви,
по при условията на чл. 172 от ГПК по отношение на първата свидетелка, предвид
близката ѝ родствена връзка с ищеца и възможната ѝ заинтересованост
от изхода на спора.
От показанията на свид. К. се установява,
че когато ѝ съобщили за ПТП на **** г., при
което е пострадал сина ѝ М.К., тя веднага отишла на местопроизшествието –
„той лежеше на земята, с кръв по лицето,
с разкъсани дрехи, с рани по рамото, не може да ходи, вече кракът му беше
надут, даваха му първа помощ всички, които се бяха събрали. Жената, която го
беше блъснала също беше там. Не мога да кажа, че М. е бил адекватен, много беше изплашен.
Прегърна ме и ми каза: „Не се притеснявай, майко.“ …М. имаше много големи болки,
не само в крака, в лицето, в рамото, навсякъде. След това линейка ни закара до
болницата в ******. Аз бях в линейката. В болницата започнаха всякакви
изследвания, снимки, скенери на цялото
тяло, глава, гръден кош, коляно и се установи, че има счупване на левия крак.
Лекарят ме извика, каза ми какво му е състоянието, каза, че спешно трябва да се
оперира, нямаме време за чакане, трябва да му се сложат импланти, трябва да
избирам какъв да бъде импланта, извади ми каталог с ценоразпис, каза кои ще са
подходящи за него, започнах да избирам какво трябва да сложим. …То бяха
операции, то бяха болки. Същата вечер през нощта на ***** срещу ***** оперираха М., като в 12 часа и нещо през нощта влезе в операция
и в 3 часа през нощта излезе от операцията. Осем дни М. престоя в болницата и
на *****, на рождения му ден го изписаха от болницата. Положението на М. в
болницата беше много страшно след излизането от упойката, болките бяха много
силни, крещеше в болницата, не можеше да стои от болки, непрекъснато беше на
обезболяващи. В болницата М. беше на легло, като всички нужди - малка, голяма,
беше на леглото, аз го обслужвах. Пет месеца бях в болнични, за да мога да го гледам, защото той
беше на легло, беше обездвижен, после беше на инвалидна количка. На раната се
налагаше да се извършват превръзки. Докато му махнат конците мисля, че на 25
ден трябваше да му махнат конците, ходихме до ****** на превръзки, след 25 ден
махнахме конците. След като махнахме конците бяха забравили конец на раната,
след няколко дни се възпали раната, наложи се пак да идваме до ******. Един наш
приятел, който учи медицина, много ни
помагаше, почти той му е правил превръзките, учеше и мен как да правя превръзки. …Един път, когато го
превързах, като отворихме раната, видях, че имаше много гной на мястото, където
бяха шевовете. Доведохме го в болницата, оказа се, че има забравен конец,
веднага извадиха конеца и се продължи с
превръзките. …Всеки месец трябваше да правим снимки, всеки месец
трябваше да ходим на преглед, защото се
опасяваха лекарите, едно че трябва да се следи как се развива и друго, че
можеше да получи скъсяване на крака, защото плаката, която му беше сложена,
била на такова място, че при растежа можеше да скъси крака. След операцията на М.,
някъде около година съм спала до него, защото непрекъснато трябваше да съм на
разположение. На легло може би беше около месец, като ставането му беше да го
повдигнем, за да го нахраним, но той не ядеше, изобщо не искаше да се храни. Това
да го заведем до банята, да го сложим на стол за къпане, защото нямаше как да
го къпем, това му беше ставането. В количка за инвалиди М. беше доста време,
може би до месец ноември. Имаше период от време, в който той беше на
индивидуална форма на обучение. Той не можа да започне на 15 септември учебната
година, защото нямаше как да отиде на училище. В този месец от ****** с много
мъки също, училището не било подготвено, трябваше да се обадя в гр. ****,
напред-назад да говоря именно за тази форма, защото нямаше просто как, те
знаеха, че всъщност как да посещава училище и започна тази индивидуална форма
на обучение, която продължи до м. декември. Малко преди зимната ваканция
приключи тази форма на обучение, като имахме уговорка с учителите, че вече след
втория срок ще преценим дали той ще се чувства добре, дали вече ще можем да го
придвижваме по някакъв начин до училище, както го правихме вече втория срок,
водихме си го всеки ден на училище и се прибирахме с кола. Това беше от м.
