№ 131
гр. Сливен, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Б.
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20242230102299 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск с
правно основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 10, ал.1, 2 от ЗПК и чл.11,
ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, във връзка 26, ал.1 от ЗЗД за нищожност на
договор за потребителски кредит №**********/12.10.2022 г. В исковата молба
на ищцата се твърди, че между нея и ответното дружество е сключен договор
за кредит № №**********/12.10.2022 г., по силата на който е получила сумата
2550 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 18,37 % и ГПР в размер на
19,90 %, при срок на кредита 60 месечни вноски, всяка в размер на 109,20 лв.
Ищцата е сключила застраховка “BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“, в
размер на 1116,89 лв., „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ в размер на 599,42 лв.,
като тези суми се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя,
съгласно чл. 7.2.2 от Договора за кредит. Така общото задължение по договора
възлиза на 4266,31 лв. Излагат се подробни твърдения, че договорът за кредит
е нищожен на основание 22 от ЗПК, във връзка с чл. 10, ал.1, 2 от ЗПК и чл.11,
ал.1, т.9,т.10 и т.11 от ЗПК, във връзка 26, ал.1 от ЗЗД. Сочи се че е нарушена
разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.11 от ЗПК. Сочи се, че клаузата за включване на
застрахователна премия е неравноправна и уговорена във вреда на
потребителя, като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПК. Сочи, се че в договора липсва и
1
яснота относно лихвения процент на ден и годишния лихвен процент.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за нищожен
договор потребителски кредит №**********/12.10.2022 г. Претендират се
разноски по делото.
От страна на ответното дружество е подаден отговор на исковата молба,
с който се оспорва нейната основателност и се иска отхвърляне на исковата
претенция. Излагат се подробни твърдения за опровергаване на доводите на
ищцовата страна за недействителност на договора. От съда се иска да
отхвърли исковата претенция като неоснователна, като се претендират и
разноските по делото.
Ищцата не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено
становище пълномощникът й моли за уважаване на исковата претенция.
Ответното дружество, редовно призовано, не се представлява в съдебно
заседание.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на договор за потребителски кредит
№**********/12.10.2022г. ответното „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е предоставило
в заем на ищцата Я. А. сумата 2550 лева, при уговорени фиксиран годишен
лихвен процент от 18,37 % и ГПР в размер на 19,90%.
Ищцата е сключила застраховка “BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ +
СМЕТКА“, в размер на 1116,89 лв., „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ в размер на
599,42 лв., като тези суми се превеждат от кредитора към сметка на
застрахователя, съгласно чл. 7.2.2 от Договора за кредит. Така общото
задължение по договора възлиза съгласно чл.10 от договора на 6552,06 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 10,
ал.1, 2 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, във връзка 26, ал.1 от ЗЗД за
нищожност на договор за потребителски кредит №**********/12.10.2022г. е
допустим и основателен.
2
Несъмнено се установи, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е твърдението в исковата молба за недействителност на
договора за кредит, свързано с изискванията на чл. 11 от ЗПК. ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да
бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на
законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че
той е във фиксиран размер от 19,9 %. Действителният ГПР по процесния
договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като се има
предвид, че при заем в размер на 2550 лева е уговорено в чл.10 да се върне в
срок от 60 месеца сумата 6552,06 лева. При съпоставка на тези суми няма как
действителния ГПР да е посочения в договора. Поради това е надвишен
максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По изложените
съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК.
По правилата на процеса на ищцовата страна следва да се присъдят
претендираните разноски, които са в размер на 657 лева, като заплатеното
адвокатско възражение не е прекомерно.„
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА недействителността на договор за потребителски кредит
3
№ №**********/12.10.2022г., сключен между ответното „ТИ БИ АЙ БАНК”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Димитър Хаджикоцев” 52-54 и ищцата Я. Х. А. с ЕГН-********** от
***************************, на основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26
от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” 52-54 ДА
ЗАПЛАТИ на Я. Х. А. с ЕГН-********** от ***************************
сумата 657 /шестстотин петдесет и седем/ лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4