януари. М. беше в проходилка. След инвалидната количка започнахме да ходим на
рехабилитация. Кракът му беше много отслабнал, мускулите му бяха отслабнали.
Започнахме да ходим на рехабилитация, от там започнаха да му правят гимнастика
на проходилката. Започнахме първо с проходилката, той така е научен с
проходилката и по-късно, доста по-късно
започнахме да го учим на патерици. Когато отиде в училище през месец януари *****
г., М. тръгна с патерици. Това продължи
доста време, но там нещата станаха така, че той започна с патериците, децата
започнаха да му се подиграват в училище, изпитваше трудности да се изкачва до
трети етаж, нямат асансьор в училище, нямат някакви рампи за инвалиди. Той
започна да казва, че му се подиграват в училище, че не е пълноценен. М. остави
патериците мисля през месец март или
април. Той ходеше без патерици, силно накуцвайки. Той не може да свива крака, все още куца,
тялото му е изкривено, с изкривена походка, започна да се придържа към
парапетите на училището, да си помага, за да може да се придвижи. Когато
отидохме за втората операция да му свалят тези плаки, в началото на август *****
г. След нея същите мъки продължиха, пак възстановяване, пак болки, пак
операционна ранна, пак превръзки ежедневни, раздвижване ежедневно,
рехабилитация. Мисля, че възстановяването след
втората операция продължи до месец октомври, защото също пропусна
началото на учебната година. Към настоящия момент е затруднено движението на М., не може да свива левия крак, не може изобщо
да свива крака, както свива десния крак, не може изобщо да свива крака, ако
трябва да клекне, той държи болния крак настрани и прикляка. М. беше много
страхлив да остава сам, събуждаше се през нощта и не спираше да плаче в
продължение на месеци, страхуваше се да
спи сам, непрекъснато ме викаше при него. Започна едно гадене по няколко пъти
на ден. Мислеше първо, че е от храната, но то си беше без причина. От там
почваше да казва, не мога да дишам, задушавам се, няколко пъти съм го водила
навън, изкарвала съм го на терасата, но това продължи и последния път, когато го заведох, той спря да
се храни, отслабна много. Вода пиеше само когато трябваше да си взема
лекарствата. Затова трябваше да потърсим помощ от психолог. Започнах да търся
психолог, а той се страхуваше да излезе
навън. Той се чувстваше ненужен. За него след този инцидент живота едва ли не е
приключил. Той ми е казвал: „Аз съм никой.“, „Оставете ме, не се грижете за
мен, каквото ще да става, оставете ме.“. От цялата тази ситуация той е гневен
от това, че както той казва: „Аз съм здраво дете и в един миг животът ми се
преобърна“. Започна да казва: „Първата количка на тази, която ме блъсна, да е инвалидна“. Това също ме уплаши. Той
изпитваше гняв. Започнах да търся по интернет психолози. Колеги също ми казаха
за тази, която започнахме да ходим при нея – С. П., че е добър психолог. При
нея ходихме не мога да си спомня колко време, повече от 2 – 3 месеца. Първо по
два пъти седмично ходихме при нея, след това по един път в седмицата, после пак
по два пъти в седмицата ходихме при нея. Тези посещения при психолога се
отразиха на М. до някаква степен - спря
гаденето, спря повръщането, започна да си казва, че трябва да се оправи. По
време на посещенията при психолога, когато имахме часове и трябваше да отидем,
той изпадаше в състояние, плаче по цял
ден, не излиза, не иска да вижда някой, и казва: „Не, майко, обади се, няма да
ходя.“ Понякога е имало и такъв момент, а това се случваше няколко пъти. Към
настоящия момент М. става неспокоен,
раздразнителен, като стане въпрос за този инцидент, не иска да говори за
инцидента. Когато се обадих на д-р Д. за личен преглед на М., уговорихме с нея
часа и датата, аз го заведох, влезнаха вътре, аз не присъствах с него, пред
сградата го чаках. След 30 минути М.
излезе много ядосан. Аз го
попитах какво става, а той каза: „Чакам те в колата.“ и тръгна без да ми каже
нищо. Аз нямах среща с д-р Д.. След това тя ми обясни, че е станал много
нервен, едва ли не агресивен и не може да
му зададе въпросите, свързани с инцидента. Това беше на вратата и то
само това беше. Нищо друго не сме говорили с нея. След като попитах М., но
първо изчаках да се успокои, защото беше
много, много ядосан, не искаше да говори, чаках да се успокои. Попитах го какво
се случи вътре, той ми каза, че го е питала за адреса на психоложката. Той не
познава ****, казал на д-р Д.: "Аз съм от ****, не познавам ******, не
мога да кажа. Майка ми, баща ми и брат ми са ме водили, аз не зная адреса на
психоложката." Също знае ли за делото, а той ѝ казал: „Да,
запознат съм“. Тя му казала: „Не си много запознат и от тук си личи ти
нямаш претенции …“, нещо от този род, че някой друг е намесен. М. станал и си
тръгнал.
…Мисля, че беше през
месец декември на ***** г. - заведох сина си при С. П. Друг психолог не сме
посещавали. Тя работи в град ****, на ул. *****. …по интернет търсих, отзивите
за нея бяха много добри. Колежки също ми я препоръчаха. Аз работя във ******.
От месец декември *****г. М. ходеше при
нея, но до кога не си спомням, сме ходили
при нея. До **** водихме М. при психолог с кола. При возене с автомобил М.
се чувства неспокоен, казва ми: „Внимавай, внимавай някой да не се появи на
пешеходна пътека!“.
От показанията на свид. Н. - ***** и *****, се установява, че
при нея много често идват
хора с паник атаки – „какъвто беше
случаят на М.. Познавам М.К.. Майка му ме потърси за помощ и подкрепа, защото
след инцидента, М. е започнал да прави паник атаки, в които е започнал да
повръща. Имаше нервни изблици и беше много неспокоен. Разбрахме се за среща,
той дойде и започнахме терапия. …Инцидентът беше автомобилно произшествие, в
който М. беше потърпевш, беше блъснат от кола, доколкото ми е известно от млада
жена. Само това знам. Активно с М. работихме по два пъти, имаше и по две срещи
в седмица около 3 месеца, в което излезна изключително насъбран гняв в него.
Паник атаките - първо беше отхвърлен здравословен проблем. Помолих родителите
му да го заведат да го изследват. Тоест, установи се, че това не е здравословен
проблем. След което наблегнахме на гнева, който го тормозеше, и неспокойството,
което изпитваше постоянно и той започна да дава резултати още на първия месец –
повръщането изчезна. Остана само едно гадене в моментите, в които беше нервен.
Периодът, когато започнахме терапия, се засече с периода, за който той сподели,
че си е хванал приятелка. Всичко, което беше извън темата за произшествието,
той беше спокоен. В момента, в който се повдигаше темата за произшествието и
заради това че, всъщност е било много несправедливо. Него повече го обиждаше
факта, че всъщност не е получил внимание от дамата, някакъв вид загриженост
след катастрофата. Той ставаше нервен, даже е имало моменти в кабинета ми му се
е повдигало, когато говорихме по темата.
Целият период на терапията с М. продължи горе-долу 3
месеца и половина, защото след като той се почувства малко по-спокоен и
най-вече паник атаките изчезнаха, той сам реши да прекрати терапията. Според
мен М. мисля, че не успя да преодолее насъбрания гняв от катастрофата в себе
си. Успяхме да изработим част от гнева, но някаква част остана.
Преди да ме потърси майката на М., аз не го познавах. При
първата среща само с майка му, аз снех подробна анамнеза. Майката го описа като
много спокойно дете. Той има по-голям брат, който е бил винаги по-палав и
по-буен от него и всъщност майката прояви доста загриженост, че започва да
вижда едно много бунтарско поведение, което не е типично за нейното дете след
инцидента.
Доколкото ми е известно преди да ме потърсят и преди този
инцидент, не са ползвали услугите на мой колега.
Мога да Ви дам един пример за други теми в живота,
доколкото той ми сподели. Неговата приятелка е проявявала доста ревност в
началото на техните отношения и на мен ми направи много силно впечатление, че
момче на неговата възраст тушира скандали от сорта „Ти защо гледаш това момиче?“
и такива неща. Всъщност той реагираше много спокойно на всякакви житейски
ситуации извън темата за катастрофата. Аз съм категорична, той е променен от
пътния инцидент, случил се с него, и колкото и да е била успешна терапията, ние
не можем да се върнем към изходна позиция. Тоест, не можем да балансираме пълно
спокойствие в него, защото всяко последващо действие след катастрофата – операцията
и всичко, което той е преживял, са нанесли психически травми върху него.
Адресът, на който провеждам терапия с клиентите, е ул. ****
в гр. ******. Издавам документи за проведените сеанси с пациентите. Водя си
досиета и когато, както в случая се изиска такова досие или анамнеза, се издава
с подпис и печат. На М. съм изготвила такива документи. Поиска се от мен да
изготвя заключение след терапията за съда“.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск срещу ответното застрахователно дружество с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е процесуално
допустим, като е започнала процедура по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл.
380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
застраховка „ГО на автомобилистите“ на виновния водач и е изтекъл 3-месечния
рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за
доброволно уреждане на отношенията.
По
същество искът е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертизи се
установи, че по повод на процесното
ПТП на ***** г. в гр. ***** е налице фактическият състав на
непозволеното увреждане по смисъла на чл.
45 и сл. от ЗЗД, тъй като
съгласно чл. 300 от ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 от НПК и Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г.на ВКС по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК, одобреното от
наказателния съд споразумение по н.о.х.д.№ 344/2018 г. на РС – ******, има
значението на влязла в сила присъда, която е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
В резултат на неправомерното поведение от страна на прекия причинител на
деликта - водача на лекия автомобил „*****“, per.№ ***** - Й. К. Т., на ищеца М.В.К. са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени значителни психически и физически болки и
страдания и продължителен дискомфорт, вследствие на понесената средна телесна
повреда - закрито счупване на
лявата голямопищялна кост /в областта на латералния кондил/, което е наложило
провеждане на оперативно лечение /открито наместване на счупването с вътрешна
фиксация/, довело до трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник за
повече от един месец, които вреди са в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, съгласно
неоспорените експертизи.
Тъй
като за управлявания от виновния водач Й. К. Т. лек автомобил „*****“, per.№ ******, има валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника ЗК
“Евроинс“ АД, обективирана в застрахователна полица № *****, с период на
действие ***-*** г., е налице хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ,
съгласно която увреденото
лице /ищеца/,
спрямо когото застрахованият причинител на вредата е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко
от застрахователя. Отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”
е функционално обусловена и произтича от деликтната отговорност на
застрахования - пряк причинител на увреждането, като увреденото
лице има право
да избере срещу кого от тях да насочи
претенциите си за
обезщетяване на вреди от ПТП.
Спазена е процедурата по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ, която
предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу застрахователя на ГО на виновния водач – изтичането на
3-месечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380
от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по повод заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.
498, ал. 3 от КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ на
виновния водач, каквато в случая е налице по образуваната Щета № ****** г., като претенцията за неимуществени вреди е уважена в частичен размер от 17 500 лв., изплатени на ищеца по банков път на ***** г.
Предвид гореизложеното и след като прецени продължителността, характера и интензитета на причинените на ищеца М.К. значителни физически и психически болки и страдания в резултат на средна
телесна повреда, причинена при процесното ПТП на ***** г., и
съобразявайки се с разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, съдът
намира, че сумата от 45 000 лв. би репарирала
претърпените от него неимуществени вреди, като от тази сума следва да се
приспадне доброволно платеното обезщетение от застрахователя в размер на 17 500
лв.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
взема предвид обстоятелствата,
че пострадалият е бил в активна младежка връзраст (*** г.);
претърпял е две оперативни интервенции, последвани от рехабилитация; лечението и
възстановяването е било дълго, в резултат на което се е наложило ищеца да
премине в индивидуална форма на обучение; продължителен период от време е бил
неподвижен и не е могъл да се придвижва и обслужва сам, а физическите травми
и преживения шок от ПТП са довели и до продължителни негативни последици в психо-емоционално състояние на ищеца,
съгласно СПЕ.
Възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради нарушаване на разпоредите на чл. 107 и сл. от раздел 21 „Правила за
движение на пешеходците“ от ЗДвП съдът намира за недоказано и затова – за
неоснователно.
Предвид гореизложеното, искът за
обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на
понесената от него при ПТП средна телесна повреда, предявен
срещу предпочетения ответник - застрахователя, следва да се уважи
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ в размер на общо 45 000
лв., като се осъди ответника да му заплати обезщетение за разликата от 17 500
лв. до 45 000 лв. или още 27 500 лв., освен доброволно платените 17 500 лв., като до пълния
предявен размер от общо 80 000 лв. (иск за 62 500
лв. + доброволно платените 17 500 лв.) искът се явява прекомерно завишен и
неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
Тъй като главният иск по чл. 432,
ал. 1 от КЗ за обезщетяване на неимуществени
вреди се явява основателен и
доказан, макар и частично, то и акцесорната
претенция за лихви се явява основателна и следва да се уважи, като се присъди
обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху
главницата от общо 45 000 лв. Съгласно чл. 497, ал. 1,
т. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл.
106, ал. 3 от КЗ, т.е. от ******
г., тъй като претенцията е заявена на ******
г. (л. 48), до окончателното плащане. В случая ответникът
дължи законната лихва върху главницата от 17 500 лв. за периода от *****
г. до **** г., както и законната лихва върху главницата от 27 500 лв.,
претендирана от ****** г. до окончателното плащане.
Ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл.
80 от ГПК направените от него разноски за адвокатска защита в размер на
3 000 лв., но съразмерно с уважената част от иска или 1 688 лв.
Ищецът следва да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 80 от ГПК направените от дружеството разноски
по съдебното производство в размер на общо 950 лв., от които 400 лв. – за
експертиза и 550 лв. – юрисконсултско възнаграждение, но съразмерно с
отхвърлената част от иска или общо 415 лв.
Ответникът следва да заплати на Държавата
по сметка на ОС – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК държавна такса в размер на 1 800 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ЕвроИнс” АД – гр. София, бул. Христофор Колумб
43, ЕИК *********, чрез адв. С.К., да заплати на М.В.К., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Б.К., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.
52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, освен доброволно платените 17 500 лв., допълнително още
27 500 лв. (двадесет и седем хиляди и петстотин лева), представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в значителни и продължителни физически и
психически
болки и страдания,
в резултат на средна телесна повреда, причинена при процесното ПТП
на ***** г. в гр. ******, за което виновният водач на лек автомобил „******“, per.№ ***** - Й. К. Т., е осъдена с влязло
в сила споразумение по н.о.х.д.№ 344/2018 г., РС
- *****, ведно със законната лихва, претендирана от **** г. до окончателното
плащане; на основание чл. 86 от ЗЗД да заплати законната лихва върху главницата
от 17 500 лв. за периода от **** г. до ***** г.; на основание чл. 78, ал.
1, вр. чл. 80 от ГПК да заплати сумата 1 688 лв. (хиляда шестстотин
осемдесет и осем лева) – платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска, като до пълния предявен размер на обезщетението за
неимуществени вреди от общо 80 000 лв.(иск за 62 500 лв.+
доброволно платените 17 500 лв.) ОТХВЪРЛЯ иска като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.В.К., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Б.К., да заплати на Застрахователно дружество
„ЕвроИнс” АД – гр. София, бул. Христофор Колумб 43, ЕИК *********, чрез адв. С.К.,
на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 80 от ГПК сумата 415 лв. (четиристотин и
петнадесет лева) – съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ЕвроИнс” АД – гр. София, бул. Христофор Колумб
43, ЕИК *********, чрез адв. С.К., да заплати на Държавата по сметка на Окръжен
съд – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК държавна такса
в размер на 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/